С близо 12% са се увеличили пътуванията на българите в чужбина през май 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година. Предприетите пътувания за миналия месец са около 730 хиляди. Сред тях преобладава делът на посещенията с други цели като гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 39%. Посещенията с цел почивка са 35%, а със служебна цел - около 27%, отчете НСИ. Най-голям брой пътувания от българи са били предприети през май към Гърция - 184 хиляди. На второ място е Турция със 147 хиляди. На трето място е Румъния, но със значително по-малко пътувания - около 60 хиляди. След тях предпочитани от българите са още Македония, Сърбия, Германия. В сравнение със същия период на миналата година е отчетено увеличение на интереса към дестинации като Италия - с 30%, Белгия - с 25%, Сърбия - с 22%, както и Испания - с 20%. Междувременно най-много посетители у нас идват от Румъния - 263 хиляди, Турция - 101 хиляди, и Гърция - малко над 100 хиляди. От общия брой чужденци, посетили страната през май тази година, делът на гражданите от Европейския съюз е 64%, което е с 8% повече в сравнение със същия период на 2017 г. Увеличават се посетителите от Полша - с 83%, Франция - със 71%, Германия - с 24%, но намаляват посещенията от съседката ни Гърция с близо 2%.

10.1 млн. лв. е излишъкът в бюджета на здравната каса за 2017 г., според отчетът за изпълнението на бюджета й за 2017 година Сумата е минимална на фона на 3.571 млрд. лв., но парадоксалното е, че и в края на 2017 г., както и през всяка една от последните години касата търси всевъзможни варианти, за да се разплати с болници и за лекарства и да не приключи на дефицит. И през м.г. НЗОК опита да разсрочи плащания към аптеките за 2018 г., защото нямаше откъде да вземе пари да им плати. Разминаването идва от "закъснели" приходи от здравни вноски, постъпленията от които също традиционно превишават заложените. За 2017 г. по бюджет е трябвало да се съберат 2.279 млрд. лв. от осигуровки от работещи и работодатели (останалите над 1 млрд. лв. са от хазната, която осигурява деца, пенсионери и социално слаби). Събираемостта е по-висока и затова в течение на годината сумата е коригирана на 2.395 млрд. лв. - с над 115 млн. лв. повече, които са прибавени към разходната част и преведени за лечение.

Дружеството „Тера груп“ АД София е новият концесионер на находище „Дядово-Биндер“, от което се добиват доломити. Находището се намира на територията на община Нова Загора, област Сливен. Концесията за него е предоставена през юли 2012 г. за 35 години на „Биндер“ АД Сливен, по чието искане се прави и настоящата промяна. Варненското дружество „Хард рок“ ООД е новият концесионер на находище „Цареви ливади – изток“, от което се добиват варовици. Находището се намира на територията на община Суворово, Варненска област. Концесията за него е предоставена през април 2009 г. за 25 години на ЕТ „Морски бряг - Васил Василев“, гр. Варна. През 2014 г. Министерският съвет е одобрил договорът да бъде продължен с правоприемника на концесионера - ЕТ „Морски бряг - Атанаска Василева“, гр. Варна.

Правителството отмени решението си от 2012 г., с което замрази АЕЦ “Белене”, а по-късно и Народното събрание го потвърди. Актът е във връзка с решението на парламента от 7 юни 2018 г. да се възобновят действията за търсене на възможности за изграждане на АЕЦ “Белене” съвместно със стратегически инвеститор. Другите условия са това да стане на пазарен принцип, без държавна гаранция, без договори за изкупуване на тока и договори за разлика и с отделяне на активите и пасивите на проекта в отделно дружество. Министерският съвет очаква министърът на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване. Петкова ще трябва да разработи и процедурата за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структуриране на проекта до 31 октомври. Правителството стартира за втори път отдаването на летище София на концесия за 35 години. Първият конкурс бе спрян от служебния кабинет на Огнян Герджиков.

Гръцката публична група Loulis Mills е придобила мелницата в град Генерал Тошево за 2.25 млн. евро, става ясно от съобщение на компанията до Атинската фондова борса. Покупката е финансирана със собствени средства на компанията и е направена чрез дъщерното дружество "Лулис Мел – България". Мелницата в Генерал Тошево е с капацитет 100 тона на денонощие, притежава складова база за съхранение на 4500 тона пшеница и е разположена на площ 21 хил. кв.м. Новият собственик обяви, че тя ще обслужва българския и румънския пазар. Мелницата е построена през 2013 г. от търговеца на зърно "Генто милл" срещу първоначална инвестиция от около 7 млн. лв. с амбицията да осигурява работа на близо 80 души. През ноември 2015 г. е обявена за продажба чрез частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на фалиралата КТБ, тъй като собственикът на комплекса е ипотекирал имота в полза на банката срещу кредит от 3 млн. евро. "Мелничният комплекс в Генерал Тошево бе продаден на публичен търг на втора продан срещу 4 407 360 лв. на Loulis Mills.

