Печалбата на банковата система достига 484 млн. лева към края на месец април тази година. Това е ръст от 36.2% или 129 млн. лева спрямо първите четири месеца на миналата 2020 година, съобщи Българската народна банка. Към края на април 2020 година, банковата система записа спад в печалбата на годишна база от близо 100 млн. лева до общо 356 млн. лева. Причина за това бе COVID-19 пандемията. Така година по-късно печалбата на банките у нас възстановява нивото си от преди кризата. За сравнение, за първите четири месеца на 2019 година банковата система отчете печалба от 454 млн. лева, което бе ръст от 15.4% спрямо същия период на 2018 година.

Министерството на финансите очаква дефицит от 173 млн. лева в изпълнението на бюджета през май 2021 г. През април консолидираната фискална програма (КФП) е на плюс в размер на 171,6 млн. лева. Към 30 април фискалният резерв е на ниво от 8,8 млрд. лева, в които се включват 7,7 млрд. лева депозити в БНБ и банки и 1,1 млрд. лева вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Приходите в хазната към края на месец май достигат малко над 20,4 млрд. лева, което е с 2,8 млрд. лева повече спрямо първите пет месеца на 2020 година.

Българският енергиен холдинг е с ново ръководство. В търговския регистър са вписани за членове на борда на директорите Валентин Николов, Диян Димитров, Иван Андреев, Стелиан Коев и Александър Църноречки. Трима от съвета на директорите бяха избрани след конкурс - това са бившият председател на енергийната комисия в Народното събрание от ГЕРБ Валентин Николов, който е и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", още един бивш изпълнителен на атомната централа - Иван Андреев, и Стелиан Коев, който идва от Мини "Марица-изток", където е шеф на дирекция "Икономика и финанси". Другите двама са от квотата на тъй наречените независими членове на борда на директорите, конкурс за които направи Агенцията за публичните предприятия и контрол. Това са Диян Димитров и Александър Църноречки.

"Булмаркет" планира да инвестира 42 милиона евро или 80 милиона лева в разширяване на дейността си. По-голямата част от тази сума или 17 милиона евро ще бъдат насочени към производството на биогорива. Повече от 8 милиона евро ще бъдат инвестирани в жп транспорта, като част от бизнеса на дружеството е в областта на логистиката. Над 9 милиона евро ще бъдат насочени към модернизиране на стария завод на компанията във високотехнологичен парк, където ще бъдат ремонтирани и ще могат да се произвеждат вагони. Планираните инвестиции ще бъдат извършени до края на 2022 година. "Производствената група на "Булмаркет" си поставя за цел да увеличи производството на биогорива от "второ поколение", като захрани 65% от производството си на биодизел с остатъчни маслени фракции.

Комисията за финансов надзор (КФН) издаде пенсионна лицензия на „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, което все още е в процес на учредяване. "ДаллБогг: Живот е здраве" е известна и на застрахователния пазар. Към края на 2020 г. тя заема пазарен дял в общото застраховане от 8,21%, което основно се дължи на полици по задължителната „Гражданска отговорност“. От около 200 млн. лв. премиен приход в края на миналата година малко над 151,6 млн. лв. са по задължителната застраховка. Дружеството е водещо при застраховка „Гаранции“, освен това е с най-голям ръст на приходите за изминалата година. Към момента в България оперират девет пенсионноосигурителни компании, като трите най-големи са "Доверие", "Алианц" и "ДСК-Родина".

ББР е единствената банка в България, която излиза на загуба в ковид кризата. Държавната кредитна институция е с отрицателен финансов резултат от 104,6 млн. лв. за 2020 година, а през първото тримесечие на 2021 година продължава да е на червено с 5,6 млн. лв. Това става на фона на съществен ръст на печалбата на банковата система за първите месеци на 2021 г. За периода януари-април банките в България са реализирали 484 млн. лв. чиста печалба, което е с 36% повече от същия период на миналата година, показва последната статистика на БНБ. Раздадените безлихвени кредити на пострадали от ковид кризата граждани и гаранциите за бизнеса са причина през миналата година ББР да излезе на загуба, става ясно от обясненията на държавната финансова институция.

Общо четири от деветте общински търговски дружества във Велико Търново са отчели загуби за 2020 г. Най-голяма е на Комплексния онкологичен център – 588 000 лв., следван от “Инвестстрой 92” – 56 000 лв. На минус за миналата година са и “Организация на движението, паркинги и гаражи” с 21 000 лв. и “Царевград Търнов” – 9000 лв. Общият размер на загубите за четирите дружества е в размер на 674 000 лв. Останалите пет дружества отчитат печалба за 2020 г. от общо 128 000 лв. Специализираната белодробна болница “Д-р Трейман” е на плюс с 27 000 лв., “Обредни дейности” – 63 000 лв., “Медицински център за рехабилитация и спортна медицина” – 2000 лв., Център за кожно-венерически заболявания – 14 000 лв., и Центърът за психично здраве – 22 000 лв. Така общият консолидиран резултат на деветте дружества е на загуба с 546 000 лв., показва отчетът на местната администрация.

Великобритания планира да се откаже от COVID-19 паспортите, които са задължителни в момента за британците, желаещи да посетят големи групови събития и места, на които има струпване на хора. В опит да се намали разпространението на коронавирус в страната и икономиката да започне да функционира на предпандемични нива, правителството взе решение, записано в закона, че желаещите да посетят групови събития (концерти, фестивали, сватби, конференции, сбирки в заведение и прочие) трябва да представят документ доказващ ваксинация. В момента ваксинационната кампания в Обединеното кралство върви с бързи темпове, като данните показват, че общият брой на поставените ваксини е 64 млн., като напълно ваксинираните граждани (с по две дози) са 24.9 млн. души. Британските граждани обаче не са доволни от наложените изисквания, определяйки ги като дискриминиращи.

Администрацията на американския президент Джо Байдън внесе в Конгреса проекта за новия бюджет на САЩ за 2022 г., който е в размер на рекордните 6 трилиона долара. От него $800 милиарда са предвидени за по-безопасна околна среда. 250 милиона щатски долара ще бъдат преведени директно на Бюрото за безопасност и прилагане на околната среда. С тези пари трябва да бъдат извадени от експлоатация стари източници на електроенергия, замърсяващи сонди за нефт и да се инвестира в напредъка на чиста енергия. През тази година ще бъдат отворени нови работни места в редица компании, развиващи дейност, свързана с възобновяемата енергия и с опазването на околната среда. Залага се и на подобряване на изследванията на нефтените разливи. 9 милиона долара ще бъдат инвестирани за създаване на основна програма в подкрепа на развитието на безопасна, стабилна и екологично отговорна вятърна индустрия. Бюрото за безопасност и прилагане на околната среда е водещата федерална агенция, натоварена с подобряване на безопасността и опазването на околната среда, свързана с енергийна индустрия.

В следващите 10 години Южна Корея планува построяването на вятърна ферма, чиято стойност е около 43 млрд. долара. Очаква се съоръжението да произвежда до 8,2 GW електричество, а това е само един от амбициозните проекти, които правителството на Южна Корея предприема. Целта на правителството е да бъде постигната въглеродна неутралност до 2050 г. Индустриалният възход на страната от 60-те години я направи част от десетте най-големи потребители на енергия на глава от населението, изпреварвайки Япония и Германия. Две трети от енергията идва от изкопаеми горива, като през 2019 г. възобновяемата енергия съставляваше само 6,5% от производството на Южна Корея. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) трябва да се добавят по 160 GW вятърна енергия годишно до 2025 г., за да се изпълнят целите на Парижкото споразумение.