Почти половината активни фирми в България са без нито един нает служител и в тях работят единствено собствениците им. През 2016 г. броят на "монопредприятията" е 169 625, или 48.7% от всички, които са имали дейност, показва изследване на НСИ. То се провежда всяка година, като обхваща петгодишен период, за да даде картина за жизнеспособността на бизнеса у нас. Сегашното проучване обхваща петилетката от 2012 до 2016 година. През 2016 г. в страната са действали 347 967 фирми, което с 2.6% повече от предходната година. Новопоявилите се предприятия са 42 450. Най-много нови бизнеси са родени в търговията. Това е и секторът, в който най-често се регистрират семейни фирми, които разчитат само на труда на хора от фамилията, без да се наемат допълнително работници. Фирмите с персонал от 1 до 4 души са от втората по "гъстота" група в България. Те са 127 187 - малко над една трета от всички действащи предприятия. С персонал от 10 души или повече са едва 7.9% от активните фирми.

Салдото по консолидираната фискална програма за юли 2018 г. ще е положително в размер на 2 023,8 млн. лв., или 1,9 % от прогнозния БВП, отчетоха от министерството на финансите. Приходите и помощите ще са 22,5 млрд.лв., като спрямо юли 2017 г. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите приходи- с 2 млрд.лв. Разходите за първото полугодие са 20, 5 млрд.лв. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 18 млрд.лв. Увеличените разходи се дължат на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания, и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 654,4 млн. лв.

Част от оръжейните предприятия в България отчитат срив в приходите си. През второто тримесечие на 2018 година военният завод ВМЗ-Сопот отчита печалба от едва 5.7 млн. лв. на фона на 83.5 млн. лв. през миналата година. Приходите на предприятието също спадат значително - за този период те са 76.8 млн. лв. в сравнение с 234.3 млн. лв. година по-рано. Основно падат приходите от продажба на продукция - те се топят до 75.4 млн. лв. на фона на 223 млн. лв. през 2017 година. До края на годината очаква нови договори и поръчки за 150 млн. лв. Приходите от продажба на стоки на търговеца „Кинтекс“ също се топят през второто тримесечие. Те спадат с 45% и от 152.3 млн. лв. през миналата година сега са само 83.8 млн. лв., показва отчетът на компанията. Спадът в печалбата на дружеството е по-малък - само с 5% в сравнение със същия период на миналата година до 12.2 млн. лв. През второто тримесечие „Кинтекс“ е работило основно по договорени доставки за Алжир и Етиопия, като реализираният износ по тези направления е за 10.6 млн. щатски долара, се посочва в отчета. Доставките за нуждите на отбраната на Алжир са на стойност 9.3 млн. щатски долара, а за Етиопия - 1.3 млн. щатски долара, става ясно още от документите. Доставки на боеприпаси и въоръжение са били изпълнени и по договори с други клиенти. В изпълнение на подписани договори с Индия и Алжир до края на третото тримесечие се очаква да бъде извършен нов износ в значителен обем. В същото време друго държавно предприятие - ремонтният „Авионамс“, отбелязва сериозен ръст на приходите си с над 80% до 20 млн. лв. Печалбата от оперативна дейност отбелязва рекордно нарастване 691.5% и от 615 000 лв. през миналата година сега тя вече е 4.8 млн.лв. И трите компании - ВМЗ Сопот, „Кинтекс“ и „Авионамс“, са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК).

Немският автомобилен гигант VOSS Automotive подписа дългосрочен договор за наем на площ от 12 225 кв. м. в рамките на „Баховица Индустриален парк" ЕАД. Освен промишлените съоръжения, немският инвеститор е наел и административната сграда, намираща се на територията на „Баховица Индустриален парк". Това е бившата база на "Литекс Моторс". VOSS Automotive предлага обширно портфолио от ефикасни системи и решения за автомобилната индустрия на редица международно утвърдени марки. Новата фабрика в с. Баховица трябва да заработи през второто тримесечие на 2019 г. и ще е фокусирана изключително върху компоненти за леки автомобили. По предварителни данни, инвестицията ще разкрие 1000 нови работни места за специалисти от Ловеч и региона.

