Ръководството на Агенция "Митници" очаква тази година да събере с около 1.4 млрд. лв. по-малко приходи в сравнение с предходната година и с около 700 млн. лв. по-малко в сравнение с актуализираната бюджетна прогноза на Министерството на финансите, съобщи директора на Агенцията Павел Геренски. Спадът е спрямо високите приходи от 2022 г., когато записаните в бюджета стойности, бяха преизпълнени. В същото време спрямо записаното в бюджета се очаква неизпълнение на приходите от ДДС при вноса с 641.7 млн. лв., на митата с малко над 70 млн. лв., а при акцизите се очаква да се съберат с 14.1 млн. лв. повече. Тези изчисления са направени спрямо актуализираната прогноза на Министерството на финансите, която е заложена във внесения в края на април проект на бюджет за 2023 г.

Българската народна банка (БНБ) ще приспадне средства за предварителните годишни вноски на кредитните институции в Единния фонд за преструктуриране (ЕСП) за 2023 г. от Фонда за преструктуриране на банки към централната банка, съобщи банковият регулатор. Вноските са защитен механизъм за съхраняване на стабилността на банковата система срещу възникване на неблагоприятни кредитни рискове за нея. Решението е взето след уведомление от ЕСП и в съответствие със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. През 2022 г. не са упражнявани правомощия по преструктуриране по отношение на кредитни институции или на клонове на кредитни институции от трети държави, лицензирани в България, и съответно не са разходвани средства от ФПБ във връзка с предприемане на действия за преструктуриране или прехвърляне на извънредни вноски към ЕФП.

Осем години и половина и почти 64 млн. лв. бяха необходими на община Бургас и държавата да изградят спортната зала "Арена Бургас", която беще официално открита в морския град. Проектът стартира през 2013 г., като през 2014 г. беше избран изпълнител, но многократно този срок беше удължаван поради липса на финансиране, подпочвени води, пандемията от Ковид-19. В началото стойността на проекта е 40 млн. лв., но заради забавяне и избор на различни изпълнители, на финала сумата нараства до 64 млн. лв. Зала "Apeнa Бypгac" е на пет нива и е с капацитет от 6000 + 2000 седящи места и общо за около 15 хил. души. "Арена Бургас" ще се управлява от държавното дружество "Академика 2011".

Бер-Хелла Термоконтрол, дъщерна на германският производител на климатични системи за автомобили BHTC, подготвя ново разширение на завода си в индустриалната зона в Божурище. През 2013 г. тя закупи 70 хил. кв.м в Индустриална зона София – Божурище и така се превърна в първият инвеститор в зоната. Заводът на BHTC започна работа през 2015 г., когато в Божурище са прехвърлени първите серийни проекти - устройства за камиони MAN. Първоначално в предприятието работят около 100 души, а оборотът е 43 млн. лв. Три години по-късно започва строителството на втора сграда, която отваря врати през 2019 г. До този момент са инвестирани повече от 270 млн. лв., а разкритите работни места са повече от 650. През 2024 г. ще построи още един завод на този терен за да достигне през 2028 г. оборот от около 1 млрд. лв.

Един от основателите на "Телерик" Светозар Георгиев заема мястото на Васил Терзиев като партньор в един от най-големите български VC фондове - Eleven Ventures. Светозар Георгиев поема от Васил Терзиев управленските позиции в дружествата, управляващи фондовете на Eleven, без борсовото "Илевън кепитъл". Третият фонд на Eleven е някъде в средата на инвестиционния си период. Той беше обявен в края на 2020 г. и капиталът му достигна 60 млн. евро, като повече от половината беше от частни инвеститори, а останалата - от институционални инвеститори като ЕИФ. От началото на годината в Еleven са приключили шест инвестиции, като до края на годината идеята е да станат общо 10.

Към края на март „Ломско пиво” АД отчита нетни приходи от продажби на стойност 791 хил. лв., като те се увеличават с 14,47 на сто на годишна база. Общо приходите от дейността на дружеството, които включват още продажба на услуги и други приходи, между януари и март намаляват до 815 хил. лева. Общо разходите за дейността на дружеството са в размер на 1.35 млн. лв. и нарастват с 9,76 процента. В крайна сметка към края на март „Ломско пиво” регистрира увеличение на нетната загуба в размер на 534 хил. лв. спрямо отрицателен нетен финансов резултат на стойност 375 хил. лв. година по-рано. От фирмата отчитат производството на 981 400 литра охладена пивна мъст, а произведеното от нея пиво между януари и март е 873 203 литра.

„Захарни заводи“ АД за втора година няма да раздава дивидент, въпреки че приключи 2022 г. със солидна печалба. Печалбата на дружеството в размер на 11,865 млн. лева и печалбата от минали години в размер на малко над 12,4 хил. лева, или общо 11,878 млн. лева, се предвижда да бъдат отнесени като други резерви. Предстоящото редовно годишно общо събрание на акционерите е свикано на 19 юни в Горна Оряховица. Последно дружеството плати на акционерите по 0,158 лева на акция през 2021 г. от печалбата за 2020 г. В последната година акциите на дружеството поскъпват с почти 20%, а пазарната капитализация достига малко над 57,2 млн. лева.

