Голямо поскъпване на тока от 1 юли 2018 г. е поискала ЧЕЗ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Дружеството настоява нощната тарифа да поскъпне с 51%, а дневната да бъде увеличена с 5%. От ЧЕЗ искат и значително увеличение на цените за достъп и пренос - съответно с 35 и 34%. Тези добавки формират около 1/4 от стойността на фактурата. В случай че заявлението на ЧЕЗ бъде прието, живеещите в Западна България ще плащат дневната енергия по 0.138 лв. на киловатчас без ДДС при сегашни 0.132 лв. При нощната енергия скокът е от 0.05696 лв. на 0.08603 лв. без добавките. За сравнение - останалите две енергоразпределителни предприятия - ЕВН и Енерго -Про, искат далеч по-ниско увеличение. ЕВН настоява за повишение от 6.9% на дневната тарифа с 5.4% на нощната. Увеличение с около 5.5% искат и от Енерго-Про.

През 2018 г. бюджетът на Националния иновационен фонд (НИФ) е около 5 млн. лв. Очаква се набирането на проектни предложения да започне през лятото. Тази година има промени в правилата за кандидатстване и оценка. Новите правила за управление на средствата предвиждат намаляване от 60% на 50% на разходите по проектите за дълготрайни материални активи. Целта е да се насърчи интелектуалният труд, а не инвестициите в готово оборудване. По същата логика са направени и промени, които предвиждат до 10% от средствата да се ползват за външни услуги (досега този процент е бил 25). Необходимият брой точки за класирането на подадените проекти се увеличава от 60 на 70. Разписани са подробни правила за действия при хипотеза двама кандидати да имат равни оценки. Досега поради липсата на такива текстове управителният съвет на фонда е вземал решения ад хок (за точно определен казус). Промените предвиждат при такава ситуация първо да се сравнят оценките на двамата кандидати по критерий "Иновативност", а след това - по "Икономическа перспективност".

Правителството стартира процедури за предоставяне на концесия на четири морски плажа - „Св. Св. Константин и Елена – юг“, „Ривиера“, „Ахтопол север – източна зона“ и „Китен - юг“. Предлага се срокът на първите две концесии да е 15 години, а на вторите две – десет. С процедурите се цели обезопасяване на морските плажове и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията. Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие, като концесионерите ще бъдат определени чрез конкурс, организиран от министъра на туризма и проведен от комисия, назначена от министър-председателя. Размерът на минималното годишно концесионно заплащане на плаж „Св. Св. Константин и Елена – юг“ е 78 662 лева без ДДС, на плаж „Ахтопол север – източна зона“ – 30 775 лева без ДДС, на плаж „Ривиера“ – 257 959 лева без ДДС, и на плаж „Китен-юг“ - 119 499 лева без ДДС.

Американската HCL Technologies Limited (HCL) купува за 60 млн. долара с3i Solutions - компания, която предоставя високотехнологични услуги на лекари и пациенти в областта на клиничните проучвания, продажбите и безопасността на лекарствата, както и телемедицината. Придобиваната C3i има над 3800 служители в САЩ, Индия, Китай, Великобритания, Япония и България и приходи от 199 млн. долара през 2017 г., a 11-те офиса на аутсорсинг компанията обслужват клиенти и крайни потребители на 25 езика. Офисът в България е открит през 2005 г. и е започнал с 10 служители. В момента за компанията работят 750 българи, като 700 от тях са базирани в София, а 51 - във Варна. Приходите й през 2016 г. са били 27.3 млн. лв. с печалба от 1.6 млн. лв. В момента компанията продължава да набира нови служители в България. С3i обслужва клиенти в 175 страни, като от услугите й се ползват над 1 млн. професионалисти в здравния сектор, 80% от компаниите в топ 20 на най-големите фармацевтични концерни и част от най-големите производители на храни и напитки. Купувачът HCL е американска ИТ компания, фокусирана върху трансформацията на цифровите технологии, която оперира в 32 държави и има консолидирани приходи от 7.6 млрд. щатски долара през 2017 г.

"УниКредит Булбанк", ще разпредели на акционерите си цялата си печалба за 2017 г., която възлиза на над 297 млн. лв. Финансовата институция се контролира от италианската "УниКредит С. п. а.". Трезорът има и миноритарни акционери. За втора поредна година "УниКредит Булбанк" взема решение на разпредели цялата си печалба като дивидент за акционерите. През 2017 година трезорът изпрати към Италия цялата си печалба от 291.5 млн. лв. През 2015 г. на акционерите бе разпределена половината от положителния финансов резултат, а през 2014 г. - една трета. В последните години много от банките у нас, особено тези с чужди собственици, започнаха да разпределят дивидент на акционерите си. Преди това, в годините на кризата, по предписание на Българската народна банка (БНБ) финансовите институции бяха принудени да капитализират печалбите си като буфери срещу проблеми и влошаване на кредитните портфейли.

