България продължава да бъде сред страните в ЕС с най-висок дял на необслужваните кредити. След финансовата криза и краха на КТБ делът им бе достигнал 20% и въпреки стрес тестовете на банките и предприетите мерки, нивото им все още е тревожно високо. Към юни 2017 г. брутните необслужвани кредити са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС - 4.6%, отчита Европейската комисия. Според нея в по-неизгодна позиция са само Гърция (с 46.9% лоши кредити), Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). При лошите заеми в частния сектор положението е още по-тревожно. България е трета - с 19.2% след Гърция и Кипър. През последните две години банките у нас изчистиха голяма част от лошите си портфейли, но страната ни неколкократно бе критикувана от Европейската комисия за този проблем. БНБ и финансовото министерство изготвиха в края на 2017 година пакет от мерки за намаляване на проблемните заеми, които ще бъдат прилагани от тази година. Новите правила предвиждат банките да заделят повече провизии, да се повиши отписването на несъбираеми кредити, да се усъвършенства оценяването на обезпеченията и да се въведат по-добри практики на оповестяване и събиране на данни.

Приходите на България от търговията с квотите за мръсен въздух през 2017 г. са стигнали 130,2 млн. евро, което е ръст от 54,6% спрямо 2017 година, съобщава Институтът за енергиен мениджмънт, позовавайки са на данни на Европейската енергийна борса, на която се търгуват емисиите на 25 държави от ЕС. Увеличението на приходите е продиктувано от паралелното действие на два фактора - цени и количества. Ако през осемте месеца на 2017 г. средните цени са били на нивото на предишната година, то след октомври са се увеличили до над 7 евро на тон. Подобни равнища имало единствено през 2015 г. и на първите търгове на квоти в края на 2012 г. Другата причина е, че търгуваните количества са били с около 40% повече от 2016 г. Съгласно данните на Европейската енергийна борса българските квоти емисии, без тези от авиосектора, предложени за търговия чрез аукцион, са 22 595 500 - с около 40% повече от тези през 2016 г. През 2018-а ще бъдат предложени 23,8 млн. български квоти, което е 5% повече от миналата година. Цените се очаква да са средно по 7,16 евро на тон. 100% от приходите влизат във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Той покрива загуби на НЕК от изкупуване на ток по преференциални цени.

Австралийската BMG Resources може да купи правата върху златното находище край Трън, които се държат от "Евромакс сървисиз". Контролираната от Transcontinental Group компания има интерес и към още няколко проекта в портфейла на "Асарел-инвестмънт" или негови дъщерни дружества, макар че евентуална сделка ще се случи най-рано след година. Намеренията на групата са да развие и оперира находищата, както и да търси други възможности за инвестиции в добивната индустрия. Интерес за нея представлява и пазарът на недвижими имоти. BMG Resources е получила права за придобиване на опции за закупуване (т.нар. кол-опции) на 100% от четири значителни проекта за разработване и проучване на златни и полиметални руди в България - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Придобиването на кол-опциите подлежи на редица процедури, включително извършване на дю дилиджънс и получаване на одобрение от акционерите и регулаторните органи, уточняват от BMG Resources. Правата за търсене и проучване на руди в споменатите участъци принадлежат на "Асарел-инвестмънт" от групата на "Асарел - Медет" или на негови дъщерни дружества.

Фирма от Пазарджик осъди Националната агенция за приходите (НАП) за обезщетение от 3.434 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата и общини за вреди. "Ай инвест" ЕООД е претърпяла имуществени вреди за 2.9 млн. лв. плюс лихвите заради забавена ревизия, става ясно от решението на Административния съд в Пазарджик. НАП е осъдена да плати и 20 150 лв. разноски. През 2013 г. пазарджишкото дружество купува имот от друга фирма, който след това се опитва да продаде с печалба от 2.9 млн. лв. на трето ООД. Става дума за туристическа сграда в Ракитово със застроена площ от 192 кв. м и поземлен имот от 6000 кв.м. Цената на сделката е 5.7 млн. лв. без ДДС. Върху имотите има учредени ипотеки, които пазарджишката фирма е трябвало да заличи с парите от възстановения ДДС. Веднага след първата сделка фирмата започва втора - продажбата на въпросните имоти на трето дружество. В предварителния договор е уговорена цена от 8 140 000 лв. без ДДС, като продавачът се задължава до декември 2013 г. да представи доказателства, че върху имотите няма тежести, а до юли 2014 г. да инвестира в ремонт.

"Биомашиностроене", която е една от най-големите европейски производители на топлообменници и съдове за химическата, хранителната и фармацевтичната индустрия, започва шестгодишна инвестиционна програма за 10 млн. евро. Целта й е да се удвоят производството и приходите. През 2017 година пловдивската компания е произвела и почти изцяло изнесла продукция за 22 млн. лева, а според нейния основен акционер и изпълнителен директор Ангел Джумеров целта е производството да достигне 50 млн. лв. към 2022 г. Инвестиционната програма съдържа седем взаимно свързани проекта, първият от които вече е осъществен. Преди година компанията купи 45 декара земя до сегашното си производствено предприятие, което е на изхода на Пловдив по пътя за магистралата към София. Създаден е един урегулиран поземлен имот, в който през тази година започва строителство върху площ от 32 декара. Там ще има две логистични площадки с кранове, както и две производствени халета, всяко едно от които с площ 3000 квадратни метра. Върху тази земя ще се съсредоточи част от производство и логистичната дейност. Новата складова площадка трябва да бъде около 5 пъти по-голяма от сегашната. Ще се построят и 2 нови халета за краен монтаж и опаковка на изделията.

