До 2021 г. Норвежкият финансов механизъм (Norway Grants) ще подкрепи безвъзмездно в България проекти за 28,5 млн. евро, свързани с бизнес развитие и иновации. "Проектите ще се изпълняват до 2024 г.", съобщи Венцеслава Янчовска, мениджър в българския офис на държавната агенция "Иновация Норвегия". Основен фокус на програмата е подкрепата на малки и средни фирми, затова изискването е поне 70% от средствата да бъдат заделени за тях. „Два са основните компонента, по които ще бъдат финансирани проекти – иновации в зелена индустрия и подкрепа на технологии, които допринасят за подобряване на качеството на живот. като проекти в сферата на здравеопазването и социалния сектор. В предишния програмен период 75% от проектите са изпълнени в партньорство с норвежки организации, като предприемачите са разчитали на норвежкото познание, ноу-хау и иновации, които са били адаптирани към българския пазар.

България заема едно от първите места в индекса за социален напредък. За 2017 г. страната ни се изкачва с две позиции нагоре спрямо миналата година до 41-во място в света от гледна точка на социалния напредък, стана ясно от последния доклад Social Progress Index 2017 на американския мозъчен тръст Social Progress Imperative. Основната идея зад индекса за социален напредък е да се създаде един показател за социално представяне без икономически фактори. С него се измерва представянето на страни само и единствено чрез социални показатели. Всички съставящи фактори на индекса за социален напредък дават една цялостна картина за качеството на живот на гражданите в отделните страни. Факторите варират от основни човешки потребности до възможности.

"Аурубис България” и частният пристанищен оператор БМФ “Порт Бургас” откриха нов специализиран терминал за обработка и съхранение на сярна киселна. Общата им инвестиция е 10 млн. евро. Терминалът има капацитет на съхранение на 50 хил. тона, разполага с 5 цистерни и заема 27 дка площ. Очаква се чрез него да се реализира нов товаропоток от над 1 млн. тона годишно. “Терминалът беше проектиран и изграден изключително бързо, за близо 1 година”, уточни Георги Домусчиев, председател на Съвета на директорите на БМФ “Порт Бургас”. “Според концесионния договор ангажиментът на БМФ “Порт Бургас” беше да осигури 450 работни места. Към момента работните места тук са 950”, допълни кметът на Бургас Димитър Николов.

Първата в България база за производство на бронирани автомобили беше открита в Самоков. Инвестицията в размер на около 5 млн. лв. е дело на “САМАРМ" - съвместна компания на дружествата от отбранителната индустрия „Самел-90“ и „Интернешенъл Арморед Груп БГ“. Тя ще произвежда и оборудва различни видове бронирани машини, които ще отговарят на най-съвременните изисквания на НАТО. Собственикът на „Самел-90“ инж. Петър Георгиев, изтъкна, че над 50 години фирмата предоставя комуникационно обслужване и произвежда радио смутители, като 90% от продукцията е предназначена за износ. По думите му ноу-хау по проекта може да достигне стойност от 50 млн.лв. От своя страна д-р инж. Антон Стефов - изпълнителен директор на „Интернешенъл Арморед Груп“, посочи, че неговата компания има 20 годишен опит в областта на дизайна и производството на бронирани автомобили и стъкла, както и заводи в редица държави.

Най-голямата компания за производство на тежкотоварни автомобили в Китай China National Heavy Duty Truck (Sinotruk) има интерес да изгради производство в България. В Министерството на транспорта се е провела среща между зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев и представители на ръководството на компанията. По време на разговорите като основна тема са се очертали намеренията на Sinotruk да построи завод в България за асемблиране на тежкотоварни автомобили. Фирмата е добре позната на европейския пазар и вече има разкрити офиси в някои държави на Европейския съюз. Sinotruk е едно от водещите държавни дружества в Китай, създадено през 1960 г. Оборотът на компанията за миналата година възлиза на 11 млрд. евро, а от 2009 г. немският концерн МАН е акционер в групата с 25%.

