През 2017 г. са проверени общо 1138 търгове на различни министерства, фирми, общини, агенции и др. на обща стойност 1.26 млрд. лв. и при 39% от тях са открити нарушения, отчетe Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Същият е и делът на поръчките с нарушения през предходната - 2016 г., което означава, че за цяла година не се е променило нищо. Почти същият е и размерът на нарушенията при търговете през 2015 (41%) и 2014 г. (38%). От 445 поръчки с нарушения около половината, или 229 (20% от проверените), са със съществени нарушения, а другата половина, 216 (19% от проверените) - с процедурни. Именно първата група ясно показва дълбоко вкоренения порок на системата за обществени поръчки - неспазване на свободната конкуренция, равнопоставеността, публичността и прозрачността на процеса. Те са на стойност от 164 млн. лв. и включват договаряне без обявление, поставяне на условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите, сключване на анекси, с които са изменени цени, срокове, и др. Най-проблемни са общинските търгове - 42% от тях, и са на стойност 337 млн. лева.

Социалният министър Бисер Петков подаде оставка, която е била приета от премиера Бойко Борисов. Официалните мотиви за оставката на Бисер Петков са свързани с исканията на родителите на деца с увреждания за закон за личната помощ, който да гарантира финансова подкрепа и асистентска услуга за всеки човек според потребностите му. Миналата седмица майки на деца с увреждания, които протестират в палатков лагер зад парламента, обявиха, че искат този закон да е отделен от подготвяния от социалното министерство нов закон за хората с увреждания. Работата по новия закон за хората с увреждания започна миналия месец. Тогава министър Петков обяви, че има диалог с майките, както и с националните организации на хората с увреждания и поясни, че законът трябва да е готов до края на юли, за да може есента да мине през парламента, и от Нова година да влезе в сила.

Частен съдебен изпълнител продава зала "Универсиада" в София. Началната цена, от която ще тръгне наддаването е 15,6 милиона лева. Офертите се събират до 12 юли 2018 г. Имотът е със застроена площ 4 130 кв. м. и включва три зали, десет кабинета, радиокабина, осветителна кабина, три коментаторски кабини и четири съблекални. Зала "Универсиада" беше приватизирана през 2008 г. от правителството на НДСВ. Тогава тя стана собственост на "Велдер Билд" ЕАД за 9,5 милиона лева, което има задължения към Корпоративна търговска банка (КТБ) за 8.5 млн. лева. Фирмите "Велдер-БГ", "Велдер Пропъртис" и "Велдер Билд" са имали общо 39,5 милиона лева непогасени задължения към КТБ пък показа докладът на "Аликс Партнърс". Одиторското дружество включи трите дружества в списък "канали за финансиране", или иначе казано "бушони".

Работната сила в София е 1/5 от тази в страната. Заетостта е най-високата – над 72%. Безработицата трайно е около и под 3 процента. По Програмата за дуално обучение са обхванати четири професионални столични гимназии: по транспорт и енергетика "Хенри Форд", по механоелектротехника "Н. Й. Вапцаров", по хранително-вкусови технологии "Проф. д-р Георги Павлов" и по електроника "Джон Атанасов". "Столичният електротранспорт" и "Столичният автотранспорт" имат подписани договори за провеждане на дуално обучение с Професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" по специалност "Електрообзавеждане на електрически превозни средства за градския транспорт". Общо 24 ученици се обучават по тази специалност. От новата учебна година 2018 – 2019 в професионалната гимназия по селскостопанство "Бузема" се подготвя прием на ученици в специалност "Каменоделство", обясни кметът на София Йорданка Фандъкова. Бизнесът има водеща роля в процеса на дуалното обучение в процеса на подготовката на програмите. "Столичната община има и сътрудничество с висшите училища. Столичният "Метрополитен" работи в тясно сътрудничество с Висшето транспортно училище, Техническия университет, Минно-геоложкия и Университета по архитектура строителство и геодезия. В момента по заявка на "Метрополитен" се подготвят машинисти за третата линия на метрото.

В складовете на взривилия се преди 4 години завод "Миджур" в Горни Лом, при който загинаха 15 души, все още се съхраняват опасни мини, предупреди Върховната административна прокуратура. Oпасността от нов взрив е реална, а властите не са взели никакви мерки след тежката трагедия на 1 октомври 2014 г. Оттогава в петте склада, които оцеляха, отлежават 195 хил. гръцки мини, предназначени за обезвреждане. Прокурорите са установили нарушения при съхранението на взривните вещества. При проверката на място не е бил представен договор за въоръжена охрана, каквото е изискването на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Няма и система за оповестяване и предупреждение при евентуална авария. Теренът и сградите на завода са собственост на фирма "Миджур манеджмънт кънстракшън", но операторът на площадката е друг - "Видекс" АД. Като отговорен за безопасността прокуратурата посочва второто дружество. Допреди години "Видекс" се водеше собственост на Валери Митков. В момента той е обвиняем по делото за взрива от 2014 г.

