Депозитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са се равнявали на 74,046 млрд. лв. или 41,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на април. Те се увеличават с 9,5 процента спрямо същия месец на 2022 г., съобщават от БНБ. В края на април депозитите на нефинансовите предприятия са 40,688 млрд. лв. или 23 процента от БВП. Това е увеличение с 21,3 процента в сравнение със същия период на миналата година. Отчита се намаление с 2,9 процента на годишна база през април на депозитите на финансовите предприятия, като в края на месеца те достигат 3,912 млрд. лв. (2,2 процента от БВП).

С 18% на годишна база за 2022 са се повишили цените на новото строителство през 2022 година, докато себестойността на строителството е скочила с близо 30%, най-вече заради скока на цените на материалите, отчита Националната асоциация на строителните предприемачи. Строителите предлагат комплекс от мерки, които трябва да предприеме държавата, за да нормализира ценовите нива. На първо място - намаляване на административната тежест, електронизиране на документацията. На второ място строителите настояват за бързо и лесно урегулиране на териториите около големите градове, накъдето да се насочи инвеститорския интерес. На трето място, строителите настояват държавата да регламентира закупуването на жилище "на зелено", като се задължи всеки строител, започващ обект, да е длъжен да сключи застраховка, която да покрие загубите на клиентите при евентуален фалит на фирмата.

Black Swan или "Черния лебед" - първият безпилотен товарен самолет на българската компания Dronamics, проведе успешно първия си полет от летището в Балчик. Dronamics разработват дронове с голям обсег и са първата лицензирана авиокомпания за превоз на товари с безпилотни самолети в Европа. Те са и стратегически партньор на IATA. "Черния лебед" може да пренесе 350 кг товар на до 2500 километра, като от компанията посочват, че това става 80% по-бързо, 50% по-евтино и с 60% по-ниски емисии в сравнение с алтернативните видове транспорт. Технологията и амбициите зад нея бяха валидирани с тестовия полет край Черно море.

Пловдивският производител на биоразградими и ядливи чаши за кафе Сupffee привлече 1.8 млн. евро за разрастването на бизнеса си. С 500 хил. евро в дружеството "Къпфи" влиза българският фонд Еleven Ventures, а останалите 1.3 млн. евро идват под формата на безвъзмездна подкрепа от Европейския съвет по иновации EIC. С финансирането оценката на Cupffee достига 8 млн. лв., съобщава основателят на компанията Мирослав Запрянов, който остава с мажоритарен дял в дружеството от 51.23%. Компанията планира да използва финансирането, за да засили присъствието си на съществуващите пазари и да навлезе в нови такива. Към настоящия момент екипът на Cupffee наброява 15 души, всички базирани в производствената база на компанията в Пловдив.

Най-голямата саудитска инвестиция в България се очаква да стартира до седмици. Компанията Tawal ще закупи 100% от пасивната инфраструктура на мобилните мрежи в България на БТК, които към момента се управляват от United Group. Общата сума на сделката за инфраструктурата в България, Словения и Хърватска възлиза на 1,2 млрд. евро. Все още се изчакват детайлите каква част от инвестицията е за мрежата в България, но със сигурност това ще бъде най-голямата единична саудитска инвестиция у нас.

Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване дали "Фронери България" ЕООД злоупотребява с господстващо положение при разпространението на сладоледени изделия. То е образувано по сигнал от конкурентите "Айс крийм България" ООД и "Ескимос" ЕООД. "Фронери България" оперира на българския пазар от 2016 г. като част от международната верига Froneri Group с сновен предмет на дейност производство и търговия със сладолед; търговия със замразени храни - торти и замразени зеленчуци, под марките Nestle Ice Cream и Mondelez. КЗК ще проучи дали поведението на компанията, във връзка с дистрибуцията на сладоледени изделия, като се твърди, че посредством обвързване на пазара се постига ограничаване или елиминиране на конкуренцията. КЗК ще извърши проверка дали "Фронери България" участва в забранени вертикални споразумения, сключени с членове на мрежата му за дистрибуция на сладоледени изделия.

