Инфлацията в България е втората най-висока в Европейския съюз през август т.г., показват обобщените данни на Евростат. През осмия месец от годината цените у нас са се повишили с цели 3,7 процента спрямо същия месец на миналата година. Пред нас е само Румъния с 4,7 процента. През юли пък ситуацията е подобна - инфлацията у нас е достигнала 3,6 процента, а в Румъния - 4,3 процента. През август месечният темп на поскъпване е 0,3 процента.Общата инфлация в еврозоната е 2 процента, докато през юли бе 2,1 процента. За целия Европейски съюз повишението е 2,1 процента през август, също с 0,1 пр. п. по-ниско, отколкото през предходния месец. Най-ниска инфлация през осмия месец е отчетена в Дания (0,8%) и Ирландия и Гърция (0,9% в и двете). Естония и Унгария пък остават след нас с 3,5% и 3,4% съответно.

Големите компании заедно с гражданите и бизнесът в София плащат 68% от всички данъци в страната, става ясно от отчета на НАП за дейността й през миналата година. Общият размер на приходите, събрани от НАП през 2017 г. е 19,176 млрд. лв., което е ръст с 1,535 млрд. лв. (8,7%). 35,8% от тези данъци са събрани от Териториалната дирекция на НАП в София. А 31,9% са осигурени от ТД “Големи данъкоплатци и осигурители”. Общият размер на декларираната загуба от компаниите в страната е 5,925 млрд. лв. като намалява с 355 млн. лв. (5,7%). Общият размер на приходите на фирмите в страната е нараснал с 5 млрд. лв. до 333 млрд. лв. Най-големи печалби са обявили предприятията от преработващата промишленост – общо 4,547 млрд. лв. На второ място с печалба от 4,44 млрд. лв. са фирмите от сектора търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети. На трето място остават фирмите от сектора финансови и застрахователни дейности с печалба от 2,468 млрд. лв. Много високи печалби са обявили и компаниите от секторите “Професионални дейности и научни изследвания” (1,432 млрд. лв.), “Транспорт, складиране и пощи” (1,272 млрд. лв.), “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” (1,086 млрд. лв.) и “Строителство” (1,027 млрд. лв.). IT секторът и телекомуникациите правят печалба почти колкото строителните фирми. Но между двата сектора има сериозна разлика. През 2016 г. печалбата в строителството намалява с 28%, докато в IT и комуникациите нараства с 12,6%. Освен това доста компании в строителството имат финансови проблеми и са обявили обща загуба от 636 млн. лв. Докато в IT и комуникациите са обявени загуби само за 229 млн. лв.

Собственичката на групата "Инерком" Гинка Върбакова излиза от бизнеса със слънчеви централи. Една от най-вероятните причини за рокадата е, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря сделката за покупката на ЧЕЗ заради притежаваните от нея фотоволтаици. През юли КЗК отхвърли искането на пазарджишката "Инерком" да придобие "ЧЕЗ-България", тъй като компанията притежава шест соларни парка и с тях създавала заплаха за монопол. За излизането си от фирмите тя е информирала ЧЕЗ. Върбакова едновременно е излязла от управата на дружествата с фотоволтаиците - "Диана Хънт" ЕООД (което управлява едната ВЕИ централа в с. Мало Конаре), "Еко-Строй Инженеринг" ЕООД (оперираща втората мощност в Мало Конаре); "Улер 2009" ЕООД (третата мощност в Мало Конаре); "Евро Бетон" ЕООД (стопанисващо четвъртата централа в Мало Конаре) и "Риал Стейтс" ЕООД (отговаряща за двете фотоволтаични полета в с. Сбор). Върбакова е излязла и от управата на "Инерком Про", а друга свързана с нея фирма - "Солар Къмпани", е преобразувана. Тя все още притежава 80 на сто от дружеството "Солар Грийн Енерджи", което е собственик на петте фирми. Другите 20 процента във фирмата са на баща й Никола Пайтаков чрез фирмата му "АВС Къмпани".

"Софарма" се превърна в първата българска публична компания, която ще раздава дивидент два пъти в годината. Извънредното общо събрание на фармацевтичната компания одобри шестмесечния финансов отчет за годината и взе решение да разпредели част от печалбата като дивидент. През първото полугодие "Софарма" е формирала 93.6 млн. лв. приходи и нетна печалба от 25 млн. лв., като дивидентът е по 0.05 лв. на акция. Полугодишен дивидент планира да разпредели и "Корадо България", чието общо събрание се забави заради проблемите с Търговския регистър и сега ще се проведе на 31 октомври. Акционерите на "Софарма" гласуваха още "Софарма Трейдинг" да й възложи производството на хранителни добавки и медицински изделия, които ще се продават под собствената им марка, като договорът е на стойност 1.5 млн. лв. без ДДС за пет години. Освен това "Софарма Трейдинг" ще плати 2.244 млн. лв. без ДДС наем за ползване на складовата си база в столицата. Общото събрание гласува да възложи строително-монтажните работи на бъдещия лиофилен завод на стойност 12 млн. лв. без ДДС на "Телекомплект", която е строителна компания и акционер в групата.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е закупил 900 дка земеделска земя през август на средна цена от 980 лв./дка. Средната цена, на която са купувани земите през август, е една от най-високите от началото на годината. За сравнение - средната цена през януари е бил 880 лв/дка, докато през май и юни беше достигнат връх от 985 лв/дка. Към края на август „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 223 923 дка (включени са и продадените земи на разсрочено плащане, докато все още са собственост на дружеството) земеделска земя и 133 дка градска земя.Очакваните приходи за стопанската 2017-2018 г. са 6 226 956 лв., от които авансово са събрани 45,6%. За стопанската 2016 -2017г. са събрани 86,6% от дължимите вземания, a за 2015 - 2016г. - 97,0%. През август дружеството няма реализирани продажби на земеделски земи. На общото събрание на акционерите на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ в края на юни беше гласувано разпределянето на брутен дивидент на една акция от 0,106 лв. Размерът на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) е 0,1007 лв. Нетната печалба на „Адванс Терафонд“ се свива наполовина до 2 млн. лв. през първото полугодие на тази година.

