Финансови новини

Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) са събрали 1,025 млрд. лв. през 2015 година, съобщи председателят на камарата им Георги Дичев. През 2012 г. са били образувани нови 220 000 дела при ЧСИ, а през миналата година броят им е 171 000. Най-драстично е намалял броят на тези на банките – за две години от 39 000 е паднал на 26 000. През 2015 година вземанията на голяма стойност в полза на финансовите институции са сред основните причини ЧСИ да съберат 1,025 млрд. лв. От дейността на частните изпълнители пряко в държавния бюджет са постъпили 120 млн. лв. През 2015 г. при ЧСИ е имало 24 000 дела, по които взискател са държавни органи и броят им устойчиво се увеличава. Миналата година в полза на граждани са възстановени 154 млн. лв. От тях 9 млн. лв. са неизплатени заплати, а 3 млн. лв.са издържки за деца.

Министерството на финансите преотвори емисия от 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в лева, с падеж 27 юли 2026 година. На проведения на 16 май 2016 г. аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 100 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена доходност от 2,41%. За сравнение, на проведения на 25 януари 2016 г. първи аукцион за емисията беше отчетена доходност в размер 2,58%. Общият размер на подадените поръчки достигна 233,1 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,33. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 228 базисни пункта. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, който е един от Маастрихтските критерии.

Концесии

Правителството реши да започне процедурата за отдаване на концесия на летище ”София”. Приходите за държавата ще бъдат 1,2 милиарда лева за целия 35-годишен срок на отдаване. Половината от средствата ще са авансово плащане, с което ще се покрият дълговете на БДЖ. Предстои публикация в официалния вестник на Европейския съюз.

Министерският съвет прие решения за предоставяне на четири концесии за добив. „Проекти XXI” ЕООД ще добива строителни материали – базалти, от находище „Атара”, разположено в землището на с. Полянец, община Джебел. Концесията се предоставя за срок от 30 години, като за този период дружеството ще инвестира минимум 279 400 лв. Очаква се постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 738 000 лева без ДДС. За срок от 35 години „Имелманстрой“ АД ще добива строителни материали – пясъци и чакъли (баластра), от находище „Плоски“ (участъци „Плоски-север“ и „Плоски-юг“), разположено в землището на едноименното село в община Сандански. За осигуряване на добива компанията ще вложи 1 094 000 лв. Очаква се концесионните плащания за срока на концесията да надхвърлят 2.6 млн. лв. От находище „Гранитово“ (участък „Гранитово-централен“) за срок от 25 години „Сакарела Мрамор и Гранит“ ООД ще добива скалнооблицовъчни материали – гранодиорити.

Дружества

Два нови цеха работят във ВМЗ – Сопот. Те са разположени на територията на монтажния завод в село Иганово и с тях производственият капацитет се увеличава с 50%. Причината за разширението е засиленото търсене на военна продукция, тъй като основните пазари на компанията са в Близкия Изток и други конфликтни зони. Предприятието е осигурено с поръчки поне до края на 2018 г. В момента заводът търси да наеме поне още 500 работника до края на годината. Двете производствени мощности са реновирани съществуващи сгради, в които от години не е имало производство. В едната от тях е пренесено производството от взривилия се преди година цех. Инвестицията в тях, включително и модернизацията на трети, е около 7 млн. лв. и е финансирана изцяло със собствени средства, каза изпълнителният директор на ВМЗ Иван Гецов. В първия се произвеждат различни видове гранати, а вторият е за стартови заряди, които се влагат в гранатите. Общата им застроена площ е около 6300 кв. метра.

