Икономиката на София е доминираща в страната. Брутният вътрешен продукт е над 51 млрд. и съставлява 42,8% от икономиката на България. Това е пет пъти повече от икономиката на втората по големина област у нас Пловдив и седем пъти повече от икономиката на област Варна. Брутният вътрешен продукт на човек от населението достига 38,9 хил. лв., което е над 2,2 пъти над средното за страната. За период от три години (2017-2020 г.) брутният вътрешен продукт на човек от населението в София отчита ръст от близо 26% спрямо ръст от 19% за цялата страна.

Общият размер на отчетените приходи в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 9 991.3 млн. лв. към 31 декември 2022 г., което представлява 103,2% изпълнение на плана за годината. С 887.2 млн. лв. повече са постъпилите приходи в сравнение с края на 2021 г. , отчете Националният осигурителен институт (НОИ). 18 108.4 млн. лв. или 99.3% от заложените в плана за годината са общо отчетените разходи, които са със 793.9 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г.

Компанията за рисково финансиране Витоша Венчър Партнърс започва 2023 г. с три сделки със стартъпите Pleggi, Relaxify App и Fight Scout за общо 125 000 евро. Pleggi е платформа за предварителен подбор на кадри чрез психометрични игри, базирани на научни методологии, като в нея са инвестирани 50 000 евро, които ще се използват за разработка на продукта, текущите дейности на компанията, маркетинг и продажби. С 50 000 евро е финансирана и Fight Scout – платформа за бойни спортове, специално изработена да подобри възможността на всички участници в индустрията да се развиват, а средствата се насочват към маркетинг, развитие и поддръжка на платформата. Витоша инвестира 25 000 евро в Relaxify App (научно базирано приложение за подобряване на психичното здраве ,продуктивността, повишено щастие и качество на живот, чрез геймификация), за пускане на IOS приложение и разрастване на потребителска база. Източник: Forbes България

За 85 милиона евро детайли от 76 български фирми са закупили трите завода на световния гигант Либхер през 2021 г. И трите предприятия на немската фамилна група са ситуирани в Тракия икономическа зона. „Либхер-Хаусгерете Марица” за производство на хладилници и фризери работи от 2000 г. Вторият завод - за производство на климатични системи за релсов транспорт - влак, трамвай и метро, и на охладителни модули за хладилни ремаркета, е на дружеството „Либхер - Транспортейшън Системс Марица”. Третата инвестиция в рамките на Пловдив е производствена база за бетоновози на „Либхер Конкрийт Технолоджи Марица“. 

Нов цех, на „ТЕРЕМ – Цар Самуил“ ЕООД и на групата „ТЕРЕМ – Холдинг“ ЕАД, за производство на военна продукция беше открит в гр.Костенец. Новото производство ще открие допълнително около 30 работни места. Държавното дружество от група „ТЕРЕМ Холдинг“, с принципал министъра на отбраната, започва 2023 г. с възстановяване на съществувало производство и внедряване на съвременни високоефективни технологии. За да отговори на актуалните потребности, ръководството на „ТЕРЕМ – Цар Самуил“ през последните години ориентира основната дейност на дружеството от ремонтна към производство на боеприпаси и пиротехнически изделия.

В Общински съвет – Разлог е внесено предложение от „Инвесто Партньрс“ ЕАД за учредяване право на строеж за срок от 35 години на 730 декара общински терен за разширение на вече изграден и действащ фотоволтаичен парк с мощност 28,5 MW (33 MWp). Фирмата имат изградена собствена подстанция за високо напрежение. Община Разлог ще остане собственик на земята, като след 35 години, когато изтече срока на учреденото право на строеж, общината ще придобие всичко изградено върху нейния терен. В рамките на две години от учредяване право на строеж Община Разлог ще получи приходи между 1 100 000 - 1 200 000 лева съгласно конкретната цена, която ще бъде определена с Решение на Общински съвет – Разлог.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и дружеството - концесионер на Летище София "Соф Кънект" подписаха договор за заем от €40 милиона за модернизацията на столичния аеропорт. Финансирането е подкрепено от Механизма за свързване на Европа (CEF) на Европейската комисия, съобщават от банката. Отпуснатите средства трябва да подкрепят модернизирането на инфраструктурата и компонентите за регулаторна дейност, безопасност и сигурност според най-новите стандарти. Генерираните загуби през 2021 година бяха в размер на 60 милиона лева, вследствие на пандемията.

