Българската стопанска камара изразява своето безпокойство, че в законодателната и оперативната програма на Министерския съвет до м. юни 2018 г. не е включен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Такъв не е публикуван и на портала за провеждане на обществени консултации. Повод за това е предстоящото влизане в сила (от 25 май 2018 г.) на новия европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), който пряко ще засегне дейността на всички държавни и общински структури, обществени организации, организации с нестопанска цел, както и всички стопански субекти, които в рамките на дейността си събират, обработват и съхраняват лични данни. В общия случай, спазването на изискванията на регламента ще наложи промяна във вътрешната организация на дейността на фирмите, като част от тях ще трябва да извършат съществени промени, за да не подлежат на санкции. Въпреки прякото приложение на регламента, част от текстовете делегират на държавите-членки правомощието самостоятелно да регламентират част от правилата. Понастоящем, основен нормативен акт в областта на защита на личните данни е Законът за защита на личните данни и подзаконовите нормативни актове към него.

Всяка година държавата "отписва" ДДС за стотици милиони левове, защото не е в състояние да го събере от фирмите длъжници. От 2000 г. насам непогасеният данък, установен с влезли в сила ревизионни актове, достига 5.8 млрд. лв. Агенцията по приходите го е отписала, показва справка на НАП. Над 16.2 млрд. лв. е общият размер на установения с ревизионни актове на НАП дължим ДДС между 01 януари 2000 г. - 31 декември 2017 г. За периода от 2000 до 2010 г. несъбраният ДДС, установен с данъчни ревизии, е 1.4 млрд. лв. През 2011 г. само за година той достига до рекордните 1.1 млрд. лв. През следващите години размерът му започва да се свива до 500-700 млн. лв. годишно, като през 2017 г. вече е 271 млн. лв. В момента приходната агенция работела по събиране на дългове за около 400 млн. лв., като все още се извършва проучването на имущественото състояние на длъжниците.

Териториалната дирекция на НАП – В. Търново, е продала на търг бивше училище в община Елена. Новият собственик е фирма със софийска регистрация, която е един от кандидатите, наддавали в публичния търг. Сумата, която е достигната на търга и вече е постъпила по сметката на великотърновската приходна агенция, е 40 042 лв. Тя ще отиде за частично погасяване на задълженията на предишния собственик, които са в особено големи размери. Продаденият урегулиран поземлен имот включва земя и сгради, между които бивше училище, общежитие и столова.

Държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за активите на българо-руското дружество „Южен поток България“ АД. Става въпрос за 28 поземлени имота и право на строеж върху 5 от тях. Дружеството продавач на активите бе създадено през 2010 г., като целта му бе да изгражда руския газопровод на „Южен поток“ на българска територия. През 2014 г. обаче проектът бе спрян с едноличното решение на руския президент Владимир Путин, който се разбра с турския си колега Реджеп Ердоган да строят „Турски поток“. Въпреки че на практика не извършва дейност, компанията не е закрита. Тя има и значителен капитал. По информация от Търговския регистър той е на стойност 397.6 млн. лв. Акционери в дружеството са БЕХ и ОАО „Газпром“, всеки с по 50% дял. Решенията относно проектната компания се вземат с единодушието на двамата акционери. От създаването на дружеството са изхарчени над 55 млн. лв.

Жп дружествата "БДЖ-Кончар" АД и "Експрес Сервиз" обвиниха държавните железници в неравностойни конкурентни условия при провеждане на обществена поръчка за ремонт на локомотиви на индикативна стойност 4 млн. лв. Обвиненията към ръководството на „Холдинг БДЖ” бяха отправени часове преди крайния срок за подаване на документи за участие в търга. Българо-хърватското дружество "БДЖ-Кончар" и локомотивният завод „Експрес сервиз” твърдят, че локомотивите на БДЖ ще се ремонтират от самата държавна железница, в техни сгради, с техен персонал и съоръжения. В отговор зам. министърът на транспорта Велик Занчев обяви, че целта е компроментиране на ръководството на железниците и министерството въпреки постигнатите добри резултати. Ръководствата на "Експрес Сервиз" ООД и "БДЖ-Кончар" АД, в което БДЖ има дял от 49%, смятат, че обявената на 12 февруари поръчка за ремонт на локомотиви е предопределено да бъде спечелена от трета компания.

