Общият български износ на стоки към Европейския съюз и трети страни нараства през първите четири месеца на годината с 3,6% спрямо година по-рано, докато вносът в нашата страна се повишава с едва 0,05%, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През април 2023 г. общият български износ намалява с 11,2% на годишна база с 35% до 6,8234 млрд. лева. Общият внос в нашата страна пък се понижава с 12,1% до 7,4248 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през април остава отрицателно и достига 601,4 млн. лева. За първите четири месеца на настоящата година износът на стоки от България нараства с 3,6% до 29,8111 млрд. лева спрямо същия период на 2022 г., докато вносът на стоки в нашата страна се повишава с едва 0,05% до 32,7905 млрд. лева, а общото външнотърговско салдо за периода януари - април 2023 г. е на дефицит от 2,9794 млрд. лева. Износът на стоки от България в посока останалите страни от ЕС се свива през април с цели 18,1% спрямо година по-рано, което е доказателство за забавянето на европейската икономика, докато експортът към трети страни се повишава с 3,6%.

Сто процента от кандидатствалите български проекти по програма „Цифрова Европа“ са одобрени за финансиране, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. Министерството оказва административна и организационна подкрепа на организациите при подаване на предложения. От България са подадени три проекта с пет български организации. Всички са получили много високи оценки и ще бъдат финансирани. Финансовата подкрепа е за създаване на пространства на данни, цялостно управление на активите в критични производствени отрасли, мобилност и медийни данни. Полученото финансиране от българските организации е в размер на 844 069 евро. От стартирането през 2021 г. до момента, по програма „Цифрова Европа“ са одобрени 18 проекта в областта на цифровите умения, киберсигурност, Европейски цифрови иновационни хъбове, национален план за квантово-комуникационна инфраструктура, пространства на данни и др. Българските организации са получили 16,4 млн. евро.

Стоманодобивният завод "Стомана индъстри" в Перник, който е част от гръцката група Viohalco, подготвя инвестиция 57.3 млн. евро, която ще повиши ефективността на използваните енергийни и водни ресурси в производството. Това става ясно от съобщение на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която предстои да разгледа отпускането на до 35 млн. евро заем за проекта. Със средствата ще се финансира средносрочната стратегия на "Стомана индъстри" за декарбонизация, като инвестиции се предвижда да бъдат направени в модернизацията на производствено оборудване и помощна инфраструктура, се посочва в документите на ЕБВР. Това включва изпълнението на мерки за енергийна и водна ефективност, повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, както и за преодоляването на тесни места в производството. Като част от проекта на площадката на завода ще бъде изградена фотоволтаична централа за собствени нужди с мощност до 10 мегавата. Подобен мащабен проект засега е изпълнен единствено от медодобивния завод "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Финансирането от ЕБВР все още предстои да бъде одобрено от борда, като се предвижда заемът да е със срок до 7 години.

Завод за производство на цилиндри заработи в Кърджали. Той е част от компания „Кяшиф“ ЕООД, произвеждаща хидравлични цилиндри, притежаваща 2 завода в Джебел, където строи и трети. Инвестицията в Кърджали е за близо 10 млн. лв., 8 млн., от които са били за закупуване през 2022г. на новопостроената за друг завод сграда. "В завода в Кърджали ще се оперира с роботизирани системи. В него ще бъде прехвърлено производството на малки цилиндри, серийно производство, което подлежи на автоматизация", обяви собственикът инж. Кяшиф. Той каза, че идеята е в перспектива инвестицията да достигне 30 милиона лева. До няколко месеца се очаква халетата да бъдат напълно оборудвани. На площта от 9 дка ще има механичен цех, монтажен цех, административна част от др. До края на настоящата година от сегашните малко над 40 служителите е планирано броят им да достигне 100. Идеята е при пълна завършеност с оборудване на завода в Кърджали работещите да станат 300 души. 

Поредно предприятие за производство на хартия е обявено за публична продан тази година. След като през май ЧСИ пусна за продан имуществото на завода за хартия в Белово - производстводителят на тоалетна хартия, салфетки, кухненски ролки, носни кърпи, кърпи за лице под популярните марки Belana ("Белана") и Lovely ("Ловли"), в регистъра на публичните продажби се появи и имуществото на "Белопейпър" ЕООД. "Белопейпър" ЕООД е предприятие, специализирано в производството на салфетки, тоалетна хартия и домакинска хартия с марки "ЛОТОС" и "ECONOMY", както и на продукти за Хо-Ре-Ка канала. Заради задължения към кредитна институция имуществото на компанията е обявено за продан от ЧСИ. Става въпрос за два търговски имота и парцел в град Костенец, с начлни цени от: 411 100 лв., 343 922 лв. и 74 880 лева. Върху имотите е наложен особен залог върху търговско предприятие сключен между Прокредит банк и "Белопейпър" ЕООД.

Мажоритарният собственик на лятната къпалня "Мария Луиза" в Борисовата градина в София - Румен Гайтански е предложил на Столична община да купи дела му в обекта или да го обезщети с равностойни имоти. Това съобщиха от общинското дружество "Софийски имоти". През изминалата седмица в деловодството е постъпило писмо-предложение от Румен Гайтански в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружество "Аквапарк Мария Луиза" ЕАД, което е акционер с 51,08 на сто в дружество "Парк Мария Луиза" АД. В същото дружество "Софийски имоти" е собственик на 48,92 на сто. Предложението на Гайтански е да бъде изкупен неговият дял или да бъде обезщетен с равни по стойност имоти. Искането не е от компетенциите на ръководството на "Софийски имоти", поради което предложението се препраща на СОС.

