Отпуснатите от банките жилищни кредити растат все по-бързо и през май вече достигат 9.830 млрд. лв., показва данните на БНБ. Така годишният им ръст е почти 10%, докато през април той бе 9.1%, а в началото на годината - около 8%. Рекордно ниските лихви по ипотечните заеми, голямото търсене и покачващите се цени на жилищата в големите градове са причина за кредитния бум от началото на годината. Някои банки вече предлагат лихви под 3% в изострената конкуренция за нови клиенти. Силен ръст отбелязват и потребителските заеми, които през май бележат 15% увеличение на годишна база. В края на май те възлизат на 8.629 млрд. лв., като само два месеца преди това бяха все още под 8 млрд. лв. Една от причините за ускорения ръст отново е жилищното кредитиране, тъй като кандидатите за ново жилище избират да платят първоначалните вноски при сделките на зелено с потребителски кредити. Фирмените заеми обаче нарастват с доста по-скромни темпове - с около 3% през май на годишна база и достигат 31.9 млрд. лв. Слабата инвестиционна активност от страна на бизнеса у нас е трудно обяснима на фона на добрите данни за икономическия растеж от 3.6% за 2017 г. и също толкова за първото тримесечие на 2018 г.

В България има десет собственици на земя, всеки от които владее над 100 000 декара аграрни площи, според информация на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, за броя на собствениците на земеделски земи и притежаваните от тях площи. Собствениците на земя в България са 1 861 410 граждани и фирми. Те притежават общо близо 44 млн. декара земеделски земи. Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99,88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4,772 декара. В ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 2 млн. декара, или 4,3% от общата площ, обособени в 270 406 имота.

Завод за задни светлини на “Мерцедес” ще построят в Тракия икономическа зона (ТИЗ). Първа копка на завода ще направят на 28 юни 2018 г. министърът на икономиката Емил Караниколов и Ахмет Байрактар, президент на “одело Фарба Лайтинг Груп”. Турската компания строи в индустриална зона “Куклен”, част от ТИЗ. Чрез регистрираната у нас “одело Фарба България” тя ще инвестира до 2023 г. 40,6 млн. евро в 3 завода и парк за поддоставчици. Общата площ на парцела е 92 хил. кв.м, като първият завод ще бъде върху 23 хил. кв.м. По предварителни разчети серийното производство в него ще започне през декември 2020 г. През 2023-2024 г. трябва да бъде построен вторият завод, завод за електроника и парк за поддоставчици са предвидени за периода 2021-2023 г. “одело Фарба България” е част от Байрактарал Холдинг, в който влизат компании в областта на производство на осветление – автомобилно и общо, лизинг, застраховане, строителство и туризъм. През 2011 г. Байрактарал Холдинг придобива германската компания “одело”. “одело Фарба Лайтинг Груп” е производител на автомобилно осветление. Фирмата има 7 завода. За 7 години е инвестирала 214 млн. евро в заводи.

Българският дистрибутор и търговец на лекарства "Софарма Трейдинг" планира да разшири операциите си на сръбския пазар, както и да стане стратегически инвеститор в региона. От ръководството на дружеството планират да използват своя бизнес модел за затвърждаване на присъствието си в Сърбия, но и в Югоизточна Европа. "Софарма Трейдинг" навлезе на сръбския пазар преди три години, като отвори своя дъщерна фирма там. През 2017 година компанията направи следващата крачка за регионалното си развитие, придобивайки мажоритарен дял от най-бързо развиващия се търговец на едро с лекарствени продукти в Сърбия през последните три години Lекоvіt.

Жалба до Върховния административен съд /ВАС/ спира поръчката за закупуване на линейки, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Със свое определение от 14 юни 2018 г. Комисията за защита на конкуренцията остави без уважение направеното искане за спиране на обществената поръчка за закупуване на 400 броя линейки, обявена от Министерството на здравеопазването /МЗ/. На 22 юни т.г. срещу определението на Комисията за защита на конкуренцията е подадена частна жалба от "Вайнман Технолоджи" ЕООД до Върховния административен съд. Подадената жалба препятства възобновяването на поръчката за закупуване на 400 броя линейки до произнасянето на ВАС. Очаква се Върховният административен съд да се произнесе по частната жалба най-късно до средата на юли. Припомняме, че жалбоподателят "Вайнман Технолоджи" ЕООД е дружество регистрирано на 26 април т.г. с капитал 100 лева, посочват от МЗ.

