Значителен ръст в ползването на банковите карти през първата половина на 2018 г. отчитат от банковия сектор. По данни на Сосиете Женерал Експресбанк, за първите шест месеца на 2018 г. средната сума, похарчена на месец с една карта, възлиза на 106 лева, което представлява 28% увеличение в сравнение със същия период на 2017 г. Ръстът при броя на плащания с карти е 34%. Има видима промяна в потребителското поведение - през 2018 г. за първи път броят на плащанията с карти надвишава броя на тегленията на пари в брой. Неразделна част от тази тенденция са нарастващите с бърз темп покупки онлайн. С развитието на електронната търговия онлайн плащанията стават все по-разпространени в Европа като цяло. По последни данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), общият брой разплащания по електронен път (с карта, прехвърляне на пари от една сметка в друга, чекове и т. н.) са нараснали с близо 8% за изминалата година и са достигнали 134 млрд.евро. Българска Народна Банка отчита 32% ръст на плащанията с карти в интернет за предходната година, а броят на извършените транзакции бележи увеличение от 38%.

Лихвите по жилищните кредити в България никога не са били толкова ниски, отчита БНБ. Към октомври средната лихва по заемите в левове е паднала до 3.26%. За сравнение през лятото тя бе 3.38%, а преди година - 3.87%. Ипотеките в евро също продължават да поевтиняват, макар да остават малко над тези в левове - 3.93%. Намалява и ГПР (годишният процент на разходите), който показва реалната цена на заемите заедно с всички такси и комисиони към банката. През октомври средният ГПР по жилищните заеми в левове е паднал до 3.59%, което също е  най-ниско ниво. За сравнение преди година ГПР по левовите ипотеки е бил 4.31 на сто.

Общите събрания на акционерите на "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" отказаха да отстранят настоящите членове на надзорните съвети на дружествата и да назначат на тяхно място Гинка Върбакова и свързани с нея хора. Планираните рокади бяха включени в дневния ред по предложение на мажоритарния акционер - чешката CEZ, в изпълнение на предварителния договор от края на февруари с фирмата на Върбакова "Инерком България". CEZ, който притежава по 67% от българските публични дружества, гласува против собственото си предложение и отхвърли промените, въпреки че те трябваше да влязат в сила само под условие, че сделката бъде разрешена и купувачът заплати договорената сума - около 320 млн. евро. Представителят на мажоритарния акционер обясни, че CEZ е била уведомена от "Инерком", че приключването на сделката няма да се случи на предварително уговорената дата (по неофициална информация девет месеца след договора, което е в края на ноември), поради което е взето решение към настоящия момент да не се пристъпва към предложените промени в органите на управление.

Над 2,8 млрд. лв. ще са нужни, за да се изгради инфраструктура, която да съответства на новите газови потоци в региона, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Основната част от инвестицията ще е за нови 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия и за нови две компресорни станции и 11,5 км газопровод от българо-турската граница до станция “Странджа”. Промяната в енергийната стратегия се налага след индикации от “Газпром”, че след пускането на втората тръба на “Турски поток” ще спре транзитът от Украйна, което означава и през България към Турция. Планът е след 2020 г. по новите тръби да идва газ от три източника, каквито са изискванията на ЕК. Още до края на 2018 година “Булгартрансгаз” ще пусне електронна борса за търговия на природен газ. Два пазарни теста показали, че към новата инфраструктура ще има интерес.

Най-големият дистрибутор и производител на биохрани в страната "Смарт органик" прибави две нови търговски марки към портфолиото си - "Сладки хапки" и "Лимецки" (LimezZzki), съобщи Яни Драгов, основател и собственик на компанията. Досега брандовете за бисквити със стевия "Сладки хапки" и солети от лимец "Лимецки" бяха собственост на фирма "Здравословен бумеранг 1" ЕООД. Сделката не е за производствени активи, но включва и наличните продукти и материали. Инициативата за покупката дошла от фирма "Здравословен бумеранг 1" с едноличен собственик Илина Георгиева Андреева. Приходите на досегашния собственик на брандовете падат от 161 хил. през 2016 до 117 хил. лева за 2017, а печалбата за миналата година е 1000 лв. Част от новопридобитите изделия ще се произвеждат в "Смарт органик", а друга – както и досега на ишлеме.

