Константин Иречек

Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Роден е на 24 юли 1854 г. Завършва история в Прага през 1885 г., като специализира история на славяните. Професор е по всеобща история и по история на славянските народи и техните съседи. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ. През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”. Насърчаван и подпомаган от много българи, между които Марин Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите", излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. От 1879 до 1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството, директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение. Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.