Брутният външен дълг в края на април 2018 г. е 32 876.9 млн. евро (61.3 на сто от БВП), което е с 431.9 млн. евро (1.3 на сто) по-малко в сравнение с края на 2017 г., съобщи Българската народна банка. На годишна база дългът намалява с 1460.6 млн. евро (4.3 на сто). В края на април 2018 г. дългосрочните задължения са 25 043.8 млн. евро (76.2 на сто от брутния дълг). Дългосрочният дълг намалява с 1349.3 млн. евро (5.1 на сто) спрямо април 2017 г. Краткосрочните задължения възлизат на 7833.2 млн. евро (23.8 на сто от брутния дълг). Краткосрочният външен дълг намалява на годишна база със 111.3 млн. евро (1.4 на сто). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2018 г. е 5643.6 млн. евро (10.5 на сто от БВП). Външните задължения на сектора се понижават с 859.8 млн. евро (13.2 на сто) спрямо април 2017 г. Външните задължения на сектор Банки са 4417.3 млн. евро (8.2 на сто от БВП).

От 1 юли 2018 г. повечето банки в България ще променят едностранно договорите по сключените потребителски и жилищни заеми в левове. Причината е новият начин, по който трябва да се определят лихвите, след като базовият индекс СОФИБОР спре да съществува. Промяната не би трябвало да се усети от потребителите, уверяват от БНБ. Трезорите, които досега са използвали СОФИБОР, ще го заменят с друг индекс, но без да се повишават лихвите по вече сключените договори. Това задължение бе гласувано наскоро като изричен текст в три различни банкови закона. Няма да се налага и преподписване на сключените преди 1 юли договори за теглене на заеми от граждани и фирми, нито подписване на допълнителни анекси. За новите условия на определяне на лихвите клиентите ще бъдат осведомени писмено от обслужващите ги банки. В момента СОФИБОР, който по неофициални данни се използва в над 80% от всички предоставени потребителски и жилищни заеми, се изчислява от БНБ. Той представлява фиксинг на котировките на необезпечени левови депозити на българския междубанков пазар. Обикновено той е основа, над която се начислява добавка, за да се определи лихвата по заема.

Прекратен е концесионния договор за добив на флуоритова суровина от находище „Лукина падина“ - участък „Птичи дол“ - „Велин дол“. Прекратяването е по искане на концесионера. Находището се намира на територията на община Чипровци, област Монтана. През юли 2009 г. за него е сключен концесионен договор с „Н и Н Трейдинг“ ООД, гр. Карара, Италия. С допълнително споразумение към концесионния договор от февруари 2011г. правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло от „Н и Н Трейдинг“ ООД, гр. Карара, Италия, на „България флуорит“ ЕООД, гр. София. В искането си за прекратяване на договора то посочва, че производствената дейност на дружеството е прекратена от 28 януари 2016г. Удължен е срокът за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-9 Мизия“ с 353 дни. От фирмата „Мизия ойл енд газ (България)“ ЕООД мотивират искането си с наличие на форсмажорно обстоятелство - забавяне на административни процедури по прехвърляне на права и задължения във връзка с проучването. Площ „Блок 1-9 Мизия“ е разположена на територията на област Враца. Договорът за търсене и проучване е с петгодишен срок и е в сила от май 2014 г.

Няма да има продажба на вагони и на сградата на железницата, обяви министърът на транспорта Ивайло Московски след като кабинетът "Борисов" обяви рестарт на процедурата по избор на концесионер на летище София. Парите от нея ще отидат за спасяването на БДЖ. Офертата за продан на част от централата на БДЖ се появи преди двайсетина дни на сайта на частните съдебни изпълнители. В резултат държавната компания отново опря до отпускане на пари от бюджета. На фона на уверенията на ръководството за това, че БДЖ е в оздравителна програма, кредитори блокираха банковите сметки на железницата, 1200 вагона и 25 мотриси. Според министър Московски обаче ситуацията не е толкова мрачна. С кредиторите вече се водели разговори с цел намаляване на наказателните лихви. Предстоели и разговори с министъра на финансите нужната сума, на първо време 20 милиона лева, да бъде предоставена като безлихвен заем от бюджета.

