Business Industry Capital
България
|
| | |
|
Валутни курсове
(08.01.2018) |
|
EUR |
|
1.95583 |
|
GBP |
|
2.20045 |
USD |
|
1.62377 |
CHF |
|
1.66355 |
EUR/USD |
|
1.2045* |
* определен от ЕЦБ |
ОЛП |
|
от 01.01 |
|
0 % |
|
|
|
|
Финансови новини |
|
БСК стартира работа по проект „Развитие на националната система за оценка на компетенциите – MyCompetence“. Проектът надгражда постигнатото по проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” (ИСОК), реализиран от БСК в периода 2009-2015 г. по ОП „Развитие на човешките ресурси“. В рамките на този проект БСК разработи информационната система за оценка на компетенциите MyCompetence, с обхват 20 икономически сектора. В рамките на проекта MyCompetence ще бъде разширена с компетентностни модели за още пет икономически сектора - автомобилостроене, производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, добивна промишленост, производство на почистващи, миещи, тоалетни и козметични препарати и „Строителство“. Предстои и разработката на нови електронни обучения по преносими и специфични компетенции, които ще бъдат свободно достъпни за потребителите на системата.
Управлението на международните валутни резерви през първата половина на 2017 г. е донесло 57.6 млн. евро загуба, което се равнява на -0.25% доходност, отчита БНБ. За последен път централната банка постигна отрицателна доходност за полугодието, а и за цялата година, през 2013 г. Тогава то се дължеше изцяло на спада на цената на златото, което доведе до преоценка в баланса на БНБ. Сега загубата идва предимно от инвестициите в ценни книжа. Слабият резултат беше до голяма степен очакван при отрицателните доходности по висококачествените правителствени облигации на страните от ядрото на еврозоната, в които БНБ инвестира голямата част от резервите. Отрицателните 57.6 млн. евро идват предимно от -54.9 млн. евро доход от инвестиции. Източник: Капитал
|
Дружества |
|
Централният софийски хотел "Рила", построен през 1962 г. като представителен хотел на Централния комитет на Българската комунистическа партия, вече е с нов собственик. Досегашният собственик Васил Божков го е продал на осъдения за наркотрафик в Италия и Румъния Евелин Банев-Брендо. Сделката вероятно е била договорена през лятото, когато в управляващото дружество "Хотел Рила" влиза като прокурист представител на купувача. Собствеността на самата десететажна сграда с 15 хил. кв.м разгъната площ е в друга компания - "Имо Рила", която малко преди продажбата я апортира в новосъздаденото "Рила пропърти транс". Именно 100% от него придобива купувачът "Рила център" за 9.8 млн. евро. Това е малко под платените година по-рано от Божков 10.2 млн. евро. Покупката е финансирана с 10 млн. eвро кредит от БАКБ, като паралелно със сделката имотът е ипотекиран в полза на банката. Източник: Дневник
Бизнес сградата на бул "Цар Борис III" в София, където преди фалита на КТБ се помещаваха неин клон и офиси на множество фирми на собственика й Цветан Василев, има нов собственик и това е фирмата "Дипи" на Добрин Иванов. Синдиците на банката са я прехвърлили на 19 декември 2017 година. "Дипи" последно влезе в общественото пространство през лятото на 2017 г., когато се оказа посредник в мегасхемата за овладяване на оръжейния завод "Дунарит", започната от Делян Пеевски и преминала към редица държавни институции. През август фирмата на Иванов придоби дълг на русенската компания от офшорката Viafot, свързана с депутата от ДПС, и го прехвърли през синдиците на КТБ, които на свой ред го продадоха на Държавната консолидационна компания (ДКК), за да може по този начин последната да получи контрол върху завода, сега явно текат плащанията по сделката. Сделката с ДКК предвиждаше "Дипи" да получи срещу ценния пакет не пари, а активи, предлагани без успех на търгове от синдиците. Според вписването в Имотния регистър от 19 декември 2017 г. е прехвърлена част от офис сградата на бул. "Цар Борис III", където се помещаваше новата централа на банката. Посочен е материален интерес 20.2 млн. лв., което е само част от дължимите 47 млн. лв. към "Дипи". Това по закон е по-ниската сума между цената по сделката и данъчната оценка на имота. Източник: Капитал
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи нова глоба на електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Санкцията е в размер на 288 хил. лв. и е заради злоупотреба с господстващо положение. На 21 декември 2017 г. дружеството беше санкционирано с малко повече от 1,1 млн. лв., като и тогава аргументът беше за злоупотребата с монополно или господстващо положение. Глобата от близо 300 хил. лв. идва след жалби на "Нови енергии" ООД и ЕТ "Виваро комерс Росен Крумов". Двете фирми са инвестирали в малки водноелектрически централи. КЗК е установила, че ЧЕЗ едностранно е налагала нелоялни търговски условия на въпросните производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, които са инициирали процедури за присъединяване на обектите си към разпределителната мрежа. Имало е искане за прехвърляне на разходи към тези фирми, които по закон "ЧЕЗ Разпределение България" следва да поеме. Те включват изграждане на електропроводна мрежа за присъединяването на централите. Източник: Дума
Миньорите от Рудник "Трояново 1" през 2017 година са добили над 13 хиляди тона въглища - това е рекорд в 65-годишната история на рудника, съобщават от въгледобивното дружество. По бизнес план през 2017 година са били заложени добив от 11 хиляди и 400 тона, но с преизпълнението "Мини Марица изток" е компенсирало недостига от воден ресурс в страната за производство на електроенергия от ВЕЦ и така е гарантирало енергийния баланс на България. Въглищата са осигурили добива на ток в най-голямата централа на Балканския полуостров - ТЕЦ "Марица изток 2". Източник: Дума
Българската компанията “Хювефарма” е закупила американската фирма “Агрилабс”, която е водеща в производството на ветиринарно-медицински продукти. Така заводите в САЩ стават общо 6. По този начин “Хювефарма” ще развие портфолиото си от ваксини и ще увеличи присъствието си на американския пазар, обясни управителят Кирил Домусчиев. Българската фирма вече е в топ 10 на света сред компаниите, които търгуват с ветиринаро-медицински продукти, като се надява възходящият й тренд да продължи. Фирмата ще инвестира и 150 млн. евро в изграждането на втори завод в Пещера. Проектът предвижда и разкриването на над 200 нови работни места. Сред плановете на инвеститора е и изграждането на завод за ваксини у нас през следващите години. Инвестицията в него ще бъде на стойност близо 70 млн. евро.
