Правителството прие доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 454,4 млн. лв. или 44,7% от разчетите за годината, като приходите от ДДС са в размер на 7 423,1 млн. лв. (43,7% от планираните), от акцизи възлизат на 2837,6 млн. лв. (47,8% от разчета), а тези от мита са в размер на 166,1 млн. лв. (41,0% от годишните разчети). Предварителните изчисления са, че дупката в бюджета, която може да се отвори до края на годината е към 2 млрд. лева, тъй като за 2023 г. са заложени 1,7 млрд. лева повече спрямо предходната 2022 г. Проблемът със събираемостта на ДДС ще рефлектира негативни при изготвянето и на бюджет 2024 г. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24 580,6 млн. лв., което представлява 46,2% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 946,1 млн. лв. или 42,5% от предвидените в разчетите за годината. Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т. ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За сравнение, размерът на фискалния резерв към 30.11.2022 г. беше 12,8 млрд. лв., в т. ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 230,6 млн. лв., което е 42,2% от годишните разчети.

Транспортната дейност по вътрешните водни пътища на ЕС е била нестабилна между 2012 и 2022 година, съобщава европейската статистическа служба Евростат. От 2017 г. данните сочат редуващи се повишения и спадове в дейността, като цифрите за 2022 г. показват значително намаление от 10 процента (13 млрд. тонкилометра) в сравнение с 2021 година. Подобна тенденция може да се наблюдава за същия период по отношение на тонажа, където спадът е с 5 процента (или 29 млн. тона). На Нидерландия и Германия се падат почти три четвърти (73 процента) от транспорта, извършен по вътрешните водни пътища на ЕС (в тонкилометри) през 2022 г. Данните сочат спад спрямо 2021 г. във всички държави, с изключение на Литва (+251 процента) и Финландия (+31 процента). Тези големи процентни увеличения обаче следва да се разглеждат във връзка с ниската първоначална стойност на извършените тонкилометри и съответстват на увеличение от 7 милиона тонкилометри за Литва и 45 милиона за Финландия. Най-голямо свиване през 2022 г. спрямо с 2021 г. е отчетено в България (-35 процента), Хърватия (-29 процента), Полша (-25 процента), Румъния (-20 процента), Унгария и Словакия (и двете с по -19 процента). В абсолютни стойности най-голямо намаление през 2022 г. е регистрирано в Германия (-4 млрд. тонкилометра, или -8 процента). През 2022 г. повече от половината от превоза на товари по вътрешните водни пътища на ЕС се е извършвал от кораби, регистрирани в Нидерландия (51 процента). Останалите тонкилометри са били с плавателни съдове от 49 различни националности, като най-голям дял имат Германия (16 процента) и Белгия (9 процента).

Иновативна софтуерна компания привлече интереса на Фонда за капиталови инвестиции (ФКИ) от Групата на Българската банка за развитие. Дъщерното дружество на ББР ще вложи 1,2 млн. евро в растежа и развитието на ЮПАСС, която вече се е превърнала във водещия технологичен партньор на бизнеса в областта на туризма, събитията, свободното време и развлеченията. ЮПАСС е създадена през 2015 г. и бързо набра популярност на българския пазар със своя софтуер. Компанията предлага софтуерни решения за управление, продажба и контрол в креативния и рекреационен сектор - събития, фестивали, атракции, активности, спортни клубове и съоръжения, спа центрове, култура и кино. Софтуерът се предлага като SaaS решение, което позволява на бизнес собствениците да повишат приходите си и да постигнат по-добра видимост и контрол. Чрез URBO Studio те могат да увеличат каналите си за продажба и да подобрят изживяването на своите гости и клиенти. Общините София, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Габрово, Казанлък, Кърджали и курортите "Албена" и "Слънчев бряг" са сред избралите технологията на URBO. Компанията е партньор на най-големите организатори и билетни платформи в страната и чужбина. Благодарение на нейните технологични решения са продадени над 5 млн. билети през последните два сезона за фестивали и концерти.

