Чужди инвеститори са изтеглили 161 млн. евро от капиталовложенията си през първите четири месеца на 2018 година, отчита БНБ. Това е една от причините за срива на преките чужди инвестиции в периода януари-април с близо 50% в сравнение със същия период на миналата година. В българската икономика са влезли 113 млн. евро от чужбина при 229 млн. година преди това. Най-големи суми под формата на дялов капитал са изтеглили от българския пазар инвеститори от Унгария - 103 млн. евро, и Италия - 43 млн. евро. Този вид инвестиции са показател за дългосрочни планове за бизнес в страната, но през последните две години делът им постоянно намалява. Задграничният бизнес предпочита да усвоява печалбата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да я реинвестира. За първите четири месеца на годината реинвестираната печалба е едва 19 млн. евро, което е трикратно по-малко от същия период на миналата година. Нарастват единствено инвестициите под формата на заеми, които компаниите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За периода януари-април този тип вложения са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди това.

През първите три месеца на 2018 година индикаторът на икономическата активност в страната остана положителен, но се понижи до 0.08 от 0.21 за предишните три месеца, според изданието "Индикатор на икономическата активност в България", изготвено от Министерството на финансите. Дългосрочната позиция на икономиката продължава да се повишава до нива, съпоставими с тези от първата половина на 2007-а, но при цикличния компонент бе експертите отбелязват влошаване. За цикличното понижение на ИИА допринесоха всички променливи, включени в съвкупния индикатор, смятат от финансовото ведомство. Най-голям отрицателен принос имаха приходите от ДДС, поради намалението в постъпленията от данъка от внос. Това бе в съответствие със забавения растеж на вноса през първото тримесечие на годината, ограничен от отбелязания спад при трети страни, както и с отчетеното отслабване в темпа на нарастване на потреблението. Външната икономическа активност, представена чрез реалния растеж на БВП на ЕС 28 също отбеляза циклично намаление спрямо предишните три месеца и кореспондираше с по-слабата осигуреност на поръчки в промишлеността и с по-неблагоприятните оценки за бизнес климата в страната.

Консолидираният резултат за първото тримесечие на 2018 г. на "Топливо" АД е загуба от 2,5 млн. лв. спрямо загуба от 1,6 млн. лв. за същия период на 2017 г. През 2017 г. компанията отчете най-голямата консолидирана загуба за последните 10 години. Тя възлезе на 3,86 млн. лв., но ако се развива с темповете от първото тримесечие на 2018 г., за цялата текуща година ще има нов рекорд или загуба от 10 млн. лв. За влошеното финансово състояние на "Топливо" АД изключително много съдейства мажоритарния акционер "Синергон холдинг" АД. През последните години "Топливо" се превърна в основен кредитор на "Синергон Петролеум" (дъщерно дружество на компанията майка "Синергон холдинг"). Наскоро "Синергон холдинг" АД реши да прехвърли задлъжнялото "Синергон Петролеум" на кредитора "Топливо" срещу сумата от 1,47 млн. лв. Също така "Топливо" продаваше част от недвижимите си имоти в последните 10 години, като от това отчиташе печалби, които свиваха загубите. "Синергон Петролеум" ООД тежи изключително много на "Топливо" АД. Не само, че "Топливо" АД плати 1,47 млн. лв., за да го придобие, но то му носи само загуби (разликата между неконсолидираната и консолидираната загуба е около 600 хил. лв., която вероятно идва от "Синегон Петролеум" ООД.). "Синергон Петролеум" ООД оперира бензиностанциите именно с марка SNG, като пазарът на горива е изключително конкурентен, особено след навлизането на VM Petroleum в Люлин, София, като SNG има три бензиностанции в района, едната в непосредствена близост. Продажбата на SNG на "Ромпетрол" вероятно е "fire sale", тоест продажба на пожар под принудата на загубите.

Няколко имота на дружеството "Интеркапитал прорпърти дивелопмънт" (ИКПД) са обявени за продажба от двама частни съдебни изпълнители. Предлагат се три апартамента и няколко търговски обекта във вилното селище "Марина кейп" в Ахелой, който беше основният актив на дружеството със специална инвестиционна цел, макар след години на трудности в обслужването на задълженията му сега имотите да са пръснати в различни свързани дружества. Общата начална цена на имотите е близо 850 хил. лв. Част от търговете са по искане на Инвестбанк, която е довереник на кредиторите по емисиите облигации на ИКПД, по която миналото лято компанията спря да плаща задълженията си. Банката изпълнява същите функции и спрямо още няколко свързани дружества, използвани през годините. Претенции има и към някои от тези свързани лица, както и към акционери, които са солидарни длъжници по емисията. Сред тях е и бившият министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобурготски Мирослав Севлиевски.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.