"Булконс Първомай" инвестира 5 млн. лв. в модернизиране на процеса за производство на лютеница. Половината от средствата са безвъзмездни по мярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони. В резултат на инвестицията фирмените цехове и оборудването в предприятието в Първомай са напълно обновени, закупени са и машини за производство на лютеница "Първомай" в малки кутийки за бързо хранене. "Булконс Първомай" произвежда лютеница, доматени сосове, различни зеленчукови консерви (печени белени чушки, апетитка, пиперкова разядка и др.). Около 20% от продукцията е за експорт, основните задгранични пазари на компанията са Канада, Великобритания, САЩ, Германия, Русия. За 2016 г. приходите от продажби на дружеството достигат 5.588 млн. лв., а печалбата – 527 хил. лв. За 2017 продажбите се вдигат с около 2%, а печалбата пада заради направените инвестиционни разходи.

Дружество на един от собствениците на вече несъществуващата фирма "Титан АС" Иво Иванов задвижи проект за изграждане на индустриален парк в района на бившия комбинат "Кремиковци". Теренът е от 155 дка и е в зона за далекоперспективно развитие. Общинският съвет одобри устройствен план за имота преди заложената за развитие на района 2025 г. Планът предвижда изграждането на 31 сгради с височина до 15 метра на терена, който граничи с Буховско шосе. Собственикът на терена ще трябва да направи за своя светка техническата инфраструктура. Фирмата, собственик на терена, е "Глобал изток запад България". Акционер в дружеството е Иво Димитров Иванов. Иво Иванов и Димитър Борисов притежаваха компанията "Титан АС", която чистеше София. Според финансовия отчет на "Глобал изток запад България" за 2017 г. тя генерира основно разходи и то за външни услуги. Приходите ѝ са минимални, а такива от оперативната дейност липсват. Дружеството е на загуба от 778 000 лева за миналата година. Предходната година тя е била около 200 000 лева.

Министърът на икономиката Емил Караниколов направи първата копка на новият високотехнологичен завод за светлини на „Мерцедес-Бенц“ в Тракия икономическа зона. Той изтъкна, че инвестицията ще бъде в размер на 40.6 милиона евро, което включва изграждането на 3 завода и парк за поддоставчици. Заводът ще бъде изграден върху площ от 23 000 кв. м. и се очаква да бъдат разкрити близо 400 работни места. Вторият завод, който ще бъде за електроника, както и паркът за поддоставчици, се очаква да бъде построен през 2023-2024 г. Турската компания „одело Фарба България“ е част от Байрактарал Холдинг, в чиято структура влизат компании в областта на производство на осветление - автомобилно и общо, автомобилно представителство и лизинг, застраховане, строителство и туризъм. През 2011 г. Байрактарал Холдинг придобива немската компания „одело“. „С днешното събитие доказваме, че вървим в правилна посока, а имено опростяване и улесняване на административното обслужване, насърчаване на инвестициите и иновациите, подобряване на достъпа до финансиране и подобряване на бизнес средата“, каза още министърът.

На 29 юни 2018 г., се отварят офертите в откритата обществена поръчка за проектиране и строителство на над 6 км от Софийския околовръстен път II-18 в участъка от км 35+260 до км 41+340. Това е отсечката от пътен възел „Цариградско шосе“ до пътен възел „Младост“. Проектът ще се изпълнява изцяло със средства от републиканския бюджет. Индикативната му стойност е 123 млн. лв. без ДДС. Началото на проектния участък е при км 35+260, което е малко след края на пътния възел при пресичането на бул. „Цариградско шосе“ и Софийския околовръстен път. Краят е при км 41+340, където отсечката ще се свързва с реконструирания през 2012 г. участък от СОП. Отсечката ще бъде с две платна с по 3 ленти за движение в посока, средна разделителна ивица, разделителни ивици между локалите и директното трасе, 2 локални платна и тротоари. Пресичането на Софийския околовръстен път с по-големите пътни артерии в района ще се осъществява чрез 4 пътни възела - п. в. „Стар Лозенски път“, п. в. Патриарх Герман“, п. в. „Самоковско шосе“, п. в. „Младост“. Ще бъдат изградени 3 пешеходни надлеза и мостове над р. Искър и р. Кална.С реализацията на проекта ще се улесни движението на транзитния трафик и връзката между автомагистралите „Струма” и „Тракия”.

