Ръстът на разходите на домакинствата изпреварва покачването на доходите им през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. От април до юни тази година доходите на домакинствата са се покачили с 20,9 % спрямо същия период на миналата година, но при разходите ръстът е 21,3 на сто. В абсолютна стойност доходите превишават минимално разходите – т.е. общо в домакинство за трите месеца са придобити 2 668 лева, но са разходвани 2 379. Най-висок дял в доходите имат трудовите възнаграждения, следвани от пенсиите и доходите от самостоятелна заетост. Най-много – близо една трета, домакинствата разходват за храна и безалкохолни напитки. Спрямо периода от април до юни миналата година намалява консумацията на хляб, тестени изделия и кисело мляко, но се увеличава потреблението на плодове и месо.

Към 31 юли общият размер на отчетените приходи в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 6.35 млрд. лева. Постъпилите приходи са с 811.1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи възлизат на 12.05 млрд. лв., което е 2.29 млрд. лв. повече в сравнение с първите седем месеца на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 10.71 млрд. лева. Разходите за пенсии са с 2.38 млрд. лв. или с 28.5 процента повече спрямо същия период на миналата година. Броят на пенсионерите за юли тази година е с 4547 лица по-малък в сравнение с година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер през седмия месец от годината е 825.44 лева. Той е по-висок с 90.72 лв. (12.3%) от този за юни и със 148.81 лв. (22%) по-висок в сравнение със средния размер за същия месец на миналата година. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за юли е 907.45 лева. Той е по-висок от този за юни с 99.80 лв. (12.4%). В сравнение със същия месец на миналата година, средният размер е по-висок със 175.27 лв. (23.9%).

След като в края на миналата седмица правителството взе решение да уведоми "Лукойл Нефтохим Бургас" за прекратяването на концесията на пристанище "Росенец", считано от 15 август, рафинерията има 30 дневен срок да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на транспорта. При отказ от страна на "Лукойл" да предаде съоръжението, министърът на транспорта трябва да отправи мотивирано искане до областния управител на Бургас да издаде заповед за изземане на обекта на концесията по реда на Закона за държавната собственост. В правителственото решение е записано, че в двуседмичен срок от отнемането на концесията на пристанищния терминал Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в обекта, като възлага на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищните услуги.

КЗК разреши на саудитската Tawal да придобие пасивната инфраструктура на Vivacom чрез регистрирано в Люксембург свое дъщерно дружество. Решението на антимонополния регулатор има отношение и към намеренията на компанията да купи аналогични бизнеси в Хърватия и Словения. Това се случи, въпреки протестите на Yettel, според които производството трябва да бъде спряно, докато КЗК не се произнесе по казуса с "Булсатком", в който Vivacom също е страна. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Административен съд - София област. Продажбата на близо 5000 кули в 3 държави за 1,22 млрд. евро е част от глобалната тенденция телекомите да отделят физическата инфраструктура и клиентските услуги в отделни бизнеси заради спецификите на всяка една от тези дейности. Купувачът Tawal e най-големият доставчик на ICT инфраструктура в Близкия Изток и Северна Африка с общо над 16 000 обекта.

Постъпленията на производителят на хидравлични цилиндри "Кяшиф" - Джебел за 2022 г. нарастват с 80% спрямо предходната година и достигат над 136 млн. лв. Заводите на "Кяшиф" са три, в които работят около 650 души, като до две години се очаква да заработи и четвърти с около 8 хил. кв.м. Строителството му вече е започнало, а инвестицията в него ще е около 20 млн. евро. Дружеството в Джебел произвежда хидравлични цилиндри. Към днешна дата производството им е разпределено в съотношение 50 на 50 малки към средни цилиндри. Първите се използват в производството на трактори и малки машини, докато средните - за кранове и камиони. Плановете на инж. Кяшиф са в бъдещия четвърти завод да произвеждат големи цилиндри, някои от които ще достигат до пет-десет, че и двадесет тона за кораби, за огромни багери и кранове. Така компанията би била световен лидер на пазара. Близо 99% от продукцията се изнася, като в България днес най-голям клиент им е пловдивският производител на мотокари Apex. Сред големите компании, които купуват продукция от "Кяшиф", са Palfinger и Liebherr. Конкуренти на "Кяшиф" в България са френската "Серта" в Кърджали (бившето "Пневматика"), "Хес" в Ямбол и заводът на Palfinger в ямболското село Тенево.

По-малко от две седмици след като обяви, че продава дела си в дъщерното си дружество „Слатина“ АД, „Синергон Холдинг“ АД вече е осъществило сделката. Предварителният договор за продажбата е сключен на 2 август, а сделката е приключена на 14 август. Купувач е „Клен Лес“ ЕООД. Дружеството придобива 95,41% от „Слатина“ АД, или 943 103 поименни, налични акции, за сумата от 1,885 млн. лева. „Слатина“ АД е създадено през 1942 г. като производител на памучни и полиестерни тъкани. Фирмата се занимава изключително с търговска дейност от 2009 г. и предлага памучни тъкани за постелъчно бельо, работно облекло, бебешки пелени, както и полиестерни пердета.

