В края на юни 2018 г. депозитите на домакинствата са на сума 49.017 млрд. лв. (47.5% от БВП). Те са се увеличили със 7% спрямо същия месец на 2017 г. Кредитите за домакинства пък са 21.031 млрд. лв. (20.4% от БВП) в края на същия месец. Спрямо сумата по този показател, но година по-рано те са се увеличили с 9.2% . В края на юни 2018 г. жилищните кредити са 9.952 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 9%. Депозитите на неправителствения сектор са 74.392 млрд. лв. (72% от БВП), като годишното им увеличение е 8.5% (6.1% годишно повишение през май 2018 година), съобщи БНБ. Депозитите на нефинансови предприятия са 22.693 млрд. лв. (22% от БВП) в края на юни 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г., те се увеличават с 15.6% (12.5% годишно повишение през май 2018 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 13.7% на годишна база през юни 2018 г. (30.5% годишно понижение през май 2018 г.) и в края на месеца достигат 2.682 млрд. лв. (2.6% от БВП). В края на юни 2018 г. кредитите за фирмите са 55.586 млрд. лв. (53.8% от БВП) при 55.048 млрд. лв. към май 2018 г. (53.3% от БВП).

От 1 ноември 2018 г. местата за паркиране срещу 1 лев за час в София ще се увеличат от 16 500 на над 21 500, реши Столичният общински съвет. С повече места ще се разшири зелената зона в районите "Лозенец", "Оборище", "Красно село" и "Възраждане". Най-много места са предвидени да бъдат разкрити в "Лозенец" - 2300, а най-малко в "Красно село" - 700. Новите паркоместа, които се очаква да се появят наесен, засягат т.нар. Горен Лозенец, каретата между бул. "Иван Евстатиев Гешов", "Пенчо Славейков", бул. "Ген. Тотлебен" и ул. "Георги Софийски" в "Красно село", между бул. "К. Величков", "Сливница", "Ал. Стамболийски", ул. "Д. Петков" и ул. "Опълченска" във "Възраждане" (1400), между бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", бул. "Ситняково", бул. "Данаил Николаев" и ул. "Черковна" в "Оборище" (1100 места). Контролът върху тези зони ще бъде подсилен с 10 нови паяка. Екипите са снабдени с нови автомобили и нови устройства за контрольорите. Можело и да се назначат още до 80 служители. Към момента общият брой на местата за платено паркиране в синя и зелена зона е 21 500.

Българската компания "Александър логистикс" започна изграждането на нова складова база в Казичене. Новият проект включва 2400 кв.м закрита площ и ще се използва за крос докинг, т.е. моментно преразпределение на стоките. Дотук компанията притежава складова база от общо 25 хил. кв.м, от които 8 хил. кв.м закрита складова площ също в Казичене. Инвестицията в сегашното разширение заедно със земята е 1.8 млн. евро, от които 30% са от банково финансиране. Според един от собствениците на "Александър логистикс", такава инвестиция се възвръща за около 12 години. Крос докинг (от. англ - cross-docking) е логистична услуга, при която, когато стоката стигне до базата, се преразпредля и натоварва за дистрибуция директно, без да се складира или задържането на стоките е за много кратък период. По план изграждането на обекта ще отнеме 3 месеца, като от основния строител "Кастело прикаст" уточняват, че монтирането на основната конструкция на базата отнема само 3 дни.

Обединениe, водено от австрийската "Щрабаг", и "ГБС Инфраструктурно строителство", ще строят двете отсечки на скоростния път от Софийския околовръстен път до сръбската граница при Калотина. Изграждането на 32-километровата отсечка ще струва над 282 млн. лв. с ДДС и трябва да приключи до две години и половина след подписването на договорите. Финансирането на обекта е от еврофондовете и държавния бюджет. Aко няма обжалване на двата търга, още през август може да бъдат подписани договорите с изпълнителите. Обединението "Страбаг БПА", в което влизат "Щрабаг" ЕАД, "Страбаг" и "Битуминабмб-България", печели търга за изграждането на 15-те километра от сръбската граница до Драгоман с 99.80 точки. Финансирането идва от новия механизъм "Свързана Европа" от европейските фондове. В обществената поръчка оферти подадоха 12 кандидата, но до отваряне на ценовите предложения бяха допуснати четирима – обединенията "Щрабаг", "Хидрострой-Водстрой", "Калотина-София" с участници "Джи Пи Груп" АД, "Контратас Иглесиас" АД и "Трансконсулт-22" ООД и "ГБС Инфраструктурно строителство". Техническите оферти и на четиримата кандидати получиха максималните 40 точки и така цената стана решаваща за определянето на победителя. Обединението начело с "Щрабаг" даде най-ниската цена от близо 137.5 млн. лв. без ДДС (близо 165 млн. лв. с ДДС) и спечели търга. Сега те ще трябва да изпълнят обекта за 852 календарни дни.

Едоардо Миролио придобива последната централа на фалиралата КТБ на бул. "Цар Борис III". Бизнесменът обясни, че купува офис сградата от Уникредит Булбанк и сделката ще е факт до края на юли 2018 г. В началото на юни той е купил половината от сградата за почти 20 млн. лв. от дружеството "Дипи". Миролио много вероятно ще купи и друг имот - недовършеното студио на bTV в Бояна. В имотния регистър се вижда, че в началото на юни, фирмата "Миролио риъл естейт 1" купува обектите на "Дипи" заедно със земята за 19.56 млн. лв. Уникредит Булбанк придобива своята половина от сградата по линия за заем. Така, излиза, че Миролио инвестира около 55 млн. лв. в сградата. Вероятно цената е по-ниска, тъй като офис етажите са празни, без няколко наети от IT фирма.

