Самоводската чаршия

Самоводската чаршия във Велико Търново се създава през 60-те и 70-те години на XIX в., когато градът започва да расте на запад. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град. Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

Местоположение