По предварителни данни през първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0.3 процента в сравнение със същия периода на миналата година, отчетоха от Националния статистически институт. Заетите в икономиката са били 3 428 000, а общият брой на отработените от тях часове е 1.44 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите на годишна база, който вече е 60.8 процента. В същото време има намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията съответно до 13.6 на сто и 25.6 на сто. На един зает се падат 11 660 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27.8 лв.

Над 6 пъти е поскъпнала земеделската земя у нас за последните 10 години, сочат данните на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Според бранша раздробената земя и липсата на напояване продължават да бъдат най - големият проблем за българското земеделие. Над 52 млн. дка е селскостопанската земя у нас. 69 % от нея е обработваема. 800 000 декара се водят необработваеми, което означава, че през последните две години върху тях няма земеделски дейности. Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева. Традиционно най-скъпата земя е в Добруджа, като там комасиран парцел може да достигне и до 5 000 лева за декар, но целта за купуване е за изграждане на ВЕИ. България продължава да бъде европейската страна с най-раздробена земеделска земя. В страната има 9 милиона земеделски имота.

В близост до Варна, на южния бряг на Белославското езеро - между фериботния комплекс и терминала за пропан-бутан на "Газтрейд" ще се разположи новото пристанище на търговецът на зърно "Агрия груп холдинг". След двегодишно забавяне на 1 март тази година разрешението за строителство от МРРБ вече е факт. По проект то е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. А "Агрия груп холдинг" го изгражда през дъщерното си "Бора инвест". Обявената по-рано инвестиция в размер на от около 30 млн. евро сега е на път да надхвърли 45 млн. евро. Финансирането за пристанището беше одобрено още от края на 2018 г. - началото на 2019 г. от Европейската инвестиционна банка, а съфинансираща банка е ДСК, като по тази линия няма промяна, но бюджетът ще трябва да се актуализира.

Финансирането от българския фонд Vitosha Venture Partners, който управлява предимно публичен ресурс от ФнФ, продължава с 9 нови сделки на фона на изтичащия му инвестиционен период в края на тази година. Общата сума на вложения капитал е €1 милион. Сумата се разпределя между 5 по-напреднали стартъпа и 4 проекта от акселераторската програма на фонда Accelerate, която стартира през март. По-рано тази година Vitosha обяви общо осем сделки за малко над €1 милион, като в момента е в процес на затваряне на близо още толкова. А до края на 2023 година планира дa зареди със свеж капитал поне още 20 стартъпа с оставащите във фонда €2 милиона. 5 от сделките са в компании в по-напреднал етап на развитие, а финансовото вливане в тях варира между €50 000 и €450 000.

Клонът на германската Varengold Bank в България е предоставил финансиране за над 100 млн. лв. на развиващи се компании само за две години от май 2021 г. до момента. От откриването на клона на банката в София през 2018 г. до момента са подкрепени повече от 20 компании от различни сектори на българската икономика. Varengold Bank e базирана в Хамбург, Германия и е ключов партньор на финтех и marketplace индустрията в Европа. Над половината от отпуснатите средства за нов бизнес са за компании от тази сфера. Банката финансира и проекти в областта на възобновяемите енергийни източници. Сред тях е и изграждането най-голямата фотоволтаична централа в България до момента - ФЕЦ Верила (123 MW). Банката финансира предимно нови компании и бизнес модели, които предоставят иновативни финансови решения.

Фирмата на убития в Южна Африка Красимир Каменов-Къро "Ауто мобайл" през годините неизменно декларира по 2.5-3 млн. лв. приходи и минимални печалби по няколко десетки хиляди лева, а през 2020 и 2021 г. те се превръщат в съответно в 700 и 600 хил. лв. загуба. Активите по баланс са 6.5 млн. лв. За компанията се знае, че е собственик на някои от най-големите паркинги в София. Това включва съоръженията под НДК и Централна гара, както и търговските обекти около една от автогарите до жп станцията. Филип Стоянов в миналото е бил формален собственик и управител на "Пи.Еф.Си" - дружеството, опериращо "златния гьол" на ГКПП "Капитан Андреево", а от 2019 г. е изпълнителен директор на "Ауто мобайл" (паркингите) и "Слатина-Къра" (зеленчиковата борса). На 7 април, той сключва серия договори, чрез които отдава практически всички ключови активи на "Ауто мобайл" под дългосрочен наем. Това включва целите комплекси и паркинги на Централна гара, НДК и в Зона Б5 до парк "Възраждане", а също и къщата на Каменов на ул. "Секвоя" 35 в Бояна и офисите на компанията на ул. "Будапеща" 17. Наемател е "Кепитъл инвест България".

