На заседание на Управителния съвет на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Българската стопанска камара (БСК) пое ротационното председателство на АОБР за 2018 г. В АОБР членуват национално представителните организации на работодателите – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По време на заседанието досегашният ротационен председател на АОБР – Асоциацията на индустриалния капитал в България, отчете дейността на АОБР през 2017 г. За отчетния период АОБР е изработила и представила пред съответните компетентни институции и пред обществото 40 позиции, писма, жалби и сигнали. През 2017 г. АОБР предприе стъпки за ускоряване присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Междувременно, Изпълнителният съвет на Консултативния комитет за бизнеса и индустрията към OECD (BIAC), одобри молбата на АОБР за членство в BIAC като наблюдател. Членството влезе в сила от януари 2018 г.

През периода януари - октомври 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 10,9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 28 769.3 млн. лева, отчита Националният статистически институт. През октомври 2017 г. износът за ЕС нараства с 11.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 226.5 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - октомври се увеличава с 10.9 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 30 838.7 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През октомври 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 560.6 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - октомври 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 069.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 183.5 млн. лева.

Корпоративните инвестиции в акции на Сирма Груп Холдинг нарастват с 54% през 2017 г., съобщи компанията. Холдингът оповести своята акционерна структура към края на 2017 година, като капиталът на дружеството се запазва непроменен през годината на 59 360 518 лв., разпределен на 59 360 518 акции от 1 лев. Общият брой на акционерите на Сирма Груп към 31.12.2017 отбелязва покачване с 207 акционера, или ръст от 26,64% в сравнение с една година по-рано, като сега достига 984 /в сравнение с 777 към 31.12.2016/. Увеличаването на броя на акционерите се дължи на увеличаването с 33 на сто на корпоративните инвеститори от 42 на 56. Нараства и броят на частните инвеститори - от 735 към 31.12.2016 до 928 към 31.12.2017 г., или нарастване от 26%.Освен увеличаване на броя на акционерите, характерно за 2017 година е и увеличаването на относителния дял на корпоративните инвестиции от капитала на дружеството. Корпоративните инвеститори в Сирма Груп Холдинг са както институционални такива, които извършват инвестиционна дейност по занятие, така и юридически лица – инвеститори.

Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, посочи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Тя добави, че в тази част на страната няма развити индустриални зони и терени, както например в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Бургас, Варна. По-сериозните предприятия и големите индустрии са в други региони на страната. Подписаният меморандум цели да бъдат създадени условия за развитие на интензивна комуникация между общината и НКИЗ, обмяна на опит и добри практики, с цел изработване на общи позиции, както и за реализиране на съвместни действия в тази насока. Ще се работи в посока на подпомагане развитието на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.

Росен Желязков е новият председател на Комисията за регулиране на съобщенията и ще регулира бизнес, който прави над 3 млрд. лева на година. Той бе избран на поста с решение на правителството в края на 2017 година. Комисията е един от ключовите регулатори, тъй като разпределя честотите в страната, издава лицензите на мобилните оператори, контролира пощенските услуги, радиочестотния спектър, радиосъоръженията, кабелните оператори, както и предоставянето на електронен подпис. Пред новия председател стои въпросът как ще бъдат разпределени върнатите честоти за 4G мрежа от “Булсатком”, както и неплатените от други компани - “Фор джи”. КРС при една от последните промени в закона се сдоби и с нови правомощия, като основната е предварителното изпълнение на нейните решенията. Така те остават в сила, дори да бъдат обжалвани в съда. Това означава, че наложените санкции при нарушения се плащат от операторите, а след това те може да се жалват в съда. Размерът на глобите стига до 2 млн. лв.

