Двама милиардери и над 1200 милионери има в България, по данни на Българската народна банка. За последната година страната ни се е сдобила с нови 255 милионери. Така българите с банкови влогове, надхвърлящи 1 млн. лева през 2023 са 1277. Общата сума на милионерски влогове бележи ръст с над 25,3% за една година и надхвърля 3,5 млрд. лв.

Макар и минимално, тенденцията на трайно намаление на производствените цени в промишлеността, които са ранен измерител на инфлацията, се обърна на месечна база през юли, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). На годишна база цените запазват отрицателния си темп на нарастване. В периода юли - декември 2022 г. месечните цени в промишлеността трайно намаляваха от януари до юни, а на годишна база тенденцията се запазва вече четвърти месец. През юли общият индекс на цените на производител се увеличава с 0,5 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост с 0,8 на сто. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0,3 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2 на сто. По-високи цени през юли са отчетени в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 3,6 на сто, производството на химични продукти - с 1,5 на сто, производството на напитки - с 1,3 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 13,7 на сто през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година.

Брутният външен дълг на България в края на юни 2023 г. е малко над 44 млрд. евро (46,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка. Този дълг е с 2,3 млрд. евро (5,5 на сто) повече в сравнение с края на юни 2022 г. В края на юни краткосрочните задължения са над 8 млрд. евро (18,2 на сто от брутния дълг и 8,4 на сто от БВП) като на годишна база се понижават с 396.1 млн. евро (4,7 на сто). Дългосрочните задължения са над 36 млрд. евро (81,8 на сто от брутния дълг или 37,7 на сто от БВП), като се повишават за една година с над 2,7 млрд. евро (8,1 на сто). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни 2023 г. е 9,451 млрд. евро (9,9 на сто от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. той нараства с близо 2,42 млрд. евро (34,4 на сто). Външните задължения на Централната банка са над 1,966 млрд. евро (2,1 на сто от БВП), като на годишна база те намаляват със 134,4 млн. евро (6,4 на сто). Източник: БНБ Бюлетин

Обявените от министерството на младежта и спорта (ММС) промени в Управителния съвет на Българския спортен тотализатор (БСТ) не бяха вписани в Търговския регистър и засега са стопирани. Преди два дни ММС обяви, че сменя изпълнителния директор Ангел Иванов и членовете на УС Таня Андреева и Галина Заркова. На тяхно място за изпълнителен директор бе обявен Георги Тарлеков, както и Петър Пейчев и Рада Гьонова. Вписването им е отказано заради липса на съгласувателно писмо за промените от министъра на финансите Асен Василев. Всъщност в подадените документи за регистрация на промените в тотализатора е приложено писмо от ММС до финансовия министър Асен Василев, с което се иска именно "съгласуване на предложение за освобождаване и назначаване на членове в УС на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор". Не е ясно по каква причина Асен Василев не е изпълнил съгласувателната процедура, но именно това е причината новата управа на тотото да не може да започне да функционира.

Най-големият български производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че предприема инвестиционен план на стойност 137 милиона лева за период от три години. Иван Папазов - директор посочи, че планът предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2, с допълнителни 5000 м2 и увеличаване на производствените мощности за валцови продукти посредством монтаж на нов 4-Hi универсален фолиев валцов стан и пещи за отгряване. Ще бъде изграден нов леярен цех, в който е планирано внедряване на високотехнологична линия за леене на рулони, която ще позволи на компанията да увеличи производствения си капацитет на вече предлаганите продукти, както и да произвежда нови видове сплави за конверторно фолио и фолио за акумулатори - батерии. Миналата година "Алкомет" премина към серийно производство за електромобилите на своя нов партньор - BMW Group, с когото компанията сключи дългогодишни договори.

"Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчита за второто тримесечие на годината нетна печалба в размер на 133.2 млн. лв. при едва 59.4 млн. лв. за същия период на м.г. Дружеството към полугодието има почти 600 млн. лв. налични парични средства, е успяло да намали значително търговските си задължения (към доставчици на материали, на студен резерв, на балансиращ пазар и др.). до 109.8 млн. лв. при 135.1 млн. лв. година по-рано. Общо реализираните приходи на дружеството за първото полугодие на 2023 г. са в размер на 717.5 млн. лв. (при 703.3 млн. лв. година по-рано). В това число влизат приходите от продажби, които са в размер на 665.6 млн. лв. на фона на 536.3 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетените разходи на дружеството пък са за 569.9 млн. лв.

Най-големите акционери в производителя на захар, спирт и захарни изделия „Захарни заводи“ АД – „Захар Инвест“ АД, „Ритъм-4-ТБ“ ООД и „ГУ-Фарадей“ ЕООД, са прекратили споразумението за обща политика по управление чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас. „Захар Инвест“ АД е мажоритарен акционер в „Захарни заводи“ и притежава 42,94% от акциите на публичното дружество, или общо 4 772 327 акции. „Ритъм-4-ТБ“ ООД притежава 25,55% от капитала на „Захарни заводи“, или 2 838 960 акции. „ГУ-Фарадей“ ЕООД притежава 25,58% от капитала на „Захарни заводи“, или 2 842 784 акции. „Захар Инвест“, по силата на споразумението за обща политика за управление, контролираше дяловете и на трите дружества - общо 94,07% от акциите на „Захарни заводи“.Мажоритарният акционер се опита да изкупи останалите акции на миноритарните акционери – общо 658 848 броя, като отправи търгово предложение в края на юни при цена от 5,15 лева на акция. Комисията за финансов надзор (КФН) обаче наложи временна забрана на това предложение заради несъгласие с прогнозите на „Захар Инвест“ и – оттам, с предложената цена на акция. „Захар Инвест“ повиши предлаганата цена на акция до 6,29 лева в коригираното търгово предложение. КФН обаче отново не го одобри със същите мотиви и наложи окончателна забрана.

Консолидираните приходи на компанията „Еврохолд България“ АД през първото полугодие на 2023 г. са в размер на 2,13 млрд. лева в сравнение с 2,08 млрд. лева към края на юни 2022 г., което е с 3% повече. Същевременно консолидираните разходи се свиват с почти 12% за отчетния период. Оперативната печалба достига почти 490 хил. лева при 220 млн. лева година по-рано, което над два пъти повече. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации възлиза на 378 млн. лева при 116 млн. лева година по-рано, което е над три пъти повече на годишна база. Нетната печалба от продължаващи дейности е в размер на 243 млн. лева при 10 млн. лева година по-рано. Енергийният бизнес остава водещ за групата, макар и делът му в общите приходи да пада до 57,4% от 78,8% по същото време на миналата година. Застраховането е на второ място с 42,3% при дял от 20,9% година по-рано. В последната година акциите на „Еврохолд България“ поевтиняват с над 18%, а пазарната капитализация достига 442,85 млн. лева, според данни на БФБ-София.

На 30.08.2023 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за обратно изкупени акции по чл.111, ал.8 от ЗППЦК