Броят на банкерите и търговците от Европейския съюз, спечелили над 1 млн. евро, е скочил рекордно през 2021-а в резултат на реализираните сериозни печалби от фирмите за ценни книжа и на активното прехвърляне на персонал от Острова на Континента предприето, от инвестиционните банки след BREXIT. Европейският банков орган (ЕБА) посочва, че тези “високоплатени” играчи са били 1957 – с 42% повече отколкото през 2020-а. Това е най-високият брой за страните членки на Европейския съюз откакто през 2010-а ЕБА започва да събира данни. В числото не е включено Обединеното кралство, което запазва статуса си на основен финансов център след като напусна общността през 2020-а. Най-добре платеният банкер на ЕС е от Испания: той е получил между 14 и 15 млн. евро. Отчетените от ЕБО по-високи приходи през 2021-а се отнасят както за бонусите, така и за заплатите: премиите са скочили до 100.6% от фиксираното заплащане срещу 86.4% през 2020-а, според среднопретеглената стойност за целия брой най-високоплатени банкери, изчислена от регулаторния банков орган на ЕС. Таванът на банкерските бонуси в ЕС по правило трябва да е еквивалентен на годишния размер на заплащането им по трудов договор, но кредитните институции могат да поискат разрешение от акционерите си да го увеличат до два пъти от базовия доход.

Светът е затънал в дългове, чиято стойност придобива рекордни размери. Общият размер на световния дълг възлиза на внушителните 300 трилиона долара. Тази сума включва общата стойност на дълга на правителства, домакинства и корпорации по света към края на първото полугодие на 2022 година, сочат изчисления на организацията Institute of International Finance, пише CNN. Стойността на световния дълг възлиза на 349% от глобалния брутен вътрешен продукт. Сумата е толкова висока, че ако задълженията се разпределят измежду цялото човечество, то ще се паднат средно по 37 500 долара дълг на всеки човек по света. Ситуацията е доста по-различна спрямо времената от преди световната финансова криза, като правителствения дълг спрямо БВП се движи в посока 102% за 2022 година. Сериозният проблем с нарастващата задлъжнялост бе нагледно олицетворен от последните събития в САЩ, най-голямата икономика в света. Достигането до заложения таван на максималния дълг, според финансовия министър Джанет Йелън, може да се случи още през тази седмица. В писмото си до Конгреса, Йелън предупреждава, че без действия САЩ могат да изпаднат в дефолт по дълга си през юни. Конгресът на САЩ може да предотврати потенциални проблеми, свързани с липса на финансиране, които могат да доведат дори до дефолт, като просто повиши дълговия таван, както е правил в миналото. Представителите на Републиканската партия обаче посочват, че няма да подкрепят вдигането на максималния праг освен, ако представителите на Демократическата партия не подкрепят съкращаване на разходите. Moody’s Analytics разглежда евентуален неуспех за вдигането на дълговия лимит като „катаклизъм“. Анализаторите смятат, че ефектът ще бъде спад на БВП с почти четири процентни пункта, шест милиона загубени работни места и спад на цените на акциите с една трета.

Япония е отчела най-големия си годишен търговски дефицит в размер на 19,97 трилиона йени (155,27 милиарда долара) през 2022 г., тъй като по-високите цени на енергията и суровините, както и рязкото обезценяване на японската валута, са увеличили разходите за внос, компенсирайки растежа на износа, сочат най-новите правителствени данни, цитирани от Киодо. Стойността на вноса е скочила с 39,2 на сто до рекордните 118,16 трилиона йени (921,1 милиарда долара). Япония е внасяла най-вече суров петрол, въглища и втечнен природен газ, пише в предварителен доклад на финансовото министерство. Износът е нараснал с 18,2 процента до 98,19 трилиона йени (765,3 милиарда долара), също достигайки максимум, поради увеличените доставки на автомобили и стомана. Предишният най-голям дефицит в страната бе отбелязан през 2014 г., и възлизаше на 12,82 трилиона йени (99,9 милиарда долара). През 2022 г. Япония е увеличила търговския си излишък със САЩ за втора поредна година до 6,54 трилиона йени (51 милиарда долара). Засилен е бил японският износ на автомобили и машини. Износът за САЩ е нараснал с 23,1 на сто до 18,26 трилиона йени (142,3 милиарда долара), Търговският излишък на Япония с останалата част от Азия, включително с Китай, е спаднал до 2,08 трилиона йени (16,2 милиарда долара), което е приблизително една трета от нивото му през 2021 г. В търговията с Европейския съюз Япония отчита търговски дефицит от 2,02 трилиона йени (15,7 милиарда долара), оставайки на минус за 11-та поредна година.