„Приста рисайклинг“ открива високотехнологичен завод за преработка на отработени масла в Узбекистан. Проектът е дело на смесеното дружество „Уз - Приста рисайклинг“. В него влизат българската компания „Приста рисайклинг“ с 51% и „Узнефтепродукт“, дъщерна компания на "Узбекнефтегаз", с 49%. Основни акционери и инвеститори в новото българско дружество „Приста рисайклинг“ АД са братята Атанас и Пламен Бобокови и баща и син Петър и Ивайло Манджукови. Общата инвестиция е в размер на около 19 млн. щатски долара и предвижда разкриването на пряко заети 50 нови работни места и още 150 в свързани дейности. Ръководител на успешно завършилото строителство и пуск на завода в Узбекистан е Ивайло Манджуков. Капацитетът на рециклиращия завод е предназначен за преработка на 40 000 тона отработени масла на годишна база, от които до 30 000 тона свежи базови масла, до 6000 тона дизелово гориво и до 4000 тона асфалтова фракция. Предвидено е до 60% от свежите базови масла да бъдат реализирани като износ за суровинно обезпечаване нуждите на "Приста ойл" в Централна Азия и Украйна, а другата част да бъдат усвоени в производствената програма на „Уз - Приста“.

Започна строителството на Транс-адриатическия газопровод (ТАП). Преди няколко години „Булгаргаз“ подписа договор за 1 млрд. куб. м годишно, които ще идват от азерското находище Шах Дениз 2 точно по ТАП, след което ще стигат до страната ни по българо-гръцката газова връзка. Един от основните приоритети е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. България залага приоритетно на реализацията на интерконектора с Гърция. През януари 2014 г. бе подписан меморандум за разбирателство и сътрудничество между „Ай Си Джи Би“ и „Trans-Adriatic Pipeline” за координация и свързване на двата проекта. Газопроводът Гърция-България е проектиран с технически капацитет до 3 до 5 млрд. м3/година, с възможност за по-голямо разширение, включително и над 10 млрд. м.3/год., при наличие на търговски интерес и икономическа обосновка. В края на 2015 г. беше подписано окончателното инвестиционно решение за интерконектора. Предвидено е тръбата да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г.

Адванс Терафонд АДСИЦ е продал 312 дка при средна цена от 1 401,6 лв. на дка през април 2016 г. За първите четири месеца на 2016 г. са продадени 727 дка при средна цена от 1 392,3 лв. на дка за общо 1,01 млн. лв. Отделно са договорени и продажби на разсрочено плащане при условията на 5-годишен лизинг. Само за април това са 2 530 дка при средна цена от 1 467,9 лв., а за четирите месеца са 3 377 дка при средна цена от 1 501 лв. През 2015 г. бяха договорени 2 424 дка при средна цена от 1 490 лв. През април 2016 г. са купени 623 дка земеделски земи при средна цена от 862 лв. на дка. От началото на годината са придобити 3 423 дка и към 30 април 2016 г. фондът притежава 234 176 дка земеделска земя спрямо 231 480 дка в края на 2015 г. Към посочените числа влизат и земите, продадени на разсрочено плащане, докато са собственост на дружеството.

Димитър Бранков е новия председател на Надзорният съвет на НОИ. Той е зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) и досега бе представител на работодателските организации в осигурителния институт. Той поема поста на ротационен принцип от досегашния вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин. Зам.- председател продължава да бъде изпълнителният секретар на КНСБ Ася Гонева. Според законовите изисквания председателството на Надзорния съвет на НОИ е с мандат от една година и се предава на ротационен принцип между синдикати, работодатели и изпълнителна власт.

Европейската комисия (ЕК) няма да финансира строителството на магистрала "Хемус", докато България не завърши магистрала "Струма", заяви говорителят на ЕК по въпросите на регионалната политика и транспорта. Няма и становище на ЕК дали в Кресненското дефиле, през което минава трасето, да се строи един дълъг тунел или няколко по-къси. Причината е, че българските власти не са внесли официално документите и не са защитили искането си. Не е готова и задължителната екологична оценка. За периода 2014-2020 г. от европейските структурни фондове за България са предвидени 737 млн. евро за пътни проекти. От тях 572 млн. евро са по програма "Транспорт" и 165 млн. евро - по "Региони в растеж".

Европа

Германската централна банка Бундесбанк очаква икономическият ръст във федералната република да се забави през второто тримесечие, но да остане стабилен, пише в месечния доклад на институцията, цитиран от Finanzen.net. Растежът на БВП ще бъде насърчен преди всичко от частното потребление и строителството. По-малко уверени са икономистите в Бундесбанк за представянето на индустрията и влиянието й върху износа. Първото четене на данните за БВП през периода януари-март показа ръст на икономиката от 0,7 на сто. „Ръстът на германската икономика може да изгуби динамика през пролетта“, пише обаче в доклада на централната банка. Институцията допуска, че покупателната способност на германците през второто тримесечие няма да расте толкова силно, колкото преди, тъй като цените на петрола са се повишили чувствително. Все пак според регулатора потребителите не са реализирали изцяло ръста на покупателната способност от предишните тримесечия, така че има все още пространство за маневри.

