Само за една година проблемните вземания на банките от граждани и фирми са намалели между 1.36 млрд. и 1.9 млрд. лева. От статистиката на БНБ се вижда, че в края на март  2018-а всички заеми (става дума за фирмени, потребителски и жилищни кредити), по които има забавяне на плащанията над 90 дни, са общо около 5.27 млрд. лв., или те са 10% от всички предоставени от банките кредити. За сравнение - в края на март 2017-а просрочените с повече от 90 дни заеми са около 6.91 млрд. лв., или 13.57% от всички отпуснати кредити. Увеличава се и покритието с провизии на проблемните банкови вземания. В края на март 2017-а то е било 72.47%, а година по-късно - 86.61 процента. Заемите за търговските дружества са най-много като обща сума - 33.63 млрд. лв. Общият размер на просрочените над 90 дни задължения на компаниите към банките в края на март 2018-а е 3.37 млрд. лв., или 11.8% от всички заеми, отпуснати на фирми. Общият размер на потребителските и жилищни кредити, които са просрочени с повече от 90 дни, в края на март 2018-а е 1.3 млрд. лв.,  или 6.81% от всички предоставени банкови заеми на населението (без кредитните карти).

Държавата дължи на граждани и фирми 327 млн. лева, за които законният срок на погасяване вече е изтекъл. Това показва отчет на Министерството на финансите (МФ) към 31 март. Централната власт има забавени плащания за 65.114 млн. лв. Общините закъсняват с 124.553 млн. лв., а Националната здравноосигурителна каса - със 119.4 млн. лв. Според отчета просрочията на централната и на местната власт се увеличават. Само за три месеца - от началото на годината, те са нараснали с близо 20 млн. лева. Информацията за просрочените задължения на министерства, агенции, държавни предприятия, общини и т.н. по принцип е изключително оскъдна. В отчета на финансовото министерство липсват пояснения за вида и периода на просрочията, за причините за натрупването им и кои точно държавни институции са ги допуснали. Оказва се, че начело е Министерският съвет със 17 млн. лв. просрочени задължения. Следващите недисциплинирани платци са Министерството на земеделието с 14 млн. лв. и МВР с 13 млн. лева. Разбивки на дължимите суми няма.

Държавната компания "Еко Антрацит" ще ремонтира язовирите. Заедно с нея ще работи и друго слабо известно дружество - "Еко Инженеринг РМ". В първата от тях работят седем души, а във втората - 129 души. И двете дружества са под шапката на най-непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК). Министерският съвет реши тя да получи 500 млн. лв. за ремонт на водоемите. ДКК е мегахолдинг, в който участват десетки фирми като ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", Летище "Стара Загора", "Ел Би Булгарикум", Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и др. Спешното увеличение на капитала на ДКК породи съмнения за опит за непрозрачно преразпределение на средства. Компанията няма опит в публичното възлагане на търгове, а ръководството й никога не се е появявало публично. В края на 2017 г. "Еко Антрацит" "изпадна" в спешна нужда от пари и правителството увеличи капитала й със 120 млн. лв. От министерството тогава обясниха, че парите за предотвратяване на потенциални замърсявания от мини, рудници и хвостохранилища са крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството, и затова се наложило то да получи още. Така и не стана ясно защо, при положение че дружеството е изпаднало във финансово затруднение, средствата не са били планирани в бюджета, а трябваше да бъдат отпуснати набързо от излишъка.

Пенсионните дружества ще могат да инвестират до 5% средства на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации, приети за търговия на многостранна система за търговия (МСТ) или организирана система за търговия (ОСТ) в държава членка на ЕС. Средства от фонда ще могат да бъдат инвестирани и в акции, различни от акциите на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варанти по тях, търгувани на МСТ или ОСТ в държава членка. Това става ясно от промените в Кодекса за социално осигуряване, публикувани на сайта на Министерство на финансите (МФ). Тази нова опция е във връзка със синхронизирането на българското законодателство с Директива 2016/2341. Във връзка с това се урежда и количествено ограничение за експозицията към инструменти, които са приети само на посочените места за търговия, с оглед управление на ликвидния риск. Премахват се и изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранните институции за професионално пенсионно осигуряване, управляващи професионални схеми на български предприятия.

