Българският бизнес търпи загуби от 1.1 млрд лева годишно от стоки ментета, заливащи цяла Европа. Щетите се равняват на 77 евро, или 150 лева годишно на човек от населението, сочи изследване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Освен паричните загуби 16 940 работни места са "изгорели" в България, защото законните производители произвеждат по-малко - губят пазари заради масовото навлизане на ментета. Изследването обхваща 13 отрасъла, произвеждащи козметика, облекло, обувки, спортни стоки, играчки и игри, бижута и часовници, ръчни чанти, алкохол и вино, фармацевтични продукти, пестициди, смартфони, батерии и гуми. Конкуренцията на евтини имитации отнема близо една трета от пазара на легалните производители на тези стоки у нас. Според доклада на EUIPO най-фалшифицираните стоки в България са лекарствата. Което ощетява фармацевтичния сектор с 519 млн. лева годишно, което е над една четвърт от годишните му продажби. Годишна загуба от 163 млн. лв., или 14.3% от продажбите, търпи секторът на облеклата. За козметиката пораженията от ментетата се изчисляват на 130 млн. лв.

България, Румъния и Унгария са държавите от ЕС с най-много разкрити измами от звеното към Европейската комисия за разследване на измамите с европари - ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите), съобщиха от ОЛАФ. Между 2013 и 2017 г. службата е приключила 43 разследвания за България с препоръка за възстановяване на средства по проекти, получили пари от еврофондовете. Това е сравнително висок брой разследвания и поставя България на трета позиция в негативната класация. На първо място е Румъния - 107 разследвания с препоръка за връщане на пари, следвана от Унгария - 49. За България е препоръчано възстановяване на около 0,54% от плащанията, което е приблизително на средното ниво за ЕС, което е 0,43%.

Правителството прекрати процедурата за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Албена“, община Балчик. Причината е установяване на несъответствие при условията, зададени с конкурсната документация, което води до неспособност концедентът да приложи правилно критериите за възлагане и последваща невъзможност да бъде изготвена правилно изисканата документация за участие от страна на кандидатите. При изпълнение на законовите изисквания Министерството на туризма ще възстанови депозитите и ще върне гаранциите за участие в конкурса на участниците.

Германската група Multivac откри завода си за детайли за опаковъчни машини в индустриалната зона в Божурище. Това е първото предприятие на световния лидер в опаковъчните решения на изток от Германия. Строителството започна в средата на септември 2016 г., след като компанията получи сертификат за "Инвеститор клас "А" от Министерството на икономиката. Инвестицията в "Мултивак България продакшън" е за 18.8 млн. евро и с нея се създават 153 нови работни места за висококвалифицирани служители. Производствената база на "Мултивак" е построена върху обща площ от около 20 хил. кв.м, като застроената засега е около 7 хил. кв.м и включва производствено хале, складова и логистична база, индустриален шоурум, офиси, столова, общежитие.

Най-голямото държавно предприятие в системата на ВПК в България - "ВМЗ" Сопот, сключи нови договори след тазгодишното изложение на отбранителната индустрия в България "Хемус 2018". "Категорично заявявам, че времето, в което имаше намаляване на поръчките за специална продукция, вече е отминало. Имаме сключени договори, очакваме и още до края на юни. Изпълнението им трябва да започне през втората половина на юли - след получаване на финансирането", каза изпълнителният директор на сопотската оръжейница д-р инж. Иван Гецов. Той допълни, че бъдещото възлагане на договори ще бъде ритмично и ще гарантира безпроблемна работа във "ВМЗ". В зависимост от обема на поръчките, може да бъде открита процедура по приемане на допълнителни работници с цел срочно и качествено изпълнение на договорите, поясни инж. Гецов.

Нова офис сграда ще се появи в близост до софийския мол Раrаdіsе Сеntеr. Инвестицията е на Раrк Lаnе Dеvеlорmеnts - най-новата компанията в структурата на АG Саріtаl. Последната стои зад Роlуgrарhіа Оffісе Сеntеr на бул. "Цариградско шосе". Сградата ще бъде с размер 24 000 кв. м. площ, а очакваният капацитет е около 3 000 работни места. Бизнес комплексът ще бъде завършен в края на 2020 г. Инвеститорът предвижда да вложи в проекта 30 млн. евро. Проектът на сградата е дело на Сhарmаn Тауlоr - световен лидер в проектирането на бизнес сгради и българската компания Планинг, с водещ архитект Илиян Илиев. Раrк Lаnе Dеvеlорmеnts е компания, създадена през 2017 г. с цел изграждане и управление на висококачествени офис проекти в България и Югоизточна Европа. Част е от структурата на АG Саріtаl. Екипът на АG Саріtаl стои зад успешната реализация на Роlуgrарhіа Оffісе Сеntеr, знакова за София офис сграда с 35 000 кв.м висококачествени офис площи, която беше официално открита през май, напълно отдадена на водещи глобални и български компании.

Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) започна изграждането на мултифинкционална сграда, която ще служи за Конгресен център и Център за изследване и контрол на Черно море. ДППИ ще финансира проекта за новата сграда с 13.6 млн. лв., която ще бъде в северната част източния вълнолом на пристанище Бургас. В началото на юни започна строителството, което ще се изпълнява от "Щрабаг", а по план сградата ще бъде завършена през есента на 2019 г. На общо шест нива ще бъдат разположени офиси, административни помещения, кабинети за научна и изследователска дейност, както и мултифункционална зала с капацитет от 500 души. Проектът е дело на архитектурно студио АТМ. Основната цел на сградата е да функционира като център за изследване и контрол на Черно море, а залата пък целогодишно ще се използва за организирането на различни събития в морския град. Предвижда се и възможност за изграждане на яхтено пристанище и на вторичен градски обслужващ център с озеленяване, става ясно още от съобщението на ДППИ.

НЕК е стартирала процедура за консултант, който да оцени оборудването и на площадката на АЕЦ "Белене", както и на всички активи и пасиви, заяви изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов. Това е първата стъпка към създаването на проектна компания. Тя ще е 100% собственост на НЕК, докато в нея не влезе потенциален бъдеш инвеститор, заяви той. За да стане това, трябва решение на Народното събрание, което да даде мандат на Министерството на енергетиката да продължи дейностите по проекта "Белене". Към момента, след решението за спиране на проекта, единствените законни разходи са тези за поддържане на оборудването и на площадката. Иванов заяви, че има интерес от нов инвеститор. Изпълнителният директор на БЕХ потвърди интереса на "Фраматом" и "Арева", заяви, че "Росатом" винаги са твърдяли, че са готови да участват под различна форма в проекта.

Банките в Европа отчитат сериозен спад на инвестиционните такси, които компаниите за управление на активи им плащат при сделките с акции. Това показва въздействието върху европейския финансов сектор от въвеждането на новите правила от директивата за пазарите на финансовите инструменти, известна като Mifid II, пише Financial Times. Според изследване на финансовата технологична компания ITG, която е проследила търговията на 172 фирми за управление на активи, общата стойност на изплатените комисиони към брокерите, каквито са и банките, във Великобритания е спаднала с 28% през първото тримесечие на тази година спрямо същия период от предходната година. Общото понижение в Европа е 30%. Данните се възприемат добре от инвеститорите, тъй като разходите им ще намалеят. От друга страна, спадът на комисионите е удар за инвестиционните банки и финансовите посредници, тъй като бизнес моделът беше променен заради Mifid II. Според новата директива мениджърите на активи са длъжни да прекратят няколко практики, които са изпълнявали взаимно, а налагането на такси и комисиони трябва да стане по-прозрачно, а оттам и по-евтино.

Китайската компания ZTE е подписала споразумение, което би могло да премахне забраната за търговия с американски доставчици, наложена от Министерството на търговията на САЩ. Това ще позволи на втория по големина производител на телекомуникационно оборудване в Китай да се върне отново в бизнеса. Сделката включва глоба в размер на 1 млрд. долара, както и още над 400 млн. долара, за да може компанията да покрие евентуални бъдещи нарушения. Търговското министерство планира да промени споразумението, сключено през 2017 г., и да добави платените тогава като част от него 361 млн. долара към глобата. Така сумата, която китайската компания трябва да плати, ще бъде 1.7 млрд. долара. През уикенда ZTE подписа споразумението, изготвено от САЩ, но измененията, които цели Министерството по търговията, все още не са одобрени. Като част от новото споразумение ZTE ще позволи наемането на надзорник, който да следи за спазването на изискванията, освен този, който е назначен от съда и ще наблюдава компанията през следващите 3 години.

Търговският дефицит на Северна Корея с Китай продължава да се увеличава, повдигайки въпроса как Пхенян поддържа валутните си резерви въпреки наложените от ООН санкции, пише Financial Times. През 2017 г. дефицитът на КНДР с Китай нарасна със 141% до 1.9 млрд. долара, което е най-високото ниво от 17 години, според проучване на Aberdeen Standard Investments. Годишният внос на Китай от Северна Корея намаля до 1.7 млрд. долара, най-ниският от последните шест години, докато този на Северна Корея от Китай се е увеличил с 6% до 3.6 млрд. долара. Планираната среща между лидера на Северна Корея - Ким Чен Ун, и президента на САЩ - Доналд Тръмп, е знак за потенциално намаление на санкциите, докато сегашното положение не позволява износа на много стоки, които могат да осигурят чужда валута. Въпреки това страната продължава да внася все повече продукти от Китай. Въпреки ограниченията режимът в Пхенян успява да си осигури валута, с която да плати за вноса от Китай.