Европейският съюз първи в света въвежда със закон т.нар. ESG (екологично, социално и корпоративно управление) практики, които трябва да направят бизнесът по-екологично и социално отговорен. Публикувани са окончателните правила за оповестяване на ESG данни на компаниите (новите изисквания за т.нар. нефинансова отчетност) и така се очаква Директивата за отчитане на корпоративна устойчивост, наричана ще Зелената директива (CSRD), да влезе в сила от началното на следващата година. Това означава, че първите близо 50 хиляди компании, които влизат в обхвата на директивата, ще трябва да докладват според стандартите още от финансовата 2024 г. Сред тях са и 500 от най-големите български фирми. По-малките компании в ЕС пък ще ги последват две години по-късно. Европейската комисия съфинансира специална програма в подкрепа на малкия и средния бинзес. Първите две покани по нея за Устойчив преход към гъвкави и зелени предприятия - STAGE, вече са отворени (за фирми и за набиране на консултанти). Тяхната цел е да помогнат на предприятията при прилагането на Директивата за отчитане на корпоративна устойчивост и внедряването на екологични, социални и корпоративни практики за устойчивост по пътя им към въглеродно неутрална икономика. Първите покани са отправени към малки и средни предприятия (МСП) в сферата на промишлеността, които се стремят към устойчиво развитие. Условието е те да са от държави - членки на ЕС, или от асоциираните към програма "Хоризонт Европа" страни.

Ръст на трудовите злополуки у нас. Според статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ) от началото на годината у нас са засечени около 1300 нарушения, което е с 5% повече, отколкото за същия период на 2022 г. По данни на НОИ от началото на годината до момента са станали 1269 злополуки на работните места. Като инцидентите при мъжете са се увеличили с близо 13%. Според експертите причините са свързани с неглижиране на правилата за безопасност. Служителите имат право да откажат да работят, ако условията на труд застрашават здравето им. Санкциите, които са определени в Кодекса на труда, са от 1500 до 15 000 лева. За първите шест месеца на 2023 година инспекторите са затворили 283 обекта.

Европейската комисия одобри 16 млн. евро за разширение на газохранилището на "Булгартрансгаз" в Чирен. Инвестицията от около 285 млн. евро ще увеличи капацитета му от 550 млн. на 1 млрд. кубични метра, подобрявайки снабдяването с природен газ в България и региона. Проектът е част от стратегията на ЕС за енергетика и климат. Според плановете, "Булгартрансгаз" ще инвестира около 285 млн. евро в разширяване на капацитета на газохранилището в Чирен, което е единственото съоръжение за съхранение на природен газ в България. Прогнозите са за нарастване на капацитетът от 550 млн. до 1 млрд. кубични метра, съпътстващо с увеличение на възможностите за подаване и изтегляне на газ в мрежата.

Германският летищен оператор "Фрапорт" (Fraport), който извършва дейност и в България, отчете печалба през първата половина на финансовата година (съвпадаща с календарната - в размер на 85 милиона евро (93 милиона долара), в сравнение със загубата от 53,1 милиона евро през същия период на миналата година. Приходите на групата са нараснали с 33,8 на сто на годишна база до 1,80 милиарда евро, водени от по-високия брой пътници. У нас групата, оперираща летищата във Варна и Бургас, отчита пътникопоток от 1 212 652 души, което е ръст с 43 процента спрямо първата половина на 2022 г. Броят на превозените пътници на варненския аеропорт е нараснал с 59,7 на сто до 764 748 души, а на този в Бургас се е увеличил на полугодието с 21,3 на сто до 447 904 души.

