Пореден хаос с Търговския регистър, в който се съхраняват данните на фирми, фондации и сдружения, заплашва търговския оборот в страната и отваря възможности за измами. От петък сутринта няма достъп до базата данни. За регистъра отговаря Агенцията по вписванията, която е под шапката на Министерството на правосъдието. Министър Цецка Цачева е сезирала МВР, ДАНС и прокуратурата и сега се чака резултатът от проверката им. Системите ще останат блокирани до сряда, съобщиха от агенцията. От там уверяват, че няма "злонамерена външна намеса", а причините са технически. "Контракс" АД поддържа информационната система на Търговския регистър. Договорът с него е сключен през лятото на 2016 г. и е за 12 месеца. Стойността му е 50 966 лв. През декември 2017 г. агенцията сключва договор с "Телелинк Бизнес Сървисис" ЕАД за разширяване на капацитета на масиви за съхранение на данни, надграждане на сървъри и доставка на лентови библиотеки за архивиране на данни. Договорът е за близо 3.68 млн. лв. "Информационно обслужване" АД, "Сиенсис" АД и ЕТ "Алфа Веселка Велчева" са изпълнители на европроект за надграждане на регистъра за интеграция с платформата за обмен на данни между търговските регистри в ЕС, вграждане на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, интеграция с имотния регистър, единна входна точка и прехвърляне на централния регистър на особените залози.

Фирмите от преработващата промишленост са отчели най-голям ръст на печалбата си през 2016 г. - 504 млн. лв. повече, в резултат на което през 2017 г. отбелязват и най-голям ръст на внесените в хазната корпоративни данъци. На второ място са компаниите от търговията с ръст на печалбата от 390.7 млн. лв., следвани от финансовия сектор. Към 31 декември 2017 г. 27-те банки у нас са платили 222.2 млн. лв. корпоративен данък, което е с 47.2 млн. лв. повече от 2016 г. Налогът е върху рекордно високата печалба от 1.262 млрд. лв. печалба - най-висока за последните 5 години, отчита НАП. Основна причина за повишаването й през 2016 г. е оптимизирането на административните разходи и намаляването на разходите за обезценка на лоши кредити. Сериозен принос за печалбата на банките имат и постоянно растящите такси и комисиони през последните години. Вдигането на минималната и средната работна заплата и спадът в безработицата пък са в основата на по-високите приходи от данъци върху доходите на гражданите. Към края на 2017 г. от заплати по трудови договори в хазната са постъпили 2.277 млрд. лв., което е с 10% повече от предходната година.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е участвала със 100 млн. евро в емитираните от "Българския енергиен холдинг" през юни и юли 2018 г. нови седемгодишни облигации за общо 550 млн. евро. В края на юни БЕХ пусна емисия за 400 млн. евро, с които да осигури финансиране за изплащането на първия си подобен заем – взет през ноември 2013 г., който бе за 500 млн. евро, отишли за уреждане на дълг на дъщерната компания на холдинга "Национална електрическа компания" (НЕК) по проекта за строеж на АЕЦ "Белене". През юли държавният холдинг съобщи, че е увеличил размера на емисията си със 150 млн. евро при същите пазарни условия като месец по-рано. Сега става ясно, че облигации за 100 млн. евро са закупени от ЕБВР. Според банката рефинансиране на стари облигации на БЕХ в размер на 500 млн. евро, емитирани през 2013 година, ще подобри финансовата структура на холдинга. Самите книжа вече се търгуват на Ирландската фондова борса Euronext, но се очаква да започне тяхната търговия и на Българската фондова борса през август.

Седем оферти постъпиха по обществената поръчка за доставка на 400 нови линейки с необходимото оборудване, съобщиха от Министерство на здравеопазването. Предложения за доставка на стандартни линейки и такива за интензивни медицински грижи са постъпили от „Автомотор Корпорация“ АД; „Омникар Ауто“ ООД; „Илина Кар Къмпани“ ЕООД; „София Франс Ауто“ АД; „Ауто Франс 3000“ ООД; „Ауто Италия“ ЕАД и „Мото-Пфое“ ЕООД. Оферти за доставка на линейки с висока проходимост обаче не са постъпили. Здравното ведомство ще пристъпи към подготовка на ново техническо задание за доставка на високопроходими линейки. Целта на министерството е новата обществена поръчка да бъде стартирана в най-кратки срокове. Предвиденият бюджет на обществената поръчка за всички обособени позиции е в размер на 48 671 650 лева без включен ДДС. Поръчката беше забавена поради обжалване на процедурата. Сред кандидатите, чийто оферти бяха отворени днес, липсваха фирмите, които обжалваха няколко пъти процедурата и на практика спряха изпълнението на проекта. Поръчката беше възобновена след окончателно определение на ВАС, което остави жалбите без уважение.

20 млн. лева струва стъпването на веригата „Кауфланд“ във Велико Търново. По план обектът, който вече се строи, трябва да бъде пуснат през февруари 2019 година, но неофициално възложителят настоява това да стане доста по-рано. Крупната сума включва както закупуването и облагородяването на земята и непосредствения район около нея, така и изграждането на обекта. През 2016 г. компанията купи на търг за 5.8 млн. лв. недовършения хирургически блок на болницата във Велико Търново и стана собственик на терен от 18.9 дка, разположен на главния път София – Варна. Застроената площ на бъдещия търговски обект във Велико Търново ще е около 6000 кв. м, а търговската – малко над 3000 кв. метра.

