От името на 28 браншови организации Българската стопанска камара настоява за спешна среща с министър-председателя Бойко Борисов във връзка с промените в Наредбата за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Организациите подчертават, че подкрепят усилията на кабинета за повишаване на фискалната дисциплина, ограничаване на нелоялните търговски практики и намаляване дела на "сивата" икономика, но са притеснени заради кратките срокове, в които бизнесът трябва да приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата, както и непрецизно формулираните текстове, които създават неяснота, правна несигурност и икономическа непредвидимост. Промените в наредбата засягат практически всички стопански субекти, от всички сектори на икономиката. Това означава, че сме изправени пред потенциална опасност в началото на следващата година да се стигне до сериозно социално напрежение, което бихме искали да предотвратим, отбелязват организациите.

Инфлацията на годишна база през октомври 2018 г. продължи да се ускорява и вече достигна 3.7% спрямо октомври 2017 година. Това е най-високото ниво на годишната инфлация в последните 5 години. Само за октомври поскъпването е с 0.7%, а от началото на годината досега е 2.8%. Едновременно с това, според данните на НСИ, икономиката забавя темпа си на растеж до 3% през третото тримесечие на тази година. Увеличението на брутния вътрешен продукт за периода юли-септември е с 0.5% в сравнение с предходното тримесечие. Намалява и инвестиционната активност на българските предприемачи. Очакванията на бизнеса са през тази година инвестициите да отбележат спад от почти 13% в сравнение с миналата година. Данните идват на фона на информациите за драстичен спад на чуждестранните инвестиции у нас за първите осем месеца на тази година с цели 71.6 на сто. Прогнозите за 2019 г. са за намалени инвестиции в промишлеността с над 8% спрямо 2018 г., като около 34% от предприятията изобщо не планират да придобиват дълготрайни активи.

Определени са концесионерите на морските плажове „Бургас-централен“ и „Созопол-Харманите“. Бургаският плаж ще се стопанисва от фирмата на Караненови - „Булгариен директ райзен“ ЕООД, а созополският от „Ауто фактор“. Концесионерът на плажа „Бургас-централен“ ще трябва да извърши санитарно-хигиенна поддръжка в размер на 118 921 лв. Цената за 1 бр. чадър и за 1 бр. шезлонг ще бъде по 7 лв. Размерът на концесионното плащане за всяка календарна година ще бъде 297 560 лв. без ДДС. Инвестициите, които ще бъдат направени за развитие и опазване на облика на културно - историческото наследство на морския плаж Созопол-Харманите“ за срока на концесията, са в размер на 343 138 лв. Цената за чадър и шезлонг ще бъде по 8 лв. Размерът на концесионното плащане за всяка календарна година ще бъде 297 560 лв. без ДДС.

Правителството определи заместник-министъра на финансите Маринела Петрова за управител за България в Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка (МИБ); Гергана Беремска, директор на дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" в Министерството на финансите, за директор за България в Съвета на директорите на МИБ и Йоана Захариева, началник на отдел "Международно развитие и сътрудничество", дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" в Министерството на финансите, за заместник-директор за Република България в Съвета на директорите на Банката.

Управителният съвет на Българската народна банка взе решение за предварително одобрение на прякото придобиване от „Банка ДСК“ ЕАД, София, на акции, представляващи 99.7352% от капитала на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, гр. Варна, която при реализиране на придобиването ще стане дъщерно дружество на „Банка ДСК“ ЕАД и част от групата на „ОТП БАНК“ АД, Унгария.

Най-голямата хотелска верига в Източна Европа - групата Orbisq , ще отвори първи хотел в Пловдив. Към момента тя има обекти в София - ibis до летището и Novotel на булевард "Цариградско шосе". Новият обект, който ще отвори врати през следващата година, ще бъде франчайз на бутиковия бранд Mgallery by Sofitel. Пловдивският хотел ще разполага с 60 стаи и апартаменти, спа и уелнес зона, както и конферентни зали. Той ще се помещава във вече съществуваща сграда, която предстои да бъде реконструирана. По интериорния дизайн ще работи международното архитектурно студио S+S. Бъдещият хотел MGallery в Пловдив ще се намира в централната част на града в близост до Стария град. Групата на Orbis има 130 хотела в 16 държави, намиращи се в Източна Европа. Компанията присъства на пазарите в Хърватия, Чехия, Унгария, Молдова, Полша, Румъния, Сърбия и други.

Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) започват процедура по продажба на съвкупност от финансови активи, след решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Става въпрос за притежаваните от банката 51% от капитала на Управляващо дружество "Тренд асет мениджмънт" АД, както и съответните дялове в управляваните от него фондове - ДФ "Тренд Фонд Паричен Пазар", ДФ "Тренд Балансиран Фонд" и ДФ "Тренд Фонд Акции". Процедурата по продажба ще се извърши на четири етапа. Съгласно първия от тях, до 30 ноември 2018 г. е срокът за подаване в КТБ на писма за интерес към придобиването на съвкупността от финансови активи - 51% от капитала на Управляващо дружество „Тренд асет мениджмънт“ АД, заедно със съответните дялове в управляваните от него фондове.

Българското звено на технологичната компания Experian се мести в нова сграда с обособен иновационен хъб в нея през пролетта на 2019 година. До края на 2018 година се очаква да бъдат наети и десетки нови служители. Към момента в Experian България работят близо 960 души. „Отворените нови позиции са между 60 и 70“, уточни Петър Бънков, изпълнителен директор на българското звено на компанията. Част от тях ще бъдат наети още в следващите месеци, така че до края 2018 г. се очаква служителите да достигнат общо 1000. Нуждата от нови хора е провокирана от нарастването на бизнеса на Experian, която стъпва у нас през 2004 г. Само на Балканите звеното генерира около 78% от бизнеса в региона, стана ясно от думите на Спирос Йоргас, регионален мениджър „Бизнес развитие“ в Experian Decision Analytics.

Германското правителство е отделило около 3 млрд. евро за проучвания и развитие на изкуствен интелект, докато страната се опитва да свие пропастта в софтуерните иновации между нея, САЩ и Азия. В документ, разгледан от информационната агенция, се посочва, че сумата ще бъде похарчена до 2025 г. за „изкуствен интелект, създаден в Германия“. Мярката показва загрижеността на Берлин за предизвикателствата, които дигиталните технологии и изкуственият интелект предлагат на традиционните индустрии в страната, насочени към износа. Документът засяга и „социалната политика и работната сила“ като аспекти на изкуствения интелект, което отразява притесненията на Германия за опазването на личните данни и начина, по който подобна технологична промяна може да трансформира сегашните социални модели. „Искаме да промотираме използването на приложения с изкуствен интелект от бизнеса“, гласи документът. „Но една технология с толкова голямо влияние като изкуствения интелект... може да бъде вкарана в рамка, която защитава фундаменталните социални ценности и индивидуалните права“.

САЩ отчитат бюджетен дефицит в размер на 100,5 млрд. долара през октомври, което представлява увеличение от около 60% спрямо година по-рано. В същото време разходите нарастват два пъти по-бързо от приходите. Дефицитът на САЩ се увеличава от 63,2 млрд. долара през същия период на 2017 г., съобщават от министерството на финансите. Октомври е първият месец от новата фискална година в САЩ. Постъпленията на страната са достигнали 252,7 млрд. долара през изминалия месец, което е ръст от 7%. В същото време обаче разходите са скочили с 18% до 353,2 млрд. долара. Увеличаващият се бюджетен дефицит на САЩ – разраснал се от големите данъчни съкращения, увеличаване на разходите и застаряващото население, принуждава министерството на финансите да увеличи издаването на дългосрочни облигации. В същото време отслабващата подкрепа за американския държавен дълг от страна на Федералния резерв, както и увеличаващите дефицита данъчни съкращения на президента Доналд Тръмп, засилват бремето на дълга, наследено от Барак Обама.

Ръстът на имотните инвестиции в Китай през октомври се е забавил до 10-месечно дъно, а продажбите на жилища отново бележат спад, тъй като строителните предприемачи се въздържат от плановете си за разширяване на дейността на фона на влошаващите се икономически условия, коментира Ройтерс. Имотният пазар – ключов пазар за икономическия растеж – се охлажда през последните месеци, тъй като търговете за земи и различните мерки за затягане държат продажбите на жилища като цяло под контрол. Имотните инвестиции, които се фокусират най-вече върху жилищните пространства, но включват и бизнес и офисни такива, са се увеличили със 7,7% през октомври на годишна база, забавяйки се спрямо увеличението от 8,9% през септември, сочат изчисления на Ройтерс върху данни на Националната статистическа служба. Анализатори предупреждават, че отслабващата инерция в сектора може да засили рисковете за по-широката икономика, която се забавя на фона на разгорещения търговски спор със САЩ и дългогодишната кампания на властите за ограничаване на лесните кредити.