Печалбата на банковата система в края на октомври 2018 г. е 1,379 млрд. лв., докато година по-рано тя беше 1,001 млрд. лв., отчита Българската народна банка (БНБ). Към 31 октомври 2018 г. активите на банките възлизат на 104 млрд. лв. и спрямо края на 2017 г. се увеличават с 6,6% (6,4 млрд. лв.). Позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, която е с най-висока ликвидност, продължава да заема съществен дял в общите активи на банковия сектор към 31 октимври – 18%. За десет месеца делът на портфейлите с ценни книжа намалява до 13%, а този на кредитите и авансите достига 64,3%. Брутните кредити и аванси в периода януари– октомври се увеличават с 8,7% (7,1 млрд. лв.). При експозициите в централни банки е отчетено намаление, а при вземанията от кредитни институции – увеличение. Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличава за периода януари – октомври с 8,4% (4,7 млрд. лв.) до 60,8 млрд. лв.

Касовото изпълнение на бюджета, за девети пореден месец на 2018 г. салдото по консолидираната фискална програма остана положително и към септември възлезе на 2.7 млрд. лв. (2.5% от прогнозния БВП, при 2.4% от БВП година по-рано), съобщи Министерството на финансите. Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, докато при европейските средства бе отчетен дефицит. Общите бюджетни постъпления (приходи и помощи) възлязоха на 29.2 млрд. лв., като нивото им се повиши с 11.5% в сравнение със септември 2018-а.. Нарастването се дължи най-вече на по-високите с 9.8% данъчни приходи, включващи постъпленията от социално- и здравноосигурителни вноски (с ръст от 13.4%), както и от косвени данъци (7.3%). По компоненти на последните, приходите от ДДС, акцизи и мита нараснаха съответно с 8.2%, 5.1% и 24.4%, спрямо постъпленията за деветте месеца на 2017 г.

Държавният холдинг БДЖ вече втори месец остава без легитимно ръководство. След серия скандали тримата членове на управата - Владимир Владимиров, Велик Занчев (той е и ресорен зам.-министър на транспорта) и Филип Алексиев подадоха оставки, но транспортният министър Росен Желязков все още не ги е разписал. Желязков, който наскоро пое поста от Ивайло Московски, обясни, че първо иска да се запознае с резултатите от одита на "БДЖ - Пътнически превози". Росен Желязков обяви, че "е склонен" да приеме оставките на тримата жп шефове - заради "лоша комуникация и невъзможност за работа в екип", а и защото нямало с какво повече да допринесат за развитието на железниците.

Чешката компания ЧЕЗ започва преговори с класираната на второ място компания "Индия Пауър". Новината за включването на "Индия Пауър" бе потвърдена от централата на ЧЕЗ в Прага с уточнението, че паралелно продължават и преговорите с българската "Инерком". "Инерком", собственост на Гинка Върбакова, съобщи, че компанията и ЧEЗ "пpoдължaвaт дa paбoтят пo финaлизиpaнe нa cдeлĸaтa", въпреки изтеклия срок, в който двете страни трябваше да подпишат окончателен договор за покупко-продажбата. Миналата седмица aĸциoнepитe нa "ЧEЗ Eлeĸтpo Бългapия" и "ЧEЗ Paзпpeдeлeниe" проведоха общо събрание, на което трябваше да гласуват включването на представители на кандидат-купувача "Инepĸoм" в нaдзopните си съвети. Заради зациклянето на сделката обаче предложението бе отхвърлено.

Четвърти ден заводът "Чугунолеене" в Първомай е със спряно производство. С ограничена дейност са и други две големи предприятия от старозагорския "Холдинг Металик" - "Енергоремонт – Гълъбово" и "Металик". Три от дружествата на "Холдинг Загора" също обявиха, че спират производството си. Това са "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК", чието производство е силно енергоемко. Собствениците на заводите посочват, че спирането е заради висока цена на тока на свободния енергиен пазар, която от средно 89 лв./МВтч през ноември стигна до над 207 лв. на 3 декември. За 4 декември 2018 г. договорените количества електроенергия са на цена от 170 лв. за мегаватчас. Според участници на пазара причината за ръста в цената е ограниченото предлагане, което изцяло зависи от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Цените се повишават навсякъде в региона. Но е факт, че високите цени са валидни и за всички останали производства в страната. Но други предприятия от страната не спират дейност, а мярката се предприема от два старозагорски холдинга.