"Еврохолд България" АД, ще придобие остатъчния миноритарен дял в размер на 10.64% от дъщерния си застрахователен холдинг - "Евроинс Иншурънс Груп" АД (ЕИГ). Финансовият холдинг се договори да купи дела от фонда за дялови инвестиции South Eastern Europe Fund L.P. (SEEF), управляван от гръцкото инвестиционно дружество Global Finance. След финализирането на сделката "Еврохолд" ще притежава 100% от капитала на ЕИГ и по този начин ще консолидира собствеността си във всички свои дъщерни дружества - "Евроинс Иншурънс Груп" АД, "Авто Юнион" АД, "Евролийз Груп" ЕАД и "Евро-Финанс" АД, които оперират съответно в секторите: застраховане, продажба на автомобили, лизинг и финансово-инвестиционно посредничество. В момента "Еврохолд" държи 100% от акциите на "Авто Юнион" АД, "Евролийз Груп" ЕАД и инвестиционният посредник "Евро-Финанс" АД. През 2017 година приходите на "Еврохолд" отбелязаха ръст от 18% на годишна база до 1.2 млрд. лева. Нетната печалба се увеличи с близо 140% до 24.4 млн. лв., а оперативната печалба (EBITDA) - с 65% до около 57.6 млн. лева. Собственият капитал на компанията нарасна с 86% до близо 215 млн. лв., а активите й се повишиха със 17% до 1.33 млрд. лева.

Една от най-големите сделки за търговски обект на територията на Велико Търново ще се финализира идната седмица. Тя е на стойност 2 млн. евро и е на предварителен договор, който ще бъде финализиран до края на този месец. По силата на него търговската верига „Зора“ придобива бившия магазин на „Техномаркет“, в който доскоро бе настанен под наем китайският магазин „Дензел“. Той се мести на друга локация. Обектът е на няколко нива с голям вътрешен двор и разгъната площ от над 5 хил. кв. метра. Към него има просторен паркинг и терени от 10 дка на ул. „Магистрална“ в съседство на хипермаркета „Практис“, който се откри наскоро, и мола. Под формата на местен данък в хазната на общината ще влязат 60 хил. лв. Веригата за бяла, черна, офис и it техника „Зора“ ще разкрие нов голям обект на мястото, тъй като настоящият на „Беляковско шосе“ не отговаря на потребностите й. Тя е една от най-популярните и основен конкурент на „Техномаркет“ и „Технополис“. В града очакват и появата на „Джъмбо“, които отдавна имат инвестиционни намерения за изграждането на свой магазин. Именно за такъв магазин е продаден терен от 30 дка западно от болярския град, до село Момин сбор. Фондът за недвижими имоти „България АДСИЦ“ се раздели с него преди няколко месеца. Земята е изтъргувана за четвърт милион лева, а купувач е компания посредник. Апетитният терен е разположен малко след третия завод на компанията „Екстрапак“ в посока Момин сбор. Той е със статут на земеделска земя с ниска категория.

Комисията приветства постигнатото от държавите-членки на Европейския съюз политическо споразумение за нови инструменти за преодоляване на пропуските в системата на ЕС на данъка върху добавената стойност (ДДС). Тези пропуски могат да доведат до мащабни измами с ДДС и до ежегодни загуби в размер на 50 милиарда евро за националните бюджети на държавите — членки на ЕС. С новите мерки, предложени от Комисията през ноември 2017 г., се цели да се изгради доверие между държавите членки, така че те да обменят повече информация, и да се насърчи сътрудничеството между националните данъчни и правоприлагащи органи. Това ще им позволи по-бързо и по-ефективно да преследват измамите в областта на ДДС, включително извършваните в електронното пространство. Ще се засили използването на информационните системи, които следва да заменят ръчното обработване на данни. От своя страна правоприлагащите органи на ЕС автоматично ще получават информация за ДДС и данни за организираните престъпни групи, участващи в тежки измами в областта на ДДС.

Интернет компаниите в САЩ се лишиха от данъчните си преференции. Как ще повлияе това върху тяхната дейност и защо се наложи тази промяна? Върховният съд на САЩ нанесе удар върху интернет компаниите. Бе взето решене да се задължат онлайн търговците да начисляват данък върху всички покупки, в това число и ако интернет магазините нямат физическо присъствие на територията на щата, където се осъществява доставката. По този начин бе преразгледано едно решение на Върховния съд от 1992 г., според което щатските власти нямаха право да вземат такъв данък. Президентът Доналд Тръмп нееднократно се изказваше, че досегашната практика дава преимущество на най-големите онлайн търговци в света като Amazon. В същото време това водеше до фалит по-малките магазини, в това число не работещи онлайн. Пазарът на акции реагира на решението със значителен спад.

Китайската търговска камара в САЩ публикува резултатите от проучване за китайските компании в САЩ през 2018 г., според което те са изправени пред все повече предизвикателства. 44% от допитаните считат, че успехът на бизнеса им в САЩ зависи от стабилните китайско-американски отношения, а 2/3 са на мнение, че високите мита на вносните стоки и по-строгата политика за издаване на визи са двата най-важни проблема. 50% от анкетираните определят усилията за спазването на всички правила като най-голямо предизвикателство, тъй като контролът върху чуждестранните предприятия в САЩ е много строг. Членовете на Китайската търговска камара в САЩ изразиха надежда, че Китай и САЩ ще засилят сътрудничеството, защото това отговаря на интересите на двете страни. Те изразиха надежда китайското правителство да призове американското да опрости процедурите за издаване на визи.