Акционерите на „Софарма“ са одобрили провеждането на обратно изкупуване на акции на дружеството на извънредно общо събрание. Минималната цена е в размер на 1 лев, а максималната – 6,5 лева на акция, предвиждат параметрите на обратното изкупуване. Срокът на изкупуването ще е до 18 месеца, а размерът – до 3% от капитала на дружеството годишно, предвижда още решението. Акционерите на „Софарма“ са одобрили и вливането на дъщерното дружество „Биофарм-инженеринг“ АД в „Софарма“. В резултат цялото имущество на „Биофарм“ ще премине към „Софарма“ при условията на общо правоприемство. „Биофарм Инженеринг“ е основана през 1998 г. и произвежда инфузионни и инжекционни разтвори и ветеринарно-медицински препарати. „Софарма“ придобива акции на компанията през 2006 г. Към момента на стартиране на процедурата „Софарма“ притежава 97,15% от капитала на "Биофарм-инжинеринг".

Печалбата на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ към края на юни намалява рязко до 17 хил. лева от малко над 1,6 млн. лева към края на юни 2022 г. Приходите на дружеството от аренда и наем на имоти за отчетния период са за малко над 4 млн. лева в сравнение с малко над 3 млн. лева за същия период на 2022 г., което е с 32,63% повече на годишна база. Компанията осъществява директни продажби на имоти за над 23,7 млн. лева към края на юни. Балансовата им стойност е над 23,6 млн. лева, като печалбата от продажбите възлиза на 90 хил. лева – с 64,42% по-малка в сравнение с печалбата от директните продажби към края на юни 2022 г. Един клиент е закупил по-голямата част от продадените имоти – сделката е за 23,46 млн. лева. Заради сделките с имоти има чувствително увеличение на разходите на дружеството за външни услуги до 4,1 млн. лева от 1,756 млн. лева година по-рано, или над два пъти в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Дружеството отчита значително по-малко получени аванси за покупка на имоти –  962 хил. лева към края на юни при почти 4,1 млн. лева година по-рано, като намалението е от 76,5% на годишна база.

„Херти“ АД - Шумен е специализирана в производството на алуминиени, пластмасови и композитни капачки и дозатори за алкохолната и винената индустрия. Изделията й се продават, както на вътрешния пазар, така и на международните. През първото полугодие тя е имала клиенти в 50 държави по целия свят. Най-големият пазар на „Херти“ остава Франция, а следващите по значение през тази година са Великобритания, Германия, България, Русия и останалата част от Европа, които формират общо около 69% от оборота на компанията. За шестте месеца на тази година печалбата на фирмата преди данъчно облагане е нараснала до 5.72 млн. лева при 4.15 млн. година по-рано. Но от „Херти“ отбелязват 1.86 процента намаление на продажбите на всички пазари спрямо същия период на миналата година. Приходите на фирмата намаляват и са в размер на 44.54 млн. лева. Разходите по дейността са свити с по-голям процент и в края на юни са на стойност 38.82 млн. лева. В същото време от групата обявиха и по-високи постоянни и намаляващи променливи разходи. Основната част от материалите за производството са с борсови цени, върху които „Херти“ не може да влияе. 

Италия одобри еднократен данък от 40 на сто върху печалбите на банките от по-високите лихви и планира да използва постъпленията, за да подпомогне хората с ипотечни кредити, предаде Ройтерс. Този ход доведе до спад на акциите на банките. Рязко повишилите се лихвени проценти доведоха до рекордни печалби за банките, тъй като кредитните институции можеха да повишават стойността на кредитите , като същевременно задържаха изплащането на по-високи ставки върху депозитите. Страни като Испания и Унгария вече наложиха данъци върху непредвидените печалби в сектора. Италия ще въведе данък само за 2023 година. Тя ще обложи с данък от 40 на сто нетния процентен марж на банките или приходите им от разликата при лихвените проценти при кредитите и депозитите. Анализатори от "Банк ъв Америка" (Bank of America) прогнозираха, че правителството може да събере между 2 и 3 милиарда евро от данъка, което ще струва на банките между 2 и 9 на сто от постъпленията им. Акциите в италианския банков индекс се сринаха със 7,5 на сто в ранната търговия, а на водещата банка "Интеза Санпаоло" (Intesa Sanpaolo) с 8 на сто. Италианското даясно-популистко правителство нееднократно критикува банките, че не успяват да прехвърлят и върху вложителите по-високите постъпления, но предприе действия едва, след като банките обявиха в началото на август поредните рекордни постъпления. "Човек просто трябва да се вгледа в печалбата на банките за първата половина на годината, за да си даде сметка, че не говорим за няколко милиона, а за милиарди евро", каза късно вчера на пресконференция в Рим вицепремиерът Матео Салвини.

