През юли 2023 г. месечната инфлация в България е 0,9 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,3 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2022 - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 - юли 2022 г. е 14,3 на сто. През юли 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+7,5 на сто), ресторанти и хотели (+2,9 на сто), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1,8 на сто) и здравеопазване (+0,7 на сто). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1,4 на сто) и разнообразни стоки и услуги (-0,1 на сто). През юни темпът на изменение на потребителските цени на месечна основа в България беше отрицателен -0,4 на сто, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. беше е 8,7 на сто, сочи справка в НСИ. Годишната инфлация през юни 2023 г. стана едноцифрена за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто.

Равнище на регистрираната безработица в България от 5,2% отчита през юли Агенцията по заетостта (АЗ). През месеца се наблюдава леко повишение на безработицата от 0,2 процентни пункта спрямо предходния юни. АЗ отчита съответно и ръст в броя на регистрираните безработни в бюрата по труда. В края на месец юли те са общо 147 596, което е с 5086 лица повече от месец юни. През юли се засилва и активността за регистрация в бюрата по труда. Регистрирани са нови 21 512 безработни, с 1937 повече от предходния месец и с 1150 повече спрямо регистрираните през юли 2022 г. Други 597 души от групите на търсещите работа заети, учащите и пенсионерите също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца, макар че при тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец с 21% на търсенето на услугите на агенцията. Увеличава се и броят на активираните през юли неактивни лица на пазара на труда. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, за месеца активираните са общо 4166. При броя на започналите работа АЗ отчита намаление – през месеца те са 10 212 при отчетени 14 176 през юни. Работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили 379 пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 21,2%

Алексей Петров (61 г.) е бил убит в столичния квартал "Драгалевци". Алексей Петров беше изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива и един от основателите на застрахователната компания "Лев инс". Застрахователната компания е основана през 1996 година. Според корпоративните данни е сред първите дружества в бранша с изцяло частен капитал, формиран от израелски и български инвеститори. Създателят на „Лев Инс“ е Алексей Петров, който напуска системата на МВР в началото на 90-те години и влиза в новосъздаващия се тогава охранителен и застрахователен бизнес като член на управителния съвет на застрахователната фирма „Атлас“ ООД към 1993 година. Петров е член на съвета на директорите и съдружник на ЗПАД „Аполо и Болкан“ от 1995 до 1999 година. Между 1995 и 2008 г. е в ръководството и е съакционер в застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „Средец М“. През 1996 г. създава бившето ЗАД „ЗK Спартак“, което впоследствие се преименува на „ЗК Левски Спартак“ – първообразът на една от най-големите съвременни застрахователни компании „Лев Инс“. Между 2000 и 2007 година Алексей Петров обединява бизнеса си под шапката на „Лев Корпорация“ АД. Според Darik Business Review „Лев Инс“ има пазарен дял от 13,49% в сектора на общото застраховане за 2022 година. За първите 6 месеца на 2023г. застрахователят „Лев Инс” отчита брутен премиен приход за първото полугодие в размер на 251 млн. лева, което показва ръст от близо 25% спрямо същия период на миналата година. „Лев инс“ бе една от компаниите, нарочена за проблемите със Зелена карта, заради които България беше напът да бъде изключена от системата, а от друга страна; се застраши влизането на страната в Еврозоната.

Държавните "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ), продължават силното си представяне и през второто тримесечие на 2023 г. За първото полугодие нетните приходи от продажби на сопотското дружество се увеличават с близо 80% и достигат 392 млн. лв., движени от нараснало търсене на специална продукция. Към средата на годината оборотът на ВМЗ вече надхвърля постигнатото през цялата 2021 г. По неофициална информация голяма част от експорта на ВЗМ за Украйна преминава през "Булкомерс КС", собственост на Калоян Станиславов. По данни от НАП това дружество е сред десетте най-големите компании в България по възстановено ДДС за 2022 г. ВМЗ е сред най-големите работодатели в страната, като по данни от НОИ към края на 2022 г. има 3973 служители, което е с почти 13% повече спрямо година по-рано. Двуцифреният темп на нарастване на заетостта се запазва и към второто тримесечие на 2023 г. - към края на юни служителите вече са 4024, или ръст от 11% на годишна база. ВМЗ произвежда противотанкови снаряди, ракети и други боеприпаси. Прогнозата е до края на 2023 г. да бъдат изпълнени договори и поръчки за още около 400 млн. лв.

