България е на първо място в Европейския съюз по дял на жени в IT сектора. У нас 30% от специалистите в бранша са жени при среден процент за ЕС от 16 на сто, показва изследване на Европейския институт за равенство между половете. Според Евростат тази тенденция в България се наблюдава от 2014 г. насам. За сравнение, в Румъния делът на жените в IТ сектора е 26%, в Латвия и Литва - 25%, а Словакия и Чехия съответно 9% и 12%. Усилията на Българското председателство са темата за жените в сферата на информационни и телекомуникационни технологии да е сред основните с оглед подобряване на конкурентоспособността на IТ компаниите и увеличаване на броя на жените в технологичните и инженерните специалности. Поради важността и актуалността на проблема темата „Жените в дигиталния свят” ще бъде обект на дискусии на всички форуми през следващите пет месеца. Досега нито едно председателство не е работило по подобен приоритет.

Сред данъчните постъпления с най-висок ръст през 2017 година са тези от окончателен данък и данък върху дивидентите. По това перо в хазната са влезли 332.4 млн. лв., което е с 65% повече от 2016 г. НАП започна през миналата година проверка на над 550 фирми, които са посочили във финансовите си отчети за 2016 г. касови наличности за над 1 млн. лв. Проверката установи, че в по-голямата част от случаите парите ги няма. Отделно над 10 000 компании, също обявили големи суми в касите си, бяха предупредени да подадат коригиращи декларации до края на годината, ако са похарчили парите, и да си платят данъка, без да бъдат санкционирани. Тези неотчетени плащания към съдружниците във фирмата се третират като дивидент, а дължимият данък е 5% върху сумите. Ниските лихви по депозитите са се отразили негативно на постъпленията от данъка върху приходите от лихви. Близо 70 млрд. лв. са влоговете в банките на фирми и домакинства, но през миналата година от данъка върху лихвите по тях са влезли само 21.2 млн. лв. Сумата е 68% от планираните по това перо постъпления.

Още през първия месец на 2018-а три големи чуждестранни фирми получиха сертификати за инвестиция клас А, за разширяване на бизнеса си в България. Американската ADM, турската Kastamonu и германската Witte Automotive не само ще вложат над 460 млн. лв. в своите предприятия у нас през следващите три години, но и ще създадат повече от 1500 нови работни места. Американската компания Archer Daniels Midland Company (ADM) е предвидила да вложи 242.5 млн. лв. в своя завод "Амилум" в Разград, с което да удвои капацитета за производство на продукти от царевица. "Амилум България" ЕАД е единственото в България предприятие за преработка на царевица и производство на нишестета и глюкозо-фруктозни сиропи и технически спирт. Компанията преработва 1/4 от тази суровина у нас, а голяма част от продукцията й се изнася основно за Югоизточна Европа. Турската фирма Kastamonu е подготвила проект за разширяване на производството на плочи от дървени частици (ПДЧ) и ще построи нов склад в предприятието си в село Горно Сахране. Първоначалното вложение от 15 млн. евро е само част от тригодишната бизнес програма. В края на третата година вложението ще е над 100 млн. евро и с нея ще бъдат разкрити 1200 нови работни места. Разширяването на производствения капацитет ще донесе 50 млн. евро допълнителен износ за България. Германската компания Witte Automotive която е в България от 2010 г., ще инвестира 12 млн. лв. през следващите три години за разширяване на производството на автомобилни заключващи системи в завода й в Русе. Допълнителната продукция е предназначена както за настоящите, така и за нови клиенти, сред които са големи автомобилни компании като Daimler, Ford, VW, Volvo и други. С новото вложение ще бъдат създадени около 300 нови работни места към сегашните 640.

Фирма без никаква дейност, свързана с жп транспорт, спря един от най-мащабните жп търгове в България за близо 1 млрд. лева. Той е за проекта за модернизиране на жп линията Елин Пелин - Костенец, финансиран от ЕС. Жалбата е внесена в деловодството на КЗК на 30 януари от фирмата “Евро инвест” ЕООД, регистрирана през 2009 г. с предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство и други. Седалището ѝ е в Хасково, а през септември 2017 г. е сменен собственикът ѝ. В момента това е Янко Стефанов Асенов. Заради подадената жалба възложителят НКЖИ е спрял дейност по процедурата, докато комисията не се произнесе. Нейното решение може да се обжалва пред ВАС, което също ще отнеме време. Еврофинансирането на проекта е за модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец в размер на 451 млн. евро за модернизиране на над 51 км жп линии и 5 гари.

Рекордният бюджет от над 1.2 млрд. лв. на МВР за поредна година не е стигнал за основни дейности като купуване на гориво, елементарни консумативи като дърва за огрев и основни дейности от типа на ремонти на сгради. Полицията пак е разчитала на дарения от бедни и малки общини, според годишния отчет за подаръците, които МВР е получило. Общата им стойност е 2 162 075 лв. Най-често даренията са суми за гориво на полицейските коли. В края на ноември 2017 г. община Несебър е дарила близо 30 хил. лв. за гориво на местната полиция. През декември пари за гориво е дарило и бургаското ВиК дружество. Направените дарения за районни управления в града са веднъж 4400 лв. и втори път - 2200 лв. Община Бяла Слатина е дала 600 лв. за ремонт на кола. Редовни дарения са правили и други малки общини като силистренските Алфатар, Дулово, Ситово, Кайнарджа и Тутракан. Даренията там варират от 400 до 3 хил. лв. за гориво. МВР не се отказва и от практиката да се самодарява чрез фирмата си "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ). Тя е дарила автомобил за почти 30 хил. лв. и движими вещи за над 23 хил. лв. На националната полиция е подарена полицейска техника за почти 10 хил. лв. 