Българската онлайн платформа Krik.bg предоставя над 14 милиона употребявани авточасти. Тя свързва местни и трансгранични автоморги със сервизи, застрахователи, търговци на коли и частни лица, търсещи качествени употребявани авточасти. Платформата предлага седмични доставки от Полша, като има за цел да намали разходите за авточасти със 7% до 30%. Инвеститор в дружеството Крик.бг ООД е „Иновейшън Кепитъл Фонд“ КДА, чиято дейност се изпълнява със съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, управлявано от Фонд на фондовете в България. „Иновейшън Кепитъл“ АД е фонд мениджър, управляващ фонд за рисков капитал в размер на 21,1 милиона евро за дялово и квази-дялово финансиране. Избран е като фонд мениджър от Фонд на фондовете („ФМФИБ“ ЕАД) да управлява ресурс от 19.3 млн. евро по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и допълнителен капитал от независими частни инвеститори в размер на 1.8 млн. евро.

Най-големият инвеститор във Великотърновски регион – австрийската компания „Кроношпан“, разширява дейността си и набира допълнително работници - електротехници, механици, мотокаристи, оператори на машини, опаковчици и др. „Кроношпан България“ е водещ доставчик на дървени материали и аксесоари за мебелните компании в България и света. Фирмата, чиито инвестиции в старата столица са за близо 300 млн. евро, е с традиции в снабдяването на най-добрите мебелни фирми и има успешно партньорство с мрежа от дистрибутори в страната и чужбина. Най-големият вложител във Великотърновска област, притежаващ сертификат за инвеститор първи клас, е основан като малка семейна дъскорезница през 1897 г. в Австрия. В момента е истински индустриален гигант с клонове в над 40 страни – от Испания до Австрия и от Беларус до САЩ.

През 2022 г. 82% от гражданите на страните от ЕС, на възраст между 20 и 34 години, които наскоро са придобили образователна степен (средно специално образование, бакалавърска, магистърска или докторска степен), са имали работа. Това е най-високото равнище на подобна трудова заетост в ЕС, сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. Работещите мъже, придобили наскоро образователна степен, са били повече в сравнение с жените. През 2022 г. разликата между тях обаче намалява до 2 процентни пункта, което е най-ниското равнище от 2014 г. насам.  Различията в равнищата на заетост между жените и мъжете може да бъдат обяснени с естеството на изучаваните специалности. Някои от тях дават възможност за по-бърза реализация на пазара на труда, отколкото други, а жените и мъжете като цяло се насочват към различни специалности. Например мъжете, които изучават природни или информационни технологии, са сравнително повече от жените, отбелязва Евростат. Най-висок дял на младите хора (между 18 и 34 години), които наскоро са придобили образователна степен и са работели през 2022 г., сред страните от ЕС е отчетен в Нидерландия и Люксембург (93 на сто за всяка), Германия (92 на сто) и Малта (91 на сто). Най-нисък дял на младите хора от тази възрастова група през миналата година е регистриран в Италия (65 на сто), Гърция (66 на сто) и Румъния (70 на сто). Младежите в България, на възраст между 20 и 34 години, които наскоро са придобили образователна степен и са работели, са били 78,8 на сто.

