12 април 1877 г. – обявяване на Руско-турската война

През 70-те години на 19 век борбата на християнските народи за освобождение от турско робство навлиза в решителна фаза. Въстанието в Херцеговина (1875 г.) и кървавото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) предизвиква силен отзвук в Европа. В същото време, вследствие на Кримската война, Русия е лишена от възможността да участва активно в Източния въпрос. Въпреки усилията за дипломатическо разрешаване на Източния въпрос Русия води активна подготовка за война с Турция. На 12 (24) април 1877 г. в Кишинев е прочетен манифест, с който император Александър II обявява война на Турция. Още на следващия ден руските войски преминават р. Прут и се насочват към Дунав. На 10 (22) юни руските войски преминават Дунав и на 17 (29) юни е освободен Свищов. Сформирани са три отряда, като в Предния е включено българското опълчение. Източният отряд, воден от Александър Александрович настъпва към Русе, Западният, воден от ген. Криденер – към Никопол. Предният отряд, командван от ген. Гурко, въпреки че е най-малоброен, извършва най-енергични действия, настъпвайки към Търново. На 7 юли старата столица е освободена. Предният отряд преминава в настъпление на юг. През това време турското командване прехвърля армията на Сюлейман паша от Северна Албания, която по план трябва да премине старопланинските проходи и да подпомогне Плевенската крепост. Предният отряд се оказва единственият, който може да спре турското настъпление. След като освобождава Казанлък, Стара и Нова Загора, Предният отряд укрепва Шипченския проход и се подготвя за отбранителни действия. Отбраната е поверена на 36-ти пехотен Орловски полк и 5 български дружини. В ожесточените сражения на Шипка се включват и 200 български доброволци, а подкрепленията, изпратени от ген. Радецки, напълно отслабили турските възможности и по този начин пътят на османците към стратегическия Плевен е блокиран. Около самият Плевен събитията се развиват крайно драматично – след три неуспешни атаки и хиляди жертви командването е поверено на ген. Тотлебен и след проведената пълна обсада Осман паша е принуден да капитулира. Завладяването на Плевен има огромно стратегическо и политическо значение. Руската армия напредва бързо – през Етрополе, Орхание (Ботевград), София (освободена на 4 януари), Пловдив (16 януари) и в края на януари 1878 г. авангард от отряда на ген. Гурко влиза в Одрин. Притеснени от стремителното нахлуване на Русия и близостта до Цариград, Великите сили принуждават Русия да участва в международна конференция за решаване на Източния въпрос и на 19 Февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор – предварителен мирен договор, който възстановява България като автономно трибутарно княжество.