Гладът за кадри в България вече засяга и професии, за които се смяташе, че има пренасищане. Наред с традиционните дефицитни специалисти, като инженери, педагози, медици, фирмите търсят и счетоводители, икономисти, администратори - области, в които в последните години държавата целенасочено опитваше да намали приема, показват междинни резултати от второто проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила. В периода от 6 август до 5 септември в анкетата се включиха над 2600 работодатели, като набирането на мнения продължава и тази седмица - до 17 септември. Търсенето на служители и работници остава на високо ниво - 67% от работодателите казват, че през следващите 12 месеца ще имат необходимост от нов персонал. Търсят се офис мениджъри, оперативни счетоводители, графични дизайнери, програмисти, електротехници и машинни техници, машинни оператори, оператори на компютър, монтьори и пр. Потребностите са повече и за продавач-консултанти, готвачи, сервитьори и др., както и за заварчици, строители, шлосери, шивачи и др. Сред специалистите с висше образование са заявени предимно машинни, електроинженери и строителни инженери, ИКТ специалисти, финансови и административни специалисти, педагози и учители, медицински персонал.

Увеличават се разходите на българите за лекарства и храна, но намаляват продажбите на GSM-и и компютри, отчита НСИ. През юли 2018 г. оборотът в раздел “Търговия на дребно, без търговията с автомобили” нараства с 0,2% спрямо предходния месец и с 4,9% в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям ръст на годишна база има при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 14%. Сериозно увеличение от 9,7% има и в продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет бележи ръст от 13,4%. Това се дължи на факта, че онлайн все по-често могат да се намерят по-изгодни оферти, отколкото в традиционните магазини. Увеличение се отчита и в търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 3,7%, както и в продажбите на битова техника и мебели – с 4,3%. Спад има в продажбите на компютърна и комуникационна техника – с 6,1%, и на автомобилни горива и смазочни материали – с 0,7%.

Само 17 български компании влизат в класацията на 500-те на най-големи дружества в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - с една по-малко в сравнение с 2016 г. , според десетото годишно проучване на международната кредитна застрахователна компания "Кофас". Най-напред в класацията е Български енергиен холдинг (БЕХ), който заема 29-а позиция спрямо 25-а предишната година. Втора сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас", която се изкачва от 44-то на 35-о място. Трета се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която отбелязва рязък скок в позициите от 77-о до 43-то място. В първите десет на България са още Националната електрическа компания (НЕК) - на 101-во място, "Лукойл България" (131-ва позиция), „Кауфланд България“ (223-та позиция). „Адванс пропъртис“ заема 298-о място, „ЧЕЗ Електро България“ е класирана на 318-а позиция. „Булгаргаз“ и „Сакса“ са съответно на 377-о и 395-о място. Общият оборот на българските компании в класацията достига над 18 млрд. евро, с което бележат ръст от близо 2 млрд. евро в сравнение с предишната година. Нетната им печалба е 724 млн. евро и е над два пъти по-голяма спрямо 2016 г., когато печалбата е била 287 млн. евро.

Държавният обществен доставчик "Булгаргаз" предложи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) поскъпване на природния газ с близо 14% от 1 октомври 2018 г. "Увеличението се дължи на по-високи доставни цени на природния газ от внос, по-високия курс на щатския долар спрямо лева, както и в резултат на акумулирания ефект от утвърдената продажна цена за третото тримесечие на 2018 г., по-ниска от разходите за доставка", аргументираха предложението си от дружеството. Това ще се отрази и върху цените на парното и топлата вода навсякъде в големите градове. Според наредбите на Комисията за енергийно и водно регулиране всяко поскъпване на синьото гориво с над 5 на сто повлича след себе си и цените на парното и топлата вода. Напълно възможно парното и топлата да поскъпнат с нови 7-8% от октомври, обясняват експерти. Така кумулативно само за това лято топлофикационните услуги ще са поскъпнали с близо 20 на сто. Подобно ще е и поскъпването на топлата вода и парното за абонатите на Топлофикация "София", която е и най-голямото предприятие от този вид у нас.

Купувачът на столичния търговски център The Mall е придобил и помещениета, в които беше фалиралият супермаркет “Карфур”. Приключването на сделката е станало през юни 2018 г., показва финансовият отчет на компанията Hyprop. Дружеството притежава 60% от компанията Нуsѕtеаd Limited, която оперира в Европа и придоби столичния мол през октомври 2017 г. за 155 млн. евро. През юни Hystead е придобила мястото, където се помещаше “Карфур”, но от доклада не става ясна стойността на сделката. През 2016 г. най-големият магазин на “Карфур” у нас се продаваше от частен съдебен изпълнител за 32 млн. лв. заради дългове на “КМБ България”. Компанията е собственост на гръцката Marinopoulos, която държи правата над франчайз на “Карфур” за България и Балканите. Hystead ще обнови мястото на бившия магазин и то ще бъде включено в търговския център. Очаква се ремонтът да започне през октомври и трябва да приключи за близо 6 месеца. Стойността му ще възлиза на 23 млн. евро. На мястото на “Карфур” ще има супермаркет с площ 2450 кв. м, както и други магазини с площ 9550 кв. м, пише още в доклада. С придобиването на тези части площта на Hystead ще достигне 60 000 кв. м, като към края на юни тази за отдаване е била 51 200 кв. м. Към края на юни само 0,4% от площта на мола не е била заета. През май веригата супермаркети “Билла” съобщи, че ще отвори магазин и в столичния The Mall. За “Билла” това ще бъда шести обект в столичен мол.