От 1 януари 2018 г. ВМА няма дългове и са реинвестирани 9,5 млн. лв. собствени приходи в ремонт на клиниките и в закупуване на нова, модерна апаратура”, заяви началникът на Военномедицинска академия в София бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски по повод отбелязването на 127 години от създаването на лечебното заведение. Въпреки лимитите на НЗОК, той отчете по-голям приход със 7 млн. лв. в сравнение с миналата година. От тях 2.2 млн. лв. за допълнително материално стимулиране за персонала или с около 19% повече. През 2018 г. се наблюдава ръст от 15% на броя на пациентите, в поликлиниките на ВМА са отчетени над 127 000 прегледа, 2 500 пациенти повече са преминали през спешното отделение, а 3 000 души повече са приети в сравнение с преходната година.

Понижението на приходите и печалбата, което производителят на стартерни батерии "Монбат" отчете в средата на 2018 година, се запазва и към края на деветмесечието, но данните показват, че спадът се забавя. За първи път в резултатите си дружеството включва и постъпления от новите си инвестиции, след като миналата година придоби две германски компании за литиево-йонни технологии и рециклиращ завод в Италия. Нетните приходи от продажби за деветте месеца се понижават с 8%, след като в средата на годината компанията отчете спад от 10%. Нетната печалба намалява със 76% спрямо 78% към края на юни. Традиционно на резултатите влияят цените на оловото, което е основна суровина за производство на акумулатори, като формира 70% от стойността на продукцията. Неблагоприятните цени на метала и забавянето с около три месеца на старта на проекта в Италия бяха причина наскоро "Монбат" да ревизира годишната си прогноза надолу. От компанията отчитат, че най-силно е търсенето на акумулатори през последното тримесечие на годината. Дружеството продава продукцията си в повече от 60 страни, като най-важни пазари са Франция (близо 15% от продажбите), Испания, Германия, Румъния, Италия и др. На вътрешния пазар са 7.7% от продажбите.

Планираният газопровод "Северен поток 2" е икономически проект, а Украйна трябва да остане страна, през която се транзитира газ, заяви правителственият говорител Щефен Зайберт. Принципната позиция не се е променила, каза той, припомняйки, че проектът е икономически. Украйна трябва да запази ролята си на страна на транзит след 2019 година, отбеляза Зайберт. Проектът "Северен поток 2" предвижда да се изградят две линии от газопровода с обща мощност 55 милиарда кубични метра годишно от крайбрежието на Русия през Балтийско море до Германия. Съоръжението ще заобикаля транзитните страни Украйна, Беларус, Полша и другите източноевропейски и балтийски страни през изключителните икономически зони и териториални води на пет държави - Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Общата стойност на проекта се оценява на 9.5 милиарда евро. Единствен акционер в оператора по проекта Nord Stream 2 AG е руският газов холдинг "Газпром".

Преговорите в събота между лидерите на САЩ и Китай – Доналд Тръмп и Си Дзинпин завършиха с относителен успех, а положителните новини продължават и в понеделник. Според Белия дом, председателят на Китай е обещал да се поправи ситуацията по отношение на търговския дисбаланс и страната да започне да купува повече селскостопански и други стоки от САЩ. Тръмп от своя страна се е съгласил да не повишава митата от 10 % до 25 % от 1 януари, както се заканваше по-рано. Разбира се, при уговорка – това ще се случи, само ако страните постигнат споразумение по определен кръг от въпроси в разстояние на 90 дни. Като цяло американският президент определи срещата като „прекрасна и продуктивна“, министъра на външните работи на Китай Ван И в хода на този общ ентусиазъм съобщи за намеренията на лидерите за обмяна на посещения, разбира се „в подходящо време“. В понеделник добрите новини този път дойдоха от блога на президента на САЩ, където той съобщи, че Пекин се е съгласил да „намали и премахне“ митата за автомобилите от Съединените щати.

Портфейлните инвестиции на континентален Китай зад граница са продължили да нарастват през първата половина на годината, като Хонконг запазва позицията си на първостепенна дестинация, сочат официални данни. До края на юни, портфейлните инвестиции в ценни книжа (изключвайки резервните активи) възлизат на 518,3 милиарда долара, докато в края на 2017 са били 497,7 милиарда, показват данни на Държавната валутна администрация. 308 милиарда от тях са в акции, останалите 210,3 в облигации, предава bulgarian.cri.cn. Почти една трета от общата сума е била инвестирана в Хонконг, следван от САЩ и Каймановите острови. Китай започна да публикува данните за задграничните си портфейлни инвестиции през януари 2016 г, след като се присъедини към Координираното проучване на портфейлните инвестиции (CPIS) извършвано от Международния валутен фонд.