Акционерите на „Алтерко“ са одобрили изплащането на 0,25 лева брутен дивидент на акция. Общата сума, която ще бъде разпределена на акционерите, е почти 4,5 млн. лева. Срокът за изплащане на дивидента е 60 дни от датата на провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изплащане на дивидент. Право на дивидент имат притежателите на акции към 14-ия ден след датата на общото събрание, или към 26 юни 2023 г.

Централата на КТБ на столичния площад “Гарибалди” се продава на търг с начална цена 17,5 млн. лв. Предмет на търга, обявен от синдиците на фалиралата банка, обаче не е директно имотът, а фирмата “Евробилд 2003”, която притежава ипотека върху сградата. От друга страна, върху централата на КТБ има възбрана от КПКОНПИ, т.е. има вероятност някой ден да бъде отнета в полза на държавата. Сградата, която е паметник на културата още от 1978 г., е помещавала навремето Българската търговска банка на Атанас Буров. Тя е построена 100 години по проект на архитектурното бюро на Георги Фингов. Сградата е с около 5 хиляди квадратни метра площ и ако бъде продадена на началната тръжна цена, това означава, че струва около 1700 евро за квадратен метър - доста евтино за бизнес сграда в такова състояние и такава локация.

ЕС се съгласи да отпусне 100 милиона евро под формата на заеми за възстановяването на Украйна, предаде ДПА. Сумата е в допълнение на вече отпуснати от ЕС суми за тази страна. Европейската инвестиционна банка ще отпусне парите, които ще бъдат използвани, например за възстановяване на общинска инфраструктура или за ремонт на електропреносната мрежа. ЕС вече предостави около 70 милиарда евро на Украйна от началото на руската инвазия. В тази сума влизат и 2,4 милиарда евро финансиране от ЕИБ.

Инфлацията в САЩ  през май достигна най-ниското си годишно равнище от около две години насам, съобщава Министерството на труда на страната. Индексът на потребителските цени, който измерва промените в стойността на редица стоки и услуги, се е покачил с едва 0,1% на месечна основа, което смъква годишното равнище до 4%, съобщава CNBC. Това 12-месечно ускорение е най-малкото от март 2021 г., когато инфлацията едва започваше да се ускорява, преди да достигне най-високото си равнище от 41 години. Основната инфлация се е ускорила с 0,4% на месечна основа и все още е 5,3% на годишна база. Това сигнализира, че въпреки известното облекчаване на ценовия натиск потребителите все още са под напрежение. Поевтиняването с 3,6% на енергийните цени помогна за поддържането под контрол на ръстовете в индекса на потребителските цени за месеца. Хранителните продукти са поскъпнали едва с 0,2%. За ускоряването на общата инфлация най-голям принос има увеличението на жилищните разходи с 0,6%. Свързаните с жилищното настаняване разходи представляват около една трета от тежестта на индекса. Също така употребяваните автомобили поскъпват с 4,4% - същия темп както през април, докато транспортните услуги прибавят 0,8% към стойността си. Преди обявяването на новата стойност на инфлацията Deutsche Bank прогнозира, че Фед ще продължи да определя основния си лихвен процент в диапазона от 5,0 до 5,25%. Досега Фед повиши лихвените проценти десет пъти поред, което по исторически стандарти се счита за много бързо затягане на паричната политика. Според Deutsche Bank Фед ще повиши лихвите за последен път през юли, тогава до диапазон между 5,25 и 5,5%, пише Handelsblatt.  През следващата година тя очаква намаление на лихвите с общо 2,75 процентни пункта, като първата стъпка ще бъде направена през март.

Китайската централна банка понижи лихвения процент по краткосрочните заеми за пръв път от 10 месеца в опит да възстанови доверието на пазарите и да подсили изпадналото в застой възстановяване след пандемията на втората по големина икономика в света, съобщава Ройтерс. Намаляването на лихвата по кредитирането сигнализира възможно разхлабване на дългосрочните лихви през следващата седмица и след това, тъй като търсенето и настроенията на инвеститорите отслабват, засилвайки нуждата от спешни стимули по паричната политика, за да се поддържа растежът. Народната банка на Китай намали седемдневната обратна репо лихва с 10 базисни пункта до 1,90% от 2,00% във вторник, когато инжектира 2 млрд. юана (279,97 млн. долара) чрез инструмента за краткосрочни облигации. „Търговските банки вече понижиха лихвите по депозитите, а гуверньорът на централната банка И Ган също спомена наскоро засилване на контрацикличните настройки“, допълва той. Китай остава встрани от решенията на световните централни банки, докато разхлабва паричната политика, за да стимулира растежа, а останалите централните банки повишават лихвите, за да се справят с нарастващите потребителски цени. Допълнителни понижения на лихвите в Китай само ще разширят разликата в доходността спрямо САЩ, дори Фед да наложи пауза в качването на лихвите тази седмица, а това ще изпрати юана надолу и ще ускори отлива на капитал.  Следващата корекция на лихвите може да се случи още в четвъртък, когато централната банка трябва да прехвърли 200 млрд. юана (27,93 млрд. долара) в средносрочни заеми. Освен това пазарите очакват, че основната лихва по заемите, която се използва за определяне на лихвите по потребителски заеми и ипотечните кредити, може да бъде намалена със същия марж при месечното ѝ фиксиране следващия вторник.