Собственикът на веригата супермаркети T MARKET в България - литовската MAXIMA GRUPE, обяви, че е реализирала успешно емисия от 5-годишни облигации на обща стойносто от 300 милиона евро. В нея са се включили повече от 60 инвеститори от 14 държави, става ясно от официалното съобщение на групата. "Търсенето на ценни книжа надхвърли предлагането, като една трета от инвеститорите бяха от Балтийския и Скандинавския регион, a останалите от други европейски страни", посочват от групата. Годишният фиксиран купон на облигациите ще бъде 3,25%, като облигациите на компанията са на ниво 3,5%. От информацията става ясно още, че след продажбата се планира включването на облигациите на борсите Euronext Dublin и Nasdaq Vilnius. От 2005 година до днес в България компанията е отворила 71 супермаркета, а вложенията й у нас за този период възлизат на над 160 милиона лева. За компанията работят повече от 1500 служители в различните й обекти в страната. През последните две години веригата е открила над 20 магазина на българския пазар, а оборотът й отчита ръст от близо 50 на сто за този период.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира с над 500 хил. лв. австрийската верига за мебели COMO („Мебели Лудвиг България“ ЕООД). Причината е, че в периода от декември 2016 г. до октомври 2017 г. компанията е пускала заблуждаваща реклама на предлагани от нея продукти. Производството е образувано по искане на друга фирма за мебели „Еником-М“ ООД. COMO е глобена заради две нарушения по Закон за защита на конкуренцията. Едното е, че през посочения период дружеството е предлагало постоянни намаления на разнообразни по асортимент и цена продукти, които рекламира. Така например има намаления от „стара цена“ и намаления от „препоръчана цена на производител“, въпреки че по отношение на по-голяма част от изследваните продукти съответните производители /доставчици не определят препоръчителни цени. На второ място в рамките на проучването КЗК установява, че независимо от начина, по който се определя намалението (спрямо препоръчани цени на производител или досегашни продажни цени), на потребителя не се предоставя винаги реално намаление. По това нарушение Комисията определя имуществената санкция в размер на 6% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2017 г., което възлиза на 462 840 лв.

Икономиката на Великобритания щеше да бъде с над 2% по-голяма, ако не се беше състоял вот за Brexit. Това показва проучване на швейцарската банка UBS. Сравнението е направено на базата на виртуален двойник на Обединеното кралство, където не се е състоял референдум за Brexit, пише Bloomberg. Докладът на UBS посочва, че натрупалото се забавяне е значимо, тъй като се доближава до прогнозите за ефектите на Brexit. Швейцарската инвестиционна банка UBS публикува проучване, според което размерът на икономиката във Великобритания е с 2.1% по-нисък за последните две години, отколкото би бил, ако референдумът за Brexit не се беше състоял през 2016 г. Докладът също показва, че за периода от 2016 – 2018 г. във Великобритания са влезли с 4% по-малко инвестиции, инфлацията се е увеличила с 1.5%, а потреблението се е свило с 1.7%. Тези данни са изведени от сравнение между реалното представяне на британската икономика и една виртуална Великобритания, където няма Brexit. Моделът е формиран на базата на данни за европейски икономики, незасегнати от Brexit, и икономическия профил на Великобритания преди референдума през юни 2016 г.

Хедж фондовете и някои инвестиционни банки, сред които Morgan Stanley и Goldman Sachs, прибират големи печалби от търговията с въглеродни емисии – пазарна ниша, която изненада с резултатите си след десетилетен спад, съобщава Financial Times. Цената на въглеродните квоти, въведени от ЕС за ограничаване на замърсяването на въздуха от страна на компаниите в търговския блок, се е увеличила почти четири пъти през изминалата година до над 20 евро за тон въглероден диоксид вследствие на законодателни промени, целящи да подобрят работата на схемата. Възстановяването на цената на сравнително малко познатата стока до голяма степен остана незабелязано, но се очаква да има огромни последици за начина, по който Европа генерира електроенергия. Нарастващите разходи за въглеродни емисии се очаква да направят производството на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и природен газ по-конкурентоспособни спрямо въглищата. Възможността за търговците на пазар, който се е свил в резултат на излишък от кредити, събрани по време на финансовата катастрофа и кризата в еврозоната, беше забелязана само от шепа специалисти, които останаха в сектора по време на продължителното му сриване, като им даде възможност да извлекат големи печалби. "Ситуацията беше добре разбрана от една малка група хора, които не се отказаха от този пазар през последните 10 години", коментира Пър Лекандер, специалист по въглеродни емисии, който управлява два енергийни фонда в Lansdowne Partners.

В периода между април и юни 2018 г. японската икономика нарасна с най-бързо темпо от 2016 г. насам, благодарение на по-бързо от очакваното увеличение на капиталовите разходи, въпреки че глобалното търговско напрежение и поредица природни бедствия представляват риск за перспективите. През второто тримесечие икономиката расте с 3% на годишна база, надхвърляйки средните прогнози от 2.6% и отчитайки най-бързия растеж от 2016 г., показват ревизираните данни на правителството, цитирани от Reuters. Предварителните очаквания бяха за ръст от 1.9%. Подобреното представяне на икономиката ще бъде облекчение за политиците, загрижени за отрицателните последици от търговската война между САЩ и Китай, която може да попречи на глобалния растеж и да навреди на зависимата от износа японска икономика. Последните данни за износа и индустриалното производство засилиха съмненията в силата на третата най-голяма световна икономика. Поредица природни бедствия като наводнения, тайфун и земетресение сериозно нарушиха бизнес и потребителската активност, като добавиха и тревоги за растежа през настоящото тримесечие. Актуализираният растеж през второто тримесечие показва ръст от 0.7% на тримесечна база при реални условия, коригирани спрямо цените, спрямо първоначалните данни за 0.5% растеж и средната оценка от 0.7%.