Агенция Moody’s понижи кредитния рейтинг на няколко малки и средни американски банки и обяви, че може да направи същото и с някои от големите кредитни институции, предаде Ройтерс. Международната рейтингова агенция предупреди, че устойчивостта на банковия сектор вероятно ще бъде тествана от рискове за финансиране и по-слаба доходност. Moody’s свали рейтингите на 10 банки с една степен и подложи на анализ шест банкови гиганта включително Bank of New York Mellon, US Bancorporation, State Street и Truist Financial за потенциално понижение. Мотивите "Резултатите през второто тримесечие на редица банки показват нарастващ натиск върху доходността, което ще намали способността им да генерират вътрешен капитал", се посочва в оценката на Moody’s. "Това е свързано с очакванията за лека рецесия в началото на 2024 година и влошаване на качеството на активите, като е налице особен риск за портфолиото от търговски недвижими имоти на някои банки", обяви рейтинговата агенция. Moody’s промени до отрицателна перспективата на рейтинга си за 11 големи банки, включително Capital One, Citizens Financial и Fifth Third Bancorporation. През миналата седмица агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ заради спад в доверието в политическата система, която трудно постига съгласие за тавана на дълга.

Китайската икономика е нараснала с по-бавен темп през второто тримесечие на годината, тъй като търсенето е намаляло в страната и чужбина, което е накарало политиците да обещаят подкрепа, а анализаторите да понижат прогнозите си за растежа за годината, предаде Ройтерс. Вносът и износът на Китай са се понижили много по-бързо от очакваното през юли, заплашвайки перспективите за растеж във втората по големина световна икономика и повишавайки натиска върху правителството да предостави нови стимули за стимулиране на търсенето, Вносът е намалял с 12,4 на сто през юли на годишна основа, се посочва в митническите данни, които са под прогнозата за спад от 5 на сто в анкетата на Ройтерс. Износът се е свил с 14,5 на сто спрямо миналата година, което е над очакваното понижение от 12,5 на сто и изпреварва спада от 12,4 на сто през предходния месец. Входящите доставки са регистрирали най-голямото намаление от януари, когато нарасналият брой случаи на КОВИД-19 затвори магазини и заводи, съкращавайки вътрешното търсене. Слабата търговия е поредният сигнал, че растежът през третото тримесечие може да се забави допълнително заради спада в строителството, производството , сектора на услугите , преките чуждестранни инвестиции и промишлените печалби. Китайският юан удари триседмичен минимум и азиатските борси отчетоха спад след оповестяването на данните. Държавният комитет за планиране обяви миналата седмица, че ще бъдат предоставени стимули, но инвеститорите не са особено впечатлени от предложенията за увеличаване на потреблението в автомобилостроенето, недвижимите имоти и сектора на услугите. Китай търси начини да увеличи вътрешното потребление, без да смекчава твърде много паричната политика, за да не предизвика прекомерно изтичане на капитали, тъй като другите големи икономики повишават лихвите, за да овладеят инфлацията. Това се отразява на икономическата дейност в останалата част от Азия. Южнокорейският износ за Китай е намалял с 25,1 на сто през юли спрямо предходната година, което е най-големият спад от три месеца. Търговският излишък на Китай се е увеличил с 80,6 милиарда долара, надвишавайки прогнозата за 70,6 милиарда долара в анкетата на Ройтерс.