Финансови новини

Без много обяснения правителството взе решение да изхарчи близо 2.5 млрд. лв. за покупката на нови изтребители, бойни кораби и двигатели за МиГ-29. Става дума за най-големите проекти в армията, които се чакат от години, но досега нито едно правителство не е успявало да ги започне. Според закона за отбраната проектите трябва да бъдат гласувани и от Народното събрание. Само проектът за бойните самолети се изчислява на 1.2 млрд. лв., но те ще стигнат за половината от планираните общо 16 изтребителя. Първите осем самолета трябва да бъдат доставени между 2018 и 2020 г. Другите осем изтребителя ще бъдат купени през 2022/23 г., но те не са включени в сметките на правителството. Въпреки че практиката досега в другите държави е показала, че е нужна близо година за сключване на договор с фирмата доставчик, от МО планират това да стане още тази година. Предвижда се първата вноска по договора от 80 млн. лв. да е до края на 2016 г. През 2017 г. ще се платят 250 млн. лв., през 2018 и 2019 г. - по 450 млн. лв.  Кабинетът одобри и построяването на два нови патрулни кораба за бойния флот. Прогнозната им цена е около 1 млрд. лв. Те трябва да са готови до 2021 г., което означава, че плащанията за тях ще съвпаднат с тези за изтребителите. Третият одобрен проект е за покупка на нови двигатели за МиГ-29. Той предвижда покупката на 20 двигателя, с което ще бъдат осигурени ресурси на 10 самолета - два учебни и осем бойни. Цената на този проект е неизвестна, но изпълнението му съвпада с останалите два.

Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив.

Концесии

Открита е процедурата за концесиониране на "Летище Пловдив". Бъдещият инвеститор трябва да има опит в този бизнес и финансови възможности. При класирането на офертите размерът на концесионното плащане, инвестиционната програма и мениджмънтът ще имат съответно 40, 35 и 25% тежест в оценката. Целта на концесията е изграждане на нов модерен карготерминал и развитие на летищната инфраструктура.

Правителството одобри издаването на две разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. „Лацио Коструционе“ ЕООД ще проучва минни отпадъци в площта „Баритна мина Стара Загора“, разположена в землището на Стара Загора. Разрешението се предоставя за срок от две години, като за този период дружеството ще инвестира минимум 45 060 лв. в проучвателните дейности. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4125 лв. За срок от една година „Интерпром“ ЕООД ще проучва строителни материали в площта „Логодаж” край едноименното благоевградско село. Предвижда се да бъдат инвестирани в проучвателните дейности минимум 68 550 лв., както и 3000 лв. за опазване на околната среда. Правителството предостави 35-годишна концесия на ЕТ „Алекс-Ко-Алексанър Койчев“ за добив на варовик от находище „Голия връх”, участък „Запад“. Кариерата се намира в землищата на селата Върбешница и Горна Кремена в община Мездра. Очаква се постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 1 142 064 лв. (без ДДС) за срока на концесията.

Дружества

Германският производител на автомобилни климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) очаква 100 млн. лв. оборот от завода си в Божурище през 2016 година. Предприятието започна работа миналата пролет и 2016 г. ще бъде първата му пълна година от дейността му в България. Въпреки известното забавяне при строителството на завода компанията ще успее да постигне заложените до 2020 г. цели за оборот и персонал, казаха от ръководството на дружеството. В рамките на следващите две години BHTC планира да удвои производствените площи и служителите си, което означава допълнителни инвестиции. Досега в предприятието са вложени над 50 млн. лв. Българският завод "Бер-Хелла термоконтрол" беше първата инвестиция в индустриална зона "Божурище".

През изминалата 2015 г. Кремиковци АД (в несъстоятелност) е продало имоти за 783 531 хил. лева. показват данните в годишния финансов отчет. Базовата цена на имотите е била с около 46 хиляди лева по-ниска. Имотите са продадени на търгове с тайно и явно наддаване. Продадените активи представляват земи, сгради, машини и съоръжения В края на 2015 г. оставащите дълготрайни, активи в дружеството са оценени на 111.5 млн. лева, но всички те са необезпечени. Краткосрочните вземания пък са за около 413 млн. лв. Възникналите преди ликвидацията задължения си остават без промяна спрямо 2014 г. в размер на 2.86 млрд лв. За отчетната 2015 г. Кремиковци отчита загуба от 3.98 млн. лв. от ликвидация и 163 хил. лева загуба от стопанска дейност. Персоналът на емитента към края на миналата година е 46 човека, като разходите за възнаграждения и осигуровки са били 1.085 млн. лева., сочат данните от финансовия отчет. Мажоритарният собственик на Кремиковци АД е Финметалс холдинг ЕАД със 71% от уставния капитал.

Предоставените 35 млн. лв. за реконструкция и модернизация на Зимния дворец на спорта в София ще бъдат пренасочени за реализирането на многофункционалната спортна зала „Арена Бургас”. Проектът за Зимния дворец в столицата не е реализиран поради възникнали административни процедури и производства. В резултат на това предоставените средства са вложени по банкови сметки на „Академика 2011“ и не могат да бъдат използвани за друга цел. През 2014 г. община Бургас е започнала реализирането на проект за изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Общината е осигурила началното му финансиране, след което неговото реализиране е спряно поради необходимост от дофинансиране и търсене на подходящ партньор за управление на проекта. „Академика 2011“ ЕАД е 100% държавно дружество, в чиито активи са едни от най-големите спортни обекти в България. Ползите за него от участие в проекта са свързани с придобиване на собственост върху спортното съоръжение, както и последващото негово управление.

