Преките инвестиции за периода от януари до юли 2018 г. възлизат на 219.9 млн. евро след по-силно второ тримесечие, съобщи Българската народна банка (БНБ). Това е с 374.8 млн. евро по-малко, отколкото отчетеното през първите седем месеца на миналата година, когато статистиката показваше 594.6 млн. евро преки инвестиции в страната. Причината за по-ниското ниво в сравнение с 2017 година е отлива на дялов капитал, отрицателните стойности при реинвестираната печалба, измерени на база тримесечните отчети на компаниите с чуждестранно участие и намалението на задълженията на дружествата с чуждестранни акционери по финансови, облигационни и търговски кредити. Понижението спрямо миналата година идва заради операции в началото на 2018 г. заради намаление на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank.

Два пъти е нараснал стокообменът на България с Дания за последните десет години, като за 2017 г. търговията между двете държави отбелязва връх и достига близо 300 млн. евро. Тази тенденция се запазва и през 2018 г., като само за първите пет месеца стокообменът възлиза на близо 135 млн. евро. Заместник-министър Иванова е посочила, че съществува сериозен потенциал за задълбочаване на търговско-икономическите отношения между двете страни, а Дания е един от перспективните партньори на България в областта на търговията. Потенциалът на двустранния стокообмен остава далеч по-голям от постигнатото до момента. Българският износ за Дания е нараснал с над 10 на сто за последната година, но съществуват възможности за разширяването му в сектори като: "производство на храни и напитки", "производство на текстил и изделия от текстил", "производство на мебели" и др.

Новопостроената многофункционална спортна зала "Арена Шумен" ще бъде дадена на концесия за срок от 20 години. Предложението е направено от общинската администрация в Шумен и е вписано в Плана за общинските концесии 2018-2020 г., който трябва да се гласува на предстоящата сесия в края на септември. Определената от администрацията концесионна такса е 10 000 лв. на година или общо 200 000 лв. за 20-годишния срок на концесията. От своя страна концесионерът трябва да управлява, ремонтира и поддържа залата и всички обекти в нея. За строителството на "Арена Шумен" държавата отпусна 8.5 млн. лева, а община Шумен - над 4 млн. лева от собствения си бюджет за благоустрояване на района. Освен това залата е в гаранционен срок от фирмата изпълнител "Джи Пи Груп". Гаранционните срокове предвиждат 10 години гаранция за стоманобетонните конструкции и 5 години гаранция за всичко останало - инсталации, архитектура и оборудване. Междувременно "Арена Шумен" беше дадена за управление на общинското предприятие ОЖИ, което определи наем от 1500 лв. до 3000 лв. без ДДС за ползване на залата. Освен залата, на концесия се предлагат и тенис кортовете на ул. "Преслав". За тях исканата концесионна такса е по-висока - 12 000 лева годишно, като концесионерът трябва да изгради два нови тенис корта и да обнови съществуващата инфраструктура.

Швейцарският производител на електронни компоненти и измервателни уреди LEM Group разшири завода си в София. Проектът включва удвояване на производствената част, изграждане на нова лаборатория за изпитания на продуктите, разширение на складовите помещения и на офисните пространства. "Добавихме допълнителни 1000 кв. метра към площта на вече съществуващата ни база в България, която е около 4600 кв.м. Това ще ни даде възможност за разширяване на дейностите в страната с над 50% през следващите години", съобщи Франк Рефелд, изпълнителен директор на LEM Group. Швейцарската група откри производството си в България през 2013 г. Първоначалната инвестиция бе 2 млн. швейцарски франка, а първите заети бяха 40. Досега LEM е инвестирала 18 милиона швейцарски франка в базата в София. Към момента в българската компания работят над 300 души – административен и оперативен персонал. Приходите от продажби на "ЛЕМ България" нарастват с близо 30% спрямо предходната година и надхвърлят 50 милиона лева. Печалбата също расте с близо 18% до 3.5 млн. лв. Сред клиентите на холдинга са Fanuc, ABB, Siemens, Schneider, General Electric.

Шведско-швейцарската компания в производството на продукти за електроснабвяване и на индустриална автоматизация ABB ще отвори петата си производствена база в България. Новият завод ще се намира в Петрич, като в него ще бъдат инвестирани 7 милиона лева. Базата ще бъде разположена на 7400 квадратни метра, като се очаква там да бъдат отворени 420 работни места. Това ще е вторият завод на групата в Петрич, като той ще включва производствено хале с площ от 3500 квадратни метра, административна част с площ 1 500 квадратни метра, както и 2400 квадратни метра зони за логистика и експедиция за дистрибуция на произведените артикули. ABB отвори първия си център в българския град през 1996 година, като тя е разположена на площ от 5000 квадратни метра. Там се произвеждат продукти, изнасяни за Германия и Швейцария. Към настоящия момент компанията разполага с над 2700 служители в страната. За миналата година международната група на ABB отчита приходи в размер на 34,31 милиарда долара.

Правителството отпусна транш от 35 млн. лв. за деветкилометровата отсечка между Ябланица и село Боаза, като средствата ще послужат за вече извършени строителни-монтажни дейности и консултантски услуги. Трасето трябва да е готово през следващата година. В същия период следва да бъде завършена и отсечката от Белокопитово до Търговище. Строителството на 9.3 км отсечка между Боаза и Ябланица се изпълнява от консорциум "ХВП Ябланица" ДЗЗД, в който влизат "Хидрострой", "Водстрой 98" и "Пъстрой Бургас". Те спечелиха търга с цена от близо 55 млн. лв. без ДДС. Договорът беше подписан през юли 2017 година, а срокът за изпълнението е 910 дни.