Общото събрание на акционерите на „Инвестбанк“ АД реши да се увеличи капитала на банката с 10 млн. лева, като част от стратегията за развитие на кредитната институция. Увеличението ще се осъществи чрез издаване на нови 10 млн. броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, всяка с номинална и емисионна стойност от по 1 лев, при отпадане предимствата на акционерите по чл.194, ал. 1 от Търговския закон и под условие за изкупуване на акциите от увеличението от акционера „Феста Холдинг “ АД. След планираното увеличение акционерният капитал на банката ще нарасне над 131,666 млн. лева, а собственият капитал на банката ще бъде в размер на 205,997 млн. лева, което ще повиши конкурентоспособността ѝ и ще спомогне за постигането на стратегическите бизнес цели на банката, коментираха от банката.

На 18 юли 2018 г. ще се проведе друг търг с тайно наддаване за продажба на бившето сержантско училище в Г. Оряховица. Обявената цена е значително по-ниска от предишните и е в размер на 839 035 лв., а депозитът е 167 807 лв. Бившето сержантско училище е на разпореждане на държавната фирма “Транспортно строителство и възстановяване”, която от години има дългове към НАП. Затова Агенцията по приходите продава активите. Имотът е с площ 62 262 кв.м и включва 21 сгради. В близост до имота се намира производствената база на “Захарни заводи” АД. От три страни имотът граничи с поделение на МO, Поделение Г. Оряховица към Национална агенция Гражданска защита и Техникума по хранително-вкусова промишленост. Сградите са построени за периода от 1941 г. до 1981 г. като във всички има ток, вода и канализация. Една от сградите представлява изграден оборудван трафопост, който захранва всички сгради на територията на имота.

Европейските компании не са очаровани от преговорите между Великобритания и ЕС и постепенно ограничават бизнеса си с Острова. Те намаляват инвестициите си в страната след референдума за Brexit, а някои от тях дори искат Лондон да бъде наказан за напускането на ЕС. Това показва проучване на адвокатската компания Baker McKenzie сред 800 мениджъри на компании в 6 европейски държави (Франция, Германия, Испания, Холандия, Швеция и Ирландия). Те ръководят компании с най-малко 250 млн. паунда (над 284 млн. евро) годишни приходи, а 32% от тях имат приходи от над 1 милиард паунда (1.37 млрд. евро). Европейските компании приемат все по-сериозно варианта за т.нар. твърд Brexit, при който Лондон ще напусне ЕС без сделка. Авиационният гигант Airbus вече предупреди, че при такъв сценарий ще се оттегли от Острова, където е работодател на около 14 000 души. Лидерите на ЕС ще предупредят Великобритания на срещата на върха тази седмица, че разпадането на преговорите е реална възможност.

Тръмп смята да забрани на много китайски компании да инвестират в технологични предприятия в САЩ. Той иска да въведе и допълнителна забрана за износ на по-важни американски технологии в Китай. Според изданието американската администрация ще обяви решението си в края на тази седмица. Министерството на финансите на САЩ планира в частност да забрани на фирми, в които Китай има поне 25% акции, да купуват американски компании, имащи отношение към важни за промишлеността технологии. Плановете за това засега нямат окончателен характер. Съветът за национална сигурност към Белия дом и Министерството на търговията работят върху планове за въвеждане на забрана за износ на такива технологии в Китай. Планираните ограничения ще се отнасят само за нови сделки и няма да засягат вече съществуващи споразумения. Няма да се прави разлика между частни и държавни китайски компании. Вашингтон ще даде възможност на американски компании да изразят своето мнение във връзка с планираните ограничения, преди те да влязат в сила.

Централната банка на Китай ще освободи до 700 милиарда юана ($107 милиарда) във финансовата система, като намали обема депозити, които повечето търговски банки бяха задължени да задържат. Втората най-голяма икономика се изправя пред забавяне на растежа и ескалация на търговския спор със Съединените американски щати. Облекчаването на изискването с половин процентен пункт ще позволи на банките да увеличат кредитирането за бизнеса, което трябва да увеличи икономическата активност, казват анализатори. Ходът влиза в сила на 5 юли - точно ден преди митата на Вашингтон и Пекин да станат реалност. Миналата седмица гуверньорът на централната банка заяви пред местни медии, че институцията е готова да използва всички възможни парични инструменти, за да компенсира забавяне на икономиката. Миналата година китайската икономика се представи силно, като нарасна с 6,9%, а инерцията се задържа и в началото на тази година въпреки скептицизма на икономистите.