От началото на 2018 година "Мини Марица изток" има приходи в размер на 254 млн. лева, обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Андон Андонов. Изпълнен е 95 на сто от текущия план за добив на въглища. Всички заявки на електроцентралите, с които имат договори радневските мини, са изпълнени. "Мини Марица-изток" са едно от малкото държавни дружества в енергетиката, които през последните 5-6 години винаги излизат на печалба. Сериозен проблем за държавното въгледобивно дружество са дълговете на електроцентралите, които нарастват. ТЕЦ "Марица изток 2" има неразплатени 132 млн.лева, от които 42 са просрочени, ТЕЦ "Брикел" - 10 млн. лева, ТЕЦ "АЕС" - 6 млн.лв., ТЕЦ "КОНТУР ГЛОБУЛ" - 5 млн. лева. В срок се изпълнява инвестиционната програма на дружеството, която е на стойност 91 млн.лева. Очаква се решение на предложението за увеличаване на цената на добитите в комплекса въглища с 4 лева за тон условно гориво, посочи инж. Андонов. В "Мини Марица-изток" сега работят 7300 миньори, а средната заплата е 1930 лева.

Най-богатите хора в Русия са загубили над 3 милиарда долара за един ден в резултат на предложението на Кремъл да бъдат наложени по-големи данъци на водещите компании в добива на метали и на дружествата в минната индустрия, съобщава Вlооmbеrg. В писмо до руския президент Владимир Путин един от съветниците му - Андрей Белоусов, посочва 14 местни фирми, които по неговите думи трябва да плащат по-големи налози. В резултат за часове от ръководителите на въпросните дружества са изгубили общо 3,1 милиарда долара от състоянието си, показват данните на Вlооmbеrg Віllіоnаіrеs Іndех. Сред компаниите, които могат да бъдат засегнати са ММС Nоrіlsк Nіскеl, чийто собственик е магнатът Владимир Потанин, Sеvеrstаl, в която най-голям акционер е милиардерът Алексей Мордашов, както и Sіbur Ноldіng, контролирана от Леонид Михелсон и Генади Тимошенко. Ако предложението влезе в сила, то ще ганартира допълнителни приходи от 500 милиарда рубли или 7,4 милиарда долара за държавната хазна, става ясно още от писмото.

Цената на акциите на германската компания Bayer AG се сринаха до най-ниското си ниво от почти седем години, след като инвеститорите се отдръпнаха, за да преценят потенциалните щети, което едно съдебно решение от миналата седмица може да причини, пише Bloomberg. Делото, водено в Калифорния, бе срещу Monsanto Co., които отскоро са част от германския концерн. Съдът реши, че компанията трябва да плати $289 милиона по обвинения, че продуктът ѝ Roundup е причинил рак на бившия училищен домакин Лий Джонсън. Резултатът от делото се очакваше с нетърпение, а решението може да отключи още много подобни. През юни Bayer приключи сделката за изкупуване на Monsanto Co. срещу $66 милиарда. Съдебното решение бе изненадващо и може да припомни на някои инвеститори скандала с хапчето за намаляване на холестерола Lipobay. Тогава компания плати над $1,1 милиарда, за да приключи делата срещу себе си. "Инвеститорите се притесняват, че това може да стане Lipobay 2.0", смята Маркъс Майер, анализатор в Baader Bank AG. Цената на акциите на Bayer се срина с 12%, невиждан от септември 2011 г. спад. От началото на годината ценните книжа са поевтинели с 19 процента.

Най-големият износител на петрол в света се опитва да се застрахова срещу бъдещ спад в цената на "черното злато", инвестирайки във футуристични технологии. Саудитска Арабия вложи около два милиарда долара в производителя на електрически автомобили Tesla чрез своя суверенен фонд и цели да бъде част от свалянето на компанията от борсата. Рияд вече вложи $3,5 милиарда в Uber Technologies Inc., участва с $45 милиарда в технологичния фонд на японската SoftBank Group Co. и планира инвестиция от $1 милиарда в космическите компании на Virgin Group. Част от този план е и Neom - футуристичен град за $500 милиарда, за който Рияд се надява, че ще има повече роботи, отколкото хора. Метрополисът ще е свързан с "изкуствен интелект, интернет на нещата - всичко", заяви през октомври принц Мохамед бин Салман. Проектът включва мост над Червено море, свързвайки Neom с Египет и останалата част от Африка. Международната агенция по енергетика предвижда търсенето на петрол да се повиши с над 10 процента до 103,5 милиона петрола на ден до 2040 година. Подобряването на сегашните двигатели с вътрешно горене, популярността на електромобилите и по-затегнатият контрол върху емисиите ще донесат далеч по-ниско търсене на "черното злато", отколкото петролната индустрия се надява. Около 60% от целия петрол е използван в транспорта, където се появяват и най-големи технологични промени.