1,713 млрд. лева е излишъкът в бюджета в края на първото полугодие на 2018 г., се посочва в доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2018 година. Постъпилите приходи и помощи по КФП към 30.06.2018 г. са в размер на 19,21 млрд. лв., като отчитат ръст от 9,9 на сто спрямо същия период на предходната година. Данъчните постъпления нарастват в номинално изражение с 10,2 на сто спрямо полугодието на 2017 г. Неданъчните приходи имат ръст от 9,5 на сто спрямо отчетените за първите шест месеца на 2017 г., а приходите от помощи остават номинално близки до отчетените към месец юни на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни възлиза на 16,021 млрд. лв., което представлява 51,4 % от годишните разчети. Съпоставени с първото полугодие на 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2% (1,482 млрд. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от осигурителни вноски и косвени данъци.

Акциите на приносител ще бъдат премахнати и постепенно ще се заменят с поименни акции, решиха депутатите, които гласуваха на първо четене промените в Търговския закон, внесени от Министерския съвет. Целта е да се осветли собствеността и да се пресекат измамите. До девет месеца след влизане в сила на промените в Търговския закон дружествата, които са издали акции на приносител, трябва да ги заменят с поименни акции, да започнат да водят книги за акционерите и да заявят вписването на новите обстоятелства в търговския регистър. В противен случай акциите на приносител ще бъдат обезсилвани, а търговските дружества ще се прекратяват. Законодателните промени имат за цел да премахнат напълно акциите на приносител, тъй като те могат да служат за прикриване на истинския им собственик и да подпомагат дейности като пране на пари, финансиране на тероризма и избягване на данъчно облагане.

Френската група Latecoere официално откри завода си за авиочасти в Тракия икономическа зона в Пловдив. Заводът на френския гигант е разположен на площ от 5 декара и ще произвежда елементи за вратите на самолетите Airbus 320 и 330, както и друго оборудване. Инвестицията в предприятието е 11 млн. лв. като през първите 3 години тя ще достигне 15 млн. евро. Ще бъдат открити 200 работни места и впоследствие предприятието може да разшири капацитета си според поръчките на Airbus. Строежът му започна през септември 2017 г. като по план трябваше да завърши през март 2018, но се забави. В началото на тази година стана ясно, че заводът получава 6 млн. евро по плана „Юнкер“ – част от договор за общо 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка дава на компанията. „В завода ще се произвеждат дребни възли за вратите на самолетите и електроразпределителни шкафове, предназначени за електронната част на летателните апарати“, заяви главният изпълнителен директор по операциите на Latecoere Тиери Моц при първата копка на завода.

"Язаки" - Ямбол, ориентира 30% от производството си към кабелни системи за електрически автомобили. Този процент ще бъде достигнат още през следващата година, тъй като част от проектите са все още в подготвителната си фаза. Всички автомобилостроители в света имат за приоритет проектите си за електрически автомобили. Почти няма производител, който до момента да не е стартирал модел с електрическо задвижване. Тази тенденция кара японската компания да се ориентира към новото производство. Предприятието в Ямбол има няколко спечелени проекта за електрически автомобили на различни производители – "Фиат", "Ягуар", "Форд Транзит", "Форд Ризър" и "Скания". През тази година ямболското предприятие стартира масовото производство по 3 проекта – производство на високоволтови инсталации, на кабелни инсталации за "Скания", както и за "Ягуар Лендроувър". Проектът за "Ягуар" ще бъде трансфериран в Ямбол от завода на "Язаки" в Португалия, където вече е преминал подготвителната си фаза. До момента в завода в Ямбол работят 3400 души, а в завода в Сливен – 1500. Сливенското предприятие е изцяло ориентирано към производството на кабелно оборудване за "Форд Транзит", като цялата продукция заминава за Турция. В Ямбол се произвеждат електрически кабелни инсталации за "Рено Туинго", "Смарт", "Рено Меган" и част от оборудването за "Форд Транзит".

"Евроинс Иншурънс Груп" АД (ЕИГ) придобива един от водещите застрахователи в Грузия - IC Group. В рамките на сделката, която вече е одобрена от регулаторните органи, ЕИГ ще притежава над 50% от грузинския застраховател и ще консолидира резултатите на новото си подразделение в рамките на третото тримесечие на 2018 година. Финализирането на сделката предвижда и увеличение на капитала на IC Group. През последните години ЕИГ придоби застрахователния бизнес на германската Talanx International в България и Украйна – съответно "ХДИ Застраховане" и HDI Strakhuvannya, на холандската Achmea в България - "Интерамерикан", както и на QBE в България и Румъния. През 2017 г. ЕИГ купи застрахователния портфейл на АТЕ Иншурънс, румънското дъщерно дружество на гръцката Пиреос Банк. През 2017 година компанията придоби и значителен значителен дял в руското застрахователно дружество ООО РСО "Евроинс". Евроинс Иншурънс Груп е холдингово дружество, обединяващо инвестициите на Еврохолд в застрахователния сектор на Балканите.

