Брутният външен дълг (частен и държавен) в края на септември 2018 г. е възлизал на 33 718.4 млн. евро, което е с 321.1 млн. евро (1%) повече в сравнение с края на 2017 г., съобщиха от Българската народна банка. В сравнение със същия месец на миналата година дългът нараства с 313.6 млн. евро (0.9%). Данните за дългосрочния дълг сочат, че той намалява с 67.8 млн. евро (0.3%) спрямо септември 2017-а. А краткосрочният външен дълг нараства с 381.4 млн. евро (5%) спрямо септември 2017 г. (7670.8 млн. евро). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември 2018 г. е 5616.3 млн. евро. Спрямо края на 2017 г. (5719.2 млн. евро) той намалява със 102.9 млн. евро (1.8%). Външните задължения на сектора се понижават с 414.4 млн. евро (6.9%) спрямо септември 2017 г. (6030.7 млн. евро). Външните задължения на сектор Банки са 4649.6 млн. евро (8.8%).

България е лидер в Европейския съюз по ръст на нови работни места в сектора на търговията, свързан с износа на стоки и услуги, според проучвания на Европейската комисия, свързани с износа и търговията. Износът от ЕС за останалите държави по света осигурява над 36 милиона работни места в цяла Европа, като 14 милиона от тях са заети от жени. Това е две трети повече от броя им през 2000 г. Износът на ЕС към останалата част от света генерира 2.3 милиарда евро добавена стойност в ЕС. Най-голям ръст от 2000 г. насам е отбелязан в България (312 %), Словакия ( 213 %), Португалия (172%), Литва (153 %), Ирландия (147 %), Естония ( 147 %) и Латвия (138 %). Износът от България в страни извън ЕС подкрепя 662 хиляди работни места у нас. Други 122 хиляди българи са на работа, свързана с износ от други страни от ЕС до страни извън ЕС. Това означава, че 22% от работните места в България зависят от износа на ЕС. Българският износ в страни извън ЕС подкрепя над 35 хиляди работни места в останалата част на ЕС.

Новият член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Людмила Елкова встъпи в длъжност на официална церемония. Тя е назначена от президента на Република България Румен Радев за член на Управителния съвет. Шестгодишният й мандат започва на 2 декември 2018 година и заема мястото на Боряна Пенчева, чийто мандат изтича на 1 декември 2018 г.

Производителят на кожени тапицерии за автомобили "АЛС България" ограничава дейността си в страната заради липса на работници. Южноафриканската ALC, която преди четири години беше придобита от канадската Exco Technologies, има общо три завода - два край София и един в Благоевград. Компанията ще запази и трите си производства, но фабриката в Благоевград ще се премести в по-малко помещение. В момента в дружеството работят около 1400 души. Информация за свиване на производството се появи в отчета на Exco Technologies, която е публична компания, за последното тримесечие на финансовата година до края на септември 2018 г. В резултат на предприетите мерки ALC е успяла да излезе на печалба за периода. От "АЛС България" уточниха, че не се предвижда закриване на производство.

В периода 2000- септември 2018 година групата "Лукойл" е платила общо над 35 млрд.лв. данъци под формата на ДДС, акциз, данък печалба и други данъци. Платеният данък печалба е в размер на близо 21 млрд. лева, обяви генералният директор на компанията Валентин Златев. "Спекулира се, че три години заводът не е плащал данък печалба. Това е факт и е факт в цяла Европа. Поради простата причина, че цената на нефта беше по-скъпа, около 145 долара от продуктите, които се произвеждаха от този нефт. Четиринайсет рафинерии в Европа тогава затвориха. Заводът няма как да формира печалба при тази ситуация. Другата възможност бе да спре да работи, което пък е нарушение на приватизационния договор, според който нямаме право да спираме без санкция на държавата", обясни Златев.

