Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настояха за предприемане на дипломатически стъпки България да стане разпределител в енергийния проект „Бял поток“. В писмо на трите организации до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова, се казва: Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубометра газ от Туркменистан за Европа. По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъния – Западна Европа. „Бял поток“ е с дължина от 1 138 километра и ще доставя 16 милиарда кубометра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от Министерството на енергетиката на Грузия. GOGC е разработила пътната карта на газопровода.

2,75 млрд. лв. са кредитите, отпуснати от дружества, специализирани в кредитирането, през 2017 г., показва статистиката на БНБ. Увеличението спрямо декември 2016 г. е с 9,6 на сто. Заемите на домакинствата имат ръст от 11,6%, сумата е 2,211 млрд. лв. Те държат 81,4% от общия размер на отпуснатите пари. Потребителските кредити са 2,063 млрд. лв. - увеличението е с 15,7%, и обхващат 93,3% от сумите, влезли в домакинствата. Жилищните кредити са едва 53,8 млн. лв., намалението при тях е с 52,1%. Българите предпочитат да вземат кредити за над 5 г., те са 1,053 млн. лв., ръстът е 19%. Относителният им дял в общия размер на заемите нараства от 35,3% през 2016 г. на 38,3% през 2017 г. Кредитите от над 1 до 5 години са 787,8 млн. лева, а тези до 1 г. са 565 млн. лв., при тях ръстът спрямо 2016 г. е 15,7%.

Ръст на приходите и близо 50% по-висока печалба за 2017 г. отчита златодобивното дружество "Дънди прешъс металс Челопеч". Така компанията успява да компенсира по-слабите резултати през предходната година и да надмине печалбата за 2015 г., съобщава канадският собственик Dundee Precious Metals. Причина за повишението са рекордният добив на злато през миналата година, както и по-високите цени на металите. Очакванията за 2018 г. са производството леко да намалее. Приходите на "ДПМ Челопеч" са се увеличили с близо 28% заради по-голямото съдържание на метали в произведения концентрат и по-високите пазарни цени на медта и златото. Негативно върху резултатите са се отразили по-високите разходи за преработка и за транспорт. Компанията е имала и по-високи концесионни разходи през миналата година, което е резултат от ръста в производството на злато. За 2016 г. концесионните плащания на "ДПМ Челопеч" към държавата бяха в размер на 11.2 млн. лв. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е повишила с 23% до 107.8 млн. долара. Приходите общо на канадската DPM, която освен предприятието в Челопеч има и металургичен завод в Намибия, са нараснали с 25% до 348.8 млн. долара. Компанията остава на загуба за втора година, но отрицателният резултат спада рязко - от 150.6 млн. долара до 361 хил. долара.

БНБ даде одобрение за назначаването на Ангел Геков, Борислав Чиликов, Петър Джелепов и Димитър Котларски за членове на управителния съвет и за изпълнителни директори на Общинска банка. Четиримата бяха номинирани за тези длъжности от надзорния съвет на банката на заседанието му на 29 януари 2018-а - дни след като лихтенщайнският фонд "Новито Опортюнитис" плати 46 млн. лв. на Столичния общински съвет за акциите му - 67.65% от капитала на кредитната институция. Според Закона за кредитните институции всеки кандидат за член на управителен съвет и за изпълнителен директор на банка трябва да получи одобрение от БНБ - независимо дали преди това е заемал такава длъжност в друга кредитна институция.

С шест милиона лева ще бъде обновена и модернизирана електроразпределителната мрежа в област Велико Търново през 2018 година. От „Електроразпределение север“ вече са подновени прекъсвачи в три от възловите станции в региона. Направена е смяна на трансформаторите на две от големите подстанции във Велико Търново. Обновеното оборудване за близо 100 хиляди лева ще намали технологичните загуби по мрежата и риска от възникване на аварии, посочиха от компанията. За района на Горна Оряховица е в ход проект за над 220 000 лева, част от който е инсталиране на нови цифрови релейни защити на електропроводи и силови трансформатори. С подмяната на оборудването се очаква да бъде подобрено електрозахранването на над 15 000 клиенти в двата града.