Америка

Министерството на финансите на САЩ за първи път от 40 години разкри, че Саудитска Арабия държи $116.8 млрд. от американския дълг, който надминава 19 трилиона долара. Това е с близо 10% по-малко от рекорда, установен през януари. Кралството от Персийския залив е 13-ото в списъка на най-големите американски кредитори. На първо място, както и преди, е Китай, който държи американски държавни облигации за $1.3 трилиона, а на второ – Япония с облигации за $1.1 трилиона. Според Bloomberg, публикуваните данни предизвикват повече въпроси, отколкото отговори, тъй като валутните резерви на Рияд са за около $600 милиарда. Практиката на централните банки е да държат в долари около 2/3 от резервите си. В същото време много държави държат в чужди банки американски държавни облигации, което се отразява на статистиката. Например Пекин държи американски дълг по сметки в Белгия. Така формално Брюксел държи 143 млрд. долара от дълга на Съединените щати. През април Саудитска Арабия заплаши да разпродаде дългове на САЩ и други американски активи за $750 милиарда.

Азия

Китайската банка ICBC Standard, най-голямата в света по размер на активите, ще закупи огромен трезор в Лондон. Хранилището, което се намира на тайно място и се продава от Barclay's, може да побере 2000 тона злато, сребро, платина и паладий. Според CNN стойността на златото, което може да бъде складирано в трезора, възлиза на 90 млрд. долара. Сейфът е един от най-големите в Европа и е изграждан в продължение на 1 година. Сделката ще донесе по-голямо влияние на ICBC в търговията, определянето на цените и съхранението на цветни метали, пише BBC. Финансовите детайли на споразумението не са известни, но то трябва да бъде окончателно сключено през юли. Китай притежава 25% от златото на световния пазар, но търговията продължава да бъде съсредоточена в Лондон и Ню Йорк. В британската столица през миналата година е имало такива транзакции за около 5 трилиона долара.

Борис Христов

На 18 май 1914 година в Пловдив се ражда Борис Христов – великият бас на двадесетото столетие. През 1933 г. Борис Христов се записва в Юридическия факултет в София и го завършва успешно. През 1942 г. му е отпусната царската стипендия и той решава да специализира в Италия оперно пеене. Там учи при маестро Рикардо Страчари. Оперният дебют на Борис Христов е на 12 март 1946 г. Той пее Колин в операта “Бохеми” от Пучини в Общинския театър на Реджо Калабрия. Постепенно започва да придобива известност и ангажиментите му се увеличават. Следва участие в “Борис Годунов” в Римската опера, Деветата симфония на Бетовен в Палермо, “Аида” от Верди и “Манон” от Масне в Каляри, “Месия” от Хендел в римския Театро Арджентина. През следващите години Борис Христов е един от най-обичаните и аплодираните певци на оперните сцени в Европа, Южна и Северна Америка. Репертоарът на Борис Христов излиза далеч от рамките на операта. Той е записал и безброй руски песни – както народни, така и от Римски-Корсаков, Чайковски, Бородин. Освен операта и песните има и трето направление в записите на Борис Христов – църковно-славянската музика. Тук се отнасят главно уникалните записи на поредица български и руски църковно-славянски песнопения направени през октомври 1976 г. и “Liturgia domestica” от Александър Гречанинов записана през ноември 1979 г. И двата записа са направени в “Александър Невски” и още веднъж разкриват музикалната универсалност и уникалност на Борис Христов. Последният му концерт е на 2 юни 1986 г. в Българската академия в Рим, където изпява “Многая лета” от Бортнянски заедно с хоровата капела “Светослав Обретенов”. Умира през 1993 година в Рим.

На този ден:  Ивет Лалова Яне Сандански (18 май 1872 г. – 22 април 1915 г.) Пристанище Бургас