На 18.05.2023 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи протокол от годишно събрание на акционерите на КММ АД, списък на присъствалите акционери и списък на упълномощени лица.

Европейската комисия представи вчера предложения за всеобхватна реформа на митническия съюз на ЕС, създаден през 1968 година. Предложените мерки предвиждат драстично опростяване на митническите процеси за бизнеса. Промените ще заменят обичайните митнически заявления с основан на данни подход към надзора на вноса. Митническите власти ще разполагат с възможности да извършват правилна оценка на вноса и да го спират при заплахи за икономиката и обществото. Вносителите в ЕС ще могат да въвеждат всички данни за своите стоки и вериги на доставки онлайн в единен портал. Те ще трябва да подават само веднъж данни за множество пратки. Най-надеждните търговци ще имат статус "Trust and Check" ("доверени и проверени") и ще могат да освобождават своите стоки за търговия в ЕС без активна митническа намеса. Предвижда се през 2028 г. центърът за данни да започне да се използва за пратки, обработвани в рамките на електронната търговия, а през 2032 г. - и за другите вносители, на доброволна основа. Комисията предлага да отпадне прагът, с който стоките на стойност под 150 евро са освободени от мита, тъй като "измамниците се възползват прекомерно". За да се избегнат вносните мита, до 65 на сто от тези пратки се внасят в ЕС на занижена стойност, се уточнява в съобщението. Предлага се опростено изчисляване на митата за най-често срещаните евтини стоки от държави извън ЕС.

Глобалният дълг се е увеличил с 8,3 трилиона долара през първото тримесечие на годината почти до рекордните 305 трилиона долара на фона на т.нар. "криза на адаптацията", пред която е изправена световната икономика поради бързото покачване на лихвените проценти от страна на водещи централни банки. Това се казва в доклад на влиятелната финансова асоциация Институт за международни финанси (Institute of International Finance), предаде Си Ен Би Си. Институтът за международни финанси отбелязва, че комбинацията от "толкова високи нива на дълга и нарастващи лихвени проценти" води до повишаване на разходите по обслужването на този дълг, което поражда опасения относно стабилността на финансовата система. Централни банки на страни от целия свят повишават лихвените проценти от месеци в опит да ограничат високата инфлация. "В условията на най-рестриктивните нива (на парични политика - бел. ред.) от времето на финансовата криза от 2008-2009 г., един срив на кредитния пазар би довел до по-високи равнища на неплатежоспособност, при което ще се увеличат "зомби компаниите", (които генерират приходи, но не могат да обслужват дълговете си). Броят им вече се приближава до приблизително 14 на сто от фирмите в САЩ, чиито акции се котират на фондовите борси", се казва още в доклада на института. "Приближавайки 305 трилиона долара, глобалният дълг вече е с 45 трилиона долара по-голям от нивото си отпреди пандемията и се очаква да продължи да нараства бързо: Въпреки опасенията за потенциална кредитна криза поради неотдавнашните сътресения в банковите сектори на САЩ и Швейцария, правителствата на страните продължават да изпитват необходимост от значителни заеми", е заключението на влиятелната организация.

Британският премиер Риши Сунак обяви, че е договорил инвестиции за 17,7 милиарда британски лири (20 милиарда евро) при посещението си в Япония, най-вече в зелени енергии и технологии, което според него е "вот на доверие в британската икономика", намираща се в трудна ситуация, предаде Франс. Тези инвестиции от японски компании "ще укрепят общите ни усилия в областта на науката, технологията и чистата енергия и най-вече ще стимулират икономиката ни", подчерта Сунак в комюнике. Той е в Япония, за да присъства на срещата на Г-7 в Хирошима. Компанията "Марубени" (Marubeni) предвижда да инвестира 10 милиарда британски лири във Великобритания, основно в проекти за вятърна офшорна електроенергия. "Мицубиши естейт" (Mitsubishi Estate) и "Мицубиши фудосан" (Mitsubishi Fudosan) са потвърдили проекти за строителство на жилища на достъпни цени, висококачествени офиси и лаборатории за науки за живота в Лондон. Риши Сунак подчерта факта, че Великобритания е "единствената европейска страна", която се е присъединила към Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия (CPTPP) в рамките на новите търговски връзки, които Лондон се опитва да сключи след Брекзит. Излизането от ЕС обаче се отразява на британската икономика. Информации за възможни затваряния на заводи на "Стелантис" (Stellantis) във Великобритания, в случай че не се коригира търговското споразумение с ЕС след Брекзит, предизвикаха безпокойство в сектора. Според медии "Форд" (Ford) и "Ягуар Ленд Роувър" (Jaguar Land Rover) също са изразили опасения от влизането в сила на новите разпоредби.