3.76 млрд. лева са вложени в инвестиционните фондове, работещи в България, показват данните на БНБ към полугодието. Така само за година този тип инвестиции са се увеличили с 657 млн. лева, като са с 21% повече, сравнени с резултата към 30 юни 2017 г. Активите на местните инвестиционни фондове достигат 1.374 млрд. лв., а на чуждестранните - 2.389 млрд. лева. Най-значителни са вложенията, направени от застрахователни и пенсионни компании. Домакинствата са поверили на инвестиционни фондове близо 900 млн. лева.

В периода от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2017 година (първото десетилетие от влизането на България в Европейския съюз) българските емигранти са изпратили над 8 милиарда евро, или над 17 милиарда лева обратно в родината си. Най-големите суми, върнати в родната ни икономика от българите в чужбина, са от сънародниците ни, които живеят в места, където има сформирани български общности - Испания, Германия, САЩ и други, отичта Българската народна банка (БНБ). За това десетилетие са изпратени 17,261 милиарда лева. През годините изпратените суми се увеличават, като за цялата 2007 година са преведени над 1,200 милиарда лева, а през миналата обемът е двойно по-голям - повече 2,200 милиарда лева. Лек спад има само през 2014 година. През 2018 година тенденцията на увеличение ще се запази. Обемът на преведените в страната пари през първото и второто тримесечие изпреварва този за същия период на 2017 година. За първата половина на годината в страната са влезли общо 610 милиона евро, или близо 1,200 милиарда лева.

Компанията “Камико” ООД иска да добива и преработва строителни материали – варовици и базалти, от находище в землището на Сухиндол. С инвестиционното намерение на фирмата са запознати Министерството на енергетиката, Регионалната екоинспекция и кметът на общината. То предвижда разработване на находището за строителни материали, което е с площ от 429,026 дка и общо 3 857 100 куб.м геоложки запаси. Още през 2008 г. Правителството даде разрешение на столичната фирма да направи проучване в района за запасите във въпросното землище. Проектната концесионна площ възлиза на 771 973 кв.м и включва, освен площта на запасите и ресурсите, и необходимите терени за разполагане на трошачно-сортировъчната инсталация, площи за складиране на готовата продукция, насипища и обособяване на административно-битова площадка.

Софийската фирма "СММ Комерс" планира да изгради кланица и месопреработвателно предприятие в Горна Оряховица. Инвестицията ще надхвърли два милиона евро. Същинското изграждане ще започне в началото на следващата година. Кланицата за свине, едри и дребни преживни животни ще бъде разположена върху 2880 кв.м застроена площ, а общата РЗП е 5000 кв. метра. Инвестицията ще позволи да бъдат разкрити 50 нови работни места. Компанията е кандидатствала по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони. Исканата субсидия е 2 млн. евро, но инвестицията в кланицата ще бъде по-голяма. Компанията предлага над 100 вида месни продукти и разфасовки и разполага със своя търговска и дистрибуторска мрежа, с която покрива по-голямата част от територията на страната. Продава във вериги и ресторанти, притежава и три фирмени магазина "Супер Марио маркет". За 2017 г. дружеството отчита ръст на приходите, които достигат 10.957 млн. лева, и почти пет пъти по-висока печалба (183 хил. лв.) в сравнение с 2016. Заетите са 70.

Горнооряховският производител на захар и захарни изделия „Зaxapни зaвoди“ AД пласира успешно емисия конвертируеми корпоративни облигации на стойност 18.8 млн. лв. Компанията предложи за записване 200 хил. облигации с номинал 100 лв. От тях инвеститорите записаха 188 288 броя, а за успешното пласиране на емисията трябваше да бъдат записани 160 000 броя. Падежът на емисията е след 7 години. Фиĸcиpaният гoдишeн лиxвeн пpoцeнт e 3%, плaтим нa 6-мeceчeн пepиoд, c изплaщaнe нa глaвницaтa нa пaдeжa зaeднo c пocлeднoтo лиxвeнo плaщaнe. B пpocпeĸтa cи ĸoмпaниятa е записала, че ще използва пpиxoдитe oт eмиcията, зa дa изплaти оставащ стар дълг. „Зaxapни зaвoди“ AД paзпoлaгa c няĸoлĸo пpoизвoдcтвeни мoщнocти - зaxapнa paфинepия, зaвoд зa cлaдĸapcĸи издeлия и дecтилepия зa eтилoв aлĸoxoл.

Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) са обявили за продажба вземания по два кредита, отпуснати на вече национализирания авиоремонтен завод "Авионамс". Търгът ще се проведе чрез тайно наддаване на 24 август 2018 г. при начална цена 14.8 млн. лв. По времето, когато са договаряни заемите (2012 г.), компанията беше собственост на "Хедж инвестмънт България". Преди две години Държавната консолидационна компания (ДКК) купи акциите й през частен съдебен изпълнител. Според Министерството на икономиката, което е принципал, дружеството редовно обслужва дълговете си. Вземанията по двата кредита се предлагат от синдиците като съвкупност. Единият от тях е сключен през 2012 г. и е за 8.150 млн. долара. Другият заем е сключен в края на същата година, и е на стойност 9.05 млн. лв. По-малко от две седмици преди банката да бъде затворена през юни 2014 г., е договорен нов погасителен план за изплащане на главницата. Според отчета на "Авионамс" към края на юни 2018 г. компанията има общо 11.7 млн. лв. задължения към КТБ - 10.4 млн. лв. по кредити плюс 1.3 млн. лв. по договори за цесия. За първата половина на 2018 г. "Авионамс" увеличава приходите от дейността с 82% до 20 млн. лв., а само продажбите нарастват два пъти и половина до 16.2 млн. лв. Компанията отчита печалба от 4.3 млн. лв. спрямо загуба от 1.8 млн. лв. за същия период на 2017 г.

Пострадалите при пътни инциденти клиенти на "Олимпик", както и собствениците на полици, които ще получат премията си обратно, ще бъдат компенсирани преимуществено, съобщи Павлос Накузи, временен ликвидатор на фалиралата кипърска застрахователна компания. В момента се правят изчисления за частта от всяка полица, която клиентите могат да получат обратно. Калкулацията ще продължи няколко седмици, когато се очаква и решението на съда в Никозия за ликвидацията на "Олимпик". Компанията "Олимпик" в Кипър не играе значима роля на застрахователния пазар и името й не е особено популярно там.

По всяка вероятност постигането на споразумение за излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да бъде постигнато преди ноември, което означава, че ще бъде необходимо свикването на извънредна среща на върха същия месец. С това ще бъде пропуснат с цял месец неофициалният краен срок за преговорите, зададен за октомври, посочват дипломати от Брюксел. Договарянето на условията за Brexit и очертаването на рамката на бъдещите двустранни отношения с блока се оказва трудна задача. Забавянията все повече разпалват притесненията, че Великобритания може да напусне блока без сделка. Преговорите между Лондон и Брюксел бяха подновени след лятната ваканция във вторник, но дори и представителят на блока Мишел Барние изрази опасение, че е все по-вероятно те да не завършат навреме за срещата на върха през октомври. „Не казвам, че (трябва да е – бел. ред.) октомври. Тук-там още няколко дни, началото на ноември. Но не много по-късно със сигурност“, заяви Барние по време на съвместна пресконференция с британския преговарящ за Brexit Доминик Рааб.

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп планира да обяви постигане на принципно споразумение по Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Мексико. Според източници на изданието съобщението ще даде зелена светлина за включване на Канада към по-нататъшните консултации по модернизиране на договора. В момента във Вашингтон се водят преговори в двустранен формат. Засега не са известни подробности за договорките между САЩ и Мексико. На 16 август Тръмп заяви, че Вашингтон няма да участва в модернизиране на пакта, ако в преговорите не бъде постигнат пробив, отговарящ на интересите на САЩ. Споразумението бе подписано през 1992 година и влезе в сила през 1994 година. По настояване на Тръмп през 2017 г. започнаха преговори за преразглеждането му.

Около 802 милиона китайци имат достъп до интернет, сочи ново проучване на Китайския информационен център. Това е над 50% от населението на страната, което минава 1.4 млрд. души. Увеличението е впечатляващо тази година - 30 милиона нови потребители са влезли за пръв път онлайн от началото на тази година. Преди 7 години - през 2011 г. - едва 38.7% от китайците бяха онлайн. 788 милиона от китайците - или 98.3%, предпочитат мобилните устройства за достъп до Мрежата. Растежът в Китай е забележителен и в контекста на "Великата огнена стена" - цензурата, която блокира огромна част от външния интернет. Местните нямат достъп до Facebook, Amazon, Netflix, и хиляди други сайтове - поне законно. Наскоро Apple се наложи да изтрие десетки хиляди апликации от местния си App Store. Местните обаче компенсират с локални еквиваленти - на социални мрежи (Weibo), онлайн магазини (Ali Express) и всякакви други сайтове. За сравнение, 76.18% от американците, 82.55% от европейците, 76.41% от руснаците са в интернет.