При обработени 42.47% протоколи на СИК в РИК коалицията ГЕРБ - СДС има 24,15% от гласовете в изборите за 45-о народно събрание, съобщава Централната избирателна комисия. Партия "Има такъв народ" има 19,00% от бюлетините, "БСП за България" - 14.88%; "Демократична България" - 10.95%; ДПС - 8.71%, "Изправи се! Мутри вън!" - 5.08%. До момента ВМРО получава 3.58%; БНО - 3.19%, партия "Възраждане" - 2.92% от гласовете. Данните са към 07:30 часа тази сутрин.

Българската народа банка (БНБ) обяви, че по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, са подадени 118 088 искания с брутна балансова стойност на задълженията 9025 млн. лв., от които са одобрени 97 681 броя с брутен размер 8303 млн. лв. Предприятията са внесли 14 606 искания за 6912 млн. лв., от които са одобрени 13 461 броя за 6483 млн. лв. Домакинствата са подали 103 482 искания за отсрочване на задължения на стойност 2113 млн. лв., от които към края на февруари са одобрени 84 220 броя за 1820 млн. лв. Спрямо 31 януари 2021 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 2497, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 19 млн. лв. (0.2%).

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да глоби три български дружества на чешката енергийна група CEZ с общо 4.4 млн. лв. Санкцията е наложена заради установена злоупотреба на предприятията от групата с по-силната си позиция на договаряне. Те неоснователно са прекратили дългосрочните си търговски отношения с „Фаст Пей ХД“ АД, чрез която абонатите заплащат сметките си за ток. Това е принудило дружеството да търси предоговаряне. Така двете страни все пак сключват нов договор, но при необосновано тежки и дискриминационни условия за „Фаст Пей ХД“. За установеното нарушение КЗК наложи имуществени санкции в размер на 4.2 млн. лв. на „ЧЕЗ Електро България“, 207 хил. лв. на „ЧЕЗ България“ и 10 хил. лв. на „ЧЕЗ Разпределение България“.

Българският производител на пластмасови и каучукови изделия Формопласт заяви, че фонд EF Rapid, управляван от EF Asset Management, е увеличил своя дял в компанията на 5.1253% на 1 април. След сделката EF Rapid притежава общо 194 706 акции с право на глас в столицата на Формопласт, заяви производителят на пластмасови изделия в борсова декларация. Според последния финансов отчет на Формопласт, EF Rapid контролира дял под 5% в компанията в края на миналата година, докато EF Principal, друг фонд, управляван от EF Asset Management, държи 9.54%.

Комисията за финансов надзор одобри Веселин Ангелов и Елена Новак да влязат в мениджмънта на ЗАД „Алианц България“ АД. Ангелов ще е член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България“ АД. Елена Новак е получила разрешение за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България“ АД и съответно на ЗАД „Алианц България Живот“ АД. Десислава Михайлова е одобрена от КФН за прокурист на "ГРАВЕ България Животозастраховане" ЕАД - София. Цветелина Михайлова е одобрена за член на Управителния съвет и Цветан Кадийски за изпълнителен директор на Застрахователна компания "България Иншурънс” АД. Васил Найденов е получил разрешение за член на Надзорния съвет на Застрахователно дружество „Нова Инс” ЕАД.

Публикуваха списъка с класираните в конкурса на енергийното министерство за директори в Български енергиен холдинг. Единият от членовете на борда на директорите на БЕХ е бившият зам.-министър на енергетиката, ексшеф ва АЕЦ “Козлодуй” и доскорошен председател на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Другият вече класиран в съвета на директорите е Иван Андреев, който също е бивш директор на АЕЦ “Козлодуй”. Третият, спечелил конкурса за представители на държавата в мениджмънта на БЕХ, е Стелиан Коев, който е директор “Икономика и финанси” на “Мини Марица-изток”. Първоначално след обявяване на конкурса за борда на БЕХ документи подадоха седмина. Те се състезаваха за 3 места от квотата на държавата.

Дивидентът на „Софарма имоти“ АДСИЦ може да падне с до 43% до 16,18 ст. на акция за 2020 г. спрямо 28,4 ст. на акция, гласуван за 2019 г., показват изчисления. Печалбата за разпределяне по чл. 29 от Закона за дружеството със специална инвестиционна цел за 2020 г. е 3,947 млн. лв., като това прави по 0,1798 лв. на акция, а 90% е 0,1618 лв. на акция. Минимум 90% от печалбата за разпределяне трябва да бъде изплащана като дивидент. В предходни години дивидентът е бил 0,268 лв. на акция за 2018 г., 0,2722 лв. за 2017 г., 0,2863 лв. за 2016 г. Дължимият дивидент от дружеството за 2020 г. бележи спад вследствие на прилагането на ЗДСИЦДС (Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация). Приспаднати са 3,05 млн. лв. платени главници по кредити. Така на практика няма да се налага увеличение на капитала за плащане на дивидента, каквото се правеше в последните години.

Британското правителство взе решение да даде допълнителни 250 млн. паунда, за да остане в програмата на Европейския съюз (ЕС) за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, информират от Министерството на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия. „Тази инвестиция е в подкрепа на ангажимента на правителството да постави изследователската и развойната дейност в сърцевината на плановете за възстановяване след пандемията“, се казва в съобщението на министерството, цитирано от London News Today. Според информацията това ще помогне на британските учени, изследователи и свързания с тях бизнес да черпят ползи от участието си в най-голямата световна научна програма. След Брекзит Великобритания запази участието си в „Хоризонт Европа“, но се очакваше, че то може да бъде прекратено в началото на този месец. Учените се опасяваха, че Лондон няма да вложи необходимите средства, с които да остане в програмата. 

Администрацията на американския президент Джо Байдън не смята да пристъпи към увеличение на данъците върху горивата в опит да набере нужните средства за мащабния си инфраструктурен план. В САЩ вече се чуват призиви шофьорите да понесат основната тежест от модернизацията на пътищата на стойност 2,3 трилиона долара, а не да се стига до увеличаване на корпоративните данъци. Новият американски президент планира да повиши данъчната ставка за компаниите от 21% до 28%. Готвят се и промени, които да не позволят избягването на данъците от мултинационалните компании, които реализират част от приходите си в чужбина. Тези идеи се критикуват и от републиканците, и от търговски асоциации и лобистки групи. Бизнесът предлага и нов данък, свързан с пробега, в който да се включат и електромобилите, за да бъдат ремонтирани пътищата. В Белия дом обаче посочват, че възстановяването на страната не бива да бъде "на гърба на американския народ", а корпорациите трябва да могат да инвестират в своите служители. Данъците върху горивата в САЩ са едни от най-ниските в света и не са променяни от 1993 година насам.

В Китай е напът да се появи нов основен играч на химическия пазар. Двете държавни компании Sinochem и China National Chemical Corporation (Chemchina) получиха зелена светлина за преструктуриране от ресорната държавна агенция, Комисията за контрол и управление на държавните активи (Sasac). Новината бе съобщена от Sasac, която надзирава китайските държавни компании в индустриалния сектор. Двете компании проучват евентуално сливане от няколко години. Обединената компания би имала общи приходи в размер на около 150 млрд. долара и би играла важна роля на световния пазар. За сравнение: BASF генерира приходи от почти 60 млрд. евро през миналата година. Една подобна стъпка би била изцяло в интерес на правителството на Пекин. То преследва интензивно целта да модернизира китайските държавни компании и да ги направи конкурентоспособни в световен мащаб. Сделката би била от значение и за европейски компании като BASF, които са силно заинтересовани от китайския пазар и генерират значителна част от приходите си там.