ЦИК обяви получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите, участници в "Избори 2021". Мандатите се разпределят както следва: ГЕРБ/СДС - 75 мандата "Има такъв народ" - 51 мандата БСП - 43 мандата ДПС - 30 мандата "Демократична България" - 27 мандата "Изправи се! Мутри вън!" - 14 мандата Според положените подписи в избирателните списъци правото си на глас са упражнили 3 334 283-ма избиратели от общо 6 789 605, имащи право на глас, което прави избирателна активност от 49.1%.

Делът на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи на общините към края на 2020 г. е нараснал до 56,77%, при 51,51% година по-рано, обявиха от Министерството на финансите. Същевременно делът на инвестиционните разходи на общините намалява до 11,28%, при 14,79% в края на 2019 г. Само при девет общини делът на инвестициите е над 30% от разходите им. Средният брой на населението на един общински служител почти не се променя и е 284 души. Столична община е сред общините с най-голям излишък в бюджета си. Събираемостта на данъците през 2020 г. в почти всички общини в страната се е влошила, като причината за това е пандемията.

Сделката по придобиването на активите на ЧЕЗ в България навлиза в заключителната си фаза. Очакваме сделката да бъде приключена в рамките на това полугодие. Запазва се и намерението за набиране на капитал през фондовата борса. За нас това е по-скоро символно решение, съобщиха от "Еврохолд". Собственото участие по тази сделка е по-малко от 100 млн. евро. Преди месец застрахователният холдинг обяви, че е получил 26 млн. евро дялова инвестиция от базирания в Люксембург инвестиционен фонд - GEM Global Yield LLC SCS. Средствата ще бъдат използвани за покупката на ЧЕЗ. По-рано "Еврохолд" съобщи за първи път плановете да пусне свои нови акции на Българската фондова борса, за да набере 100 млн. евро за плащането по сделката с чешката енергийна група, която се оценява на 335 млн. евро.

"ЧЕЗ“ а.с. предлага 5 867,49 лв. брутен дивидент на акция от „ЧЕЗ Електро България“ АД, показват документите, подадени в Търговския регистър, които изчакват 3-дневния срок за вписване. Предложението е на мажоритарния акционер с дял от 67%, затова вероятно ще бъде прието на общото събрание на 27 април 2021 г. Общата сума за дивидент е 29 337 450 лв. и включва неразпределени печалби за годините до 2019 г. Събранието на 27 април 2021 г. беше свикано с единствена точка за преизбиране на настоящ член на надзорния съвет на дружеството за нов 5-годишен мандат. Последната сделка с акции на "ЧЕЗ Електро България" е при цена от 25 200 лв. за брой, като поскъпването за една година е със 72,6%. Текущата пазарна капитализация е 126 млн. лв.

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) не е открила нарушения в схемата "Автомагистрали", през която милиарди левове от бюджета се насочват за строителство на магистрали и укрепване на свлачища без обществени поръчки. Финансовата инспекция е проверила два от мегадоговорите на държавното дружество "Автомагистрали" за изграждане на два участъка от магистрала "Хемус" на обща стойност 2.7 млрд. лв. Става въпрос за отпуснатите в края на 2018 г. над 1.35 млрд. лв. за 135 км от пътен възел "Боаза" до Велико Търново (135 км средно по 10 млн. лв./км). Година по-късно - в края на 2019 г. бяха дадени още 1.38 млрд. лв. за останалите 89 км между Велико Търново и пътен възел "Буховци" (средно по 15.5 млн. лв./км).

Компанията "Роудуей кънстракшън" има нов номинален собственик. Това е адвокат Иван Емилов Георгиев, който я придобива от Георги Йорданов за 100 лв. Дружеството през 2019 г. получи 150 млн.лв. кредит от Българска банка за развитие. Постъпленията от заема бяха използвани да се купи "Пътстройинженеринг", дружество с годишни обороти между 5 и 16 млн. лв. в последните десет години, базирано в кърджалийското село Груево. Предишният му собственик "Био майнинг" е компания собственост на Румен Гайтански, и за своя актив тя получи над 160 млн. лв. приход и отчете 143 млн. лв. печалба. Всъщност това, което е сменило собствеността си, е компанията "Каменни фракции". Тя притежава 99.8% от "Роудуей кънстракшън", което на свой ред притежава почти целия капитал на "Пътстройинженеринг". 