Дяловото участие на фирмата "Гифтид Мастър" ЛТД (Gifted Master LTD) - Дубай, Обединени арабски емирства, възлиза на 1 333 602 бр. акции, представляващи 18.10% от капитала на "Булгартабак холдинг" АД. Акционерът е изпратил съобщение за разкриване на дялово участие до публичното дружество. Според данните от счетоводния отчет на "Булгартабак холдинг" АД за първото тримесечие на 2018 г. най-голям акционер в дружеството е австриският фонд "БТ Инвест" ГмбХс дял от 65.85% от капитала. Други фирми притежават 33.08%, а собственост на индивидуални инвеститирл са 1.07% от акциите с право на глас. През 2017 година "Булгартабак" направи стъпка за диверсифициране на бизнеса си, след като продаде част от притежаваните търговски марки за цигари и инвестиции. Групата инвестира в ритейл сектора, както и в производството на хранителни стоки. Преструктурирано е и участието на групата в някои основни и спомагателни производствени предприятия. В резултат на това през третото и четвъртото тримесечие на 2017-а постепенно нараства дела на новите бизнес линии в приходите на групата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва да разглежда сделката за придобиването на "Нова броудкастинг груп" от най-богатия бизнесмен в Чехия – Петр Келнер. Инвестиционният му фонд PPF Group ще плати 185 млн. евро за най-голямата медийна група в България, която включва седем телевизионни канала и 19 онлайн компании с общи приходи от 100 млн. евро за 2017 г. Документите, с които чешкият купувач иска разрешение за придобиването, са били подадени още през април. Покупката ще бъде осъществена през регистрираната в Холандия новоучредена дъщерна компания на фонда PPF TMT Bidco 2. Освен "Нова телевизия", Петр Келнер ще бъде и новият собственик на телеком номер 3 в България – "Теленор". Сделката за местния бизнес на норвежкия Тelenor е в пакет заедно с дъщерните мобилни оператори в Сърбия, Черна гора и Унгария, като общата оценка на придобиваните компании е 2.8 млрд. евро. Българският телеком е 29% от пакета, което прави оценката му над 800 млн. евро.

Британското правителство иска да изтегли пари от благотворителен фонд, създаден преди 90 години, за да плати държавния дълг. Фондът е създаден през 1928 г. от анонимен благодетел. Той дарява 500 000 паунда, но при условие, че парите не могат да се използват, преди сумата да стане достатъчно голяма, за да покрие целия национален дълг. Макар фондът в момента да притежава активи от 475 млн. паунда (640 млн. долара), събраното в него може да покрие едва 0.06% от британския държавен дълг, който е в размер на 1.7 трлн. паунда. Главният прокурор Джеръми Райт ще призове съдиите от Върховния съд във вторник да променят условията на доверителния фонд и да освободят парите, за да изплатят част от дълга на Обединеното кралство. "Преди почти 90 години един анонимен донор завещал пари на нацията и все още не сме успели да ги използваме добре. Работихме съвместно с МФ, попечителите и Комисията по благотворителност, за да намерим решение, което съответства на първоначалните цели на донора за погасяване на държавния дълг", обясни Райт.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, с който се ограничават възможностите на правителството на Венецуела да продава държавни активи и се забранява на операции с венецуелския държавен дълг на територията на САЩ. "Днешният указ ограничава способността на режима да продава държавни активи по дъмпингови цени за сметка на венецуелския народ. Няма да стоим безучастно, докато активите на Венецуела се разхищават от този корумпиран режим и се продават на безценица", каза представител на администрацията. "Подписаният указ затваря още една възможност за корупция, която видяхме да се използва: той лишава венецуелските длъжностни лица от способността да занижават оценки и да разпродават държавни активи срещу подкупи", добави източникът. Решението идва след неделните президентски избори във Венецуела, спечелени от сегашния държавен глава Николас Мадуро.

От 1 юли тази година митата за внос на автомобили в Китай ще бъдат с 10% по-ниски, като властите в Пекин също така обещават да купуват повече американски стоки, да отворят пазарите си и да насърчат сектора. През втората половина на годината налозите ще се понижат до 15 на сто от сегашните 25 на сто. Междувременно митата за авточасти ще бъдат понижени до 6%, уточни финансовото ведомство. Съобщението бе направено няколко дни след обявеното примирие в търговския спор между двете най-големи икономики в света. В началото на април китайският президент Си Дзинпин обяви подготвянето на „значително“ понижаване на митата за внос на автомобили в Китай през тази година, но без да посочва нито конкретни цифри, нито дати. От финансовото министерство обясниха, че решението е взето „с цел да се продължат реформите и отварянето на страната“, както и стимулиране на модернизацията на сектора в опит да се отговори на потребителското търсене.