ОББ и ДЗИ приключиха сделката за придобиването на офис сградата от едноименния комплекс на адрес бул."Витоша" 89б от досегашния й собственик - НИКМИ. Новото име на сградата, в която още преди една година се преместиха централните управления на ОББ и на ДЗИ, е" ОББ Милениум център". "ОББ Милениум център" е най-високата бизнес сграда в центъра на София и вторият по височина небостъргач в столицата изобщо. Неговите 24 етажа достигат височина 112 м, а общата му площ е 29 797.15 хил. кв. метра

На 28.06.2018 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпиха уведомления по чл. 148 б от ЗППЦК и уведомления по чл. 19, § 3 от Регламент /ЕС/ 596/2014 от Випом АД-Видин /4VI/

Бизнесът в еврозоната остава оптимистично настроен за перспективите си през юни въпреки новите мита върху търговията, наложени от Европейския съюз и САЩ, и опасенията за още такива. Европейската комисия обяви в четвъртък, че показателите за доверието сред производителите и доставчиците на услуги са останали без промяна спрямо май. Спад на настроенията сред потребителите обаче е довело до понижение при индикатора за икономическото доверие – мярка за доверието на потребителите и бизнеса – до 112,3 пункта от 112,5 пункта през май. Устойчивостта на доверието на бизнеса, изправен пред нажежаващите се търговски напрежения, ще донесе доза облекчение за Европейската централна банка, която изрази опасения, че заплахата от засилен протекционизъм може да направи компаниите по-внимателни както към инвестициите си, така и към плановете за наемане на нови служители. „Прилагането на по-високи търговски мита и възможността за по-широки протекционистки мерки представляват ключов риск за инерцията на глобалния растеж“, заявиха от ЕЦБ.

Търговската битка между САЩ и Китай и въвеждането на двустранни мита може да намали стойността на американския износ на селскостопански продукти в Китай с около 40%, твърди доклад на Китайската академия за селскостопански науки - държавно финансиран мозъчен тръст. Доставките на американскa соя, памук, говеждо и зърно в Китай могат да спаднат с 50% като стойност. Цената на внесената соя може да се увеличи с 5,9%, а вносните цени на памука може да се повишат с 7.5%, като се очаква слабо въздействие върху други селскостопански стоки, посочва докладът. Китай може да вземе мерки, като снабдяване с доставки от страните, участващи в инициативата "Един пояс, един път", увеличаване на покупките на заместители на соята и подкрепа на местното производство на маслодайни семена. Експертите предлагат правителството да поддържа минималните изкупни цени за пшеница и ориз и да субсидира производителите. Китай е най-големият в света вносител на соя и ориз, третият по големина купувач на памук и най-големият производител на пшеница.

Икономиката на Северна Корея трябва да бъде построена наново и това ще струва милиарди долари. Това твърдение не е изненада, а големият въпрос е колко точно Южна Корея иска да инвестира в икономическия потенциал на непредсказуемия си съсед. Възстановяването на държавата, ударена от санкции и тежко зависима от Китай, няма да бъде нито лесно, нито евтино. Анализаторите на Citi изчисляват, че разходите за транспортната и енерийна инфраструктура ще достигнат $63,1 милиарда. От тези средства $24,1 милиарда ще са нужни за 28 железопътни проекта, $22,8 милиарда за 33 пътни участъка и около $10 милиарда за 16 енергийни централи. Останалите ще са нужни за други, по-малки проекти, които ще трябва да бъдат извършени най-бързо. Корея се раздели на две след края на Втората световна война, когато 35-годишното управление на Япония бе прекратено. По-късна война между Севера и Юга през 50-те създаде разделението, което съществува и днес.