Започна търговията на Ljubljana Stock Exchange (Ljubljanska Borza) на пет от борсово търгуваните фондове на "Експат Асет Мениджмънт". Това са фондовете, които пасивно следват движението на основни индекси на акции от България, Словения, Хърватия, Сърбия и Северна Македония, съобщиха от компанията. "Експат Капитал", в което Николай Василев и Никола Янков са управляващи партньори, със своето лицензирано управляващо дружество "Експат асет мениджмънт", е независима компания за управление на активи в България. Петте фонда са част от семейството от 11 ETF, управлявани от "Експат Асет Мениджмънт". Тези 11 пасивни индексни фонда покриват най-големите индекси от Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македоня, Румъния, България, Гърция.

Две от най-задлъжнелите държави в Европа тестват апетита на инвеститорите за дълг, тъй като икономическото възстановяване започва да вдига доходността от рекордно ниските нива. В сряда Италия предложи първата си нова 50-годишна облигация от почти пет години чрез банки. Страната продава и дълг с падеж 2028 г., а Португалия излиза на пазара с 10-годишни облигации. Португалия е събрала поръчки за повече от 35,5 млрд. евро от инвеститори, съобщава за Bloomberg запознат източник. Това обаче е по-малко от 41 млрд. евро за емисията 15-годишни облигации на страната от миналата година. Апетитът на инвеститорите за държавен дълг показва признаци на отслабване заради надеждите за край на пандемията на фона на бавния напредък на ваксинациите срещу коронавируса по света. Във вторник референтният индекс на акциите в Европа отчете рекордно високо ниво в знак, че трейдърите се насочват към по-рискови активи. Все пак търсенето на дълг от периферията на еврозоната е силно, като се има предвид, че Европейската централна банка (ЕЦБ) се ангажира да ускори покупките на облигации този месец, за да предотврати неоправдано затягане на финансовите условия.

Администрацията на американския президент Джо Байдън предложи нов модел за данъчно облагане на мултинационалните корпорации и призова най-големите световни компании да плащат данъци на националните правителства въз основа на продажбите им във всяка държава. Това е част от сделката за въвеждане на глобален минимален данък върху печалбата, чиято инициатива отново е на Вашингтон. В документи, изпратени до 135 държави, които преговарят за международното данъчно облагане чрез Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, с които разполага Financial Times, Министерството на финансите на САЩ излага план, който да се прилага за глобалните печалби на най-големите компании, включително големите американски технологични групи, независимо от физическото им присъствие в дадена държава. Целта на плана е да катализира преговорите в ОИСР, в която членуват развитите страни, с обещанието за по-стабилна международна данъчна система, която да спре въвеждането на национални дигитални данъци и да блокира избягване на данъци от много мултинационални компании.

Китайската металургична компания Tsingshan, която е фокусирана върху добива на стомана и никел, планира да изгради съоръжение за производство на литиево-йонни батерии с годишен капацитет от 30 гигаватчаса (ГВтч) във Фошан, провинция Гуангдун, съобщава доставчикът на данни за енергийния сектор Argus. Изграждането на фабриката ще струва 10,3 млрд. юана (1,6 млрд. долара), като е проектирано да произвежда батерии и системи за съхранение на енергия. Строителната дейност ще се осъществи от звеното на Tsingshan Ruipu Energy. Строежът на съоръжението ще се осъществи на два етапа, като с първия се предвижда да бъдат осигурени 15 ГВтч годишен производствен капацитет. Очаква се първата фаза по изграждането да започне в средата на тази година, а производството на батериите – през 2023 г. Втората фаза ще бъде реализирана в периода 2022-2024 г. Бързоразвиващата се индустрия на превозни средства, използващи нов тип енергия, стимулира търсенето на батерии през последните години, което накара много производители да инвестират в увеличаване на производствения си капацитет.