Нови 14 млн. лв. отпуска държавата на Военномедицинска академия (ВМА). Средствата са одобрени като допълнителен разход на Министерството на отбраната и с тях лечебното заведение окончателно ще се разплати с Българската банка за развитие (ББР) по цесия на вземанията на кредиторите си. Това е трети транш, който ВМА получава от бюджета, за да покрие задълженията си. През 2016 и 2017 г. на два пъти болницата получи по 20 млн. лв., за да се разплати частично с ББР. През 2014 г. задълженията на ВМА бяха за около 130 млн. лв. Те бяха намалени с мерки за по-добър контрол на разходите и с прехвърляне на 52 млн. лв. като цесия на Банката за развитие. От своя страна ББР разплати 85% от тази сума на фирмите контрагенти и останаха 15%. ВМА е собственост на Министерството на отбраната и не е със статут на търговско дружество, какъвто имат останалите лечебни заведения . Това обяснява и защо тя получава подпомагане от бюджета, без това да се третира от Брюксел като непозволена държавна помощ. Допълнителни 3 млн. лв. ще похарчи МВР, реши правителството. Те ще бъдат платени по договор за система за гранична проверка. Става дума за проверка на биометричните данни, заложени в личните документи. Обществената поръчка за тази система бе обявена още през 2015 г. Според документацията по нея с въвеждането й се "дава възможност за автоматично, без човешка намеса потвърждение, че лицето, което представя документ за задгранично пътуване, е едно и също лице, показано на страницата с данни, както и върху чипа, с уверението, че данните са били поставени там от издаващия орган и не са променени".

"Български фонд за дялово инвестиране" АД ще увеличи капитала на дружеството от 3 325 006 лв. на 9 975 018 лв. чрез публично предлагане на 6 650 012 броя нови обикновени поименни безналични акции с право на глас, става ясно от протокола от провелото се на 10 април 2018 г. общо събрание на акционерите. Всяка една нова акция ще бъде с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 1 лев. Увеличението ще се счита за успешно проведено, ако бъдат записани и напълно заплатени най-малко 500 000 броя от новите акции. Срещу всяка една съществуваща акция се издава едно право, което дава възможност да бъдат записани 2 нови акции с емисионна стойност 1 лв. всяка. Всяко лице може да запише най-малко една акция и най-много такъв брой акции, който е равен на броя на притежаваните права, умножен по две. Дружеството избра „Капман“ АД за инвестиционен посредник, който ще обслужва публичното предлагане на акциите от увеличението на капитала.

Доскорошният посланик на България в Москва Бойко Коцев влиза в управата на Международната банка за икономическо сътрудничество. Правителството одобри кандидатурата на Коцев за член на Управителния съвет на банката с мандат до пет години. Коцев освободи посланическото място на 5 април 2018 г. като на негово място бе назначен президентският секретар Атанас Кръстин. В качеството си на член на УС на МБИС представителят на България ще участва в оперативната дейност и управлението на банката и ще отстоява финансово-икономическите интереси на страната.

Големите централни банки увеличават покупките си на правителствени облигации на страни от еврозоната, съобщават източници от банковите среди, като причината е нарастващата доходност, поскъпващата единна валута и несигурността около американския дълг и стойността на долара. Според данни, цитирани от агенция Ройтерс, централните банки са купили значителни дялове от дългове, издаден от Белгия, Франция и държавната германска банка за развитие KfW чрез търг за емитиране на държавни облигации. Двама високопоставени банкери, които са участвали в тези търгове от името на европейските правителства, заявиха пред агенцията, че особена активност са проявили централните банки в Китай и Норвегия. „Наблюдавахме общо ускорение в покупките на централните банки, въпреки че то беше поведено в известна степен от две от големите (централни банки – бел. ред.) - Норвегия в Европа и Китай в Азия“, заяви един от банкерите.

Инфлацията в САЩ нараства с най-бързи темпове от повече от година насам през март, осигурявайки ускорението, което Федералният резерв предвиждаше в контекста на очаквано допълнително увеличение на лихвите през годината. Основният индекс на потребителските цени, който изключва нестабилните цени на храните и енергията, отчита нарастване с 2,1% през март на годишна база. За сравнение само месец по-рано увеличението на цените беше с 1,8%. На месечна база основните потребителски цени в САЩ отчитат ръст от 0,2% през март в съответствие с консенсусните прогнози на пазара. Последните данни за инфлацията ясно показват, че ценовият натиск се увеличава. Освен това през миналата седмица стана ясно, че заплатите също нарастват. Беше отчетено наскоро и по-голям от очакваното ръст на индекса на цените на производител. И докато Федералният резерв заявява, че ще се придържа към плана си за три увеличения на лихвите през тази година, то между икономистите нараства усещането, че има условия и за четири вдигания на основния лихвен процент при положение, че заплатите и инфлационният натиск продължат да се покачват.

Саудитска Арабия договори нова голяма инвестиция и подготвя поредния мегапроект, този път с участието на френската петролна група Тоtаl. Френската компания подписа предварителна сделка с държавния петролен гигант Sаudі Аrаmсо, за да изгради "гигантски" нефтохимически комплекс в кралството. Проектът ще изисква инвестиции от около 5 милиарда долара и ще бъде интегриран в петролна рафинерия, която вече се управлява като съвместно предприятие между Аrаmсо и Тоtаl. Двете компании нямат никакво намерение да се бавят - инженерните и проектантските работи ще започнат още през третото тримесечие на 2018 г. Сделката е подписана по време на посещението на престолонаследника принц Мохамед бин Салман във Франция. Тя ще даде тласък на Аrаmсо, която се подготвя за първоначалното публично предлагане и ще помогне на кралството, тъй като то се диверсифицира далеч от петрола. Новият завод ще създаде 8000 нови работни места и ще донесе нови технологии в кралството.