Държавата ще инвестира свои средства за изграждане инфраструктурата на бъдещата индустриална зона „Загоре“, която ще бъде върху площ от 150 дка в източния край на Стара Загора, съобщи кметът Живко Тодоров. Той очаква до седмица в търговския регистър да бъдат внесени документите за новото общинско дружество, което ще стопанисва зоната и ще привлича инвеститори, като идеята е там да се развиват основни производства с висока принадена стойност. На първо време единствен акционер ще бъде общината, но се очаква с 49 на сто от дяловете да се включи и държавата, след като бъде разработен идейният проект. Изборът на мястото за бъдещата индустриална зона беше направен след цялостно проучване от експертите на „Индръсти уоч“, които предложиха различни варианти, включително и неработещото от години летище край града. По думите на градоначалника при желание от страна на бизнеса частни компании също могат да станат акционери, условието ще бъде закупуване на терени в зоната.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа заем в размер на 100 млн. евро с българското предприятие за селскостопански и лекарствени продукти "Биовет" като част от Плана за инвестиции за Европа "Юнкер". Целта на заема е "повишаване на нивата на производство и научноизследователска и развойна дейност в областта на здравеопазването на животните". Благодарение на финансирането се очаква да бъдат създадени 210 работни места в селските райони на страната. Споразумението беше подписано от заместник-председателя на еврокомисията Юрки Катайнен, българския министър на земеделието Румен Порожанов, вицепрезидента на ЕИБ Андрю Макдауъл и Кирил Домусчиев, главен изпълнителен директор на "Хювефарма", чието дъщерно дружество е "Биовет". Проектът обхваща проектирането, изграждането и управлението на две нови съоръжения: за ферментация в Пещера, Южна България, в което ще се произвеждат активни вещества, хранителни добавки, ензими, пробиотици и готови лекарствени препарати за подобряване здравето на животните и човешкото здраве, както и нов завод в Разград, Североизточна България, за производството на ваксини за животни.

Ангела Меркел се доближи до формирането на правителство и заемането за четвърти път на поста канцлер на Германия. Това сочи проектът за споразумение между оглавяваният от Меркел консервативен алианс и ляво центристите, съобщава Dow Jones. Проектът за споразумение описва приоритетите на коалиционното правителство в различните области - от евроинтеграцията до миграционната и данъчната политика. Документът все още се обсъжда. Предварителната договореност е постигната след шестдневни разговори между ръководените от Меркел християндемократи и социалдемократите. В случай на одобрение, споразумението ще стане основа за преговорите за създаването на коалиция. Преговорите, ако се състоят ще са през следващата седмица. Споразумението предвижда отделяне на 46 млрд. евро допълнителни разходи за инвестиции, социални обезпечения и намаляване на данъчната тежест. Определя се пределното ниво на приток на бежанци до 220 000 души годишно.

Данъчната реформа на президента Доналд Тръмп може да доведе до прегряване на икономиката на САЩ, предупреди Уилям Дъдли, президент на Федералната банка. В реч пред Асоциацията за ценни книжа и финансови пазари той заяви, че икономическата перспектива за 2018 година "изглежда светла", като допълни, че очаква безработицата да остане ниска, а заплатите да растат с бърз темп. Но Дъдли предупреди, че централните банкери "ще трябва да натиснат по-силно спирачките" по някое време в следващите години, за да избегнат възможна рецесия. По думите му, по-бързият икономически растеж благодарение на намалението на корпоративните данъци в момент, в който пазарът на труда е в цветущо здраве, а цената на парите е ниска, може да предизвика твърде бърз темп на нарастване на икономиката. И преди Дъдли е наричал намалението на данъците "ненужно" във време, в което икономиката вече расте с добър темп. Ако икономиката расте твърде бързо, смята той, Фед ще трябва да повиши лихвите по-бързо от очакваното. Това ще направи заемите по-скъпи.

Китай бе първата страна в света, която официално забрани търговията на bitсоin и останалите криптовалути. Прекратени бяха и първоначалните предлагания на монети. Сега Поднебесната империя предприема нов ход, с който цели да спре работата на "копачите" на дигитални валути в страната. Причината затова, официално, е твърде голямото количество електричество, което те използват, както и финансовия риск. Междуведомствена група е инструктирала местните власти "активно да заръчат" на компаниите в отделни региони да прекратят дейността си постепенно. Китай отговаря за "изкопаването" на 3/4 от bitсоin по света, казва Лиао Шанг, главен изпълнителен директор на Lightningаsiс - базирана в Шънджън компания, която също копае криптовалути. Една от причините затова е, че китайците имат достъп до евтина електроенергия в районите, богати на въглища или с големи възобновяеми мощности. Копаенето на криптовалути отговаря за около 0,17 процента от световната консумация на електричество - повече отколкото 161 отделни страни, по данни на Digiсоnоmist.