Текущата и капиталова сметка на държавата за август е положителна и възлиза на 1197.2 млн. евро при излишък от 908.1 млн. евро за август 2017 г., отчете БНБ. За януари - август 2018 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 2364.7 млн. евро (4.5 на сто от прогнозния БВП) при излишък от 3349.8 млн. евро (6.5 на сто от БВП) за януари - август 2017 г. За август 2018 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 1062.4 млн. евро при излишък от 861.4 млн. евро за август 2017 г. За януари - август 2018 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1972.7млн. евро (3.7 на сто от БВП) при излишък от 3028.5 млн. евро (5.9 на сто от БВП) за същия период на миналата година. Търговското салдо за август 2018 г. е отрицателно в размер на 52.6 млн. евро при дефицит от 73 млн. евро за август 2017 г. За първите осем месеца на годината търговското салдо е отрицателно в размер на 1938.2 млн. евро (3.7 на сто от очаквания БВП) при дефицит от 337.6 млн. евро (0.7 на сто от БВП) за същия период на 2017 г.

Преките чуждестранни инвестиции в България са намалели трикратно през първите осем месеца на 2018 година в сравнение със същия период на 2017 г. , съобщи БНБ. Общият им размер е 230.5 милиона евро, или със 71.6% под нивото до края на август 2017 г., когато са били 812 милиона евро. Спадът е с 581.5 милиона евро. Инвестициите в дялов капитал, които се смятат за най-устойчиви и за показател за дългосрочен интерес, са отрицателни - минус 27.1 милиона евро. През миналата година те са били на плюс - 174.4 милиона евро. Разликата от 201.5 милиона евро на практика означава, че вече влезли в България предприемачи разпродават активите си. Тази тенденция би могла да се засили в идните месеци, особено ако се реализират намеренията на големи компании да се разделят с бизнеса си у нас. Отрицателна е и реинвестираната печалба - минус 18 милиона евро, което показва, че чуждите собственици или изтеглят печалбата си навън, или отчитат загуба.

"Телелинк" обяви, че е първата българска компания, която се присъединява към платформата за международно сътрудничество в областта на киберсигурността Cybersecurity Tech Accord. Тя включва над 60 глобални компании, които си партнират в защитата на клиенти и потребители, както и в превенцията на злонамерени атаки. По време на форума European Cybersecurity Forum - Cybersec в Краков бяха приети общо осем нови членки на коалицията от Централна и Източна Европа. Те се присъединиха към сегашните компании в платформата като ABB, Avast, Cisco, Facebook, Microsoft, Nokia, Oracle, Salesforce,SAP и др. В края на 2017 г. бизнесът на "Телелинк" в България беше разделен на четири самостоятелни компании, част от ново холдингово дружество - "Телелинк България". "Телелинк бизнес сървисис" се занимава с ИТ инфраструктура, информационна сигурност, дигитална трансформация, Big Data и др. "Телелинк инфра сървисис" предлага услуги по изграждане и опериране на комуникационна инфраструктура, доставка и интеграция на системи за сигурност и интелигентни системи за наблюдение. "Телелинк сити сървисис" развива и продава решения за умни градове. "Телелинк лабс" се занимава с развойни проекти в областта на 5G мрежи.

Производителят на козметични продукти „Лавена“ АД сключи договор за строителство с „Кордеел-България“ ЕАД за „разширение на производствена и складова сграда“ на стойност 4,990 млн. лв. без ДДС. Новоизградената сграда ще бъде разположена в границите на съществуващите площи, собственост на „Лавена“ в град Шумен. Инвестицията се предвижда да бъде с обща разгъната застроената площ от 5203 кв. м. Договорът се сключва със срок на изпълнение до 31 юли 2019 г., а в сделката не участват заинтересовани лица по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа, заявяват от компанията. Нетните приходи от продажби на „Лавена“ АД намаляват с близо 13% до 12,6 млн. лв. на годишна база. Към 30 септември нетната печалба на дружеството е в размер на 929 хил. лв. или с близо 54% по-малко спрямо същия период на миналата година. В началото на август в Търговския регистър беше вписано увеличението на капитала на „Лавена“ от 319 981 лв. до сумата от 8 319 506 лв. Решението за увеличението на капитала беше взето на 28 юни по време на общо събрание на акционерите. Самото увеличение беше направено със собствени средства за сметка на натрупани резерви от минали години.

България и Румъния са сред страните, в които можем да инвестираме част от капитала си, заяви главният финансов директор на групата “Райфайзен” Мартин Груел. Вложението може да бъде в кредитни портфейли, но може да е и в цели банки. Преди една година главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк-България Оливер Рьогл бе потвърдил за интереси на финансовата група и банката към отделни портфейли, но не и към цели банки. Според запознати стабилните темпове на растеж на българската икономика, както и на банковата ни система най-вероятно са повлияли на решението за евентуална инвестиция и в цели банки. Със сливане или придобиване Райфайзенбанк може да се намеси в битката за челната петица на банките, работещи в България, което също е аргумент в подкрепа на такова решение. В изявлението си Груел посочва, че гледа на унгарската финансова група ОТП като на основен конкурент на балканския пазар. ОТП, която е собственик на първата по активи банка у нас - ДСК, вече е пред финализиране на сделката за бизнеса в България на френската “Сосиете Женерал”.

