Служебният кабинет одобри проект на споразумение между България и ЕК за финансов принос към отпуснатата лихвена субсидия по инструмента на ЕС „Макрофинансова помощ +“ за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г." Инструментът предвижда Европейският съюз да заеме средства от капиталовите пазари или от финансови институции, за да предостави на Украйна изключително преференциални заеми през 2023 г. с максимален размер до общо 18 млрд. евро. ЕС се ангажира, в случай на постъпване на искане от украинска страна, да поеме лихвите по заемите, като отпусне т. нар. „лихвена субсидия“ и по този начин допълнително облекчи Украйна от финансовата тежест по обслужването на заемите.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви, че България е осъдена да плати на Симеон Сакскобургготски 1 635 875 евро (3 198 136 лв.) плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени. Бившият премиер и сестра му Мария-Луиза Хробок заведоха дело срещу България заради мораториума от 2009 г., с който им бе забранено да се разпореждат с имотите си и да печелят от тях. Съдът в Страсбург реши, че забраната за търговска експлоатация на царските гори нарушава Европейската конвенция за правата на човека, която защитава собствеността. През 2010 г. Сакскобургготски заведедоха дела в Страсбург, защото с решение на българския съд резиденциите “Кричим”, “Ситняково” и “Саръгъол” бяха обявени за държавни. От 10 години делото за 16 500 декара царските гори в Рила е на първа инстанция в Софийския окръжен съд, който обаче не желае да се произнесе по казуса.

Монголия е втората азиатска държава, която ще произвежда българско кисело мляко с бактерията "Лактобацилус булгарикус", обявиха от държавната компания за млечни продукти "Ел Би Булгарикум". Споразумение за използване на лиценз бе подписано между българската компания и една от най-големите монголски фирми за производство на храни "APU Company". Споразумението е със срок от пет години. Монголската "APU Company" получава лиценз за разработване, производство, продажба и разпространение на млечни продукти с оригинални български закваски за територията на Монголия, за което ще заплаща и лицензионни такси на "Ел Би Булгарикум". През месец март тази година стана ясно, че японската компания "Мейджи", чрез която киселото мляко на държавната "Ел Би Булгарикум" достига до Япония, полага "последователни усилия за по-масово присъствие на китайския пазар. Българското кисело мляко вече се предлага и в Китай, но в по-ограничени количества.

Общо приходите от дейността на БНБ са скочили над два пъти и са достигнали 133.41 млн. лева. Административни разходи на централната банка също са се повишили с около седем милиона лева, и са в размер на 149.48 млн. лева. БНБ приключва 2012 г. със загуба, която расте. В края на декември тя е 16.07 млн. лева при 93.82 млн. лева. Нетните приходи от лихви през миналата година възлизат на 112.09 млн. лева при 89.98 млн. лева за 2021-а. Повишението е резултат от по-високите парични постъпления от лихви, макар че и при разходите за лихви са повече. Приходите от такси и комисиони на БНБ са нараснали до 29.94 млн. лева спрямо 22.77 млн. лева година по-рано.

„Пентакс медикъл България“ взе сертификат клас А от Българската агенция за инвестиции за инвестиционния си проект „Разширяване на производствения капацитет на бронхоскопи за еднократна употреба” в Пловдив. Компанията присъства в града със свой сервизен център от 2012 година. Тя е част от японската група PENTAX Medical, която е собственост на японската HOYA Corporation. Основен предмет на дейност е ремонт на медицинска и ендоскопска апаратура. Ссервизът в града е първият център на PENTAX Европа на Балканите и ще обслужва Европа, Близкия Изток и Африка. Дружеството има намерение да увеличи производствения си капацитет. Инвестицията възлиза на 10 252 000 лв., като се очаква разкриване на 74 нови работни места.

Българската фондова борса (БФБ) излиза на печалба през първото тримесечие заради начислен дивидент от Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Без дивидента в размер на 710 хил. лева борсата щеше да отчете загуба от почти 300 хил. лева за отчетния период заради спад на сделките и оборотите. Приходите от дейността на БФБ-София за периода януари-март достигат 753 хил. лева в сравнение с 858 хил. лева за януари-март 2022 г., което представлява спад от 12,23% на годишна база. Намалението се дължи на спада на приходите от договори с клиенти със 103 хил. лева (13%) на годишна база. Заедно с дивидента, който все още не е изплатен, в размер на 710 хил. лева и приходи от лихви за 14 хил. лева общите приходи на дружеството към края на март достигат 1,477 млн. лева при 872 хил. лева година по-рано, като се увеличават с 69%.

„Софарма трейдинг“ АД за трета поредна година няма да изплаща дивидент на инвеститорите. От нетната печалба на дружеството за 2022 г., която възлиза на 16 831 023,68 лева, 1 683 102,37 лева се предвижда да се отнесе към фонд „Резервен“. Останалите 15 147 921,31 лева ще се отнесат като допълнителен резерв на дружеството. Последният дивидент, което „Софарма трейдинг“ е изплатило, е през 2020 г. от печалбата за 2019 г. в размер на 0,3 лева на акция. През първото тримесечие на годината индивидуалните приходи на дружеството за периода нарастват до почти 319,1 млн. лева за периода в сравнение с 259,9 млн. лева година по-рано, или с малко под 23% на годишна база.