Нетните приходи от продажби на фармацевтичната компания „Софарма“ АД нарастват с близо 20% на годишна база през третото тримесечие на 2018 г. до 867 млн. лв. Към края на септември разходите по икономическите елементи на групата се повишават с 22,8% и възлизат на 834,3 млн. лв. Нетната печалба на „Софарма“ достига 26,9 млн. лв. за деветмесечието, като намалява с близо 18% на годишна база. Приносът на продажбите в България към консолидираните приходи от продажби през деветмесечието на 2018 г. възлиза на 65%, като те се увеличават с 10% спрямо същия период на миналата година. „Софарма“ заема 3,4% от общия обем на българския фармацевтичен пазар в стойност и 11,4% от продажбите в натурално изражение. Приходите на групата за Европа възлизат на 33% от общите консолидирани приходи за деветте месеца на 2018 г. и бележат ръст от 44% спрямо същия период на 2017 г., дължащ се основно на консолидацията на Лековит д.о.о. Сърбия. Разходите за дейността се увеличават със 155 млн. лв., или с 23%, от 679,4 млн. лв. през деветмесечието на 2017 г. до 834,4 млн. лв. през деветмесечието на 2018 г.

Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи за плановете за съкращаване на производството на атомна енергия с 50 % до 2035 г. и закриване на 14 атомни реактора, сред които и два реактора на АЕЦ „Фесенхайм“. Френският лидер отбеляза, че срокът на намаляване на производството на ядрена енергия е продължен до 2035 г. „14 реактора ще бъдат спрени през 2035 г. Това ще започне от лятото на 2020 г. с пълното прекратяване на работата на два от реакторите на АЕЦ „Фесенхайм“, каза Макрон. По думите му, през периода 2025 – 2035 г. ще бъдат спрени останалите дванадесет реактора. В рамките на пресконференция в Елисейския дворец държавният глава на Франция съобщи, че приоритет за държавата ще стане постепенният отказ от използването на изкопаеми горива в полза на възобновяемите енергийни източници. Програмата за развитие на енергийния сектор предвижда в частност и закриване на всички въглищни електроцентрали в периода до 2022 г. На тяхно място ще бъдат изградени вятърни, слънчеви електроцентрали, както и ВЕЦ. В подкрепа за развитието на енергията от ВЕИ държавата смята да задели около 7 – 8 млрд. евро.

Американската икономика се е забавила през третото тримесечие, но ръстът вероятно ще се окаже достатъчно силен, за да изпълни целта на администрацията на Доналд Тръмп за 3% през тази година. Брутният вътрешен продукт на страната се е увеличил с 3,5% на годишна основа, съобщи министерството на търговията, което публикува вторите си данни за ръста на БВП през третото тримесечие. Данните са непроменени спрямо октомври и са доста над потенциала за ръст на икономиката, който според икономисти е около 2%. Американската икономика е нараснала с 4,2% през второто тримесечие. Въпреки че през третото тримесечие компаниите са трупали запаси с по-бърз темп и са харчили повече за оборудване, отколкото се смяташе първоначално, това е било компенсирано от ревизирането надолу на разходите на потребителите и износа. Анкетирани от Ройтерс икономисти също прогнозираха, че ръстът от 3,5% на БВП през третото тримесечие ще остане непроменен. Ръстът е стимулиран от данъчната реформа на Белия дом на стойност 1,5 трлн. долара, която даде тласък на разходите на потребителите и подкрепи инвестициите на бизнеса.

Daimler ще започне да произвежда електрически автомобили в Китай и това ще се случи още догодина. Целта на хода е автопроизводителят да покрие по-стриктните квоти за замърсяване, наложени от държавите. Компанията започва да прави завой към електромобилите, въпреки че търсенето на конвенционални модели като Mercedes-Benz Maybach остава силно. Новото решение на Daimler беше обявено от главния изпълнителен директор на фирмата за Китай Хубертус Троска. В края на септември миналата година Пекин въведе изисквания за минимални продажби на т.нар. „превозни средства с нов вид захранване” (new energy vehicles; NEV) и Daimler е на път да изпълни квотата за тази година. За да продължи да изпълнява все по-затегнатите квоти обаче производителят се обръща към електромобилите.