След рекорден финансов резултат за 2022 г., който постави „Българо-американска кредитна банка“ (БАКБ) сред 10-те най-печеливши банки в България, Общото събрание на акционерите на БАКБ одобри предложението на Надзорния съвет за разпределяне на част от печалбата като дивидент. Одобреният брутен дивидент на акция е 0,10 лева или общо 2 469 131,30 лева дивиденти. БАКБ е публично дружество и акциите й се търгуват на БФБ. Общото събрание на акционерите реши останалата част от печалбата на БАКБ за 2022 г., а именно сума в размер на 41 194 458, 49 лв., да бъде отнесена във фонд „Резервен“, за да гарантира устойчивото развитие на банката.

Германската икономика отчита понижение през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходните три месеца, като по този начин тя влиза в рецесия - две последователни тримесечия на спад в БВП, показват ревизирани данни на статистическата служба на страната "Дестатис", цитирана от БТА. Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,3 на сто за периода януар-март тази година, коригиран по отношение на цените и календарните ефекти, показват данните. Това следва спад от 0,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г. Инфлацията продължи да бъде бреме за германската икономика в началото на годината, съобщи статистическата служба. Това беше отразено в потреблението на домакинствата, което намаля с 1,2 на сто на тримесечна база. За разлика от това, инвестициите се увеличиха през първите три месеца на годината след слабата втора половина на 2022 г., като въшната търговията също отчита ратеж.