Проект за рехабилитация на гаровия комплекс в Стара Загора представи транспортният министър Росен Желязков. Проектът е за 11 милиона лева без ДДС, като 85 на сто от тях идват от оперативната програма на ЕС "Транспорт и транспортна инфраструктура" - 2014-2020 г., останалата част - от националния бюджет. Срокът за изпълнението на проекта е 2 години след края на процедурите по възлагането на обществената поръчка за изпълнението му. Старозагорска гара е пусната в експлоатация през 1982 т. и от тогава не е ремонтирана сериозно.

Във Велико Търново изграждат Професионален образователен център за сомелиери. В него ще се провеждат безплатни обучения на български и румънски безработни младежи, които ще се подготвят за работа в туристическия бранш. Предвидени общо 8 обучения, в които ще участват 225 румънски и български младежи. Центърът ще се намира на Самоводската чаршия и се подготвя по съвместния проект „Sommilabour“ между България и Румъния. По проекта се предвижда още издаването на българо-румънски фразеологичен разговорник, който ще съдържа информация и специфични термини, които ще помогнат на обучените младежи в комуникацията с чуждестранни клиенти от България и Румъния. Ще бъдат издадени и образователни наръчници за екскурзоводи за винени турове. Общият бюджет за изграждането на сомелиерския център и обученията е в размер на 495 138 евро, а финансирането е по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България.

На 27.11.2018 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи информация по чл. 111, ал. 8 от ЗППЦК от Випом АД - Видин /VIPOM/

Правителствата от Европейския съюз обмислят въвеждането на нови санкции срещу Русия във връзка с конфронтацията с Украйна в Керченския проток. Това съобщава германски държавен представител, според когото обаче конкретните мерки са малко вероятни преди пълното изясняване на ситуацията, съобщава Bloomberg. Късно в понеделник германският канцлер Ангела Меркел проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, в който призова за деескалиране на напрежението, съобщиха от офиса на германския лидер. ЕС обсъжда възможността, след като вчера украинският парламент потвърди въвеждането на военно положение в граничните райони на страната за период от 30 дни, считано от 28 ноември. Двете страни в разразилия се в края на миналата седмица конфликт – Русия и Украйна, се обвиняват взаимно за инцидента, в рамките на който руските сили откриха огън по три украински кораба, преминаващи през Керченския проток. Според източника ще са необходими повече доказателства за случилото се, въпреки че руската страна изглежда е виновна за инцидента. 

ООН отпусна 9,2 милиона долара за храна, лекарства и друга помощ за венецуелците чрез Централния фонд за реагиране при извънредни ситуации. Това е първата подобна помощ от началото на задълбочаващата се политическа и икономическа криза в страната. Решението да се деблокира Централният фонд за реагиране при извънредни ситуации за различни агенции на ООН бележи пробив, тъй като такова отпускане на средства за извънредни ситуации за дадена страна обикновено изисква одобрението на правителството й. Президентът на Венецуела Николас Мадуро неведнъж е заявявал, че страната му не се нуждае от външна помощ, обвинявайки за неволите й така наречените от него империалистически страни като САЩ и някои членки на ЕС, които по думите му заговорничат да нахлуят в нея. Някога богата петролна страна, Венецуела е обхваната от икономическа криза от близо пет години, след като от две десетилетия има социалистическо управление. Нейните граждани масово емигрират, а милиони венецуелци, които остават, се борят да си осигурят оскъдна храна и лекарства.

Петролният гигант Saudi Aramco планира да увеличи пазарния си дял в Азия, въпреки че е възможно ОПЕК да наложи лимити върху производството от следващата година. Саудитската държавна компания се е фокусирала върху сделките с Китай и Африка, тъй като цели да стане световен лидер в производството на нефтохимически продукти, заяви главният изпълнителен директор. Амин Насър обяви пред Reuters, че компанията ще спазва всяко споразумение с ОПЕК, свързано с намаляването на производството на суров петрол през 2019 г. Той обаче добави, че все още вижда възможности за растеж в Азия - по-специално в Китай, Индия, Малайзия и Индонезия. "Фокусирали сме се върху Индия, Малайзия, Индонезия, Китай... Всички тези пазари са много важни за нас. Както и други, дори и в Африка", добавя той. От Aramco заявиха миналата седмица, че компанията ще подпише пет споразумения за доставка на суров петрол с китайски клиенти, като до 2019 г. ще доставя рекордните 1.67 млн. барела дневно в Китай.