Празник на град Етрополе

Денят се отбелязва като празник на град Етрополе (западна България) - чества се на църковния празник Св. св. апостоли Петър и Павел - Петровден от 1927 г. във връзка с откриването от цар Борис III на паметника на загиналите етрополци във войните (1868-1918). Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони. През XVI-XVII век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята. Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През XVI-XVII век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература. През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.