Министърът на туризма Николина Ангелкова е издала шест заповеди за предоставяне на части от морския бряг за този летен сезон на различни фирми. Контрагентите по договорите са предимно софийски дружества. За плажа "Созопол-Запад-част 2“, който е в непосредствена близост до ваканционно селище "Санта Марина", кандидатите са били две софийски фирми: "Арена Капитал Груп" и "Феърплей Пропъртис Мениджмънд" ЕООД. Първата фирма не е била допусната до участие в търга заради непълноти в тръжната документация и така единствен кандидат остава "Феърплей Пропъртис Мениджмънд". Плажът, разположен върху 849 квадрата, е отдаден за 3 хил лв. годишен наем. Другият малък плаж, за който е осигурен стопанин за това лято, е този в Лозенец. Той се разпростира на 2713 кв. м, а бреговата му линия е с дължина 131 кв. метра. За спасителните дейности и за здравно медицинското обслужване ще се грижи пазарджишката фирма "Ендевър Кънстракшанс груп" ЕООД. Тя е единствената, която е подала заявление за участие в търга с оферта от 3900 лв. годишен наем. За централния плаж в Царево са се състезавали четири фирми, но две от тях са били отстранени от участие. Търгът е спечелен от регистрираното в София дружество "АС хотели" ЕООД, чийто едноличен собственик е чешката фирма "Александрия груп". Компанията е спечелила с предложена годишна наемна цена от 86 400 лева. с ДДС. Фирма "Артстрой Мениджмънт 2" е избрана за наемател на морския плаж "Лахана 1" в община Поморие. Дружеството е било единствен кандидат за стопанин на плажа. Годишната наемна цена, която ще плаща на държавата, е в размер на 2881.20 лв. с ДДС.

"София тех парк" отново е в процедура по търсене на пари за покриване на стари задължения и за финансиране на операциите си. Въпреки че разпродаде права на строеж и че паркът вече функционира, държавното дружество продължава да оперира на загуба и да се финансира чрез заеми. Става дума за 10 млн. лв., а срокът за представяне на оферти изтече преди седмица, но беше удължен до 21 февруари 2018 г., тъй като имаше само един кандидат при изискване за минимум пет. Според правилата след повторната покана кредитор ще бъде избран, независимо колко са подадените оферти. През 2017 година компанията получи почти същата сума от продажбата на право на строеж в парка. Средствата са използвани за изплащане на предишен заем от Булбанк. От общата търсена сума 5 млн. лв. са предвидени за рефинансиране на предишен търговски заем, получен от друго държавно дружество - "Варна Запад индустриална зона" ЕАД. Останалите трябва да бъдат предоставени като оборотен кредит за оперативни разходи. Условието на компанията е срокът на кредита да е 5 години, а годишната лихва да се определя като СОФИБОР плюс надбавка, но да не е повече от 3.6%. Самото усвояване на заема ще стане в срок до 18 месеца за частта за рефинансиране и до 36 месеца за оборотната част.

Полша, бореща се против строителството на газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия, има намерение да изгради свое подобно съоръжение. Морският газопровод ще преминава по дъното на Балтийско море и ще свързва страната с газопроводната система на Норвегия. Газопроводът Baltic Pipe ще се тръгва от крайбрежен град близо до Шчечин в посока Дания. Това ще позволи на държавната газотранспортна компания Gaz-System да се включи в газопреносната система на Норвегия. Полският енергиен концерн PGNiG още в края на 2017 година резервира капацитетната мощност на този не построен газопровод за 15 година напред, отбелязва изданието. Пропускателната способност на съоръжението се предвижда бъде 10 милиарда кубични метра природен газ годишно, а неговото въвеждане в действие е предвидено за 2022 година. В началната му точка на полска земя има разположен и терминал за приемане на кораби с втечнен природен газ.

Цените на вносните стоки в САЩ се повишиха през януари по-силно от очакваното, което е пореден сигнал за засилващия се инфлационен натиск във водещата световна икономика, показват данни на Департамента по труда. Цените на внос се повишиха през януари с 1,0% спрямо декември, когато те нараснаха с 0,2%, докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за по-скромно повишение с 0,6 на сто. Подобен силен растеж на импортните цени имаше и през ноември 2017-а година, като това представлява най-солидно повишение от май 2015-а година насам, когато цените на внос се увеличиха с 1,2 на сто. В основата на това силно повишение стои покачването с цели 4,3% на импортните петролни цени, но в същото време цените на вносни стоки, изключвайки петрола, се повишиха през януари с 0,5%, отбелязвайки най-солиден растеж от април 2011-а година насам. На годишна база вносните цени в САЩ се повишиха с 3,6% при очаквания на финансовите пазари за по-скромен растеж от 3 на сто. Експортните цени на САЩ пък се повишиха през януари с 0,8% на месечна база и с 3,4% спрямо година по-рано.

Индийската космическа организация планира да изстреля към Луната своя станция през април тази година. Това съобщи министърът на департамента за космически изследвания Джитендра Сингх. Според информацията междупланетната станция „Чандраян-2“ ще превози малък луноход на борда си. Предвидено е тя е да кацне на повърхността на земния спътник и там да разтовари оборудването. Тази мисия идва след друга – „Чандраян-1“, благодарение на която Индийската организация за космически изследвания откри вода на Луната. За разлика от първата, която бе само орбитална, втората е значително по-сложна заради кацането и спускането на лунохода. „Мисията „Чандраян-2“ е свързана с по-нататъшното развитие на проекта, който е значим колкото стъпването на човек на Луната“, коментира Сингх. Той допълни, че кацането е планирано в района на южния полюс на спътника. Досега единствено САЩ, Русия и Китай са осъществили кацане на лунната повърхност.