Фабриката за преработка на мед и пчелни изделия в Масларево се разширява с нова база по европейски проект за 1 млн. евро. Площадката е до действащата от 14 години база на фирма „Рам Комерс“, чийто собственик е Румен Милев. В момента строителна фирма от Плевен извършва строежа на модерното разширение. „Пуска се нова технология, която е българска. Тя е вертикална и ще подобри производството на продуктите, а капацитетът е над 2000 тона годишно. Ще има и 7-8 нови работни места. Предвиждаме пусков срок на новата база през април догодина“, каза Румен Милев. В момента в предприятието работят 20 души от селото. Предприятието е открито в началото на 2005 г. върху площ от 1,4 дка. То преработва около 2000 тона годишно, а продукцията основно е за износ. Процесът е изцяло технологизиран, като при преработката на пчелния продукт до него не се докосва човешка ръка. Новата технологична линия в строящата се база ще бъде същата и заради това е заета малко работна ръка. Основно за „Рам Комерс“ работят доставчици от Северна България. Произвеждат се няколко вида мед – липа, горски, акациев, от слънчоглед, а самият собственик обича липовия.

С решение на Окръжния съд във В. Търново от 20 август 2018 г. охранителна фирма “Зенит – 21” ЕООД е обявена в несъстоятелност, а на 27 август промяната е вписана в Търговския регистър. Бившите служители на компанията, които не са си получили трудовите възнаграждения, могат да претендират за тях пред “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”. Срокът за претендиране на вземанията от страна на бившите служители е 3 месеца от датата на вписване в Търговския регистър. До този момент над 15 жалби на служители, които не са си получили заплатите от въпросната фирма, са подадени в “Инспекция по труда”. През 2017 г. Главна дирекция “Охранителна полиция” е отнела лиценза на охранителната фирма “Зенит – 21”.

Търговският конфликт между САЩ и Китай ще има отрицателно въздействие върху икономическия ръст в Германия, прогнозира Германския икономически институт в Кьолн (IW). Той понижи прогнозата си за растеж на най-голямата европейска икономика, посочвайки като причина именно задълбочаващия се търговски спор между Пекин и Вашингтон, който представлява заплаха за износа, съобщава Ройтерс. Германските производители разчитат на двете най-големи световни икономики за растеж, като бизнесът вече предупреди, че основната жертва на ескалацията на напрежението между тях ще бъде именно износът. IW понижи прогнозата си за растеж до 1,8% тази година и 1,4% през 2019 г. от досегашните си прогнози от 2% и аз двете години. „Битката за надмощие между САЩ и Китай се усети и тук – износът намалява, а компаниите инвестират по-малко“, се казва в изявление на института. Тази седмица се разигра поредният епизод от търговското напрежение между двете страни, като САЩ обявихи въвеждането този месец на нови мита върху китайски внос за 200 млрд. долара, на което Пекин отговори със свои налози върху американски стоки за 60 млрд. долара.

След като вече разследва и глоби Google и Apple, ЕС започна проверка на поредния американски технологичен гигант за потенциално непазарни практики - този път Amazon. На пресконференция в Брюксел днес еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер отговори на въпрос на журналист дали ЕС подозира, че Amazon е извършила нарушения на антитръстовите правила. Тя потвърди, че нейният екип е започнал предварително разследване за това как компанията на Джеф Безос използвала на своята платформа данни от трети страни - компании-продавачи. Разследването обаче все още не е официално. "Въпросът тук е за данните, защото ако като Amazon получавате данни от по-малките търговци, които ползват платформата ви - което, разбира се, може напълно да бъде легитимно, защото можете да подобрите услугата си за тези по-малки търговци - добре, тогава и вие използвате тези данни, за да направите свои собствени проучвания? Какво е новото голямо нещо, какво искат хората, какви оферти искат да получат, какво ги кара да купуват неща ". Тя каза, че е проучването е на много ранен етап и ЕС събира информация по темата, включително е изпратил въпросници до продавачи в Amazon, въпросните трети страни.

Alibaba съобщи, че стартира ново бизнес начинание и ще започне да произвежда компютърни чипове. Новината е добре дошла за страната като цяло, която е амбицирана да намали зависимостта си от чужди технологии. Блокирането на дейността на друга китайска компания – производителя на телекомуникационно оборудване ZTE, е най-пресният и ярък пример за проблемите, които местният бизнес среща заради липсата на определени технологии. Върху азиатският играч се стовари мощен удар от САЩ, след като американските власти забраниха на свои национални фирми да оперират с него заради престъпени по-раншни договорки. Производството на ZTE обаче е пряко зависимо от отвъдокеанските чипове, без които на практика се оказа невъзможно. Казусът за пореден път повдигна въпроса за зависимостта на Китай от чуждестранни технологии. Сега Alibaba дава надежда, че ще я намали поне в някаква степен. Компанията обяви, че ноото ѝ бизнес звено ще разработва чипове с изкуствен интелект за изчислителни облаци, интернет устройства и други сектори.