Централният участък от 8 км на третия метродиаметър вече е готов 74%, каза изпълнителният директор на “Метрополитен” ЕАД проф. Стоян Братоев. Строителството на отсечката от 8 станции от бул. “Владимир Вазов” през центъра до “Красно село” започна през пролетта на 2016 г. Вторият етап на проекта е изпълнен 36%. Той стартира 1 г. по-късно и предвижда изграждането на трасе от 4 км през кв. “Овча купел” до oколовръстния път при кв. “Горна баня”. Почти готово е вече и новото депо “Земляне”, което ще обслужва третата линия. Строителните работи там трябва да приключат през октомври. В него вече чакат първите 6 от общо 20 влака за третата метролиния, които са специално производство от “Сименс”. Всички 20 влака ще са в София до пролетта на 2019 г. Мотрисите са по-безшумни, лесни за поддръжка и нямат вътрешни прегради между вагоните. Новата линия от 12 станции и 12 км ще бъде пусната на 3 етапа.

Внесени са за одобрение документите по сделката, с която "Банка ДСК" ще купи от френската "Societe Generale" българската й дъщерна банка "Societe Generale Експресбанк", и по тях предстои да се изкажат БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. Като част от сделката унгарската "ОТП Банк", която е едноличен собственик на "Банка ДСК", ще увеличи капитала й с 600 млн. евро. Това намерение е индикатор за цената, която "Банка ДСК" ще плати, за да придобие "Societe Generale Експресбанк" от френската "Societe Generale". След приключване на сделката ще започне процес на интеграция, чиято цел е вливането на "Societe Generale Експресбанк" в "Банка ДСК". Съобщението за тази сделка бе огласено на 2 август 2018-а едновременно и от френската Societe Generale, и от унгарската OTP Bank Plc. ("Банка ОТП").

Европейският съюз тайно се подготвя да приеме безпроблемна ирландска граница след излизането на Великобритания от общността, което засилва шансовете на британската министър-председателка Тереза Мей да постигне споразумение за Брекзит до края на годината. Представителите на ЕС в преговорите за Брексит искат да използват технологични решения, за да намалят до минимум митническите проверки между Северна Ирландия и Ирландия, допускайки отстъпка пред британските опасения. Според плана на ЕС стоките могат да бъдат проследявани чрез баркодове върху контейнерите за доставка съгласно схеми, управлявани от регистрирани компании. Това би премахнало нуждата от нова гранична инфраструктура, отбелязва британското издание. Труден въпрос в преговорите досега е как да се избегне връщането към "твърда" граница в Северна Ирландия с нови проверки и контрол на фона на страховете, че това може да доведе до подновяване на конфликта в региона. Британското правителство отказа да приеме първоначалното предложение на ЕС, че на практика би трябвало да има граница в Ирландско море с проверки на стоките.

Търговската война между САЩ и Китай ескалира. Вашингтон наложи нови мита на китайски стоки на стойност $200 милиарда. Те засягат близо 6000 вида стоки, включително ръчни чанти, ориз, текстил, мебели, прахосмукачки, но се изключват например смарт часовници. Решението идва на фона на заканата на Китай да си отмъсти за наложени по-рано мита от САЩ. Новите тарифи влизат в сила от 24 септември, като започнат от 10% и ще достигнат до 25% до началото на следващата година. Ще бъдат наложени, ако междувременно двете страни не се споразумеят. Постепенното увеличение ще даде възможност на американските компании да пренасочат веригите си за снабдяване към алтернативни страни, съобщи висш правителствен служител. Новите мита обяви американският президент Доналд Тръмп, който предупреди, че ако Китай предприеме ответни действия срещу американската индустрия или срещу фермерите, "ние незабавно ще въведем третата фаза, която е мита над допълнителен внос за 267 милиарда долара".

В Китай са били открити 375 милиона нови работни места от старта на реформите и отварянето, т.е. между 1978 г. и 2017 г., заявиха от Националното статистическо бюро (НСБ). Броят на работните места в селата е достигнал 776 милиона до края на миналата година, което е с 93% повече в сравнение с 1978г., а в градовете е бил 425 милиона или с 346% повече, сочи доклад на НСБ. Бумът на нови работни места бе съпътстван от силния икономически растеж. БВП на Китай отбеляза среден годишен ръст от около 9,5% през последните 40 години, а регистрираната безработица в градовете остана на сравнително ниски нива. Тя бе поддържана на по-малко от 3,1% между средата на 80-те и края на 20-и век и остана между 4% и 4,3% след това преди да се понижи до 3,9% през 2017 г., според доклада. През първата половина на тази година откриването на нови работни места в Китай продължи със стабилното развитие на икономиката въпреки търговските търкания. През първите шест месеца на 2018г. те са били общо 7,52 милиона в градовете, което е със 170 000 повече в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираната безработица там се е задържало на 3,83% до края на юни.