Това, което е добро за Америка, е добро и за света. Това е посланието, което САЩ се опитваха да лансират на срещата на Г-7 в Хирошима миналия уикенд. Администрацията на Байдън наскоро беше обвинена както от съюзници, така и от противници, че поставя САЩ на първо, ако не и единствено място в някои от своите икономически политики. Но в Япония американският екип се опита да свърже своя народ и вътрешните икономически стратегии с новия си подход към външната политика, пише Financial Times в свой анализ. Съветникът по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан наскоро изнесе реч, в която каза, че растежът на брутния вътрешен продукт сам по себе си не е достатъчно добър - той трябва да бъде устойчив и справедлив. Това е предизвикателството на следващите няколко десетилетия и е ясно отдалечаване от традиционния модел на Вашингтонския консенсус, който се фокусираше върху неограничен растеж чрез дерегулация и либерализация на търговията. След като успя да накара европейците, канадците и японците да се присъединят към споделените усилия за веригата за доставки на чиста енергия преди Г-7, администрацията използва времето си в Япония, за да разгърне подробностите за това как може да изглежда водената от САЩ индустриална политика по отношение на климата - особено в глобалния юг. Това също е ново - Вашингтонският консенсус се състоеше изцяло в предоставянето на единен наръчник за растежа в света. Днешният свят е много по-многополюсен, реалност, която САЩ трябва да признаят и да се приспособят към нея, докато се опитват да вкарат по-голяма коалиция от нации в нов икономически ред - макар и такъв, който все още няма напълно единна теория. Някои принципи обаче започват да се оформят, по-специално, че глобалните пазари трябва да бъдат стимулирани по нови начини, за да дадат приоритет не само на планетата, но и на нейните хора - или по-специално на нейните работници. Един от основните проблеми на старата система на глобализация беше, че тя постоянно даваше приоритет на капитала пред труда. Това може да доведе до силен растеж, макар и не винаги. Но със сигурност води до по-голяма финансиализация и финансова крехкост (измерена чрез нарастващия брой финансови кризи). Това също така води до нарастващо неравенство, тъй като богатството се концентрира на няколко места. Една от основните цели на Байдън у дома е да се бори с това. В реч от 2021 г. той изложи нов подход към политиката на вътрешна конкуренция, предназначена да даде приоритет на работниците. Този подход беше на показ и на Г-7, чрез обещанието да се борим с „икономическата принуда“, независимо дали идва от компании или от държави. Непосредствените цели на този фронт са използването на суровините от Русия като оръжие и китайският меркантилизъм. Но крайната цел е да се избегнат икономически проблеми, където и да се появят. Това се основава на приоритизирането на стремежа към устойчивост пред „ефективността“, което е по-малко свързано с „отделяне“ от Китай, отколкото с „намаляване на риска“ на много пазари. Като очертава нова търговска и външна политика не около конфликта между САЩ и Китай, а от гледна точка на ограничаване на опасните концентрации на власт във всяка държава или компания, администрацията се надява да адресира множество проблеми наведнъж - несправедливи държавни субсидии, монополни проблеми у дома и в чужбина, и опасения за националната сигурност - без да предизвика нова война. Това означава изграждане на повече резерви във веригите за доставки, които имат потенциала да бъдат използвани. То също означава работа с нови партньори в глобалния юг за създаване на по-стабилни доставки на суровини като редки земни минерали. Това също беше предмет на обсъждане на срещата на Г-7, след като САЩ се опитаха да покажат, че разполагането на производството у приятелски страни не е нещо, което трябва да се прави само с ЕС, Япония, Канада и Австралия. Намаляването на риска е послание, на което държавите от Г-7, както и много други, откликват. Никой не иска да живее в свят, в който европейските доставки на зърно или газ могат да бъдат включвани и изключвани от автократ, или глобалните доставки на полупроводници от висок клас могат да бъдат спрени чрез блокиране на един остров. Оттук и усилията за работа с Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Индия за координиране на нови стимули за полупроводници, субсидирайки повече чипове навсякъде.  Но намирането на измерителите и институциите за този нов свят и измислянето как по-добре да се стимулира устойчивият и справедлив растеж ще бъде дълъг и предизвикателен процес. Макар че САЩ са отворени да поставят на масата проблеми като реформата на Световната банка, те не са отделили толкова време на по-големия въпрос как да се реформира Световната търговска организация (СТО). И напрежението остава. Комюникето след срещата на Г-7 изясни желанието да се адресират всякакви „непазарни политики и практики“, което за САЩ включва тези в Китай, които влияят неблагоприятно върху работниците или околната среда и ограничават достъпа до технологии, които компрометират националната сигурност. Все пак Байдън най-накрая изложи пред света по-ясен аргумент защо знакови вътрешни икономически програми като Закона за намаляване на инфлацията, Закона за чиповете и отделянето на повече пари за инфраструктура, свързана с високи трудови и екологични стандарти, не са израз на национализъм, а представляват нов подход към растежа както в страната, така и в световен мащаб. Президентът вярва, че подходът отдолу-нагоре, от средата навън, фокусиран върху устойчивостта, екологията и овластяването на работниците, е най-доброто нещо за САЩ, но и за света“, подчерта заместник-съветникът по националната сигурност Майк Пайл. Независимо дали го наричате външна политика за средната класа, или нова глобална индустриална политика, това със сигурност е много различно от стратегията „пазарът знае най-добре“, която САЩ предприемаха у дома и в чужбина през последните няколко десетилетия.

Японското правителство планира от 2027 г. да отделя по 3 трилиона йени (около 21,5 милиарда долара) годишно за финансиране на мерки за увеличаване на раждаемостта, пише днес в. "Йомиури". Около 10,7 млрд. долара ще бъдат предназначени за мерки за икономическа подкрепа, включително детски надбавки, а 5,7 млрд. долара ще бъдат заделяни за подобряване на достъпа до образование, информира БТА. Други 5 млрд. долара ще бъдат осигурени за подпомагане на работещите родители, включително чрез финансиране на отпуските по майчинство. Очаква се около 30% от тези разходи да се покриват чрез увеличаване на осигурителните вноски. Освен това правителството може да емитира допълнителни облигации в случай на недостиг на средства. През февруари японското министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи огласи доклад, според който през 2022 г. са се родили 799 700 деца - най-малко, откакто през 1899 г. започва да се води такава статистика. Това е спад от 5,1% в сравнение с 2021 г. Бързото застаряване на населението, съчетано с ниската раждаемост, вещае множество проблеми за страната в близко бъдеще. Например японците, които в момента работят, може да не получават такива пенсии като сегашните пенсионери. Според прогнозите на японските специалисти в близките години населението на Япония може да намалее с една трета.