Иван Бозев стана изпълнителен директор и генерален мениджър на Lenovo за Централна и Югоизточна Европа, считано от 1 януари 2018 г. Бозев, който има опит в областта на технологиите и технологичните иновации и до този момент беше изпълнителен директор на Lenovo за Югоизточна Европа, разширява отговорностите си и вече ще управлява PC бизнеса в България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и още шест източноевропейски държави. Той ще работи под шапката на Франсоа Борнибу - президент на Lenovo за ЕМЕА (Европа, Близкия Изток и Африка) и ще бъде базиран в София. Иван Бозев работи за Lenovo повече от 17 години.

Над 100 млн. лв. кредити е отпуснала Първа инвестиционна банка за 2017 година на две новорегистрирани компании, придобили активи от тв и интернет оператора "Нет 1" и доставчика на мобилен интернет "Макс телеком". Така новите дружества, регистрирани на един адрес, са собственост на лица извън ПИБ, но финансирането се разчита в телеком сектора като сглобяване на нов оператор от банката, който в бъдеще може и да бъде продаден. Рискът е, че два бизнеса, които са били малки и не са можели да изплащат заемите си, дори и заедно не правят по-жизнеспособен проект, който да покрие кредит от над 100 млн. лв. В края на 2017 година е направен залог на фирмата "Ти.ком", която през лятото е купила заложените в ПИБ мобилни честоти на "Макс телеком" към същата банка. Размерът е 41 млн. лв. Датата на кредита е 17 юли 2017 г. Същия месец телеком регулаторът е започнал процедура за отнемане на честотите на "Макс". ПИБ е пристъпила към принудително изпълнение на залога си - търговското предприятие на "Макс телеком" на 24 юли, и е назначила за свой управител Иван Стефанов. Според последния анекс към договора за кредит от преди година заемът на "Макс" е за 17 млн. евро. "Ти.ком" получава от ПИБ по-голям кредит - 41 млн. лв. Разликата може да е отишла за погасяване на други дългове - например годишни такси към КРС и други доставчици на "Макс".

Франция учтиво отхвърли идеята на британския външен министър Борис Джонсън за построяване на огромен мост през Ламанша след брекзит. Париж посочи, че дори най-невероятните предложения заслужават да бъдат обмислени, но има предостатъчно важни европейски проекти, които да бъдат завършени по-напред. Според британския в. „Дейли телеграф“ Джонсън отправил предложението за построяване на 35-километров мост през Ламанша по време на посещение на френския президент Еманюел Макрон във Великобритания вчера. Британският външен министър, който водеше кампанията за излизане на страната от ЕС на референдума през 2016 г., дори разяснил пред Макрон част от идеите си за връзки през Ламанша и получил от президента положителен отговор. Френският министър на икономиката Брюно льо Мер обаче не отдаде особено значение на идеята на Джонсън. „Всички идеи заслужават да бъдат обмислени, дори най-невероятните“, каза Льо Мер.

Дори и някой някога да имал съмнение, че Венеуцела е в инфлационна спирала, то вече е изчезнало. Цената на чаша кафе в индекса на Bloomberg "Cafe Con Leche" се е повишила неколкократно в последните 12 седмици. Тъй като Каракас спря да публикува дори и основни икономически данни, изданието създаде свой метод за следене на цените - чаша кафе, продавана в пекарна в източната част на града. През последните три месеца цената на тази чаша кафе се е покачила от 5 500 до 45 000 боливара - ръст от 718 процента. На годишна база - повишението е главозамайващите 442 025 процента. Разбира се, цифрата е далеч от най-лошите случаи, които историята помни, като Унгария през 40-те години на миналия век или Зимбабве през миналото десетилетия. Експлозивното покачване на индекса подчертава как безумните опити на правителството да успокои икономиката чрез печатане на купища нови пари, носи единствено хаос и страдание.

Китайският онлайн търговец JD.com ще инвестира повече от 20 млрд. юана (3.11 млрд. долара) в североизточните региони на страната през следващите 3 години. Усилията на компанията, която е една от най-големите в своя бранш, ще са насочени към провинциите от т.нар. "ръждив пояс" Ляонин, Джилин, Хъйлундзян. Целта е да бъдат модернизирани местните индустрии и да се създадат нови работни места. Предвижда се и изграждането на център за обработване на поръчки, който ще отвори 9000 нови работни места. Китайските североизточни провинции, доминирани от гигантски държавни предприятия и тежка промишленост, се борят да бъдат конкурентни на бързо растящите високотехнологични производствени райони на източното крайбрежие. Правителството в Пекин изготви планове за подпомагане на западащия район, като стартира големи инвестиционни проекти и насърчава компаниите в крайбрежните райони да участват в реформирането на държавните фирми на североизток.