Двуцифреният ръст на печалбата на "БТВ медиа груп" продължава и през третото тримесечие на 2018 г. заедно с плавното увеличение на приходите, стана ясно от официалния отчет на компанията майка на българската група - Central European Media Enterprises (CME), в която най-голям акционер е американският телекомуникационен гигант AT&T. Въпреки това бизнесът на дружеството в България продължава да отчита най-ниски резултати в сравнение с останалите държави, където CME оперира, а именно Румъния, Словакия и Чехия. Приходите на "БТВ медиа груп" през третото тримесечие на годината са в размер на 16.3 млн. долара, което е с 2.4% повече в сравнение със същия период 2017 г., като се вземат предвид разликите във валутните курсове. От тях 10.2 млн. долара са от телевизионни реклами, а 4.9 млн. долара са дошли от абонаменти и такси за разпространение на съдържание, показват още данните на CME. За периода януари – септември българската медийна група е отчела 59.2 млн. долара приходи или с 5.8% повече в сравнение с миналата година. Най-близката държава до България по размер на постъпленията е Словакия - с 20.9 млн. долара за тримесечието, а за деветмесечието 70.6 млн. долара.

Проекти за внедряване на иновации и подобряване на конкурентоспособността на обща стойност от над 35 млн. лв. се реализират от предприятия в Област Кюстендил. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев се срещна с Ваньо Костадинов, управител на фирма „Витал“ и член на председателския съвет на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи, и Йордан Беловодски, изпълнителен директор на асоциацията. Шивашката индустрия е сред водещите отраслови сектори в региона. Към настоящия момент по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) на територията на област Кюстендил са сключени общо 17 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на сключените договори възлиза на 16 млн. лв. Още по-активни са били компаниите от региона през миналия програмен период, като по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" в периода 2007 – 2013 г. успешно приключили са 34 договора, а изплатената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 20 млн. лв.

Съдът на Европейския съюз нареди на Полша да спре реформата на Върховния съд. "Европейската комисия заявява, че полският закон за Върховния съд не съответства на законите на ЕС, тъй като подкопава принципа на съдебна независимост." С това заключение Брюксел предаде Полша на Съда на ЕС през септември т.г. Европейската комисия на няколко пъти предупреждава Варшава за спорната съдебна реформа, при която не е зачетена независимостта на съда и през август т.г. изпрати официално уведомление на страната. Именно в началото на август полският Върховен съд обяви, че временно преустановява пенсионирането на съдии на възраст на и над 65 години, наложено от приетия това лято закон, и отправи към Съда на Европейския съюз пет "предварителни въпроса" по темата. Промяната във възрастта за пенсиониране, която влезе в сила от началото на юли т.г., засегна 27 съдии във Върховния съд, в това число неговия председател Малгожата Герсдорф. Тя се опълчи и отказа да напусне поста, позовавайки се на конституцията, според която мандатът й е шестгодишен - до 2020 г

Американският бюджетен дефицит нарасна до 779 млрд. долара в рамките на първата пълна фискална година от управлението на президента Доналд Тръмп. Тази сума е и най-високата от 2012 г. насам на фона на данъчни съкращения и увеличени разходи. Бюджетната дупка за 12-те месеца до септември е със 17% по-голяма от същия период година по-рано. По данни на министерството на финансите разходите са нараснали с 3.2% докато приходите са се увеличили с 0.4%. Дефицитът като дял от общото икономическо производство е 3.9% през фискалната 2018 г. Това представлява увеличение от 0.4 процентни пункта спрямо предходната година. Фискалната година продължава от 1 октомври до 30 септември. Бюджетният дефицит на САЩ продължава да расте през последните години, увеличавайки притесненията, че дългът на страната от над 21.5 трлн. долара ще излезе извън контрол. Финансовото министерство съобщи по-рано този месец, че правителството е платило общо лихви в размер на 523 млрд. долара през фискалната 2018 г – най-голямата сума в историята.

Забавянето на икономиката на Китай се задълбочава, тъй като търговската война със САЩ се влошава, според данните на втората най-голяма икономика в света за третото тримесечие. Китайската икономика нараства с 6.5% през третото тримесечие на тази година. Това е най-слабият тримесечен ръст от 2009 година, когато световната финансова криза сериозно се задълбочи. Икономиката на Китай започна да губи инерция след усилията на правителството да задържи високите нива на дълга. Но също така започна да се поддава на американските тарифи за износ, оценени на над 250 млрд. долара. От началото на годината китайските власти орязаха данъците, намалиха разходите за инфраструктурни проекти и разхлабиха паричната си политика, за да подкрепят икономическия растеж. Китайските финансови експерти очакват паричната политика да бъде разхлабена допълнително и по този начин растежът ще се стабилизира. Очакванията им резултатите да се видят в средата на следващата година.