Пазарът на нови автомобили в страните от Европейския съюз нараства през юли за 12-и пореден месец, показват данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). През миналия месец в ЕС са регистрирани 851 156 нови превозни средства, с 15,2 на сто повече в сравнение с юли 2022 г.  Въпреки това новорегистрираните 6,3 милиона превозни средства в страните от Евросъюза през първите 7 месеца на тази година са с 22 на сто по-малко в сравнение със същия период на предпандемичната 2019 г., отбелязва ACEA. Все пак от началото на 2023 г. до края на юли е отчетен съществен ръст на водещите пазари за автомобили в Евросъюза - Испания (+21,9 на сто), Италия (+20,9 на сто), Франция (+15,8 на сто) и Германия (+13,6 на сто). В България през юли са регистрирани 3370 нови автомобила, което представлява увеличение с 19 на сто спрямо същия месец на 2022 г. (2832 нови коли). През първите 7 месеца на годината новорегистрираните автомобили у нас са 20 992, което представлява увеличение с 20,8 на сто спрямо същия период на 2022 г. (17 371 коли), сочат данните на ACEA. Продажбите на нови електрически превозни средства в Европейския съюз скачат с 60,6 на сто. Те продължават да нарастват благодарение на субсидиите, които правителствата на редица страни от ЕС отпускат.  Делът на регистрираните нови електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии (BEV), се увеличава през юли 2023 г. до 13,6 на сто от всички новорегистрирани автомобили при 9,8 на сто през същия месец на миналата година. Делът на новите коли с бензинови двигатели в ЕС през юли е 35,8 на сто, на тези с дизелови двигатели е 14,1 на сто, а на хибридните електрически превозни средства (HEV) - 25,6 на сто. 5% е делът на новорегистрираните в България електромобили (BEV) през миналия месец е 5 на сто. Най-много са били новите коли с бензинови двигатели - 71,5 на сто, следвани от тези с дизелови двигатели - 20,7 на сто. Съществен ръст на продажбите на нови електрически автомобили е отчетен в Белгия (+235,9 на сто) и Гърция (+152,4 на сто). България е на трето място сред страните от ЕС и по този показател, като новорегистрираните електрически автомобили у нас се увеличават със 150 на сто на годишна основа. През юли тази година те са 170 броя, а през същия месец на 2022 г. са били 68 броя.

Свободните работни места в САЩ са намалели с повече от очакваното до най-ниското си ниво от повече от две години насам през юли, предлагайки нови доказателства, че търсенето на работна ръка отслабва, съобщава Bloomberg. Броят на наличните свободни позиции е намалял до 8,83 млн. през юли от 9,17 млн. през юни, показат даннните от публикуваното във вторник проучване на Бюрото по трудова статистика в САЩ (JOLTS). Това е шестият им пореден спад за последните седем месеца. Така нареченият коефициент на напускане, който измерва дела на доброволно напусналите работа като част от общата заетост, е спаднал до 2,3%, което е най-ниското му ниво от началото на 2021 г. насам. Това означава, че американците са по-неуверени в това, че ще си намерят друга работа при сегашното състояние на пазара. Намалението при свободните позиции отразява спада в професионалните и бизнес услугите, здравеопазването и държавното управление. По-малкото свободни работни места в съчетание с повишеното участие на работната сила осигуриха по-голям баланс на пазара на труда и спомогнаха за овладяването на ръста на заплатите. Въпреки отслабването на търсенето на работници безработицата остава на исторически ниски нива. Тази тенденция е от ключово значение за нарастващите надежди, че САЩ могат да избегнат рецесия въпреки агресивното повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв. Миналата седмица гуверньорът на Фед Джером Пауъл също предположи, че ако пазарът на труда продължи да се разхлабва, инфлацията може да продължи да се забавя. Медианната прогноза в проучване на Bloomberg сред икономисти беше за 9,5 млн. свободни работни места. Доходността по държавните облигации на САЩ се понижи след данните, а S&P 500 увеличи печалбите си. Съотношението на свободните работни места към безработните е намаляло до 1,5, което е най-ниското ниво от септември 2021 г. насам. В пика си през 2022 г. съотношението беше 2 към 1. Броят на наетите е намалял с 458 хил. души през последните два месеца, най-голямото намаление от края на 2020 г. Данните предшестват месечния доклад за заетостта, който трябва да бъде публикуван в петък, като настоящите прогнози сочат, че работодателите са прибавили 170 хил. нови работни места през август.