През 2024 година ще бъде открита новата рафинерия на „Клас олио“ в село Карапелит. Очаква се това да е една от най-модерните рафинерии в Европа. Новата производствена линия ще бъде напълно автоматизирана и покрива най-съвременните изисквания за качество в ЕС. Капацитетът и е 250 олио за денонощие. Инвестицията е на стойност 10 000 000 евро. Пускът на новата рафинерия на "Клас Олио" е планиран за 2024 г. Тогава се очаква общия капацитет на производство на "Клас Олио" да достигне до 500 тона чисто рафинирано масло дневно. Рафинерията ще произвежда наливно олио, което се бутилира за различни клиенти на компанията. Източник: Про Нюз Добрич

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа споразумение за заем от 12,8 млн. евро с община Бургас за съфинансиране на специализирана детска болница в града, която ще предоставя висококачествено здравно обслужване за повече от 220 000 деца от Югоизточна България. За да се осигури допълнителна подкрепа на първата специализирана университетска детска болница в България, заемът ще бъде отпуснат със седемгодишен гратисен период. Осеметажната сграда ще разполага със 123 легла, а в педиатричното интензивно отделение са предвидени още 10 легла. Болницата се очаква да привлече на работа между 500 и 700 души медицински и немедицински персонал. Тя ще бъде свързана и с Медицински факултет на Университета в Бургас, което ще подпомогне университетските изследвания и обучението на медицински персонал.

Компанията "Русев и Русев син" е основен доставчик на български плодове и зеленчуци за големите вериги супермаркети у нас. Компанията е и един от ключовите доставчици на Лидл България, като осигурява достъп до веригата на повече от 30 малки и средни земеделски производители от цялата страна.Фермерът инвестира 3 милиона лева в нова логистична база и собствен хладилен транспорт. Модерните складови помещения подпомагат производството и дистрибуцията на стоката, която се транспортира в 120-те магазина на Lidl. "Русев и Русев син" са една от над 250 български компании, с които Лидл България работи за доставка на стоки. Съвместната им работа започва през 2013 г. с доставка на гъби, които компанията сама произвежда, като организира и внос от Полша. Скоро след това "Русев и Русев син" става основен доставчик на гъби за Lidl, a само няколко години по-късно започва да доставя на веригата и различни плодове и зеленчуци, произведени от много стопанства в страната. Във всеки етап по отглеждане, бране, опаковане и експедиция производителите налагат, утвърдени от Lidl практики, гарантиращи качество и безопасност на продуктите. "Русев и Русев син" произвежда и доставя за германската верига супермаркети над 60 вида местни плодове и зеленчуци. През 2019 г. Lidl въвежда задължително изискване за всички свои доставчици на плодове и зеленчуци тяхната продукция да бъде сертифицирана по GLOBALG.A.P - е международен стандарт за качество, който покрива критерии като безопасна употреба на пестициди, работа с качествени торове и семена, анализи на водите и т.н.

„Захарни заводи“ АД увеличава продажбите през първото полугодие, но заради ръста на разходите печалбата на дружеството за периода силно се свива. Продажбите на производителя на захар и захарни изделия нарастват до почти 130,5 млн. лева към края на юни от 91,235 млн. лева към края на юни 2022 г., или с над 43% на годишна база. Общите разходи на „Захарни заводи“ достигат близо 129,4 млн. лева за полугодието в сравнение с 83,3 млн. лева година по-рано, или нарастват с над 55% на годишна база. „Захарни заводи“ отчита над 1,4 млн. лева печалба при 9,2 млн. лева година по-рано, като намалението достига над 84% на годишна база. В последната година акциите на „Захарни заводи“ поскъпват с над 44%, а пазарната капитализация достига близо 66,7 млн. лева. Наскоро най-големите акционери в дружеството прекратиха споразумението си за обща политика по управление, след като Комисията за финансов надзор наложи окончателна забрана на търгово предложение към миноритарните акционери от мажоритаря „Захар Инвест“.

Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основните лихви в еврозоната за десети пореден път, с по 25 базисни пункта, до най-високата им стойност в историята на банката. От регулатора са повишили средната си инфлационната прогноза за 2023 и 2024 г. до съответно 5,6% и 3,2%. Прогнозата за 2025 г. беше ревизирана в низходяща посока до 2,1%. Оценките за базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти като енергоизточници и хранителни продукти, бяха понижени до 5,1% за 2023 г., 2,9% за 2024 г. и 2,2% за 2025 г. Прогнозите за растежа на икономиката бяха коригирани значително надолу, като от ЕЦБ в момента очакват по-слаб растеж от съответно 0,7% през 2023 г., 1% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г. Публикуваните до момента данни, които ЕЦБ използва за ориентир за решенията си за паричната политика показаха, че инфлацията в региона все още е много по-висока от целта от 2%. През август общата годишна инфлация остана на ниво от 5,3%, а базисната леко се забави, също до 5,3%. Прогнозите на Европейската комисия също очертаха смесена картина за региона. Оценката за брутния вътрешен продукт в еврозоната беше леко понижена, но очакванията за инфлацията се подобриха – от комисията очакват тя да продължи да се забавя и да достигне 2,9% през следващата година. ЕЦБ взе решение за повишение на основните лихви с по 25 базисни пункта. Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение бяха повишени до съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%, като новите лихви влизат в сила от 20 септември 2023 г.

Цените на производител в САЩ, които производителите на стоки и услуги получават за своите продукти, са се повишили през август, отбелязвайки най-големия си ръст от повече от година насам, подкрепени от по-високите цени на енергоизточниците и транспорта, съобщава Bloomberg. Индексът на цените на производител (PPI) за крайното търсене се е увеличил с 0,7% през август спрямо месец по-рано, сочат данни на Бюрото по трудова статистика. Бензинът е поскъпнал с 20%, на което се дължи и голяма част от повишението на индекса. Основният PPI индекс, изключващ волатилните елементи като храните и енергоизточниците, ​​също се е повишил с 0,2%. Въпреки че възстановяването на веригите за доставки и отслабването на много икономики в чужбина като цяло помогнаха за облекчаването на инфлационния натиск при търговията на едро, поскъпването на петрола застрашава част от този напредък. На годишна база индексът на цените на производител (PPI) за се е ускорил за втори месец след като в продължение на една година се забавяше. Сред останалите в категорията на енергийните източници, които са поскъпнали миналия месец. попадат реактивното гориво, дизелът и мазутът. При услугите най-много са се повишили цените на жилищата и на товарните превози с камиони. Цените на стоките са се повишили с 2%, макар че като бъдат изключени хранителните продукти и енергоизточниците, увеличението е само 0,1%. Услугите са поскъпнали с 0,2% през август след ръст от 0,5% през юли.

Производителите на облекло в Камбоджа, Пакистан, Бангладеш и Виетнам може да понесат общи загуби от 65 млрд. долара. В същото време проблемите ще засегнат и инвеститорите, съобщава Reuters, позовавайки се на резултатите от съвместно проучване на служители на университета Корнел и анализатори на Schroders. Икономическите проблеми за производителите на облекло ще възникнат заради горещините и наводненията в Азиатско-Тихоокеанския регион, падащата производителност на местните работници и заплахите от затваряне на фабрики за облекло, пише агенцията. Тъй като метеорологичните условия се влошават, веригите за доставки също могат да бъдат засегнати. В резултат на това загубите на компанията могат да достигнат няколко процента от годишната оперативна печалба, казват анализатори. В същото време проблемите ще засегнат и инвеститорите по света. Компаниите все повече ще крият информация за възможните рискове от последните, предполагат експерти. Вече редица марки за облекло крият, например местоположението на собствените си фабрики, обобщи Ангъс Бауер, ръководител на проучванията за устойчиви инвестиции в Schroders. Това може да създаде проблеми при оценката на компания и вземането на решение дали да се инвестира в нейни ценни книжа.