Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2018 г. е 4 637 594 души, като нараства спрямо 30.06.2017 г. с 2,45 на сто, обяви КФН. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 13 107 047 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 11,80 на сто. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2018 г. възлизат на 92 736 хил. лв. и нарастват с 4,48 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2018 г. е в размер на 33 188 хил. лв.

За първи път от три години насам банковата статистика отбелязва забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи т.нар. „бързи кредити“. От края на март 2016 г., в продължение на 12 поредни тримесечия, кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше. Така към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,429 млрд. лв. (2,4% от БВП), докато преди година бяха в размер на 2,655 млрд. лв. (2,7% от БВП). Те се свиват с 8,5% (225,7 млн. лв.) на годишна база и с 14,7% (418,4 млн. лв.) на тримесечна, се вижда от данните на Българската народна банка. В централната банка отчитат, че върху вземанията по заеми на компаниите за бързи кредити оказват влияние и нетните продажби на заеми от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 94,2 млн. лева. На годишна база продадените кредити са 133,6 млн. лв. (в т.ч. 12,7 млн. лв. през второто тримесечие на 2018 г.), а закупените – 39,4 млн. лв. (в т.ч. 0,1 млн. лв. през второто тримесечие на тази година).

"Дънди Прешъс Металс" ЕАД започна да добива златосъдържаща руда край Крумовград. Рудникът на Ада тепе започна работа в края на юни, а в началото на юли беше първото производствено взривяване, съобщи инж. Илия Гърков, изпълнителен директор на компанията. В момента тече заключителния етап от изграждането на флотационната фабрика за производство на концентрат. Очаква се в края на ноември, началото на декември 2018 г., да започне добивът на концентрата. "Поетапно производствената мощност ще достигне 800 000 тона руда годишно. На този етап се водят преговори за продажбата на произведения от фабриката златен концентрат”, обясни инж. Илия Гърков. Технологията по извличането на концентрата ще бъде по класически флотационен метод и напълно безопасна. Много от иновациите, приложени в рудника на компанията в Челопеч и превърнали „Дънди Прешъс” в една от водещите компании в света по технически нововъведения, ще бъдат прилагани и на рудника над Крумовград. В момента на обекта в Крумовград са наети 162-ма служители, като 93 от тях са местни жители.

Турската компания Beydemir Sac Profil е поредният нов инвеститор в "Индустриална зона Шумен". Компанията е купила парцел и подготвя изграждането на завод за метални палети и каси за автомобилната индустрия в Европа. Инвестицията ще бъде между 1 и 2 млн. евро, а предприятието се очаква да заработи догодина. Предвижда се в него да работят между 20 и 50 души. През февруари компанията е регистрирала местно дружество - "Бейдемир металуъркс", с 97.8 хил. лв. капитал. То е с предмет на дейност производство на каси за транспорт и складиране, транспортни палети, рафтове за складиране, както и различни метални части за автомобилната промишленост. Предвижда се във фабриката годишно да се правят 12 хил. метални кутии и 2 хил. палети. Самата фабрика ще бъде с 4000 кв. м покрита площ. В Шумен ще се намира второто предприятие на турската Beydemir. Тя е създадена през 1985 г., като първоначално произвежда пясъкоструйни машини, а през 1997 г. се преориентира към метални изделия. Заводът й се намира край Измир и е с обща площ 8500 кв. м. Капацитетът му за производство е 20 хил. кутии и 5 хил. палети годишно. Компанията изнася продукцията си в Германия, Холандия, Франция, Чехия и Китай.

Зала "Универсиада" в София е обявена повторно за продажба с начална цена 1,04 милиона лева, около 10% по-малко от първоначалния опит, когато исканата сума бе 15,6 милиона лева. Оферти се събират до 20 септември т.г. Имотът е със застроена площ 4 130 кв. м. и се включва три зали, десет кабинета, една радиокабина, една осветителна кабина, три коментаторски кабини и четири съблекални. Продажбата се извършва от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Зала "Универсиада" бе приватизирана изцяло от правителството на НДСВ през 2008 година. Тогава тя стана собственост на "Велдер Билд" ЕАД за 9,5 милиона лева. Собственик на компанията е "Велдер-БГ", а 100% от нейния капитал се притежава от швейцарското "Съксес инвест" АГ. Управител е Георги Драгомиров - 74-годишен мъж от с. Негованци, станал популярен в медиите като "бедняка милионер" заради огромния брой компании, които "управлява" и мизерията, в която живее.