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти може да бъде ключът към разрешаването на климатичната криза в Югоизточна Азия, твърдят експерти. Ако регионът наистина иска да спре глобалното затопляне, той трябва да намали производството на животински протеини и да премине към растителни, култивирани и други алтернативни източници до 2030 година. Това твърди нов доклад на Asia Research Engagement (ARE), цитиран от CNBC. До 2060 година алтернативните протеини около Югоизточна Азия и други азиатско-тихоокеански нации ще трябва да представляват повече от половината от производството на протеини. Постигането на това ще изисква специално финансиране, изискващо постоянен ангажимент от страна на азиатската хранителна индустрия, инвеститори и банки. Широкомащабното животновъдство се счита за основен източник на въглеродни емисии, както и за основния виновник за обезлесяването и загубата на биологично разнообразие. Това е така, защото доставчиците изсичат гори, за да отглеждат храна за животни като соев шрот и да изграждат нови ферми. Според доклада, животновъдството оставя по-голям отпечатък върху околната среда от всички ядливи култури взети заедно, тъй като е по-интензивно на ресурси и използва повече земя, вода, животни и антибиотици. Континентът доставя повече от половината животински протеини в света, включително сухоземни животни и морски дарове. Освен това регионът е дом на едни от най-бързо растящите популации, което е увеличило допълнително консумацията на месо. През 2020 година Малайзия и Виетнам са консумирали между 8,9 и 12,3 килограма протеин на глава от населението от месо и морски дарове, което е доста над препоръчителното ниво от 5,1 килограма, препоръчано от The EAT-Lancet Commission - глобална група от учени, показват данни от ARE. Това е двоен проблем, тъй като значителна част от соята, с която се хранят азиатските селскостопански животни, се внася от Бразилия, Аржентина и Парагвай", казва пред CNBC Мирте Госкер, който е управляващ директор на The Good Food Institute Asia Pacific - мозъчен тръст, фокусиран върху алтернативни протеини. Независимо дали на растителна основа, получени чрез ферментация или отгледани в лаборатория, алтернативните протеини, които водят до заместители на месото са също толкова важни за сигурността на климата, колкото възобновяемата енергия или намаляването на пластмасата за еднократна употреба, казват експертите. Всеки долар, инвестиран в производството на месни и млечни алтернативи, води до седем пъти повече намаления на парникови газове, отколкото зелените сгради и единадесет пъти повече, отколкото колите с нулеви емисии, според доклад на Boston Consulting Group от 2022 година. Рисковият капитал, инвестиран в алтернативни протеини, е нараснал от 1 милиард долара през 2019 година до 5 милиарда долара през 2021 година, според The Good Food Institute. Ако държавите дадат приоритет на производството и разработването на алтернативни протеини, печалбата от климата може да бъде наистина колосална. Компаниите за ферментация, фокусирани върху алтернативни протеини, са осигурили 1,7 милиарда долара инвестиции през 2021 година, срещу 600 милиона долара от 2020 година, докато компаниите за култивирано месо и морски дарове са отбелязали 1,4 милиарда долара инвестиции, в сравнение с 400 милиона долара, събрани през 2020 година, показват данни от The Good Food Institute. Въпреки че продуктите на растителна основа като тофу, темпе и варива отдавна са част от традиционните азиатски диети, те исторически не функционират като заместители на месото в азиатската хранителна култура, посочва ARE. Производството на безопасни за климата храни обаче изисква и енергия. Култивираното месо изисква използване на електричество в производствените съоръжения, така че ще трябва да разчита на възобновяема енергия, за да бъде устойчиво. За да може Югоизточна Азия да изпълни целта на Asia Research Engagement за преминаване към алтернативни протеини до 2030 година, правителствената политика, корпоративната стратегия и държавното финансиране трябва да се съгласуват. Разковничето обаче се крие в предпочитанията на потребителите. Клиентите ще бъдат определящият фактор за бъдещия растеж на алтернативните протеини. Без трайно подобрение на вкуса и цената, марките ще се борят да превърнат първоначалното потребителско любопитство в повторни покупки, а време за това няма. Експертите до голяма степен са съгласни, че са необходими повече инвестиции от публични и частни заинтересовани страни в научноизследователска и развойна дейност, за да могат алтернативните протеини да навлязат на масовия пазар. С нарастването на инфраструктурата ще са необходими и голям брой висококвалифицирани специалисти. Така или иначе, всичко това е нов шанс за климата и една наистина добра нова бизнес възможност.