Компаниите "Сименс" и "Шкода" са внесли жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу БДЖ за условията на търга за доставка на 42 влака за нуждите на БДЖ "Пътнически превози". Стойността на търга е за над 600 млн. лева. И двете жалби са подадени на 10 септември 2018 г. Така на практика процедурата се обжалва от двете компании, които са най-големите доставчици на българските железници през годините. Най-модерните ни локомотиви в момента са "Шкода", а най-новите мотриси - "Сименс Дезиро". Двете компании вече протестираха срещу условията на търга с писма до ръководството на БДЖ. Срещу критериите се обявиха и от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. От БДЖ заявиха, че всеки потенциален участник е в правото си да внесе жалба пред КЗК, в случай че не е съгласен с условията на процедура. Поръчката бе публикувана през август и почти веднага срещу нея заваляха критики. Едно от най-смущаващите условия е за скоростта на новия състав. При положение че в момента жп мрежата се модернизира, за да може влаковете да се движат с над 200 км в час, БДЖ се готви да купува техника, която развиват максимум 160 км в час. Освен това железниците са свалили на 15 години времето, през което доставчикът ще поддържа влаковете. Първоначалната идея бе това да бъде за срок от 30 години.

Хилендар Тодоров плаща на Община Велико Търново четвърт милион лева за руините на Стамболовия хан. В момента останките от сградата се обезопасяват и се скриват зад пана заради предстоящия национален празник. Сградата ще се възстанови в автентичен вид. Тя ще е паркинг с подземна и надземна част, към който ще има и стаи под наем. Общинският съвет на Велико Търново разреши да се ликвидира съсобствеността, като бъде продадена общинската част за 240 хил. лв. Стамболовият хан е един от знаковите обекти на Колю Фичето, но от години е изоставен на произвола. Ханът е разположен на площ от 512 кв. метра. Възстановяването му ще стане по стари фотоси и скици, като крайният проект трябва да се съгласува и с Института за недвижимо културно наследство.

Европейската комисия предлага по-нататъшно засилване на надзора върху финансовите институции в ЕС с цел по-успешна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Независимо от въведените от ЕС строги правила за борба с изпирането на пари, скорошни случаи на изпиране на пари в банки в ЕС дадоха повод за тревоги и подсказаха, че тези правила не винаги се следят и прилагат ефективно на цялата територия на ЕС. Това не само представлява заплаха за почтеността и репутацията на европейския финансов сектор като цяло, но може също така да има последици за финансовата стабилност на отделни банки. Поради това, като част от по-общите усилия за завършване на изграждането на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, Европейската комисия днес предлага да бъде изменен Регламентът за създаване на Европейски банков орган (ЕБО) с цел да се засили ролята на Европейския банков орган в надзора върху финансовия сектор за борба с изпирането на пари. Това е част от общата стратегия за укрепване на нормативната уредба на ЕС за пруденциален надзор върху финансовите институции и надзор върху финансовите институции за борба с изпирането на пари, която Комисията излага в свое съобщение.

Microsoft подготвя мащабна нова инвестиция в Канада, която включва наемането на над 500 постоянни служители, инвестиции за над 570 млн. долара в дълготрайни активи през следващите 3 години и преместване в модерна нова централа, разположена в самия център на Торонто. Инвестициите ще позволят разширяване на канадските операции на компанията, включително увеличаване на персонала, преместване и разширяване на изследователската лаборатория в Монреал, съсредоточена върху изкуствения интелект. Предвиждат се и преместване на търговския офис във Ванкувър и модернизиране на офисите в Отава, Калгари и Монреал, съобщават от компанията, цитирани от канадски медии. Новата централа е значима инвестиция в технологичния сектор на Торонто. Тя ще се простира на над 12 200 кв. м и се очаква да заработи през септември 2020 г. Преместването в нея ще даде възможност на компанията да обслужва по-добре клиентите си, да си сътрудничи с технологичните си партньори и да привлече водещи таланти на централно място, което е по-комуникативно и по-достъпно за университетите и иновативните нови технологични стартъпи, твърдят от Microsoft.

Мегапроектът "Един пояс, един път" от години е перлата в короната на външната политика на китайския президент Си Дзинпин. Той бе представян и като спасителен за пазара на труда на Пакистан, създавайки достатъчно работни места, за да не позволи на икономиката на страната да тръгне към пропастта. Той е символът на стойност $62 милиарда на алианса между двете държави, описван от бивши вече лидери от "по-висок от Хималаите, по-дълбок от океана и по-сладък от меда". В продължение на годините това бе посланието, което излизаше от Исламабад: Китайско-пакистанския икономически коридор, представляващ масивни китайски инвестиции, които включват разширение на пристанища, нови магистрали и електроцентрали, е твърде голям, твърде важен и твърде политически значим, за да се провали. Но това вече не е така. Високопоставен съветник на новоизбрания премиер Имран Кан заяви тази седмица, че Пакистан трябва да преосмили инвестициите, които идват от Китай, повишавайки възможността Исламабад преобърне на 180 градуса позицията си. Което пък ще нанесе тежък удар по амбициозния проект на Пекин.