Истинска буря от публичен и частен дълг с потенциално сериозни последици за цялата световна икономика - пред това се изправят Съединените щати. Рисковете са свързани както с растящ брой на фалитите на бизнеси, така и със срив на доверието на кредитополучателите. Проблемът вече е видим и от статистическите данни, пише в свой материал Business Insider. Намаляването на лихвените проценти до нула след Световната финансова криза стимулиране американските бизнес, компании и домакинства да се възползват от евтиния кредит. Това обаче започна да се превръща в проблем след 2021 г., когато Фед предприе мерки срещу "прегряването" на икономиката и ръста на инфлацията. В резултат разходите за обслужване на дълговете са повишиха. Междувременно, Конгресът месеци наред не можеше да вдигне тавана на държавния дълг заради спорове между управляващи и опозиция, а обезценяващите се с нарастването на лихвените проценти облигации "торпилираха" SVB, Signature Bank и First Republic. Така стигаме и до решенията на Fitch и Moody"s да понижат кредитните рейтинги съответно на САЩ и на 10 отделни банки. Дългова криза в САЩ може да предизвика верижна реакция, тъй като говорим за най-голямата икономика в света, която освен това е основен източник на финансиране за държави и компании. Според икономисти като Рей Далио и Нуриел Рубини пълномащабната дългова криза изглежда все по-вероятна. Ето и как статистиката подкрепя твърденията им. Дълговете са в небесата - по данни на Фед задлъжнялостта по кредитни карти неотдавна за първи път е надминала 1 трлн. долара. Според TransUnion личните необезпечени заеми също подобряват рекорди - цели 225 млрд. долара. Корпоративният дълг на свой ред през миналата година нарасна с 6,2% до 7,8 трлн. долара, а според прогнозата на Bank of America през следващите 10 години всеки ден през следващите 10 години може да се добавят по 5 млрд. долара към публичния дълг. Фалитите са все повече - не всички компании издържат на тежкото дългово бреме. Фалитите в САЩ от началото на годината до момента вече са повече, отколкото за цялата 2022 г. - с цели 53% повече. При пълномащабна рецесия има риск за корпоративни дългове в размер на до 1 трлн. долара, предупреждават от Bank of America. Натрупват се просрочия - забелязва се ръст на случаите, в които хора и компании закъсняват с плащанията по кредитите си. При търговските недвижими имоти забавянето с над 30 дни вече е станало по-масово с 3% - обръщайки тенденцията на спад. При личните заеми Фед също отчита увеличен брой просрочия. Банките намаляват риска - големите банки вече са склонни да се откажат от кредитите, при които има риск от неизпълнение, като даже са склонни да продадат задължението на загуба. Bloomberg съобщава, че JPMorgan, Goldman Sachs и Capital One са сред банките, които се опитват да излязат от мащабни проекти в сферата на недвижимите имоти. Собствениците, които решат да рефинансират ипотеките си, ще се сблъскат с понижени оценки и повишени лихвени проценти. Това може да доведе до още лоши кредити.

Азия, световната производствена база, се сблъсква с голям проблем: младите хора не искат да работят във фабриките. Залезът на свръхевтиния азиатски фабричен труд се очертава като най-новото изпитание за глобалния производствен модел, който през последните три десетилетия доставя огромен набор от създадени евтини стоки на потребителите по целия свят. 20-годишните работници - традиционната трудова сила в шивашката индустрия, редовно се отказват още по време на обучителните програми на неговата компания, казва Пол Норис, британският съосновател на виетнамската фабрика за облекло UnAvailable, базирана в Хо Ши Мин. Тези, които остават, често работят само няколко години. В отговор на кризата с хора азиатските фабрики трябва да увеличават заплатите и да предприемат скъпи стратегии за задържане на работниците. Производителят на играчки Hasbro заяви тази година, че недостигът на работна ръка във Виетнам и Китай е увеличил разходите му. Производителят на Barbie Mattel, който има голяма производствена база в Азия, също се бори с по-високите разходи за труд. И двете компании вдигнаха цените на продуктите си. Спортният бранд Nike, произвеждащ по-голямата част от маратонките си в Азия, отбеляза през юни, че цените на продуктите му са се повишили поради по-високите разходи за труд. Германия привлече инвестиция от TSMC. Търсят се 10 хиляди работници. Тайванският производител на чипове TSMC съобщи, че ще инвестира 3,5 милиарда евро във фабрика в Германия. Започвайки през 90-те години на миналия век, Китай, а след това и други азиатски страни се интегрираха в глобалната икономика, превръщайки се в огромни производствени центрове. Сега тези нации обаче се сблъскват с новите нагласи на новите поколения. По-младите работници, по-добре образовани от своите родители и черпещи представата за живота от Instagram, TikTok и други социални медии, решават, че работният им живот не трябва да се развива между заводските стени. Демографските промени също играят роля. Младите хора в Азия раждат по-малко деца, отколкото техните родители, и то на по-късна възраст, което означава, че са подложени на по-малък натиск да печелят постоянен доход през 20-те си години. Процъфтяващият сектор на услугите им предлага възможност за по-малко изтощителна работа като служители в магазини в молове и рецепционисти в хотели. Проблемът е особено остър в Китай, където безработицата сред младите хора в градовете достигна 21% през юни, въпреки че във фабриките има недостиг на работна ръка. Мултинационалните компании преместват производство от Китай в други държави, сред които Малайзия, Индонезия, Виетнам и Индия, но собствениците на фабрики там също казват, че се борят за млади хора. Китайската икономика се променя. Какво означава това за глобалната? Най-непосредственото отражение вероятно ще се прояви при суровините и индустриалния цикъл, но не само. Във виетнамските фабрики заплатите са се увеличили повече от два пъти от 2011 г. - до 320 долара на месец - три пъти повече от темпа на увеличение в САЩ, според данни на Международната организация на труда на ООН. В Китай заплатите в заводите са се повишили със 122% от 2012 г. до 2021 г. - последният период, за който ООН има данни.