Сделката за продажбата на дела на Столичния общински съвет в Общинска банка приключи почти  в рекордни срокове. Лихтенщайнският фонд "Новито Опортюнитис" вече е превел в полза на Столичната община 46 млн. лв. - цената, която договори Столичният общински съвет, за да продаде 67.65% от акциите в банката. Акционерният пакет вече е прехвърлен в полза на "Новито Опортюнитис, " което е отразено и в Централния депозитар. Столичната общинска агенция за приватизация ще има ангажимента да осъществява следприватизационен контрол за това, дали новият собственик коректно изпълнява ангажиментите, които е поел при сключване на сделката. Сред тях са: в продължение на пет години да не променя седалището и предмета на дейност на банката и да не допуска обявяването й в несъстоятелност и в ликвидация. Ще е задължен и да изпълнява заявения по време на преговорите тригодишен бизнес план. На 29 януари 2018 г., надзорният съвет на банката гласува и номинациите на четиримата нови изпълнителни директори на Общинска банка, внесе ги и за одобрение в БНБ. Това са Ангел Геков, Борислав Чиликов, Петър Джелепов и Владимир Котларски.

Производителят на електроника Спарки Елтос АД добавя нови 3,6 млн. лв. загуба през последното тримесечие на 2017 г. и общата за миналата година достига 10 млн. лв. В последните години производителят на електроинструменти от Ловеч сякаш се специализира в постигането на постоянни и високи загуби. Продажбите за 2017 г. са за 24,7 млн. лв., като се увеличават с 34% на годишна база, а само за последната четвърт на 2017 г. повишението е с 209% на годишна база до 6,35 млн. лв. Спадът на консолидираните продажби е с 11% на годишна база до 19,7 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г., когато неконсолидираните продажби се увеличаваха с 12% до 18,3 млн. лв. Причината може да е например префактуриране на сделки от дъщерните дружества към Спарки Елтос АД, които при консолидацията обаче не се отчитат, защото биха били вътрешно групови. Неконсолидираната загуба на Спарки Елтос АД гр. Ловеч намалява от 20 млн. лв. за 2016 г. на 10 млн. лв. за 2017 г.

Активността в строителния сектор във Великобритания се забавя до 4-месечно дъно през януари, става ясно от последния анализ на агенция IHS Markit. Индексът на мениджърите по поръчките в строителния сектор (PMI) на Острова се понижава до 50,2 пункта през януари спрямо 52,2 пункта през последния месец на миналата година. Показателят е под прогнозата на икономистите от Ройтерс за достигане на ниво от 52 пункта през миналия месец. „Опасенията относно перспективите за развитие пред британската икономика натежават и върху новите поръчки в строителството“, коментира Сам Тийг, икономист в IHS Markit. Той допълва, че на сектора се отразяват и високите разходи на вносните материали. През 2017 г. в страната бяха реализирани редица търговски и инфраструктурни проекти, като нови не бяха започнати. Строителите посочват Brexit като една от причините за забяването на новите поръчки.

Deutsche Bank заяви, че данъчните реформи на Доналд Тръмп в САЩ са докарали баланса ѝ до червено през 2017 г. От банката съобщиха, че нетната загуба е 512 млн. евро за миналата година, което е по-малко от загубата от 1,4 млрд. евро през 2016 г. Приходите са намалели до 26,4 милиарда евро през 2017 г. от 30 млрд. евро през предходната година. На ниво преди облагане с данъци обаче Deutsche Bank реализира печалба от близо 1,3 млрд. евро, в сравнение със загуба от 810 млн. евро през предходната година. "Ние вярваме, че сме твърдо по пътя към постигане на растеж и по-висока възвращаемост с постоянна дисциплина по отношение на разходите и рисковете", гласи изявлението на директора на трезора Джон Краян. Deutsche Bank се надяваше да се върне на печалба през 2017 г. след години на червено поради дълбока програма за преструктуриране и глоби по редица различни съдебни дела.

Китайските власти наложиха глоби за 52.5 млн. юана (8.36 млн. долара) на 19 банки в северозападната провинция Шанси и централната провинция Хънан заради измами със заеми на стойност 19 млрд. юана (3 млрд. долара). Това е третото голямо наказание, отложено от началото на годината, тъй като банковият регулатор предприе сериозни мерки срещу нелегалните практики, за да отстрани финансовия риск. Престъпниците незаконно са предлагали злато с ниска чистота, за да получат заеми от банки, включително от клонове на големи държавни кредитори Industrial and Commercial Bank of China (ICBC) и Postal Savings Bank of China (PSBC). Разкритията подчертават липсата на вътрешен контрол и лошото управление на заемите и обезпеченията в участващите банки. "Банките бяха прекалено обсебени от преследването на мащаба и скоростта на развитие на бизнеса, без да познават клиентите си", посочва регулаторът.