"Топлофикация - Габрово" е внесло молба в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с която само иска лицензът му за производство на електрическа и топлинна енергия да бъде прекратен. Решението е било взето от Съвета на директорите още на 2 август, но е внесено в регулатора едва след като държавата и местната власт се заеха да проверят способността на дружеството да си върши работата. КЕВР планира проверката за установяване на фактите и обстоятелствата, които според дружеството, не му позволяват да продължи да доставя топлина на клиентите си. Резултатите от проверката ще залегнат в мотивите на предстоящото решение на регулатора. Абонатите на "Топлофикация - Габрово" са 4100. Компанията е частна собственост на регистрираната в Кипър офшорка "Дарклет Лимитид" и се смята, че е част от енергийния бизнес на Христо Ковачки. През февруари компанията беше обект на проверки от Европейската прокуратура съвместно с Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на злоупотреби с търговията на емисии парникови газове, но за резултата им не беше съобщено.

„Карлсберг България“ АД изплаща дивидент на акционерите си от 1.40 лева за една акция. Решението е гласувано от общото събрание на притежателите на такива книжа. Заплащането на дивидента по тези акции ще се извършва от „УниКредит Булбанк” АД в срок до 14 ноември 2027г.. След 2002 година фабриките “Шуменско пиво” АД и “Пиринско пиво” АД се присъединяват към голямото семейство на световния датски концерн “Карлсберг Груп”. През август 2004 година акционерите на пивоварната в Шумен гласуваха промяна във фирмата на дружеството на “Карлсберг България” АД. През септември същата година двата завода – “Шуменско пиво” и “Пиринско пиво”, обединяват ресурси и активи под името “Карлсберг България”. През 2020 г. общото събрание на акционерите на “Карлсберг България” гласува за разпределяне на дивидент от по 0.70 лева за една акция. Общото събрание на акционерите на “Карлсберг България” през 2019 година разпредели брутната сума да е по 0.15 лева за една акция. През 2018 г. пък бе гласуван дивидент в брутен размер на 0.29 лева за една акция.

Комисията за финансов надзор вписа в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, емисия акции, издадена от “Eмка” АД – Севлиево. Дружеството е подало заявление за регистрация на емисията за търговия на регулирания пазар. Емисията е в размер на 21 699 726 лева, разпределени в същия брой обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка. След увеличението капиталът на дружеството е в размер на 43 399 452 лева, разпределен в 43 399 452 броя ценни книжа. На проведено на 19 август общо събрание на акционерите на „Емка“ АД е взето решение за разпределяне на дивидент в акции (увеличение на капитала със собствени средства) от печалбата за 2022 година. Преди увеличението капиталът беше 21 699 726 лева. След решението на акционерите бяха издадени 21 699 726 нови акции, които се разпределиха единствено между акционерите, съразмерно на участието им в капитала до увеличаването му при съотношение 1:1.Акциите на фирмата, която произвежда електрически и електронни проводници и кабели, летят нагоре от началото на годината и след като добиваха 56 стотинки се търгуват по 2.06 лева за един брой. В края на юни общото събрание на дружеството реши да раздаде и паричен дивидент от 0.1579 лева на акция от нетната печалба за 2022 година.

През 2022 година световното богатство е намаляло за първи път от финансовата криза през 2008 година. Това е заключението в годишния доклад, издаден съвместно от Credit Suisse и UBS, предава американският телевизионен канал FOX Business. Докладът установява, че общото лично богатство е намаляло с 2,4% до 454,4 трилиона долара, а богатството на възрастен е спаднало с 3,6% до 84 718 долара. Анализът показва, че голяма част от спада се дължи на поскъпването на щатския долар спрямо няколко други валути и отбеляза, че загубите са силно концентрирани в по-богатите региони, като Северна Америка и Европа, които заедно съставляват по-голямата част от спада с общо 10,9 трилиона долара. "Голяма част от спада на богатството през 2022 година се дължи на високата инфлация и поскъпването на щатския долар спрямо много други валути“, обяснява икономистът Антъни Шорокс, автор на доклада. "Финансовите активи допринесоха най-много за спада на богатството, докато нефинансовите активи – предимно недвижими имоти – останаха устойчиви, въпреки бързо нарастващите лихвени проценти. Но относителният принос на финансовите и нефинансовите активи може да се обърне през 2023 година, ако цените на жилищата намалеят в отговор на по-високите лихвени проценти“, предупреждава експертът.В пазарно отношение САЩ показват най-големи загуби, следвани от Япония, Китай, Канада и Австралия. От друга страна Русия е отбелязала най-големи печалби миналата година, следвана от Мексико, Индия и Бразилия. "Развитието на богатството се оказа устойчиво по време на ерата на COVID-19 и нарасна с рекордни темпове през 2021 година. Но инфлацията, нарастващите лихвени проценти и обезценяването на валутата предизвикаха обрат през 2022 година“, допълва на свой ред Нанет Хехлер-Файд’херб, глобален ръководител на икономиката и изследванията в Credit Suisse. Въпреки че отчете първия спад на глобалното богатство след голямата финансова криза от 2008 година, докладът за глобалното богатство дава оптимистична перспектива за бъдещето, като прогнозира, че глобалното богатство ще нарасне с 38% през следващите пет години.