"Банка ДСК" ще увеличи капитала си с 600 млн. евро. Вече е насрочено общо събрание на акционерите, което да утвърди това решение. "Банка ДСК" е еднолична собственост на унгарската "Банка ОТП". Същественото в случая е, че това увеличение на капитала е индикатор за цената, която "Банка ДСК" ще плати, за да придобие "Societe Generale Експресбанк" от френската "Societe Generale". Финансовото приключване на сделката се очаква да стане през последното тримесечие на 2018 г., при условие че бъдат получени всички необходими регулаторни одобрения. Паралелно с тази сделка "Сосиете Женерал" и "Банка ОТП" обсъждат сключване на споразумение за услуги, което ще обхване предоставянето на взаимни услуги в различни области (включително, но не само - инвестиционно банкиране, капиталови пазари, финансиране и глобално транзакционно банкиране) в Албания, България, Хърватска и Унгария. Явно предстоящото увеличение на капитала на "Банка ДСК" с 600 млн. евро има за цел да финансира именно това плащане, независимо че "Банка ДСК" разполага с около 1.7 млрд. лв. ликвидни средства извън БНБ и със собствен капитал от около 1.4 млрд. лева. Привличането на допълнителните средства за капитала обаче явно се налага, тъй като евентуалният процес на консолидация и поглъщане на “Societe Generale Експрессбанк” от "Банка ДСК" ще е доста сложен и продължителен.

Ножарската фабрика “Терна 1923” във В. Търново отново е обявена за публична продан, след като през май 2018 г. не се намери купувач на фалиралото предприятие. Обявената цена за целия имот от близо 19 дка е 6 215 205 лв. и е по-ниска с 690 579 лв. от първоначално поисканата сума при първия опит за продажба. Ножарската фабрика се намира на ул. “Н. Габровски” 71 и се продава с всички прилежащи сгради. Фабриката бе обявена в несъстоятелност в края на м.г., макар че производството бе спряно още през пролетта, а всички служители бяха освободени от работа. Някога фабриката е била гордост не само за Велико Търново, но и за региона, тъй като стоките са били с много високо качество. Произвеждани са над 600 вида ножове и прибори за хранене. Последният собственик на предприятието бе Румен Биков, бивш министър на промишлеността в правителствата на Филип Димитров и Любен Беров. След като се оттегля от политиката, купува ножарската фабрика чрез компаниите си “Ровотел ФМ” ЕАД и “Ровотел метал” ООД, занимаващи се с изкупуване на метални отпадъци.

Руската държавна банка VTB е постигнала споразумение за придобиване на не по-малко от 75% от частния си конкурент Vozrozhdenie. VTB се е договорила с кипърския фонд Bonum Capital, чрез който братята Дмитрий и Алексей Ананиеви, бившите собственици на национализираната Promsvyazbank, контролират Vozrozhdenie, съобщава руската информационна агенция РБК. Точната сума на придобиването все още не е известна, като сделката се очаква да бъде приключена до края на септември. Непосредствено след сключването на споразумението обаче VTB назначи свои представители в ръководството на придобитата банка, като генералният директор на VTB Генадий Содатенков беше назначен за председател на борда на Vozrozhdenie. На свой ред досегашният председател на банката Марк Накманович ще заеме поста на заместник-председател. Съгласно постигнатите споразумения VTB ще придобие контролен пакет или минимум 75% от акциите на Vozrozhdenie, а необходимите за целта регулаторни одобрения ще бъдат получени не по-рано от септември. От VTB заявиха още, че плащането по сделката ще бъде извършено в брой, като е възможно стойността на придобиването да бъде по-ниска от оперативния капитал на Vozrozhdenie, който достигна 24.5 млрд. рубли към края на първото тримесечие. От Bonum Capital отказаха да коментират придобиването.

Компанията Constellation Brands, която произвежда световноизвестната марка бира Corona, инвестира 4 млрд. долара в канадската Canopy Growth, едно от водещите имена на потенциалния пазар за напитки, съдържащи марихуана. Една от причините според Wall Street Journal е, че като цяло потреблението на бира в САЩ намалява и потребителите се насочват към вино, спиртни и безалкохолни напитки. Constellation не планира да предлага "течна марихуана" на американския пазар, докато няма легализация на цялата територия на страната, но може да започне подобен бизнес в Канада през 2019 г. Средствата трябва да бъдат вложени за три години - срокът, в който делът на американците в канадската компания ще се увеличи от 9.9 на 38%. Сделката включва и опция за бъдещи инвестиции от 5 млрд. долара, което може да увеличи собствеността до повече от 50%. Това веднага повиши цената на акциите на Canopy Growth с над 30%.

Китай ще изпрати делегация в САЩ по-късно този месец за подновяване на търговските преговори, обяви китайското търговско министерство, съобщават редица водещи медии. В кратко изявление на уебсайта на министерството се посочва, че заместник-министърът на търговията Ван Шоувън ще се срещне с Дейвид Малпас, който е заместник-министър на финансите на САЩ, отговарящ за международните въпроси, за да бъдат обсъдени "икономически и търговски въпроси между Китай и САЩ". В същата публикация на търговското министерство се посочва, че Китай продължава да се противопоставя на "едностранен търговски протекционизъм". Новината за предстоящата среща идва след продължително затишие в преговорния процес между двете водещи икономики, но все още не е ясно дали тя ще се състои преди, или след 23-ти август, когато по план Вашингтон трябва да активира допълнителни митнически тарифи за вноса на китайски стоки на стойност 16 млрд. долара, съобщава Ройтерс. Властите в Пекин пък отговориха със закана за ответни мита в същия размер за вноса на американски стоки в Китай, които също да влязат в сила на 23-ти август.