Нетната печалба на „Лавена“АД се свива с близо 49% до 619 хил. лв. през второто тримесечие на 2018 година. Към края на юни нетните приходи от продажби на шуменската компания възлизат на 8,3 млн. лв., което е със 7% по-малко спрямо същия период на миналата година. Разходите за дейността пък нарастват с 2% до 7,55 млн. лв. По време на провелото се общо събрание на акционерите на „Лавена“ на 28 юни тази година беше взето решение за увеличаване на капитала на дружеството със собствени средства за сметка на натрупани резерви от минали години. Размерът на капитала преди увеличението е 319 981 лв., а стойността на увеличението е 7 999 525 лв. Увеличението на капитала се извършва чрез издаване на нови акции от съществуващата емисия, като новите акции ще бъдат 7 999 525 – обикновени, поименни, безналични, с право на глас. След увеличението капиталът на „Лавена“ АД ще бъде в размер на 8 319 506 лв., разпределен в 8 319 506 акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка.

Арх. Клаудио Нарди от Италия спечели Международния архитектурен конкурс за нов градски център на Велико Търново. Общо 62 идейни проекта за експозиционен център и концепции за градоустройствено решение са подадени от архитекти от цял свят. Разработката на победителя Клаудио Нарди предвижда експозиционният център да е разположен между Пети корпус на ВТУ и сградата на Областна администрация. Модерната сграда ще е на два етажа и ще е с големи възможности за провеждане на различни събития – конкурси, концерти, конгреси, изложби и др. На територията на Старото военно училище са предвидени няколко високи сгради с височина до 12 м, както и много зеленина. Реализирането на строителството се очаква да започне през 2019 г., след като документацията бъде оформена и се подготви технически проект. С идейния проект на италианеца Община Велико Търново ще кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Инвестиционното намерение е част от одобрената инвестиционна програма по приоритетната ос за градска среда. Допустим разход по него е и осигуряването на наградния фонд за международния конкурс, който е в размер на 75 000 евро.

Политическите съюзници в правителството на малцинството на социалистите в Испания оттеглиха подкрепата си за бюджета часове преди вота в парламента в петък. Ходът хвърля нови съмнения върху политическата стабилност на страната. Министър-председателят Педро Санчес, който контролира само 84 места в 350-членния кабинет, не може да прокара бюджета без тези партии, които го издигнаха на власт през юни, подкрепяйки вот на недоверие срещу консервативния му предшественик Мариано Рахой. Ако Санчес не успее да прокара бюджета за четвъртата по големина икономика, бъдещето на неговото крехко двумесечно правителство може да се окаже под въпрос. Две каталунски регионални партии – Каталунската демократическа партия и Републиканска левица на Каталуния, както и левите "Подемос", са решили да се въздържат при гласуването на новия план за намаляване на дефицита, обявиха говорители на тези партии. Правителството се срещна с няколко от седемте партии, които го подкрепят в парламента, в четвъртък в офиса на премиера, но позициите са били твърде раздалечени, за да се постигне сделка, съобщават източници, запознати с разговорите.

Американската икономика се е разраснала с най-бързия си темп от почти 4 години през второто тримесечие, подкрепена от възстановяване на потребителските разходи, износа и стабилните бизнес инвестиции. Брутният вътрешен продукт се е увеличил със сезонно и инфлационно коригиран годишен темп от 4,1% от април до юни, заяви министерството на търговията в петък. Това е рязко ускорение на темпа спрямо увеличението от 2,2% през първото тримесечие. Икономистите очакваха темп на растеж от 4,4%. Четенето за второто тримесечие е най-силното от годишния темп от 4,9%, отчетен за третото тримесечие на 2014 г. В сравнение с вторите три месеца на миналата година икономиката се е разширила с 2,8%. Стабилните данни засилват възможността Федералният резерв да продължи с постепенното увеличение на краткосрочните лихвени проценти, за да не позволи на икономиката да прегрее. Представителите на централната банка вече два пъти повишиха лихвите тази година и очертаха още две увеличения до края на 2018 г. и три през 2019 г.

Германия за първи път реши да забрани продажбата на германска компания на китайски купувач на база притеснения за националната сигурност. Решението е за забрана на продажбата на компанията Leifeld Metal Spinning, която има експертиза и в ракетна и ядрена технологии. То ще бъде формално гласувано на следващото министерско заседание в сряда и идва след подробен анализ, според който продажбата ще донесе "риск за публичния ред и сигурност". Ветото е възможно след промени в германското законодателство от миналата година. Новите правила важан основно за сектор "отбрана" и разработката на критично важен софтуер, задвижващ финансови и телекомуникационни услуги, публичния транспорт и енергийната мрежа. Планът на Пекин "Made in China 2025" цели Китай да достигне световна доминация в редица високотехнологични сектори. Той подхранва притесненията в Берлин, че Пекин може да изтика чуждестранните компании, когато достигне достатъчно високи нива на експертиза.