С 9 на сто са поскъпнали жилищата в България през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Това отрежда на България седма позиция в Европейския съюз по ръст на цените, съобщи Евростат. Най-големи годишни увеличения на цените на жилищата са отчетени в Чехия (12.3%), Ирландия (12%), Португалия (10.4%), Унгария (10.2%), Холандия (10.2%) и Латвия (9.5%). Единствено в Италия цените на жилищата са паднали с 0.9%. Средно за ЕС цените на жилищата са поскъпнали с 4.1 на сто през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. БНБ предупреди банките да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото ръстът на цените на имотите крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система за третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост.

Бългapия зaпoчвa пoдгoтoвĸaтa нa гaзoвaтa вpъзĸa cъc Cъpбия, ĸoятo тpябвa дa зapaбoти пpeз 2020 г. Зa цeлтa ca пpeдвидeни 11.7 млн. лв. пo oпepaтивнa пpoгpaмa "Инoвaции и ĸoнĸypeнтocпocoбнocт", ĸoитo щe бъдaт paзпpeдeляни oт Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa. Beдoмcтвoтo тpябвa дa пoдгoтви пpoeĸтнoтo пpeдлoжeниe дo 20 мapт, ĸoeтo дa бъдe oдoбpeнo в paмĸитe нa 3 мeceцa. Изпълнитeлитe нa oтдeлнитe зaдaчи ĸaтo ĸoнcyлтaнтcĸи ycлyги, apxeoлoгичecĸи пpoyчвaния, ypeждaнe нa пpaвaтa въpxy имoтитe пo тpaceтo щe пoлyчaт нeoбxoдимитe cpeдcтвa cлeд cpeдaтa нa гoдинaтa. Bcичĸи пoдгoтвитeлни дeйнocти тpябвa дa пpиĸлючaт в paмĸитe нa 2 гoдини. Peaлнo cpoĸът тpябвa дa e пo-ĸpaтъĸ, тъй ĸaтo Бългapия и Cъpбия ca пoдпиcaли cпopaзyмeниe интepĸoнeĸтopът дa зapaбoти пpeз 2020 г. Cтpoитeлcтвoтo ce oчaĸвa дa зaпoчнe пpeз мaй 2019 г.

Проекти с инвестиции за 700 млн. лв. са стартирали в последните 20 дни, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, преди да връчи сертификати клас А на три проекта за над 269 млн. лв. Те са на “Амилум България”, която разширява завода си в Разград и удвоява производството с инвестиция от над 242 млн. лв. Компанията преработва 1/4 от царевицата в България в глюкозо-фруктозен сироп, царевично нишесте и технически спирт. “Кастамону България” получи сертификат за инвестиция от 15 млн. лв. Производителят на плочи от дървесни частици, ламинирани плочи и пелети се разширява, като до три години сумата щяла да набъбне до 100 млн. евро и до 1000 нови работни места. “ВИТТЕ аутомотив България”, която произвежда заключващи системи за автомобили, също разширява производството си в Русе, влага 12 млн. лв. От началото на 2018 година други 10 проекта за 588,59 млн. лв. са получили сертификати, каза министърът. В края на 2017-а и началото на тази година са сключени 7 договора, като общият размер на инвестициите е 100 млн. лв. Общо от последните два дни на 2017 г. досега има вложения за около 350 млн. евро и 2700 нови работни места. За сравнение - за цялата 2017 г. са сертифицирани 31 проекта за над 300 млн. лв. 15 от тях са в сектора на високите технологии, по-рано са били в логистика. В последните две тримесечия двигател на растежа на икономиката са инвестициите, а не износът и вътрешното потребление, според данни на НСИ. Ръстът на инвестициите е 4,3%.

Бългapcĸaтa бyтилиpaщa ĸoмпaния "Дeвин" EAД щe зaпoчнe дa изнacя минepaлнa вoдa зa Южнa Kopeя. Зa тoвa ce дoгoвopи фиpмaтa c мecтнoтo дpyжecтвo Еnсуіkѕ аnd Нumаn, ĸoeтo щe oтгoвapя зa paзпpocтpaнeниeтo нa пpoдyĸтитe в aзиaтcĸaтa дъpжaвa. Cпopaзyмeниeтo зa пapтньopcтвo мeждy двeтe ĸoмпaнии e зa 3 гoдини, ĸaтo тo мoжe дa бъдe yдължeнo пpи интepec oт двeтe cтpaни. Нa южнoĸopeйcĸия пaзap щe ce пpoдaвa минepaлнa, гaзиpaнa и извopнa вoдa в бyтилĸи oт 330 милилитpa, 500 милилитpa 1,500 литpa и 19 литpa. "Πpoдyĸтитe, ĸoитo щe бъдaт пpeдлaгaни в Южнa Kopeя, щe имaт cпeциaлeн eтиĸeт, вĸлючвaщ лoгaтa и тъpгoвcĸитe нaимeнoвaния нa ĸoмпaниитe, ĸaĸтo и инфopмaция зa xapaĸтepиcтиĸитe и cpoĸa нa гoднocт нa бyтилиpaнaтa вoдa", пocoчват oт "Дeвин". Cлeд cĸлючвaнeтo нa пapтньopcтвoтo oт бългapcĸaтa ĸoмпaния твъpдят, чe щe тъpcят възмoжнocти зa нaвлизaнe и нa дpyги пaзapи в peгиoнa.