"БДЖ Пътнически превози" ще купува нови влакове със средства от еврофондовете. Това става ясно от думите на министъра на транспорта Ивайло Московски по време на заседанието на кабинета от 18 юли, когато правителството отпусна до 100 млн. лв. за покупката на нов подвижен състав на железниците. Идеята е от следващата година "БДЖ – пътнически превози" да се позиционира в "такова добро финансово състояние, че те вече да могат да бъдат бенефициент по оперативните програми, както по "Транспорт", така и по "Околна среда" и да може да започне и постепенно обновяване чрез европейските структурни фондове на нов подвижен състав, така както го правим за столичното метро", казва Московски, видно от публикуваната стенограма. В момента "БДЖ Пътнически превози" не е бенефициент по двете програми, финансирани с евросредства.

Два универсални фонда формират доходност над 5%. Комисията за финансов надзор определи минимална доходност на годишна база в размер на 1,45 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.06.2016 г. до 29.06.2018 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 1,47 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 4,45 на сто, а за ППФ съответно е 4,47 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

През юни печалбата преди данъци на „Софарма Трейдинг“ АД нараства със 70% до 1,572 млн. лв., съобщават от дружеството. За сравнение през същия месец на миналата година е бил реализиран положителен финансов резултат от 924 хил. лв. През шестия месец на 2018 г. „Софарма Трейдинг“ е реализирала стока на стойност 59,241 млн. лв., което е ръст от 9% спрямо отчетените 54,575 млн. лв. през същия месец на миналата година. Постигнатите резултати през юни влияят положително върху акумулираните резултати на компанията. Печалбата преди данъци с натрупване за периода януари-юни на „Софарма Трейдинг“ се увеличава с 13% до малко над 9 млн. лв. През първите шест месеца на миналата година са били отчетени 7,969 млн. лв. Акумулираните приходи за шестте месеца на 2018 г. възлизат на малко над 352 млн. лв., или с 8% повече от достигнати през разглеждания период на 2017 г.

Шведският мобилен оператор Telia обяви, че е сключила сделка за закупуването на телевизионния бизнес на Bonnier. Целта, която компанията си поставя, е да се фокусира върху скандинавските страни, докато се оттегля от пазарите в Азия. Телекомът придоби през миналата седмица целия норвежки бизнес на датската TDC за 2.6 млрд. долара и потвърди, че води преговори с Bonnier, за да подобри телевизионното си съдържание. Telia коментира, че новата придобивка ще направи компанията "силен съперник" на пазара за мобилно и телевизионно съдържание. Главният им конкурент на скандинавския пазар остава норвежката Telenor. Telia ще плати 9.2 млрд. крони (1.03 млрд. долара) в брой без дълговете, като според финансовите резултати сумата може да нарасне с още максимум 1 млрд. долара. Телекомът очаква придобиването да има финансов ефект от 2020 г., като две години по-късно той може да достигне максимум 600 млн. крони. Той ще създаде ново подразделение, в което ще бъдат включени съществуващият тв бизнес и този на Bonnier.

Парламентът на Куба одобри проект за нова конституция. Проектът беше приет единодушно от депутатите. Новата конституция се стреми да запази еднопартийната социалистическа система, но да въведе голяма реорганизация в управлението и да подготви почвата за признаване на частните предприятия и правата на хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните. Правителството също така иска да направи промени в своята планова икономика от съветски тип, за да създаде "процъфтяващ и устойчив" социализъм. От 13 август до 15 ноември проектоконституцията ще бъде подложена на обществено обсъждане, в което според властите ще участват милиони кубинци. След това тя ще бъде върната за доработване в парламента, а после гражданите ще трябва да се произнесат по нея на референдум, който се очаква да бъде произведен до края на годината. "По време на общественото обсъждане всеки кубинец ще може свободно да изрази своето мнение, което ще съдейства за доработване на текста на конституцията така, че да отразява настоящето и бъдещето на нашата страна", заяви президентът Мигел Диас-Канел пред парламента.

Ръстът на кредитите за закупуване на жилища в Китай се е увеличил слабо през второто тримесечие на годината, се вижда от последните данни на централната банка. В края на май размерът на отпуснатите кредити на физически лица е бил 23,84 трилиона юана (3,5 трилиона долара), което представлява ръст от 18,6% на годишна база. В същото време обаче увеличението в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. е с едва 1,4%. Необслужваните кредити за целия сектор на недвижимите имоти са нараснали с 20,3% на годишна база – до 35,78 трилиона юана, но ръстът им в сравнение с първото тримесечие на годината е 0,1 процентни пункта. За да се справи със спекулациите в сектора, властите в големите китайски градове въведоха нова серия от рестриктивни мерки, включително ограничения броя на жилищата, които може да купи едно физическо лице и членове на семейството му, както и увеличаване размера на първоначалната изискуема вноска.