От 1-и април 2016 г. 100% от битовите отпадъци на столичани ще се преработват в Завода за механично-биологично третиране на боклук край софийското село Яна. През първите шест месеца, от работата на предприятието близо 90 на сто отпадъците се рециклират в него. До края на годината се очаква да бъде изготвено проектното предложение. За реализацията му са предвидени близо 135 млн. евро. Заводът за отпадъци край село Яна заработи през септември 2015 година, а за първата половин година от дейността си резултатите показват, че близо 90% от боклуците на софиянци се преработват там. Очакванията са от следващия месец всички отпадъци вече да се рециклилат в новото предприятие. Очакванията на Столична община и правителството е, че с реализирането на проекта за изгаряне на RDF гориво - два пъти ще намалят вредните емисии от ТЕЦ "София".

Philips Югоизточна Европа обяви назначаването на Димитър Влахов, настоящ лидер сектор Personal Health за Южни Балкани, за мениджър за България на Philips. Димитър Влахов има 14-годишен опит в управлението, маркетинга и продажбите. Той заема длъжността лидер Южни Балкани за сектор Personal Health във Philips от април 2015 г., а преди това, като участник в глобалната програма на фирмата за развитие на търговски лидери, е отговарял за стратегическите проекти на компанията в Югоизточна Европа. Заемал е и ръководни позиции в представителството на General Motors за България.

Предстоящи събития

Семинар “Как се прави бизнес с Филипини, Виетнам и Индонезия?”

Иновационен форум - 6 април 2016 г., Интер Експо Център, София

IndustryMatchMaking 2016 - двустранни бизнес срещи за търговско коопериране и технологичен трансфер между български и чуждестранни фирми

B2FAIR - Двустранни бизнес срещи за създаване на партньорства в рамките на HANNOVER MESSE 2016

Двустранни срещи за създаване на партньорства по проекти и технологичен трансфер по време на HANNOVER MESSE 2016

Европа

Икономическите нагласи и в еврозоната, и в целия Европейски съюз се влошават. През март индикаторът на Европейската комисия за икономическите нагласи (ESI) отчита трети пореден месечен спад, като понижението в еврозоната е с 0,9 пункта до 103 пункта, а в ЕС – с 0,7 пункта до 104,6 пункта. Причината е по-слабото потребителско доверие, както и недостатъчната увереност в секторите на услугите и строителството. Нагласите в индустрията остават до голяма степен без промяна, а тези при продажбите на дребно се повишават. Авторите на доклада подчертават, че проучванията са проведени преди терористичните нападения в Брюксел на 22 март. Най-големи са пониженията в индекса ESI в Италия (-2,4 пункта) и във Франция (-1,8 пункта). Спадът в потребителското доверие (-0,9 пункта) се дължи на нарастващия песимизъм сред населението за бъдещето на глобалната икономика и в по-малка степен за финансовата ситуация и спестяванията им. Единствено оценката за заетостта в бъдеще остава непроменена.

Америка

Частният сектор в САЩ добавя 200 хил. нови работни места извън земеделския сектор, сочат данни на частната изследователска компания ADP. Резултатът надвишава очакванията на анализаторите с 5 хиляди нови назначения.Растящата заетост позволява на потребителите да харчат повече, което пък насърчава икономическата активност и я предпазва от външни негативни фактори. Ревизиите в данните от предходния месец са малки. През февруари новите работни места са били 205 хил., а не 214 хил., както беше първоначално съобщено.През март повече хора са намерили работа в сферата на търговията, транспорта, компаниите за комунални услуги. Следват професионалните и бизнес услуги, както и строителството, макар че там през март има най-малко нови назначения от четири месеца. „Пазарът на труда продължава впечатляващата си серия“, казва Марк Занди, главен икономист в Moody's Analytics. “Единствено в енергетиката намаляват новите назначения, както беше през изминалата година”, допълва той.

Азия

Тайванската Hon Hai Precision Industries, известна още като Foxconn, придоби електронната компания Sharp за 388 млрд. йени (3,5 млрд. долара). Hon Hai е известна като контрактор, произвеждащ договорни елементи за други големи технологични компании като Apple, допълва изданието. Сделката се осъществява при цена от 88 йени за акция, което е значително по-ниска цена от първоначално обсъжданата, след като тайванската компания успя да редуцира цената на контракта със 100 млрд. йени. Чрез сделката Hon Hai ще добави първокачествен бранд в портфолиото си, както и произвеодствената мощ на пионера в сферата на слънчевите панели и на кристалните дисплеи. За Sharp сделката е ново начало, след като бизнесът ѝ за производство на телефони и телевизори беше елиминиран от пазара, тъй като едновременно компанията трябваше да се конкурира с технологични гиганти като Apple и с нискобюджетни производители като самата Hon Hai.

Старосел - тракийска гробница

Старосел е село в Южна България, община Хисаря. Там през 2000 г. археологическата експедиция на д-р Георги Китов откри за света “най-големия запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа”. Предположенията са, че храмът е от времето на тракийския цар Ситалк, дори и на самия владетел. Богатите находки от зидания гроб датират от края на V в. и началото на ІV в. пр.н.е. За връзката между Панагюрското златно съкровище и Старосел говори намерената в съседен гроб сребърна апликация, която изобразява мъж с царски символи и доспехи, който пие от ритон, подобен на тези от съкровището. А на златен съд от Панагюрище е изобразена врата на храм, удивително приличаща на вратата на храма в Старосел. Царското погребение, намерено на 30 м от храма, е изключително богато. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Към самия храм води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете.

На този ден:  Жул Паскен Черепишки манастир