Telenor обмисля изтегляне от българския пазар. По информация на специализираното издание Mergermarket, Telenor води преговори с американски фонд, който да придобие телекомите на компанията в България, Сърбия и Черна гора срещу 2 млрд .евро. Норвежкият телеком, който присъства в 13 държави в Европа и Азия, напуска България заради невъзможността му да се конкурира в достатъчна степен с другите два оператора, които успяха да придобият телевизионни и интернет оператори и предлагат пакетни услуги. Telenor придоби Globul от гръцката Cosmote в средата на 2013 г. срещу 717 млн. евро. Малко повече от година по-късно започна ребрандирането на компанията и подобряването на мрежата за пренос на данни. Компанията  направи значителни инвестиции и въведе 4G мрежа. Последните данни, към края на третото тримесечие, показват, че телекомът има 3.23 млн. абонати в България и те намаляват с 9% на годишна база. Свиването се дължи основно на намаляването в броя на клиентите на предплатени услуги. Средният приход от абонат (ARPU) обаче нараства – с 6% до 14 лв. на месец.

Правителството реши да оттегли жалба на държавата срещу съдебно решение, с което се признава правото на собственост на “Авиокомпания “Хемус ер” върху части от поземлен имот в местността Летищен комплекс - София. От министерството на транспорта поясниха, че става дума за имот, който е бил собственост на летище София. Държавните дялове са продадени след оценка на лицензиран оценител за развитие на третия проект на “Луфтханза Техник”, но към него е имало претенции и от Министерството на отбраната. Правителството оттегля жалбата, за да не се бави инвестиция за близо 70 млн. лв. на “Луфтханза Техник София”, която е партньор с “България ер Меинтенанс”. Германската компания стъпва в България през 2007 г. и оттогава инвестира в халета за ремонт на самолети. Първият проект бе за 39,8 млн. лв., а вторият - за 25,5 млн. лв. Третият е за хале за базово техническо обслужване на най-висок клас самолети Еърбъс. С него базата на “Луфтханза техник” в София ще стане най-голямата в Централна и Източна Европа. За правителството тя е приоритетен инвестиционен проект и има сертификат клас А.

"Кока-Кола" (The Coca-Cola Company) открива в София регионален развоен център за информационни технологии. Целта му е да предоставя бизнес решения за корпорацията на глобално ниво с фокус върху Европа, Близкия изток и Африка. В новата структура ще работят 130 души. Звеното е част от световната структура за информационни технологии на Coca-Cola, която обединява пет развойни центъра в САЩ, Мексико, Индия, Сингапур и Япония. Центърът за развитие в София ще бъде вторият по големина, обем на предоставяните услуги и брой служители в рамките на тази глобална мрежа. Производството на "Кока-Кола" в България започва през 1965 г. - страната ни е първата в тогавашния социалистически блок, в която се произвежда напитката. Освен това надписите на бутилката са на кирилица, което е прецедент в историята на корпорацията. През 2017 г. "Кока-Кола ХБК" отбелязва 25 години на българския пазар. "Инвестициите на компанията за този период от време надхвърлят 550 млн. евро и всяка година растат с между 20 и 40 млн.", отбелязат от компанията.

Европейската комисия предложи нови правила, които дават повече гъвкавост на държавите членки да определят ставките на ДДС и създават по-благоприятна данъчна среда за растежа на МСП. Днешните предложения са последните стъпки от основното преразглеждане на правилата за ДДС от страна на Комисията. Създаването на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС ще намали драстично измамите с ДДС в ЕС, които възлизат на 50 милиарда евро, като същевременно ще окаже подкрепа на предприятията и ще обезпечи приходите на правителствата. Общите за ЕС правила за ДДС, договорени от всички държави членки през 1992, вече не са актуални и са твърде ограничителни. Те позволяват на държавите членки да прилагат намалени ставки на ДДС само за няколко отрасъла и продукта. Същевременно страните в ЕС са под натиск да третират някои стоки по-благоприятно от други, що се отнася до ДДС. Сега Комисията е на път да изпълни обещанието си да даде на държавите членки повече свобода при определянето на ставките.

Броят на американците, попълнили молби за помощ при безработица, се сгромоляса изненадващо силно до ново 45-годишно дъно, което е пореден знак, че силният трудов пазар във водещата световна икономика ще продължава да се затяга и през 2018-а година. Заявките за социални помощи при безработица за седмицата до 13-ти януари се понижиха с цели 41 000 до 220 000 при прогноза на финансовите пазари за около 250 000, показва проучване на Департамента по труда. Това представлява най-драматичен спад на молбите за помощи при безработица в рамките на една седмица от 2009-а година насам и тяхно ново 45-годишно рекордно дъно (най-малък брой заявки от февруари 1973-а година). Молбите за помощи при безработица са под важното ниво от 300 000 вече близо три години (за 150-а поредна седмица), като това представлява най-продължителният период на толкова ниски заявки за социални помощи от 70-те години на миналия век, когато обаче населението и работната сила в САЩ бяха далеч по-малки по размер.

Индия създава фонд от $350 млн. за финансиране на соларни проекти, каза енергийният министър на азиатската страна Р. К. Сингх. Държавата увеличава усилията си, за да постигне амбициозната цел да добави 175 GW възобновяема енергия до 2022 г. Индия ще се нуждае от поне 125 млрд. долара, за да финансира плана си да увеличи дела на възобновяемата електроенергия в мрежата, което подчертава огромното предизвикателство от финансова гледна точка. Страната, която има два пъти по-голям слънчев потенциал от европейските нации, цели слънчевата енергия да заеме централно място в нейната възобновяема експанзия. Очакванията за ВЕИ са да представлява 40% от общите инсталирани мощности до 2030 г., в сравнение с 18,2% в края на 2017 г. „Страната би постигнала целта си от 175 GW инсталирани ВЕИ мощности доста преди 2020 г.“, каза още Сингх. Инсталираните ВЕИ мощности в момента са около 60 GW, като Индия планира да приключи тръжните процедури до края на 2019-2020 г. и да добави още 115 GW въозбновяем капацитет до 2022 г.