Фондът на фондовете обяви участниците в надпреварата за управлението на 47.1 млн. лева за дялови инвестиции във високотехнологични и иновативни компании. Средствата са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), която е вторият дялов инструмент структуриран от ФМФИБ. Процедурата за избор на мениджър за управлението на Фонд рисков капитал стартира през май. В определения краен срок за подаване на документи (до 25 юни 2018 г.), бяха получени общо четири заявления за участие от следните кандидати: 1. Обединение „Морнингсайд Хил“ ДЗЗД, „Опортюнити Кепитал Мениджмънт“, „Болкан Кепитъл Венчърс“ ДЗЗД и „Обединение Блек Пийк Венчърс“. Предстои ФМФИБ да извърши проверка на декларираните обстоятелства и първоначален подбор на кандидатите. Основна тежест при оценяването на заявилите желание за участие в процедурата кандидати ще има опита в такъв тип дялово инвестиране и привличане на частно финансиране от професионални инвеститори.

Правителството удължи с две години срока за изпълнение на проекта „Гранд Каньон-София“ в район "Младост". Като причина за решението се посочва "отчетено забавяне на административни процедури". Освен това се удължава и срокът на действие на сертификата за приоритетен проект, издаден на основание на подписан Меморандум за разбирателство между България и турската компания „Гаранти–Коза България“. Първоначално дружеството заяви, че комплексът трябва да бъде факт през януари 2018 г., но заради липсата на разрешително изместиха срока до лятото на 2020 г. Проектът, който ще е на мястото на бившата "Аско Деница", беше представен още през 2014 г., а година по-късно получи и сертификат за приоритетна инвестиция от правителството. През месец март 2017 г. бе дадено чаканото разрешение за строеж на първата фаза на проекта, която включва изграждането на хотел, две жилищни сгради и търговско-развлекателен център с общо 91 882 кв. м надземна разгъната застроена площ.

Комисията за финансов надзор информира надзорните органи на Италия и Дания за намерението на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да извършва дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги. Това се разбира от решение на регулатора от 26 юни. Застрахователното дружество вече има разрешение да работи на територията на Италия.

Фабриката, която прави вафлите „Бойко Борисов“ и „Христо Стоичков“, има нов собственик, а предишният й притежател – ексмеждународният футболен съдия и наблюдател на УЕФА Ичко Лозев емигрира в Испания. По неофициална информация стойността на сделката за фирмата му „Лозев“ ЕООД е близо 3,5 млн. лв. Компанията, която държи известните брандове и фабриката с над 1800 кв. метра разгъната площ и 50 работни места в Лясковец, вече е собственост Иван Илиев от Велико Търново, който търгува с риба и рибни продукти.

ЕК започва подготовката за предприсъединителните преговори с Македония и Албания. Говорител на ЕК уточни, че това действие произтича от вчерашното решение на Съвета на ЕС в Люксембург. Комисията оценява вчерашните решения като важен положителен сигнал за региона на Западните Балкани. Продължаваме да подкрепяме двете страни, за да напреднат с необходимите реформи, добави говорителят. След като вчера Съветът на ЕС реши преговорите за започнат от средата на следващата година, ЕК получава задачата да се подготви. Очаква се до края на седмицата вчерашното решение да бъде потвърдено от Европейския съвет. Ако Македония и Албания продължат с реформите, през април догодина ЕК ще отчете това в годишните си доклади. При положителни изводи през юни ще бъде обявено началото на преговорите, а в края на 2019 г. се предвижда първото заседание на преговарящите страни.

Митата на Тръмп вече се обръщат срещу американските компании. Дни след решението на Harley-Davidson да премести част от производството си в Европа заради търговския спор, най-големият производител на пирони в САЩ - Mid-Continent Nail, заяви, че е на "ръба на оцеляването" заради налозите върху стоманата, пише CNN. Компанията вече освободи 60 и общо 500 работници в завода в Мисури миналата седмица заради повишената цена на стоманата. За да се справи с допълнителните разходи след въведеното мито от 25%, тя трябваше да повиши цените на пироните. Това пък довело до 50% спад на поръчките. Компанията може да затвори до Деня на труда (3 септември през тази година в САЩ), освен ако търговският департамент не ѝ осигури изключване от заплащането на митата, заяви Джеймс Гласмна, говорител. Другата възможност пред оцеляването на дружеството е то да се премести в Мексико, където ще може да купува стомана без мита - и след това да изнася готовите пирони отново в САЩ.

CNLA и Orano Projects се договориха за извършване на предварителните дейности за изграждане на завод за преработка на отработено ядрено гориво в Китай. Споразумението между дъщерните компании на китайската CNNC и френската Orano е в сила до края на тази година. То следва редица договорености, подписвани от ноември 2007 г. насам, за оценка на възможността за изграждане на завод за годишно преработване на около 800 тона радиоактивен материал в Китай. Предприятието трябва да бъде създадено на основата на заводите La Hague и Melox на френската Areva, като за строителството му първоначално се предвиждаха инвестиции на стойност 15 милиарда евро. Все още не е обявена площадката за завода, въпреки че президентът на Orano Projets Патрик Жак заяви, че в началото на тази година компанията му е наела 100 души да извършват подготвителните дейности.