Eдно от водещите предприятия в регион Велико Търново – „Мегапорт“ ЕООД, реализира проекта „Мегаенерджи“, който започна на 18.12.2017 г. и ще се осъществи за 18 месеца с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. Общата му стойност е 4 462 600 лв., като безвъзмездната помощ е в размер на 2 231 300 лв. Проектът е насочен към постигане на устойчив растеж и повишаване на конкурентоспособността на „Мегапорт“ ЕООД посредством изпълнението на мерки за понижаване на енергийната интензивност. Реализацията на проекта ще доведе до разширяване на производствения капацитет и до значителни енергийни спестявания, до повишаване на ефективността при рециклиране на бракуваната продукция и суровина от полимерни отпадъци, както и до цялостно подобряване пазарните позиции на дружеството.

Още два имота, собственост на фирми, близки до банкера Цветан Васиев, се продават от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на КТБ. На търг са пуснати Издателско-полиграфически комплекс “Родина” и “Родина тауър” - т.нар. административна сграда към бившата печатница. Дружеството собственик има два заема към КТБ, които не са върнати. Единият е 34,3 милиона лева, като пъвоначално са дадени 24,7 млн. на 17 август 2012 г. за финансиране на закупуването на ИПК “Родина”. При приватизацията на комплекса имаше условие до една година административната сграда да бъде ремонтирана или съборена. Нито едно от двете не бе направено, поради което от Агенцията за приватизация наложиха санкция от 20 млн. лева - колкото бе и продажната цена. Поради това сумата на кредита от КТБ е увеличена с 9,6 милиона лева, за да финансира част от наложената санкция. Според доклада на международната разследваща фалита на КТБ компания “Аликс Партнърс” общите задължения, свързани с отпускани суми покрай ИПК “Родина” на различни компании бушони, са 132 млн. лева. Неиздължената главница по всички свързани заеми е 86 млн. лв. Всичко това е обезпечено с ипотека върху сградата на ИПК.

За много азиатски фондове и инвеститори Кипър се превърна във врата към Европа. Привлечени от местоположението му - между регионите на Европа, Близкия изток и Северна Африка и с достъп до Източна Европа, Русия и бившите съветски републики, от гъвкавото му законодателство и ниски данъци, азиатските фондове използват Кипър като единен европейски паспорт, който им осигурява инвестиции из целия Европейски съюз, пише Bloomberg. "Има нарастваща тенденция за фондове от страни, които традиционно нямат силни икономически връзки с Кипър като Китай, Индия и дори Япония, да създават база в страната като тяхна врата към ЕС", разказва пред Bloomberg Андеас Ясемидис, вицепрезидент на Асоциацията на кипърските инвестиционни фондове. Броят на управляваните инвестиционни фондове и активи е достигнал рекордни стойности. В края на март фондовете се увеличават до 123 от 110 в края на декември.

Канада бърза да внесе законопроект за ратифициране на Търговското споразумение за тихоокеанско сътрудничество с десет тихоокеански страни, за да смекчи последствията от търговския конфликт със САЩ, съобщи канадският министър на международната търговия. "Ратифицирането на споразумението е абсолютен приоритет и ние ще действаме бързо, за да внесем законопроекта преди парламентарната ваканция, която започва на 22 юни", каза Франсоа-Филип Шампан пред Камарата на общините (долната камара на канадския парламент). Подписаното през март без САЩ споразумение трябва да влезе в сила 60 дни след своето ратифициране от поне шест от 11-те страни, участващи в него /Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам/. За да се справи с протекционистичната политика на американския президент Доналд Тръмп, Отава разчита на това споразумение да отвори пазарите за канадските предприятия, отбеляза Шампан.

Една от водещите световни банки - HSBC ще инвестира 17 млрд. долара през следващите 3 години в технологиите и на основните си азиатски пазари Хонконг и Китай. Компанията променя досегашната си стратегия за намаляване на разходите към план за растеж, съобщи новият й изпълнителен директор Джон Флинт. Предстои окончателна промяна в стратегията на HSBC за периода след 2008 г., от съкращаване на разходите и преструктуриране към инвестиции и разширяване, тъй като банката се стреми да подобри възвращаемостта. Банката е отправила поглед към развиващите се пазари, като търси растеж в управлението на активи и застраховането в Китай. Основните моменти в обновената стратегия на банката вероятно ще изненадат инвеститорите на HSBC, като вниманието ще бъде насочено към по-нататъшното разширяване в Китай и проспериращите мегаполиси в южната част на страната.