Пловдивската строителна фирма „Прозон – 2022“ ООД, в която са съдружници Георги Мирчев и Симеон Чепишев, започва строителството на ритейл парк в Свиленград. Очаква се инвестицията да надхвърли 3 милиона евро. Вече е финализирана сделката за терен от 9,3 дка. Имотът се намира на околовръстното шосе на града. Ситуиран е в чертите на някогашния промкомбинат на ул. „Сан Стефано“, след хотел „Сахара“, в посока кръговото към бул. „България“. Паркът ще предлага над 160 места за паркиране, а в него ще работят около 100-150 човека. Цялото изграждане на търговския парк ще бъде възложено на свиленградския строителен предприемач Стефан Шивиков. Източник: e-svilengrad.com

Европейската комисия е одобрила държавна помощ на стойност 8,1 милиарда евро за проекти в областта на микроелектрониката и комуникационните технологии, като част от стремежа на Европейския съюз да е в авангарда на технологичните иновации, предаде Ройтерс. Изпълнителният орган на ЕС обяви днес, че 14 страни членки могат да предоставят помощ за 68 проекта, включващи компании, сред които "Еърбъс" (Airbus), Ей Ес Ем Ел (ASML) и "Ериксон" (Ericsson). Всички тези проекти са обединени под общото наименование "Важен проект от общоевропейски интерес", като тази квалификация облекчава правилата на ЕС за получаване на държавни субсидии. Проектите, в които участват общо 56 компании, включват научно-изследователска и развойна дейност за материали и инструменти, както и процеси за проектиране и производство на чипове. Те са насочени към 5Джи (5G) и 6Джи (6G) телекомуникационни технологии, наред с автономно шофиране, изкуствен интелект и квантови изчисления. Първите нови продукти могат да са на пазара най-рано през 2025 г., като се очаква целият проект да бъде завършен до 2032 година.

Една от най-големите сделки в глобалния аграрен сектор за 2023 г. е "на финалната права" в САЩ - сливането на зърнения търговец Bunge и неговия конкурент Viterra. Това ще създаде нова мегакомпания на стойност над 30 млрд. долара, съобщава "Ройтерс".Според пазарни данни, през миналата година Bunge е била най-големият износител на бразилски царевица и соя. Страната е важен производител на суровина за фуражи и биогорива. Viterra е в Топ 3 по сделки с царевица и №7 в света, когато става дума за експорт на соя.  Глобалната търговия с пшеница, царевица и соя е концентрирана около Bunge, Archer-Daniels-Midland Co, Cargill Inc и Louis Dreyfus Co. Те натрупаха солидни печалби след началото на войната в Украйна, която наруши доставките и вдигна сериозно цените. Bunge ще плати голяма част от сделката в акции, но освен това вече е осигурила и банково финансиране, съобщават източниците на "Ройтерс". Мениджмънтът на компанията ще контролира новото дружество, ако сделката бъде финализирана. Това далеч не е първият опит за сделка между двете компании. През 2017 г. Viterra се опита да погълне Bunge, но не успя.

Силен ръст за първите четири месеца като стойност отбеляза износа на китайски фотоволтаични продукти, сочи статистика на Министерството на промишлеността и информационните технологии, предаде "Радио Китай". В числово изражение той е бил 19,35 милиарда долара или 18,9% повече от същия период на миналата година. Същевременно от март до април фотоволтаичната индустрия в Китай е работила с високи темпове. През периода производството на полисилиций се е увеличило със 72,1% на годишна база, докато това на силициеви пластини е нараснало със 79,8%, според министерството.