Департаментът на енергетиката на САЩ съобщи, че проекти в Тексас и Луизиана за премахване на повече от 2 милиона метрични тона въглеродни емисии годишно ще получат над $1 милиард федерални субсидии, ключова стъпка в разширяването на технологията за директно улавяне на въздух (DAC). Департамемтът на енергетиката (DOE) избра Project Cypress в Луизиана, ръководен от Battelle, Climeworks Corporation и Heirloom Carbon Technologies; и южно тексаския DAC Hub в окръг Клеберг, Тексас, предложен от дъщерното дружество 1PointFive на Occidental Petroleum (Oxy) и партньорите Carbon Engineering Ltd и Worley. Агенцията стартира и няколко нови инициативи, насочени към намаляване на цената на технологията до по-малко от $100 за нетен метричен тон CO2-еквивалент през това десетилетие. Това включва програма за правителствени поръчки на стойност $35 млн. за кредити за премахване на въглерода и финансиране за 14 проучвания за осъществимост и 5 инженерни и дизайнерски проучвания за проекти за центрове на по-ранен етап. Учени от ООН изчисляват, че милиарди тонове въглерод трябва да бъдат изсмуквани от атмосферата годишно, за да се поддържа глобалната цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Според Департаментът по енергетиката, ако DAC бъде разгърнат в мащаб, може да помогне на САЩ да постигне целта си за неутрализиране на емисиите на парникови газове до 2050 г. Но младата технология трябва бързо да стане много по-евтина, за да се разгърне в мащаба, необходим за въздействие върху планетата. Безвъзмездните средства, които ще изискват известни преговори преди изплащане, са първите, предоставени от Департамента по енергетиката, който получи $3,5 млрд. от Конгреса, за да инвестира в регионални центрове за DAC от приемането на двупартийния законопроект за инфраструктурата. Вики Холуб, главен изпълнителен директор на Oxy, каза пред репортери, че проектът има потенциала да премахне до 30 млн. тона CO2 годишно, когато е напълно оперативен и „потвърждава нашата готовност, техническа зрялост и способността ни да използваме опита на Oxy в големи проекти“. DAC използва химични реакции за отстраняване на CO2 от въздуха, който след това може да се съхранява под земята или да се използва в продукти като бетон или авиационно гориво. Climeworks каза, че неговият център ще бъде изграден на няколко етапа с евентуален капацитет от 1 млн. тона годишно до 2030 г., а строителството ще започне възможно най-скоро.

Китай изпревари Гърция като най-голям корабособственик в света за първи път по един важен показател, затвърждавайки значението си за превоза на стоки и суровини по целия свят. Китайските компании вече притежават повече кораби на база брутен тонаж - мярка за капацитет - от която и да е друга държава, съобщи Bloomberg. Гърция държеше тази титла от 2013 г. насам, според данни на Clarkson Research Services Ltd., подразделение на най-големия корабен брокер в света. Китай разчита на суровини, внасяни от цял свят, за да задоволи огромното си търсене на стоки. Едновременно с това азиатската страна е основен износител на готови стоки, които често се превозват по целия свят с контейнеровози. Китайските корабособственици са най-големите както на пазара на насипни суровини, така и на пазара на контейнерни превози, отчитат от Clarkson. Въпреки че Китай вече е най-големият собственик по брутен тонаж, той продължава да изостава от Гърция по т. нар. дедуейт тонаж - по-внимателно наблюдаван показател, който измерва товароподемността на плавателните съдове. Докато брутният тонаж отчита вътрешния обем на кораба, дедуейт тонажът измерва теглото на стоките, които корабите могат да превозват.