Десет оферти събра обществената поръчка за изграждане на електронна система за таксуване в градския транспорт на София. Кандидатите са основно обединения от по няколко компании. В тях влизат някои от най-големите български ИТ фирми като "Телелинк" , "Сиела", "Стемо" и "Майкрософт България", както и компании от Турция, Южна Корея, Унгария, Полша, Испания. Офертите на кандидатите бяха отворени близо седем месеца, след като общинското дружество "Център за градска мобилност" обяви поръчката. Събирането на предложения се проточи, тъй като процедурата беше обжалвана три пъти. Атакуването на процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията се очакваше от самото начало заради големия бюджет от 88 млн. лева без ДДС. Не е изключено жалби да се подават и на следващите етапи, включително и срещу избора на евентуален изпълнител. Това ще забави подписването на договора и разработването на системата.

Оливер Рьогл беше избран за нов член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България по време на нейното общо събрание, проведено на 20 март 2018 година. Рьогл е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Петър Андронов – главен изпълнителен директор на "Обединена българска банка" АД, и Емил Ангелов - главен изпълнителен директор на "Банка Пиреос България" АД, бяха преизбрани за втори тригодишен мандат като членове на УС. Управителният съвет на АББ избра отново за свой председател Петър Андронов. Останалите членове на УС на АББ, които продължават мандатите си, са Виолина Маринова – зам.-председател на УС на АББ, и членовете: Левон Хампарцумян, Георги Константинов и Петя Димитрова. Светослав Гаврийски е освободен като член на УС.

Турска фирма иска да изгради в Североизточна България предприятие за преработка на царевица, съобщиха от областната администрация в Разград след среща с бизнес делегация от фирма "Тарким". Инвестицията е за около 35 милиона евро. Предвижда се разкриване на 200 работни места, производственият процес ще е непрекъсваем. Продукцията ще е модифицирано нишесте и фуражи. Суровината, от която предприятието се нуждае, е 100 000 тона царевица годишно, ще необходимо и използване на 3000 кубика вода дневно. Въз основа на срещите си в региона членовете на бизнес делегацията ще изготвят доклад за акционерите на "Тарким", които ще решат дали и къде да инвестират в България.

ЕС може да отхвърли сделката за Брекзит. За това предупреди председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Припомняме, че по-късно тази седмица ще се проведе среща на върха и Туск не е убеден, че всички страни-членки ще одобрят плана за излизане на Великобритания от Общността. По думите на Туск, това изисква време. Ейре също припомни, че сделка няма и оставят въпроси, които няма съгласие. Предстоят решаващи седмици и месеци, заяяи премиерът Лео Варадкар. Дни по-рано Работната група на Европейския парламент относно Брекзит приветства по принцип политическото споразумение за преходния период, въпреки че запазват правото си на парламентарен контрол. Отново потвърдиха, че докато не бъде постигнато съгласие по всички спорни въпроси, нищо не е решено. Европейският парламент, както и Европейският съвет, независимо един от друг ще решат дали окончателно договореното споразумение за оттегляне е приемливо или не.

Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин увери, че страната му не се страхува от търговска война, като същевременно уточни, че това не е нейната цел. „Ние трябва да бъдем подготвени да се намесим в защита на интересите на САЩ, за да защитим една справедлива свободна търговия“, каза Мнучин на пресконференция в края на двудневната среща на финансовите министри от Г-20 в Буенос Айрес. Търговската война „не е наша цел, но ние не се страхуваме от нея“, предупреди той, повтаряйки думите на президента Доналд Тръмп, чието решение за въвеждане на вносни мита от 25% за стоманата и 10% за алуминия ще влезе в сила в петък. „Не става въпрос за протекционизъм, а за свободна търговия, която да е справедлива и реципрочна“, изтъкна неколкократно американският министър на финансите, който също призова Китай да отвори пазарите си за американските фирми. Мнучин не пожела да разкрие дали освен Канада и Мексико други страни ще бъдат изключени от митата върху стоманата и алуминия.

Китай се стреми да създаде над 13 милиона работни места през 2018 г., каза китайският премиер Ли Къцян. Mинималната цел е 11 милиона, но китайското правителство ще работи усилено, за да надхвърли тази цифра, увери Къцян. В градските райони на страната са създадени повече от 66 милиона нови работни места през последните 5 години. Властите в Пекин очакват най-малко 3 милиона нови работници от селските райони да търсят работа в градовете през 2018 г. "Отговорността на правителството е да осигури стабилни възможности за работа на тези хора", заяви Ли. Премиерът заяви, че правителството трябва да работи "много усилено", за да осигури работни места за завършващите колеж, демобилизирани военни и работници, засегнати от съкращаването на свръхкапацитета. Пекин е напълно уверен в постигането на икономическите си цели за 2018 г., като икономическите му основи са стабилни.