Френската компания „Витек“ е представила в община Велико Търново оферта за направата на модерна система за оползотворяване на градския боклук и повторното използване на част от него. Кметът Даниел Панов съобщи, че е отпаднал проектът на местната „Топлофикация ВТ“ за изграждане на сепарираща инсталация с 200 работни места на общински терен край Шереметя, а отделената суровина да бъде използвана за отоплението на града. В началото на 2014 г. топлоцентралата, внесе предложение за това в Общинския съвет, след което последва смяна на предназначението на 30 дка общински терени, но нищо не се случи впоследствие.

Комисията за финансов надзор вписа "Градус" АД като публично дружество в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 243 608 710 лева, разпределена в 243 608 710 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка. Тя представлява регистрирания капитал на дружеството. Борсовата търговия вероятно ще стартира между 6 и 10 август 2018 г. Остава последната стъпка - регистрация в "Българска фондова борса" АД (с решение на Съвета на директорите й) и определяне на начална дата за търговия (максимален срок 1 седмица). Производителят на пилешко набра над 40 млн. лв. с IPO на 18 и 19 юни 2018 г., като акционерите в дружеството реализираха същата сума чрез продажба на съществуващи акции. Цената беше 1,8 лв. и погледите при старта на борсовата търговия ще бъдат приковани върху цените, на които се сключват сделките.

На 31.07.2018 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен отчет за второ тримесечие на 2018 год. на КММ АД - Шумен /4KP/

Третият най-голям производител на стомана в Русия Magnitogorsk Iron and Steel Work (MMK) отложи планиран проект в Турция заради несигурното положение, породено от световната търговска война. В интервю за Reuters Андрей Ерьомин, финансовият директор на компанията, споделя, че проектът е целял възстановяване на производството на горещо валцуваната стомана в турския завод. Очакванията са били икономическият ефект да бъде между 90 и 100 млн. долара, но издигането на световни търговски бариери хванали компанията неподготвена, принуждавайки я да се откаже от плана си. Комплексът MMK Metalurji, разположен близо до Искендерун на средиземноморското крайбрежие, е построен между 2007 и 2010 г. и в него са вложени над 2 млрд. долара. Засега MMK се отказва от проекта и най-вероятно ще вземе окончателно решение през ноември, когато се надява протекционизмът на САЩ и Европа да не е същият.

BP се съгласи да плати 10.5 млрд. долара в най-голямото си придобиване от почти две десетилетия,за по-голямата част от петролните и газови активи в САЩ на минната компания BHP Billiton Ltd., включително в ценния Пермски басейн. Сделката дава на базирания в Лондон енергиен гигант важната позиция в Пермския басейн, част от западната част на Тексас и Ню Мексико, която е най-бързо развиващият се петролен регион в света. Това е още един знак, че BP се е възстановила най-вече от ценовия трус след поевтиняването на петрола и тежката авария през 2010 г. в Мексиканския залив, след която компанията трябваше да плати 60 млрд. долара обезщетения за нанесените щети, пише Bloomberg. "Току-що получихме достъп до някои от най-хубавите площи в най-добрите басейни в САЩ", каза изпълнителният директор на BP Бърнард Лоуни в изявление. Пермският басейн произвежда около 3.4 млн. барела петрол на ден, което би го направило четвъртия най-голям член на ОПЕК след Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Нарастването на цените на петрола увеличи перспективите за сделки с шистови залежи, а технологичният напредък дава възможност в Пермския регион, където стават и поредица от сделки между производителите, да се реализират добиви от много по-дълбоки кладенци.

BMW се оказва първият голям автопроизводител, който ще повиши цените на сглобяваните в САЩ коли, които се внасят в Китай. Германската компания взима мерки, след като Пекин увеличи митата при внос на коли от САЩ в отговор на тарифите на президента Тръмп. Това е доказателство как търговската война оказва влияние върху крайните клиенти, пише Financial Times. BMW е най-големият производител по стойност, който изнася в Китай благодарение на популярните спортни автомобили, произвеждани в Южна Каролина, където е най-големият завод в света. Предприятието е изнесло повече от 70% от произведените през миналата година 371 316 автомобила. От понеделник BMW повиши цените на своите модели SUV - X5 и X6, в Китай съответно с 4% и 7%, обявиха от компанията и по този начин ще прехвърли част от разходите от новите мита върху потребителите. Единственият друг автопроизводител, който увеличава цените си в Китай, засега е Tesla. Model S и X ще поскъпнат с 20%, което означава, че една кола би струвала между 22 600 и 36 600 долара заради по-високите мита.