Стойността на търговията със селскостопански продукти между Европейския съюз и останалия свят е скочила с 22,3 на сто, достигайки 424,7 милиарда евро за 2022 г, или със 77,5 милиарда евро повече спрямо 2021 г. (347,2 милиарда евро). Това показват най-новите данни на Евростат. През миналата година ЕС е изнесъл селскостопански продукти на стойност 229,1 милиарда евро и е внесъл такива за 195,6 милиарда евро, генерирайки търговски излишък от 33,5 милиарда евро.  Между 2002 г. и 2022 г. търговията на Евросъюза със селскостопански продукти се е увеличила почти три пъти (от 141,5 милиарда евро до 424,7 милиарда евро), което се равнява на среден годишен ръст от почти 5,6 на сто. През този период износът е нараснал по-бързо (5,9 на сто) от вноса (5,4 на сто). По отношение на експортните партньори, Великобритания е била основният партньор на ЕС, като дял от 21 на сто (47,8 милиарда евро) от износа на селскостопански продукти за трети държави е бил насочен към южноамериканския гигант, следван от САЩ (13 на сто или 29,0 милиарда евро), Китай (7 на сто или 15,2 милиарда евро), Швейцария (5 на сто или 11,5 милиарда евро), Япония (4 на сто или 8,3 милиарда евро) и Русия (3 на сто или 7 милиарда евро). Вносът от трети държави в 27-членния блок е с произход предимно от Бразилия (10 на сто или 19,9 милиарда евро), Великобритания (8 на сто или 16,4 милиарда евро), Украйна (7 на сто или 13,1 милиарда евро), САЩ (6 на сто или 12,3 милиарда евро) , Китай (6 на сто или 10,8 милиарда евро) и Норвегия (5 на сто или 9,3 милиарда евро).

Cayдитcĸa Apaбия, Oбeдинeнитe Apaбcĸи Eмиpcтвa, Aлжиp, Eгипeт, Бaxpeйн и Иpaн oфициaлнo пoиcĸaxa дa ce пpиcъeдинят ĸъм гpyпaтa нa cтpaнитe oт гpyпaтa нa БPИKC, Toвa ce cлyчвa тoчнo пpeди пoдгoтoвĸaтa зa гoдишнa cpeщa нa дъpжaвитe, ĸoeтo щe e в Южнa Aфpиĸa. Cayдитcĸa Apaбия имa нaй-гoлeмия зaпac и e нaй-гoлeмият изнocитeл нa пeтpoл в cвeтa. 90% oт изнoca нa cтpaнaтa e oт нeфт и пoчти 75% oт дъpжaвнитe пpиxoди идвaт oт тaм. Oбщo 19 дъpжaви ca изpaзили интepec дa ce пpиcъeдинят ĸъм блoĸa нa нoвoвъзниĸвaщитe пaзapи нa Бpaзилия, Pycия, Индия, Kитaй и Южнa Aфpиĸa, cпopeд Aнил Cyĸлaл, пocлaниĸ нa Южнa Aфpиĸa в гpyпaтa. БPИKC щe пpoвeдe гoдишнaтa cи cpeщa нa въpxa в Keйптayн пpeз пъpвaтa ceдмицa нa юни. Mиниcтpитe нa външнитe paбoти и нa пeттe cтpaни члeнĸи ca пoтвъpдили пpиcъcтвиeтo cи. Πo дaнни нa Вlооmbеrg ce oчaĸвa БPИKC cĸopo дa нaдминe дъpжaвитe oт Г-7 пo oчaĸвaния зa иĸoнoмичecĸи pacтeж. Cпopeд aнaлизa дъpжaвитe oт Г-7 и БPИKC ca дoпpинecли eднaĸвo зa глoбaлния иĸoнoмичecĸи pacтeж пpeз 2020 г., нo пpeдcтaвянeтo нa Г-7 нaпocлeдъĸ e пo-cлaбo. Дo 2028 г. ce oчaĸвa Г-7 дa дoпpинacя зa eдвa 27,8% oт pacтeжa нa cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa, дoĸaтo БPИKC щe дoпpинacя c 35%. БPИKC paбoти въpxy paзpaбoтвaнeтo нa "нoвa вaлyтa", ĸoятo щe бъдe пpeдcтaвeнa нa пpeдcтoящaтa cpeщa нa въpxa нa opгaнизaциятa. B дъpжaвитe-члeнĸи нa БPИKC живee 40% oт cвeтoвнoтo нaceлeниe и cъcтaвлявaт oĸoлo eднa чeтвъpт oт cвeтoвния БBΠ. Интepecът нa дъpжaвитe oт глoбaлния юг дa ce пpиcъeдинят ĸъм блoĸa идвa в мoмeнт, ĸoгaтo вce пoвeчe пpaвитeлcтвa ce oтдaлeчaвaт oт щaтcĸия дoлap. Дoлapът вeчe e нeнaдeждeн зa дoлapизиpaнитe иĸoнoмиĸи, зapaди нapacтвaщитe лиxвeни пpoцeнти, peгyлиpaни oт Фeдepaлния peзepв нa CAЩ. Ocвeн тoвa eвpoпeйcĸият ĸoнтинeнт e изпpaвeн пpeд нapacтвaщa eнepгийнa ĸpизa, зapaди caнĸции, нacoчeни ĸъм pycĸитe eнepгийни пaзapи.

Мощността на китайския атомен парк ще нарасне до 400 гигавата до 2060 година и ще дава 18% от електроенергията в страната, заяви президентът на компанията China General Nuclear Power Group Ян Чанли. Това е повече от мощността на настоящия световен парк от АЕЦ и около седем пъти повече от действащите атомни електроцентрали в Китай, които осигуряват 5% от електроенергията в страната. Китай е лидер на ядрения Ренесанс, пише „Блумбърг“. През последните години страната увеличи количеството издадени лицензии за строителство на АЕЦ – през 2022 г. бе одобрено строителството на 10 нови реактора, като мощността на всеки от тях превишава 1 гигават. Според Ян Чанли до 2060 г. ще е необходимо въвеждане в експлоатация на над 9 гигавата атомни мощности годишно.