|
Българска стопанска камара
|
| |
Светът
|
| |
|
Европа |
|
Продажбите на дребно в Германия се повишават повече от очакваното, сочат данните за ноември. На този фон пълните данни за 2017 г. най-вероятно ще покажат голям ръст и ще оправдаят надеждите, че потреблението на домакинствата е подкрепило растежа на най-голямата икономика в Европа. Германците, които в момента се възползват от рекордно високата заетост, сигурния пазар на труда, повишаващите се заплати и ниските разходи за наеми, дават крачка назад от традиционната си пестеливост. Така ръстът на частното потребление заменя износа като основен двигател на растежа. Продажбите на дребно в Германия се увеличават с 2,3% през ноември спрямо предходния месец в реално изражение, става ясно от данните на Федералната статистическа служба. Това надминава консенсусната прогноза на Ройтерс за увеличение от само 1%. На годишна база пък ръстът е още по-голям – 4,4%. Източник: Reuters
|
Америка |
|
Канадският конгломерат Brookfiled (Brookfiled Business Partners L.P.) ще купи американската Westinghouse Electric Company за 4,6 млрд. долара. Наскоро Westinghouse стигна до банкрут. Компанията се сблъска с проблеми и заради проваленото изграждане на два ядрени реактора в Южна Каролина. Сделката не включва плащане в кеш, а поемане на дълг. Очаква се тя да бъде завършена през третото тримесечие на 2018 г. заради необходими разрешения на регулаторите в САЩ. Дотогава Westinghouse ще продължи да оперира със сегашното си ръководство. Досегашният собственик на компанията е японската Toshiba. Конгломератът Brookfiled няма намерение да строи нови атомни централи, а ще насочи средствата си към поддръжката на вече съществуващите. Източник: Wall Street Journal
|
Азия |
|
Ниската стойност на електроенергията направи Китай един от центровете за майнинг на криптовалута. Регулаторът в страната обаче смята да сложи край на това. Представители на Централната банка на Китай са на път да инициират въвеждане на ограничения за майнерите по отношение на потреблението на електроенергия. Решението за ограничаване на подаването на електроенергия за майнинг е било взето на закрито съвещание, проведено от Националната банка на Китай. Управляващите в Китай са обезпокоени от развитието на майнинга в страната. Заради ниските цени на електроенергията в Китай са се образували обединения на майнери. Добивът на криптовалута вече е започнал да оказва влияние върху общите показатели за потребление на електроенергия в страната, като в някои региони рязко се е увеличило търсенето на електричество. Централната банка на Китай е поръчала на властите на местно ниво да изследват влиянието на майнинга върху разхода на електроенергия. Източник: Bloomberg
|
|
Индекси на фондови борси 05.01.2018 |
Dow Jones Industrial |
25 295.87 |
(220.74) |
Nasdaq Composite |
7 136.56 |
(58.64) |
Стокови борси 05.01.2018 |
|
Стока |
Цена |
|
Light crude ($US/bbl.) | 61.54 |
Heating oil ($US/gal.) | 2.0600 |
Natural gas ($US/mmbtu) | 2.8400 |
Unleaded gas ($US/gal.) | 1.7900 |
Gold ($US/Troy Oz.) | 1 318.80 |
Silver ($US/Troy Oz.) | 17.19 |
Platinum ($US/Troy Oz.) | 973.60 |
Hogs (cents/lb.) | 71.42 |
Live cattle (cents/lb.) | 119.25 |
|
|
|
Желязната църква Св.Стефан |
|
Реставрираната църквата Св.Стефан в Истанбул отвори врати на 7 януари 2018 г. след шестгодишен ремонт. Тя се издига в квартал Фенер, на самия бряг на Златния рог. Построена е на мястото на изгорялата стара дървена църква. Кръстена е в чест на българския княз Стефан Богориди, който осигурява мястото за нейното построяване. Нa 25 октомври 1859 г. той поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г. Понеже теренът бил насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Железните елементи са с обща тежина 500 тона и са докарани с кораб от Виена. Построяването на църквата струва на българската държава над 1 млн. франка. Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. Тя представлява трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Камбанарията на църквата Св. Стефан е 40 м. висока, а шестте камбани за нея са направени в Русия. В двора на църквата, наричана още българският Йерусалим, са погребани Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и др. Църквата Свети Стефан е единствената православна желязна църква в света.
|
|
Архив Бизнес Индустрия Капитали |